№ 105
гр. П. , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - П., с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на
настаняването на малолетната Р. М. Р. с ЕГН **********, в семейството на нейната баба по
бащина линия, а именно Г. М. И.., ЕГН ********** и настаняване на детето в същото
семейство, за срок от три години, считано от влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-015/13.04.2021 г. на директора на
ДСП – П. е прекратено настаняването на детето в семейството на неговата баба Г. М. И..
/мярка за закрила, постановена с решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС –
П., влязло в сила на 12.04.2018 г./ поради изтичане на срока, определен със съдебното
решение, и детето е настанено отново в същото семейство.
Посочва се, че по удостоверение за раждане детето е с двама родители – майка му Н.
Ж. Р. и баща М. АС. Р.. Със заповед на директора на ДСП - Варна от 25.08.2017 г. детето е
било настанено в приемно семейство след заповед за предоставяне на полицейска закрила.
Целта на настаняването е била да се осигури на Р. индивидуална грижа и семейна среда
вследствие на това, че е останала трайно без родителска грижа и в състояние на без надзор
от възрастен. Административната заповед е била потвърдена с влязло в сила решение на РС
Варна № 5329/19.12.2017 г. по гр.д. 15608/2017 г. за срок от една година и шест месеца. В
края на м. октомври 2017 г. е било извършено социално проучване на възможностите и
желанието на Г.И. - баба на детето по бащина линия, за желанието да поеме грижите за Р.
в нейното семейство. След получена положителна оценка за родителския капацитет на И.,
същата е подала заявление до Директора на ДСП - Варна, за желанието си да поеме грижите
за Р.. Със заповед на Директора на ДСП Варна, е било прекратено настаняването на Р., в
професионалното приемно семейство и същата е настанена в семейството на нейната баба
по бащина линия – Г.И.. Мярката е била потвърдена с горепосоченото решение на РС - П..
1
От м.октомври 2017 г. родителите на детето отново заживели заедно и подали
заявление за реинтеграция, но през лятото на 2019 г. двамата отново се разделили, като
майката създала ново семейство, а бащата в момента е извън страната.
От направеното проучване на майката на детето, социалните работници са установили,
че семейството живее при лоши хигиенно-битови условия. Няма възможност за осигуряване
на лично пространство на детето, семейството не разполага с постоянни доходи, с които да
задоволява адекватните потребности на детето. С оглед на това, не е възможно към
настоящия момент, детето да се отглежда в семейството на майка си. Бащата на Р. се намира
извън страната и проявява безотговорно отношение спрямо своите деца.
От извършеното социално проучване е установено, че Г.И. полага основни грижи по
отглеждането и възпитанието на детето и осигурява физическите и емоционални
потребности на същото. Становището на социалните работници е, че И. е в състояние да
полага грижи за детето, поради което настаняването му в семейство на близки и роднини е
изцяло в негов интерес, тъй като родителите трайно не полагат грижи за него. По този начин
детето ще бъде отглеждано в среда близка до семейната и рискът за Р. ще бъде сведен до
минимум.
В съдебно заседание от името на Дирекция “Социално подпомагане” – П., социалният
работник Диана Петрова, оправомощена да представлява Дирекцията, поддържа исковата
молба и моли същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на детето адвокат С.П. пледира за уважаване на
разглежданата молба. Моли съда да постанови в решението си ОДЗ да продължи
наблюдението над семейството, тъй като бабата на детето - Г.И., се е грижила за други две
деца, които били на нейната сестра и които години наред имали проблеми с правосъдието.
Изслушан е бащата на детето М. АС. Р., който заявява, че от 2 години е започнал да
ходи в Гърция. Работил е и в България. Възнаграждението му в Гърция било добро. Можел
да си позволява да изпраща по 300 лв. и майка му ги разпределяла на децата както намери за
добре. Зависело от това колко пари получава. Не живеел с друга жена. Търсил по-добре
платена работа тук, но не е намерил. Когато бил вкъщи се грижел за децата. Знаел, че
майката на детето е във Варна. Тя не му се обаждала. Когато избягала в Гърция, му звъннала
веднъж. Срещнали се веднъж, когато работил в България и той показал снимки в телефона
си, за да види детето. Не му е предлагала да дава пари за детето.
Изслушана е бабата на детето по бащина линия Г. М. И.., която изразява желание да
продължи да се грижи за детето. Заявява, че има възможност да се грижи за детето. Посочва,
че се грижи за брата на Р. и за едната си племенница, която не имала проблеми със закона и
полицията. За другата си племенница и другия си син твърди, че те вече не живеят с тях.
Заявява, че за децата, за които се грижи, има осигурено собствено легло и лично
пространство.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-015/13.04.2021 г. на
директора на ДСП - П.; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
0023/29.02.2016 г. от Община Балчик; декларация за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3
ППЗЗДт от Г.И.; решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС – П., се установява,
че малолетната Р. М. Р. е родена на 26.02.2016 г., от родители: майка – Н. Ж. Р. и баща – М.
2
АС. Р.. Детето е било настанено по съдебен ред в семейството своята баба по бащина линия
- Г. М. И.., с решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС – П., влязло в сила на
12.04.2018 г., за срок от три години, но срокът за настаняване е изтекъл на 12.04.2021 г. С
оглед на това и предвид обстоятелството, че не е възможна реинтеграция на детето в
неговото биологично семейство, тъй като майката е създала друго семейство, а бащата често
отсъства от страната, след прекратяване на настаняването му в семейството на неговата баба
по бащина линия, детето отново е настанено в същото семейството по административен ред.
Бабата на детето по бащина линия е подала декларация, в която е изразила съгласие да
поеме грижите за отглеждане и възпитание на детето.
От изготвените по делото доклад за оценка на случай и преприемане мярка за закрила
спрямо дете и социален доклад на ДСП - П. се установяват годността, желанието и
възможностите на Г.И. да полага грижи за детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл.
4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.
По отношение на детето Р. е била предприета мярка за закрила и същото е било
настанено в семейството на своята баба по бащина линия. Съдебно определеният срок е
изтекъл към датата на депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на
извършеното настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
От събраните по делото доказателства се установява, че от съвсем невръстна възраст, а
и към настоящия момент грижи за отглеждането на детето се полагат от неговата баба по
бащина линия, която осигурява сигурна и спокойна среда за неговото израстване и развитие.
Същевременно от изслушването на бащата се установява, че същият работи в Гърция и се
завръща в България за кратко време.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето Р. са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт за настаняване извън семейството,
а именно в семейството на неговата баба по бащина линия – Г. М. И...
Предвид искането на процесуалния представител на детето, съдът да постанови в
решението си ОДЗ да продължи наблюдението над семейството, следва да се посочи, че по
силата на изрична законова разпоредба, а именно - чл. 36 от ЗЗДт, текущият контрол по
ефективността на предприетите мерки се осъществява от директора на дирекция "Социално
подпомагане", за което не е предвидено разпореждане на съда.
С оглед гореизложеното молбата на ДСП - П. се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Р. М. Р. с ЕГН **********, в семейството на
неговата баба по бащина линия - Г. М. И.., ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл.
29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Р. М. Р. с ЕГН **********, в семейството на неговата баба по
бащина линия - Г. М. И.., ЕГН **********, за срок от три години, считано от датата на
влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3
от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4