Решение по дело №967/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.70 и следващите от Закона за адми­нистративните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по предложение на наблюдаващия прокурор в Районна прокуратура /РП/ - Пловдив, по преписка № 491/2022 г. по описа на РП – Пловдив, с искане за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила Наказателно постановление /НП/ № 22-0333-000015 от 21.01.2022 г. на началник РУ при ОД на МВР - Пловдив, РУ – Стамболийски и отмяна на наказателното постановление на основание чл.72 във връзка с чл.70 б.”д” от ЗАНН - когато деянието, за което е приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.

Ответникът по предложението за възобновяване – Г. С. С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на предложението.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира предложението за основателно и моли съда да бъде уважено.

Посочените основания се свързват с това, че на 11.01.2022 г. е образувано ДП № 2/2022 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив по реда на чл.212 ал.2 от НПК и се води за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК.

В хода на разследването е установено, че на 11.01.2022 г., в гр. Стамболийски, на [улица], при управляване на товарен автомобил „Даф XF 105“ с рег. № ****, Г. С. С. нарушил правилата за движение, а именно, чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: - когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; и по непредпазливост причинил на другиго – И. С. А., [ЕГН], средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялна кост на десния крак в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за около 5 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на разгъващото сухожилие на трети пръст на лява ръка в областта на разкъсно-контузна рана на задната повърхност на лява длан, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1 месец.

За установеното нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на обв. С. е съставен АУАН № 15/11.02.2022 г., въз основа на който е издадено и НП № 22-0333-000015/21.01.2022 г., с което Г. К. К. е наказан по административен ред за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. НП е връчено по надлежния ред, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На 19.04.2024 г. по ДП № 2/2022 г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 491/2022 г. по описа на РП – Пловдив, между РП – Пловдив, представлявана от прокурор Евгений Милев и обвиняемият Г. С. С., ЕГН *********, лично и с упълномощения си защитник – адв. С. Я., е подписано споразумение на основание чл.381 ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК. Споразумението е изпратено на ПРС, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл.78 ал.1 от НК във връзка с чл.375а ал.2 с ал.1 от НПК. По предложението на РП – Пловдив е образувано АНД20245330202255/2024 г. по описа на ПРС, като по същото, на 29.04.2024 г. е насрочено съдебно заседание.

В предложението е посочено, че предвид, колизията между административнонаказателното и воденото наказателно производство, това налага необходимостта от предприемане на действия по възобновяване на административнонаказателното производство, осъществено спрямо Г. С. С. относно допуснатото от него нарушение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: - когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; и по непредпазливост причинил на другиго – И. С. А., [ЕГН], средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялна кост на десния крак в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за около 5 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на разгъващото сухожилие на трети пръст на лява ръка в областта на разкъсно-контузна рана на задната повърхност на лява длан, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1 месец.

Към предложението са приложени: - писмо от сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив до РП – Пловдив вх. № 491/22 от 14.01.2022 г. за образувано досъдебно производство; постановление за привличане на обвиняем от 25.03.2024 г.на разследващ поличай при сектор „РТП“ при ОД на МВР – Пловдив; предложение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно производство по ДП № 2/2022 г. от 19.04.2024 г.; НП № 22-0333-000015/21.01.2022 г.; АУАН № 15/11.02.2022 г. и справка за нарушетел/водач.

Предложението на наблюдаващия прокурор от РП - Пловдив е направено от надлежен орган и в законоустановения срок – чл.24 ал.4 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, то е ОСНОВАТЕЛНО.

Хипотезите, при които законодателят е допуснал възобновяване на адми-нистративно-наказателни производства, по които наказателните постановления и съдебните решения са влезли в сила са изчерпателно изброени в чл.70 от ЗАНН. Тъй като се касае за своеобразна проверка на един стабилен, влязъл в сила акт и най-вече за правна дисциплина, изброените основания за възобновяване следва да се считат за изчерпателно изброени и да се прилагат стриктно. Основанието за предложението на районния прокурор е чл.70 ал.1 т.1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила наказателни постановления и подлежат на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.

От данните по делото е видно, че с влязло в сила Наказателно постановление /НП/ № 22-0333-000015/21.01.2022 г. на началник РУ – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, на Г. С. С., [ЕГН], от гр. Бургас, [улица], за допуснато на 11.01.2022 г. нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., за това, че на същата дата, около 18:00 ч. в гр. Стамболийски, на [улица], управлява товарен автомобил, в посока север към юг, ППС в състав влекач и прикачено към него полуремарке марка „Пендере еуро 902“ и рег. № ****и допуска следното нарушение – не избира скоростта си съобразно конкретните пътни условия, релефа на местността, отклонява се в ляво от пътя, удря се челно в движещия се в насрещната лента л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, управляван от И. С. А., измества го назад, и от удара, л. а. с рег. № **** се удря в движещия се зад него л. а. БМВ с рег. № ****, като по този начин реализира ПТП с пострадали лица.

За горното му е съставен АУАН № 15/11.02.2022 г., за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, след което е образувано административнонаказателно производство.

Не се спори по делото, че НП е връчено лично на Г. С. на 10.02.2022 г., като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Коментираните до тук писмени доказателства: АУАН, НП, постановления и справки, се съдържат в представената по делото прок. пр. № 491/2022 по описа на РП - Пловдив.

Съпоставяйки предмета на двете производства (административнонаказа-телното и наказателното), настоящият състав на съда намира, че те касаят едно и също по фактическия си състав деяние, поради което са налице предпоставките на чл.70 чл.1 т.1 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство.

В светлината на изложеното е явно, че лицето е подложено на т. н. “двойна наказуемост”, поне що се отнася до фактите, въз основа на които е обвинено. Несъмнено е, че производствата са свързани, явно се третират едни и същи факти, обсъжда се едно и също поведение на дееца.

При идентичност на фактите, обусловили привличането към администра-тивнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет има наказа-телната му отговорност, аргумент за което е и разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН. Неспазването на това правило може и следва да бъде отстранено чрез предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството. В случай, че административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от наказател-ната, следва да се възобнови административнонаказателното производство по реда на чл.72 ал.1 от ЗАНН и да се отмени издаденото по него НП.

С това се избягва нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо, залегнала в чл.4 т.1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, като се премахва единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното производство съгласно новоприетите изменения на чл.24 и чл.25 от НПК, в сила от 05.11.2017 г.

Т. законодателно решение не може да се приеме, че противоречи и на самата Конвенция, като се съобрази и делото Решение по допустимостата от 30.09.2004 г. на ЕСПЧ по делото Falkner v. Austria и Решение по допустимостта от 05.12.2006 г. на ЕСПЧ по делото Sciukina v. Lithuania, както това е разяснено в § 113-117 от представеното по настоящото дело Решение от 10 Февруари 2009 г. по делото Золотухин срещу Росия.

В този смисъл са и мотивите в цитираното ТР № 3/2015 г. Съобразно които „Последиците на повторно наказателно преследване на едно и също лице за едно и също деяние, за което по отношение на извършителя е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, могат да бъдат елиминирани чрез последователно приложение от система от правни институти, регламентирани в действащото законодателство, които към момента на постановяване на ТР са били следните: 1./прекратяване на основание чл.4 §1 от Протокол № 7 по реда на чл.24 ал.1 т.6 от НПК на второто по ред наказателно производство образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер за същото деяние, респ. с отмяната на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл.4 §1 от Протокол № 7; 2/ възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство при наличие на предпоставките по чл.70 б.”в” от ЗАНН (чл.70 ал.2 т.1 от ЗАНН, действаща разпоредба от 23.12.2021 г.) , отмяна на постановените по него актове и прекратяването му на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН и 3/. възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл.4 §1 от Протокол № 7“.

След постановяването на посоченото ТР са извършени и цитираните по-горе законодателни промени, като към настоящия момент редът за възобновяване е този по чл.70 ал.1 т.1 от ЗАНН.

Що се касае до преценка през призмата на разпоредбата на чл.4 параграф 2 от Протокол № 7, следва да се отбележи, че съгласно същата, „Разпоредбите на предходната точка /има се предвид чл.4 § 1, бел.моя/ не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия ход.“

Съгласно също Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г., постановено по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, новооткритите обстоятелства или доказателства са факти, които са възникнали след приключване на съответното производство или които са съществували преди или по време на разглеждането му, но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са липсвали указания за съществуването им. Според тълкувателното решение, настъпилият след приключване на административнонаказателното производство по-тежък резултат от деянието, който дава основания за квалифицирането му като престъпление, съставлява ново обстоятелство, неизвестно на административнонаказващия орган или на съда във фазата по обжалване. Новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези факти, които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието, а отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление. Прието е още, че като новооткрит може да се обсъжда и фактът, че по повод на същото деяние, предмет на разглеждане в административнонаказателното производство, е образувано наказателно производство, за което обстоятелство органите в административнонакателното производство не са разполагали със служебно достъпна информация.

Разяснено е в мотивите, че „наличието на наказателно производство за същото деяние съставлява абсолютна пречка по чл.33 от ЗАНН за образуване и развитие на административнонаказателното производство и обуславя липса на материална компетентност на административнонаказващия орган, който на практика недопустимо е “иззел” правомощията на прокурора. Щом новооткритите факти сочат на некомпетентност на органа, разгледал и решил делото, те не могат да бъдат игнорирани като основание за възобновяване на делото. От това следва, че нарушението на чл.33 от ЗАНН при образуването и развитието на администра-тивнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на Конвенцията може да бъде коригирано по реда на възобновяването, без да се свързва непременно само със съществено нарушение на процесуалните правила, каквото основание за възобновяване не е предвидено в ЗАНН. Такава логика на разсъждения е застъпена още в ТР № 25 от 1.03.1957 г. по н. д. № 16/57 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че някои въпроси само “на пръв поглед” са от процесуален характер, но последиците им могат да засегнат и делото по същество.“.

В настоящия случай, от деянието, извършено от Г. С., за което е ангажирана административно наказателната му отговорност, безспорно е по-тежко – управление на МПС при неспазване правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, при което се осъществява ПТП с пострадало лице, с настъпила средна телесна повреда, което дава основания за квалифициране на деянието като престъпление. Това обстоятелство не е било известно на административно-наказващия орган. Посочи се по-горе, цялата документация, с която същият е разполагал към момента на произнасянето му, не дава основание за такъв негов извод.

Именно така изложените обстоятелства са новотокрити, а и нови по смисъла на чл.4 параграф 2 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека, те не са били известни на административнонаказващия орган, в следствие на което производството пред него е проведено в нарушение на чл.33 ал.1 и ал.2 ЗАНН, в смисъл изложен в цитираното тълкувателно решение.

Изложеното налага възобновяване на производството, отмяна на НП и прекратяване на образуваното административнонаказателно производство.

Настоящият състав на съда намира за нужно да отбележи, че в цитираната практика на ЕСПЧ е подчертано, че последиците от проведеното първо по реда си производство с характер на наказателно са окончателно заличени и отмяната на общественото порицание, което не се третира в мотивите на ТР на ВКС, но това не стои на преценката на настоящия касационен състав, доколкото съдът не разполага с правомощия в тази насока в настоящото съдебно производство.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 22-0333-000015/21.01.2022 г. на началник РУ – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0333-000015/21.01.2022 г. на началник РУ – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, на Г. С. С., [ЕГН], от гр. Бургас, [улица], с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административнонаказателно производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.