Р Е Ш Е Н И Е
№ 2182 17.12.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Л.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАН дело № 2698 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Областно
пътно управление – гр. Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура, против решение
№ 94/30.09.2019г. постановено по НАХД № 211/2019г. по описа на Районен съд – Айтос,
с което е отменено наказателно постановление № НП-7/31.05.2019г., издаден от директора
на ОПУ-Бургас, с който на „Читак 2005“ ЕООД, на основание чл.54, ал.1 от Закона
за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.„б“ от ЗП е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв.
Касаторът обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд, като в
жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и отмененото с
него наказателно постановление, и да потвърди същото.
В съдебно заседание, касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от юрисконсулт М..
Ответникът по касацията – „Читак 2005“ ЕООД, се представлява от адвокат И., която оспорва жалбата като неоснователна, като излага
съображения в тази насока. Моли за потвърждаване решението на
първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на страните и заключението на прокурора, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Айтос
е отменил наказателно постановление № 7/31.05.2019г., издаден от директора на
ОПУ-Бургас, с който на „Читак 2005“ ЕООД, на основание чл.54, ал.1 от Закона за
пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.„б“ от ЗП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв.
За да постанови решението си съдът е
приел, че по делото не е категорично доказано, че процесният обект попада в
обхвата на чл.26, ал.2, т.2, б.„б“ от ЗП.
Съдът е приел, че издаденото НП е и материално незаконосъобразно предвид
това, че не е доказан от АНО характера на обекта – търговски крайпътен обект,
за да бъде ангажирана отговорността на дружеството по чл.26 от ЗП. Предвид
изложеното съдът е приел, че за дружеството не е съществувало задължение да
извършва дейност след получаване на разрешение и така издаденото НП следва да
бъде отменено.
Постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Оспореното пред районния съд наказателно
постановление е издаден срещу „Читак 2005“ ЕООД за това, че на 15.10.2018г. при
извършена контролна проверка на място и по документи на търговски крайпътен обект
и пътна връзка към него на магазин за
мебели и дограма в обхвата на път ІІІ-2085 при км 0+250 дясно, е констатирано
че в посоченият ТКО и ПВ към него се извършва търговска дейност без
необходимото за целта разрешение за СПП чрез експлоатация, с което дружеството
е нарушило разпоредбите на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗП.
Касационният
състав не установи по безспорен начин, че обект „магазин за мебели и дограма“ е
търговски крайпътен обект по смисъла на Закона за пътищата, както е приел
административнонаказващия орган. Освен това, нито в обстоятелствената част на
АУАН, нито в тази на НП цитирания обект е конкретизиран в достатъчна степен,
позволяваща на съда да установи дали попада в хипотезата на чл.8 от Наредбата
за специалното ползване на пътищата, която сочи кои са търговските крайпътни
обекти.
Съгласно
чл.8, ал.1 от Наредбата за специалното ползване на пътищата търговски крайпътни
обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните
превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели,
бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги,
пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на
аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по
смисъла на Търговския закон. Търговски крайпътни обекти са и крайпътните
обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т.9 от Закона за пътищата. Съгласно последната "крайпътни обслужващи комплекси"
са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях
сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства,
като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене,
магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ
на аварирали по пътя автомобили.
Не са налице каквито и да са
данни, че обекта посочен в НП е с предназначение да обслужва пътуващи и пътните
превозни средства. Такова обстоятелство не се установява и от приложените
писмени доказателства. Така установеното води до извод, че обекта не попада в
обхвата нито на чл. 8, ал.1 от ЗП, нито в обхвата на § 1, т.9 от с. з.
Според чл.26, ал.2, т.2, б."б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и обслужващите зони -
експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за
оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.
В чл. 7, ал. 2 от ЗП
е указано, че обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при
автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално
и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Цитираната правна
норма ясно указва, че определянето на обслужващата зона става посредством
хоризонтално измерване, перпендикулярно на оста на пътя. Такова измерване в
случая не е извършено. Липсва и конкретно описание на разположението на
процесния обект спрямо оста на пътя. Приложени са единствено неясни снимки.
Предвид изложеното
настоящата касационна инстанция счита, че правилно РС- Айтос е отменил наказателното
постановление, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/30.09.2019г.
постановено по НАХД № 211/2019г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.