Определение по гр. дело №9785/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40729
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20251110109785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40729
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110109785 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ответникът е оспорил истинността на представените с исковата молба паспорт на Е. Ч.,
удостоверение за раждане на Е. Ч., удостоверение за раждане на Н...а Ч., удостоверение за
сключен граждански брак на Н...а Ч., удостоверение от ДАБ за български произход, молба за
придобиване на българско гражданство, като е поискал представянето им в оригинал.
С оглед на това съдът намира, че следва да открие производство по чл. 193 ГПК и да се
извърши проверка на истинността на документите. Съдът намира, че паспорт на Е. Ч.,
удостоверение за раждане на Е. Ч., удостоверение за раждане на Н...а Ч., удостоверение за
сключен граждански брак на Н...а Ч., удостоверение от ДАБ за български произход
представляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална
доказателствена сила. Съгласно правилата на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Поради това в тежест на
ответника е да докаже, че отразените в тези документи констатации не отговарят на
истината.
Молбата за придобиване на българско гражданство представлява частен документ,
който може да бъде оспорван единствено по отношение на неговото авторство. Съгласно чл.
193, ал. 3, изр. 2 ГПК когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи
подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху
страната, която го е представила. Поради това в тежест на ищцата е да докаже, че този
документ е автентичен.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
1
ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебна поръчка чрез министерство на външните работи на
Република България, което да изиска от компетентните органи по гражданска регистрация на
Ворошиловския районен отдел за РАГС, гр. Москва, Руска федерация, заверени преписи от
всички документи по издаване на Удостоверение за раждане № ..... г. на Е. Г. Ч., ЛНЧ
**********.
ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебна поръчка чрез министерство на външните работи на
Република България, което да изиска от компетентните органи по гражданска регистрация в
село Тараклия, район „Тараклия“, Република Молдова, заверени преписи от всички
документи по издаване на Удостоверение за раждане № ..... г. на Н...а И......, както и
извлечение от държавните регистри по гражданското състояние на удостоверение за раждане
на И...., ..... и Н...а И......а.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Изпълнителната агенция за българите в
чужбина към министъра на външните работи в 2-седмичен срок от съобщението да
представи заверен препис на преписката по издаване на Удостоверение за български
произход № .....
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника на основание чл. 186 ГПК съдебно удостоверение след
представяне на проект в 1-седмичен срок, което да му послужи пред Изпълнителната
агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи за снабдяване с
информация относно датата на издаване на Удостоверение за български произход № .....и
доказателства за представителната власт на лицето, положило подписа си в това
удостоверение.
УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок да посочи, дали ще се ползва от оспорените
документи: паспорт на Е. Ч., удостоверение за раждане на Е. Ч., удостоверение за раждане на
Н...а Ч., удостоверение за сключен граждански брак на Н...а Ч., удостоверение от ДАБ за
български произход, молба за придобиване на българско гражданство, като я ЗАДЪЛЖАВА
да ги представи в оригинал на основание чл. 183 ГПК.
ОТКРИВА производство по чл. 193, ал. 2 ГПК за проверка на истинността на паспорт
на Е. Ч., удостоверение за раждане на Е. Ч., удостоверение за раждане на Н...а Ч.,
удостоверение за сключен граждански брак на Н...а Ч., удостоверение от ДАБ за български
произход, молба за придобиване на българско гражданство.
УКАЗВА на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи
неистинността на паспорт на Е. Ч., удостоверение за раждане на Е. Ч., удостоверение за
раждане на Н...а Ч., удостоверение за сключен граждански брак на Н...а Ч., удостоверение от
ДАБ за български произход.
УКАЗВА на ищцата, че нейна е доказателствената тежест да установи истинността
(авторството) на подписа в молба за придобиване на българско гражданство.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да направят
доказателствени искания или да ангажират доказателства във връзка с разпредЕ.та им
доказателствена тежест.
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.12.2025 г. от 10:35 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата и препис
от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Е. Г. Ч. е предявила срещу министерството на правосъдието установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за признаване за
установено, че ищцата е лице с български произход.
Ищцата твърди, че е кандидатствала за придобиване на българско гражданство по
произход, но получила отказ от Дирекция „Българско гражданство“ при министерството на
правосъдието поради наличието на противоречиви данни за българския произход. Твърди,
че съгласно издаденото Удостоверение за раждане № ..... г. нейната майка Н...а ...... Ч. /с
предбрачно име К...а/ е българка. Сочи, че в издаденото на майка Н...а И......
Удостоверение за раждане № ..... г. е отбелязано, че същата е родена в гр. Тараклия и
нейните родители са И.... и ....., които също са българи по произход. По тази причина счита,
че произхожда от българския род К...и от гр. Тараклия, находящ се в днешна Молдова, който
бил изселен в началото на XIX век на територията на днешна Молдова и е сред
основателите на гр. Тараклия, чието население е предимно българско. Твърди, че в нейна
полза е издадено удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите
в чужбина. С тези съображения моли съда да признае за установено, че ищцата е лице с
български произход по права възходяща линия от своята майка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 30.06.2021 г. в Дирекция „Българско
гражданство“ е постъпила молба от ищцата за придобиване на българско гражданство по
натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, тъй като е лице от български произход,
както и че била образувана преписка с рег. № .....1 г., по която бил постановен отказ за
издаване на указ за придобиване на българско гражданство, тъй като от приложените по
преписката документи не следвал категоричен извод за българския произход на
възходящите на ищцата. Твърди, че отбелязването на българска националност в
удостоверението за раждане не доказва български произход по смисъла на §2, т. 1 ДР ЗБГ,
доколкото по отношение на този факт извършеното вписване не следва да се ползва с
материалната доказателствена сила на официалния документ. Поддържа, че представените
от ищцата удостоверения за раждане доказват единствено родствената връзка с нейните
възходящи. Счита за неотносимо твърдението на ищцата, че родът К...и е с български
произход, тъй като сочените в исковата молба родственици на ищцата са нейни възходящи
от четвърта и по-горна степен, а съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 ЗБГ ищцата следва да има
родствена връзка с поне едно лице – неин възходящ до трета степен вкл. Оспорва ищцата да
има възходящи с българско гражданство. Възразява ищцата или нейните възходящи да са
3
имали някога съзнание за принадлежност, обща история, обичаи и културни ценности,
свързани с българския етнос. Поддържа, че възходящите на ищцата са придобили руско
самосъзнание и принадлежност. Оспорва ищцата да има изградена връзка с българската
държава, да владее български език, да има отношение към българския бит и култура и да се
самоопределя като българка. Счита, че издаденото от ДАБГ удостоверение за български
произход не е сред нормативно определените в ЗБЖИРБ документи, доказващи наличие на
български произход. Твърди, че същото не представлява официален документ, тъй като не
съдържа дата на издаване. Моли съда да се произнесе по валидността и материалната
законосъобразност на удостоверението за български произход, издадено от ДАБГ, тъй като
същото представлява индивидуален административен акт, който е нищожен поради
издаването му от некомпетентен орган и незаконосъобразен поради противоречието му със
закона и неговата цел.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е лице, на
което поне единият възходящ до трета степен включително е българин, т.е. необходимо е
възходящият до трета степен включително, с когото ищецът има кръвна връзка, да има или
до смъртта си да е имал самосъзнание за принадлежност към българската народност като
група от хора.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5