Решение по КНАХД №2565/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на „Ви Скай“ ЕООД [ЕИК], представлявано от управителя В. П., чрез адв. И. С. със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], Фестивален и Конгресен център оф. 208 против Решение № 1119/ 24.09.2025 г., постановено по НАХД № 32/ 2025 г. по описа на РС – Варна, с което е изменено НП № 03-2400435/ 27.11.2024 г. на директора на Д“Инспекция по труда“ - Варна, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушаване на нормите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ,като е намален размерът на санкцията [рег. номер].

В жалбата като касационно основание е посочено – неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. С. от АК – Варна е постъпила молба, в която се изразява становище, че поддържа жалбата, няма доказателствени искания и моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Д“ИТ“ - Варна, редовно призован се представлява от юрк. Т.Х., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Моли за присъждане на юрк. възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да измени процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.09.2024г. около 23.10 часа, служители на Д „ИТ" – Варна, сред които и св. С. И., извършили проверка по сигнал по работни места в магазин „Извора“, находящ се в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ****, стопанисван от „ВИ СКАЙ“ ЕООД, с [ЕИК]. В хода на проверката било констатирано, че в посочения обект полага труд на длъжност „продавач“ лицето Н. З., с дата на раждане: [дата]., гражданин на трета държава - Узбекистан, пребиваващ законно в Република България, със статут на пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“, издадена на основание чл.24л от ЗЧРБ и валидна за срок от 90 дни в периода 31.05.2024г. - 13.09.2024г., с работно място обект магазин „Извора". Лицето попълнило декларация, в която саморъчно декларирало работно време за деня- от 20.00 часа до 08.00 часа, с почивни дни - един ден седмично и уговорено трудово възнаграждение в размер на 550 лв. Към момента на проверката е констатирано, че на смяна е единствено лицето Н. З., извършващ трудова дейност по обслужване на клиенти в посочения обект на контрол.

С призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК), връчена на 04.09.2024г. на въззивното дружество, от същото са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд в обекта на контрол. На представените от работодателя документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения било установено, че между него и Н. З. няма сключен трудов договор в писмена форма. Поради това било прието, че на 04.09.2024г. лицето Н.З. с дата на раждане: [дата]. полага труд като „продавач“ в проверявания обект - магазин „Извора", находящ се в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ****, без да има сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „ВИ СКАЙ” ЕООД с [ЕИК], като нарушението е било прието за извършено на датата на проверката - 04.09.2024г. и към който момент е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

На 09.10.2024г. инспектор при Дирекция „ИТ" Варна [населено място] е съставила АУАН № 03-2400435 в който е посочила, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил предявен и подписан от надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 18.09.2024год., въз основа на акта, директорът на дирекция „ИТ" Варна издал оспореното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер [рег. номер].

От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП се съдържат факти, които описват в достатъчна степен вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Първоинстанционният съд не е констатирал и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно-наказателно производство въпреки твърденията на жалбоподателя в обратна насока. Досежно възраженията касаещи обстоятелството дали Н. З. се е легитимирал на служителите и по какъв начин, то съдът е намерил, че това безспорно се е случило макар актосъставителката да няма конкретни спомени (което е обяснимо предвид изминалия значителен период от време), най-малко защото в попълнената декларация той е предоставил данни за самоличността си.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя следва да има сключен трудов договор. Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В настоящия случай лицето Н. З. е било установено да работи в обекта магазин, стопанисван от въззивното дружество. Лицето лично е декларирало пред проверяващите, че полага труд за въззивното дружество като продавач - че има работно време, почивки и е посочило размера на договореното трудово възнаграждение, поради което и въззивният съд е приел, че З. се е намирал в трудовоправни отношения с въззивното дружество. Възражението, свързано с визата за краткосрочно пребиваване и невъзможността на лице с такава да полага труд на територията на РБ не се споделило от първоинстанционния съд, с оглед обстоятелството, че сезонната работа (каквато несъмнено е извършвало лицето) попада сред изключенията в ЗТМТМ, при които е допустимо да работи лице в издадена виза „С“. Горното обстоятелство категорично е налагало сключването на писмен ТД, какъвто към момента на проверката не е бил налице. След като З. е бил допуснат да изпълнява трудови функции без да има сключен трудов договор в писмена форма, то безспорно е било допуснато нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като същото е извършено и е било доказано по безспорен и категоричен начин. В случая АНО е дал коректната квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона, а именно в размер [рег. номер]. Посоченият размер на наказанието АНО на практика не е мотивирал.

При това положение, с оглед липсата на данни за налагани предходни санкции, както и липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционния съд е счел, че така наложеното на въззивното дружество наказание е прекомерно. В конкретния случай първоинстанционният съд е намерил, че и наказание, наложено в минимален размер, би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счел, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба [рег. номер]. [рег. номер].

Като взе предвид изложеното въззивният съд е направил извод, че оспореното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които да предпоставят неговата отмяна, като го е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция [рег. номер]. [рег. номер].

Постановеното въззивно решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

Настоящата касационна инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на касатора.

За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, следва безспорно да се установи наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношение "работодател и работник/служител/, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ като основните от тях са / престиране на работна сила / трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време и определено възнаграждение. В справката-декларация, която е попълнил работника, е посочил, че работи като "продавач", като на обекта, той е заварен да работи като такъв. Посочил е че е постъпил на 13.06.2024 г. т. е. в деня на проверката и е посочил да има 1 почивен ден през седмицата.

Изводите на въззивния съд, че е осъществен състава на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на касатора са правилни.

Трудовото правоотношение предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат. В случая се е установило, че работникът е ангажиран като "продавач", и е посочил е и че има почивен ден, то настоящия състав счита, че е било налице престиране на работна сила при упражняване на конкретна трудова функция.

Останалите възражения в подадената касационна жалба касаят необосноваността на обжалвания съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание и съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.3 от АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1119/ 24.09.2025 г., постановено по АНД № 32/ 2025 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА „Ви Скай“ ЕООД [ЕИК], представлявано от управителя В. П. да заплати на Д“ИТ“ – Варна сумата от 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.