РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Румяна Иванова Славова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно
административно наказателно дело № 20212100600819 по описа за 2021
година
С Решение № 36/14.07.2021 г. по АНД № 176/2021 г., Царевският
районен съд е признал обвиняемия Н.А. С., ЕГН ********** за виновен в
това, че на 07.06.2021 г., към 17:45 ч. на ВП II-99, км. 37,600 в землището на
гр. Приморско, обл. Бургас в лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№ ***, в кожена раница с надпис „Guess“, без надлежно разрешително
съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП,
държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение № 1, а
именно – кокаин, с нетно тегло 0,038 гр. със съдържание на активно вещество
бензоилметилектонин – 66,10% на стойност 8.39 лева; кокаин с нетно тегло
0,391 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин - 33,20
% на стойност 48.87 лева, всичко на обща стойност 57,23 лева, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354, ал. 5, вр. ал. 3 т. 1
от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1
1
000 (хиляда) лева.
Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са
възложени в тежест на обвиняемия С..
Със същото решение, ЦРС се е произнесъл и по веществените
доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2 от НК е отнел
в полза на държавата кокаин с нетно тегло 0,038 гр. със съдържание на
активно вещество бензоилметилектонин – 66,10% и кокаин с нетно тегло
0,391 гр. със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин - 33,20
% с изключение на количеството, използвано за анализ, изпратени за
съхранение в ЦМУ гр. София съгласно писмо рег. № 463500-934/10.06.2021 г.
по описа на РУ гр. Приморско, които да бъдат унищожени по предвидения в
закона ред.
С въззивната жалба на обвиняемия се моли постановеното от ЦРС
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде
постановено ново, с което Н. АЛ. СТ. бъде признат за невиновен, като бъде
приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като същото се приеме за
маловажно. В допълнително подадени писмени изложения подробно се
излагат с съображения, че извършеното от подсъдимия деяние, макар
формално да осъществява престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от
НК, същото не е престъпно, поради незначителната по степен обществена
опасност, която разкрива, с оглед ниската стойност на откритото у
обвиняемия наркотично вещество. Нови доказателства не се сочат и не се
представят.
В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият С. – редовно
призован, не се явява. Явява се неговият защитник – адв. Ангел Стефанов от
АК – Русе, адв. Р. Николов от АК – Бургас, редовно призован не се явява. В
пледоарията си адв. Стефанов излага същите съображения, като тези от
допълнителното изложение към въззивната жалба и поддържа молбата за
приложението чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на жалбата, като не споделя
съображенията, изложени от защитата. Намира, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд е отчел всички признаци на престъпното деяние,
като е взел предвид незначителността на вредните последици, поради което
правилно е приел, че са налице визираните в чл. 93, т. 9 от НК критерии за
квалифициране на деянието като маловажен случай на престъпление по чл.
354а от НК. Според държавното обвинение също така правилно и
законосъобразно съдът е приел, че в случая деянието не може да се
квалифицира като такова по чл. 9, ал. 2 от НК, както и е приложил нормата на
чл. 78а от НК като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност,
налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева,
2
съобразявайки предвидения в чл. 354а, ал. 5 от НК размер на глобата.
След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в
пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен
състав намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране
на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно
изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно
фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:
Обвиняемият Н. АЛ. СТ. е български гражданин, със *** образование,
неосъждан, с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и настоящ адрес ***,
управител на *** .
На 07.06.2021 г. обв. С. заедно със свой служител – св. Т.Т. се намирал в
с. Лозенец, общ. Царево. Към 17:30 ч. обв. С. потеглил от с. Лозенец по ВП II-
99, към гр. Бургас с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
като в автомобила като пътник се возил св. Т.. Към 17:45 ч. дежурен
автопатрул на РУ на МВР – гр. Приморско, в състав от полицейските
служители Ивелин Иванов и Мима Михайлова се намирал на КПП на ВП II-
99 км. 37,600. Полицейските служители забелязали, че превозното средство
управлявано от обв. С. извършило забранена маневра „Изпреварване“, поради
което св. Михайлова му подала сигнал със стоп-палка да спре, след което
пристъпила към проверка на водача. В хода на проверката полицейските
служители забелязали, че зениците на обв. С. са разширени, ръцете му
треперели и видимо бил неспокоен. На въпроса на полицейските служители
към водача дали е употребил наркотични вещества или алкохол, водачът
заявил, че отказва да бъде проверен за употреба на наркотици. След
получения отказ полицейските служители поискали съдействие от св. Стайко
Овчаров – инспектор „Пътен контрол“ в РУ на МВР – гр. Приморско,който
бил дежурен по управление. Свидетеля Овчаров заедно със св. Тодор
Николов пристигнали на место и извършили проверка на водача за употреба
на алкохол и пробата била отрицателна. Полицаите попитали обв. С. дали е
употребил наркотично вещество и той отговорил, че на 05.06.2021 г. е пушил
марихуана. След отказа му да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества полицаите извършили проверка по ЗМВР на автомобила управляван
от обв. С.. При извършената проверка в чантичката на обв. Намираща се на
задната седалка на автомобила те намерили тефтерче в което имало 1 бр.
полиетиленов плик, тип „джъмпер“, който съдържал бяло прахообразно
3
вещество и 1 бр. хартиена свивка също съдържаща бяло прахообразно
вещество. С. заявил, че веществото е кокаин и е за негова лична употреба. С
протокол за доброволно предаване С. предал полиетиленовия плик /обект 1/ и
хартиената опаковка /обект 2/. На предадените вещи бил извършен оглед на
веществени доказателства, както и бил направен полеви наркотест, който дал
реакция на метамфетамин.
От заключението на назначената в хода на БП химическа експертиза
Протокол № 404/08.06.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, се
установява, че обект № 1 – бяло прахообразно вещество, съдържащо се в
полиетиленов плик, е високорисково наркотично вещество – „кокаин с тегло
0,038 грама със съдържание на активно вещество – бензоилметилектонин
66,10 %", и в обект № 2 - бялото прахообразно вещество, съдържащо се в
хартиената свивка е високорисково наркотично вещество – „кокаин с тегло
0,392 гр.със съдържание на активно вещество бензоилметилектонин 33,20 %".
При изготвяне на експертизата, част от обекта на изследване е бил
унищожен, като останалото след изследването количество от конопа, е било
предадено на съхранение в Централно митническо управление гр. София с
приемо-предавателен протокол.
В мотивите към обжалваното решение, възприети и от настоящия
съдебен състав, Районен съд – Царево е приел за установени обстоятелствата,
изложени в Постановлението по чл. 375 от НПК на Районна прокуратура –
Бургас, ТО Царево, като се е позовал на събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, преценени на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, а именно: показанията на разпитаните свидетели,
протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществено
доказателство и фотоалбума към него, съдебно-химическата експертиза,
справка за съдимост и от останалите приобщени писмени и веществени
доказателства. Съдържащите се в доказателствената съвкупност.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, едно деяние представлява маловажен случай,
когато обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на
вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния
случай деянието, осъществено от обвиняемия, е маловажно, като е преценил
комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на
деянието, вида, количеството и стойността на наркотичното вещество,
незначителните вредни последици, данните за личността на дееца и другите
обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност на
4
деянието.
Относно направените пред въззивната инстанция възражения с искане за
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящият съдебен състав намира
същите за неоснователни. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а от НК
имат за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, като са
считани за такава със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта
на защита – обществени отношения, които са свързани с общественото
здраве. В настоящия случай, предмет на престъплението е кокаин, който
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е
включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“
Държаното от обвиняемия наркотично вещество е с установено общо нетно
тегло 0,429 грама с различно процентно отношение – 66,10 % и 33,20%, на
обща стойност 57,23 лева. На практика са иззети два пакета, които и като
бройка и като грамаж не могат да бъдат преценени като завишено количество.
Тяхната парична равностойност е далеч под минималната работна заплата,
установена за страната към датата на инкриминираното деяние.
С оглед на горното и оценявайки данните, характеризиращи личността
на обвиняемия, правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното
от него деяние е маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК, а не е налице чл. 9,
ал. 2 от НК.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства дава основание да се
приеме, че коментираното деяние съществено се различава от другите
престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК и разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от тях, поради което правилно е било квалифицирано
като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие,
че обвиняемият Н.С. е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е искал
тяхното настъпване. Съзнавал е, че държи в себе си високорискови
наркотични вещества, за които по закон се изисква разрешение, каквото той
нямал.
По тези съображения настоящият съдебен състав, като констатира, че с
поведението обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна
описаните във фактическата обстановка действия, с които е осъществил
инкриминираното деяние намери, че същият правилно е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Налице са и предпоставките по чл. 78а от НК – деянието е извършено от
пълнолетно лице, неосъждано и неосвобождавано от наказателна
5
отговорност, за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е
предвидено наказание глоба.
При индивидуализирането на така наложеното наказание, правилно
районният съд е преценил, че същото следва да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид следното:
извършеното деяние представлява маловажен случай, деецът не е осъждан,
трудово ангажиран и с добри характеристични данни, съдействие на органите
на досъдебното производство, както и критичност към извършеното деяние.
Предвид гореизложеното, настоящият състав прецени, че наказание,
определено в минималния от закона размер, а именно 1 000 лева, се явява
справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най-пълна степен ще
се реализират целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от
ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият де
се превъзпита към спазване на установения в страната правов ред. По тези
съображения, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 78а от НК
е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
С оглед осъдителното решение, правилно ЦРС на основание чл .189, ал. 3
от НПК е възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл
и по веществените доказателства, като е отнел същите в полза на държавата.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1
от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваното решение и не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон
или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или
отмяна, намери, че решението следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/14.07.2021 г., постановено по АНД №
176/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Царево.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7