№ 1760 11.11.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети състав, в
публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия
Хр. Христов административно дело № 2316 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е
образувано по жалба от Л.П.А., ЕГН ********** с адрес:
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0304-000374/22.09.2021г., издадена от А.Г.А., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, упълномощен
със заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на Л.П.А., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния закон и административно-производствените правила.
В съдебно заседание за жалбоподателя
Л.П.А. се явява процесуален представител
адв. В., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения относно
незаконосъобразността на оспорената заповед. Твърди, че доверителят му е бил в обективна невъзможност да провери дали
управлявалият процесния автомобил притежава валидно СУМПС. Претендира
разноски.
Ответната страна – А.Г.А., на
длъжност полицейски инспектор при РУ Несебър към ОДМВР - Бургас, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на
оспорената заповед, като не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
На 22.09.2021г. около 22.40 часа
в с. Оризаре, ул. „Първи май“ – центъра срещу кметството, посока
Оризаре-Тънково, полицейски служители от РУ Несебър спрели за проверка л.а.
„Ауди Ку-7“ с рег.№ А3792НА, собственост на жалбоподателя, управляван от Митко П.
Гочев, който не притежавал СУМПС – неправоспособен.
За извършеното административно
нарушение на М.П.Г.бил съставен АУАН серия АВ № 096117/22.09.2021г. от Захари
Любомиров Даменлиев, на длъжност мл. автоконтрольор към РУ Несебър. АУАН му бил
връчен незабавно, като същият го подписал без възражения. При връчването му
били иззети регистрационните табели на управлявания от него автомобил и
свидетелство за регистрация част II № *********.
На
основание съставения АУАН серия АВ № 096117/22.09.2021г.
и в съответствие със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД на
МВР гр. Бургас А.Г.А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0304-000374/22.09.2021г., с която на Л.П.А.,
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА.
Заповедта била връчена лично
срещу подпис на А. на 24.09.2021г., който я оспорил директно пред
Административен съд – Бургас с жалба
вх.№ 9788/27.09.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД
на МВР гр. Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и
заемащите длъжност полицейски инспектор в сектори/групи
в РУ към ОД МВР Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява
издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно
фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по
издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171,
т.2а, бук. ”а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от
жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в
рамките на съдебното производство.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността
за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение.
С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният
за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя.
В
конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба.
По делото се установи по
безспорен начин, че лицето управлявало процесния автомобил М.П.Г.е бил
неправоспособен, тъй като не е притежавал валидно СУМПС. Не е спорно, че управляваният от него
автомобил е собственост на жалбоподателя Л.П.А.. За прилагането на ПАМ в
конкретния случай е правно ирелевантно
обстоятелството каква е причината поради която Г.е управлявал лекият
автомобил и дали същият го е направил със или без съгласието/знанието на
жалбоподателя, за разлика от прилагането на ПАМ на основание чл.171, т.2, б. “м“ от ЗДвП. В този смисъл възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че последният е бил в обективна
невъзможност да провери дали управлявалият процесния автомобил притежава
валидно СУМПС, дори и да е вярно, не може да обоснове незаконосъобразността на
оспорената заповед.
Административният орган е наложил
мярката в минимално определения от закона срок, поради което не е било
необходимо да обосновава преценката си за това.
Предвид горното настоящия съдебен
състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната
заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС
ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от
фактическа страна.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата против него с искане за отмяната му се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.П.А., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0304-000374/22.09.2021г., издадена от А.Г.А.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, упълномощен
със заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на Л.П.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6
МЕСЕЦА.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: