Решение по дело №445/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 48
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Мариана Иванова Георгиева
Дело: 20223600600445
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Шумен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223600600445 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341 от НПК.
С присъда № 13/09.11.2022г. постановена по НОХД № 318/2022г.
Великопреславският районен съд:
Признал подсъдимия Х. С. С. ЕГН **********, за виновен в това, че на
02.10.2016 г., в гр.Велики Преслав, в съучастие с като съизвършител с Ф. Х.
С. от гр.****, причинил средна телесна повреда на А. А. А. от гр.****,
изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава дъвченето и говора –
травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на
пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което и на
основание чл.129, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.54 от
НК, го осъдил на 6/шест/ месеца “Лишаване от свобода“, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК, намалил наказанието с една трета и му наложил 4/четири/
месеца “Лишаване от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното
наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
1
Признал подсъдимия Ф. Х. С. ЕГН **********
**********, за виновен в това, че 02.10.2016 г., в гр.Велики Преслав, в
съучастие като съизвършител с Х. С. С. от гр.****, причинил средна телесна
повреда на А. А.
А. от гр.****, изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава
дъвченето и говора – травматично разклащане на централните резци и
счупване на короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца
/мостоносител/, поради което и на основание чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.54 от НК, го осъдил на
6/шест/ месеца “Лишаване от свобода“, като на основание чл.58а, ал.1 от НК,
намалил наказанието с една трета и му наложил 4/четири/ месеца “Лишаване
от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното
наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, определил общо
наказание на Ф. Х. С., по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№46/2021 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 10.11.2021 г., в размер на
4/четири/ месеца „Лишаване от свобода“.
На основание чл.25, ал.4 във вр. с чл.66, ал.1 от НК отложил
изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода“ за срок
от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Постановил в случай на привеждане в изпълнение на наложеното с
настоящата присъда общо наказание „Лишаване от свобода“ да се приспадне
на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК от определеното общо
наказание „Лишаване от свобода“, времето през което подсъдимия
Ф. Х. С. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от
11.09.2019 г. от 19,30 часа до 15,00 часа на от 12.09.2019 г. по НОХД №
46/2021 г. по описа на ВПРС.
Осъдил подсъдимите Х. С. С. и Ф. Х. С. да заплатят солидарно на
гражданския ищец А. А. А. ЕГН **********, сумата от 2 500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.20,
2
ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието – 02.10.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, като
отхвърлил гражданският иск в останалата му част до пълния предявен размер
от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.190, ал.2 от НПК, осъдил Х. С. С. да заплати
по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса върху
уважената част на гражданския иск в размер на 50.00 /петдесет/лева.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във с вр. чл.190, ал.2 от НПК, осъдил Ф. Х. С. да заплати
по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса върху
уважената част на гражданския иск в размер на 50.00 /петдесет/лева.
Осъдил подсъдимите Х. С. С. и Ф. Х. С. да заплатят солидарно на
гражданския ищец А. А. А. ЕГН ********** сумата от 575,00 петстотин
седемдесет и пет/ лева представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК във с вр. с чл.20, ал.2 от
НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието - 02.10.2016 г. до окончателното заплащане на
сумата, отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен
размер.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.190, ал.2 от НПК, осъдил подсъдимия Х. С.
С. да заплати по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса
върху уважената част на гражданския иск за причинени имуществени вреди в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.190, ал.2 от НПК, осъдил подсъдимия Ф. Х.
С. да заплати по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса
върху уважената част на гражданския иск за причинени имуществени вреди в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Х. С. С. да заплати в
полза на държавата по сметка на ВПРС сумата от 269.79 лв. /двеста шестдесет
и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ представляваща частта от
направените по делото разноски по обвинението, по което е признат за
3
виновен, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Ф. Х. С. да
заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС сумата от 269.79 лв. /двеста
шестдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ представляваща частта
от направените по делото разноски по обвинението, по което е признат за
виновен, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Х. С. С. да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. А. А. ЕГН **********,
направените разноски по делото в размер на 265.00 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия Ф. Х. С., да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. А. А. ЕГН **********,
направените разноски по делото в размер на 265.00 лв.
В Окръжен съд – Шумен е депозирана въззивна жалба от адв. И. Й. от
ШАК, в качеството му на защитник на двамата подсъдими. С жалбата се
изразява недоволство от постановената от ВПРС присъда само в
гражданската й част, с която частично е уважен предявения граждански иск.
Излага се твърдение, че същия е недоказан по основание и размер.
Срещу въззивната жалба е депозиран отговор от адв.В. К. от ШАК, в
качеството му на процесуален представител на частния обвинител и
граждански ищец А. А. А.. Излага становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че присъдата в гражданската й част е съобразена със степента и вида
на телесната повреда. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание представителят на ОП-Шумен заема позиция за
правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт в частта за
гражданските искове. Счита, преценката на ВПРС е правилна и съобразена с
принципа за справедливост. Предлага присъдата относно гражданските
искове да бъде потвърдена.
Частният обвинител и граждански ищец А. А. А., редовно призован, не
се явява. За него се явява адв. В. К., редовно упълномощен. Процесуалният
представител намира жалбата за неоснователна. Пространно излага своите
мотиви за правилността на присъдата на ВПРС относно гражданските искове.
Моли тя да бъде потвърдена в тази й част.
4
Жалбоподателите Х. С. С. и Ф. Х. С., редовно призовани, не се явяват.
За тях се явява адв.И. Й. от ШАК, редовно упълномощен. Защитата поддържа
депозираната жалба. Намира, че присъждането на обезщетение по
справедливост следва да бъде съобразено с конкретни обстоятелства, а в
случая такива са налице и не са взети предвид от районния съд. Твърди за
наличието на травматични увреждания на един от доверителите му в рамките
на същия конфликт, предмет на наказателно производство по настоящото
дело. Отделно от това, твърди че подзащитните му са били лишени от
възможността на излизат от страната и да работят в чужбина, където са имали
осигурена работа, предвид че са били с мярка за неотклонение „Подписка“ и
това ги е задължавало да пребивават на настоящите си адреси в страната.
Моли за редуциране размера на определения граждански иск.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т.
6 от НПК.
Производството през първоинстанционния съд протекло по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимите признали изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират
повече доказателства за тези факти. Поради това районният съд правилно и
съгласно процесуалните норми възприел фактическата обстановка описана в
обвинителният акт. Въз основа на това съдът признал подсъдимите за
виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд и
им наложил наказания, съответстващи на закона и целите на личната и
генерална превенция. Настоящата инстанция не намира основания за
процесуален упрек в дейността на ВПРС в наказателната част на
проверяваният съдебен акт, поради което и не следва повече да я коментира.
Основен предмет на настоящото въззивно производство е присъденият
размер на частично уважения граждански иск.
Въззивната инстанция споделя напълно изводите на районния съд
относно гражданският иск. Правилно и законосъобразно приел, че от
деянието по чл. 129, ал.1 от НК от подсъдимите по отношение на гражданския
ищец са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Уважил е
същият частично, съобразно правилата за справедливост. Правилно и
5
законосъобразно отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния
предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е
съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на
увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено – травматичен оток в окосмената част на главата, слепоочно вляво
на ограничена площ, кръвонасядане, отток и две плитки литерации на горна
устна, травматично разклащане на централните резци на горната челюст и на
втори зъб горе вляво, счупване на короната на пети зъб горе вляво до венеца,
дълбоко петнистно охлузване по задната част на левият лакът, кожно
охлузване на предмишницата под лакътя със задебеляване на епидермиса
отдолу нагоре, леко изразен травматичен оток около охлузванията на лакътя.
Вследствие на получените травматични увреждания са нарушени дъвченето
и говоренето. От друга страна начина на извършване както правилно посочил
и районния съд поставяйки пострадалия в неравностойно положение, на
улицата, пред очите на близките си допълнително предизвикало още
негативни изживявания, безсилие и срам. Ето защо уважения размер на
гражданския иск и според настоящия състав е основателен, доказан и изцяло
съобразен със заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на жалбата на
подсъдимите и техния защитник и изложените с нея доводи за недоказаност
по основание и размер на частично уважения граждански иск.
Ето защо и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и
като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на
НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/09.11.2022г. постановена по НОХД №
318/2012г. на Великопреславския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
6
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7