Определение по дело №244/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 204
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20213500500244
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204
гр. Търговище, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 368 от 06.10.2021 година, постановено по в. частно
търговско дело № 20213001000566 по описа за 2021 година на Апелативен
съд – Варна, съдът е изпратил на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК в. ч. гр. д. №
315/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, образувано по частна жалба,
подадена от Д. СТ. Д. и Валентина Павлинова Д., срещу издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1334/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен,
за разглеждане на Окръжен съд- Търговище.
В постъпилата частна жалба от Д. СТ. Д., ЕГН **********,
И В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр.********, ул.**********, се излага
следното:
Частните жалбоподатели молят за отмяна на издадения по делото
изпълнителен лист от PC-Шумен, Х-ти състав, като неправомерен и да бъде
разпоредено разглеждането на иска на банковата институция като само един,
и то пред Окръжен съд – Шумен.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна –
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, вписано в Търговският
1
регистър под ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Юргакиева - изпълнителен директор чрез
пълномощника А.Х.А. - старши юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК - гр.******** в който
се излага следното становище:
В настоящият случай изпълнителният лист е издаден от компетентния
съдебен състав, издал заповедта за изпълнение, съобразно съдебно
установеното, след извършена проверка по чл. 406, ал. 1 от ГПК. В
производството по издаване на изпълнителен лист съдът е ограничен
единствено до проверката редовен ли е актът от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които
предпоставки в случая са налице, видно от гореизложените съображения.
Наведените от жалбоподателите доводи, че умишлено претенцията е
разделена на две производства са ирелевантни за преценката, извършвана от
съда в производството по издаване на изпълнителен лист. Нещо повече
съдилищата разглеждали спора вече са се произнасяли по наведеното
възражение и са мотивирали решенията си с постановките на ТР 4/2013
гр.София от 18.06.2014 год., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа
за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.
Молят съда да остави без уважение подадената частна жалба от Д. СТ. Д. и
В. П. Д. по ч.г.д. 1334/2018 год. по описа на Шуменски районен съд, 10 ти
състав срещу издадения по делото изпълнителен лист, като неоснователна.
Претендират за разноски по делото.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1
ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
неоснователна.
Съдът констатира следното:
С Решение № 322 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1334/2018 г. по
описа на Шуменския районен съд, съдът е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в
2
отношенията между страните, че Д. СТ. Д. с ЕГН **********, като
кредитополучател и В. П. Д. с ЕГН **********, като поръчител, и двамата с
адрес гр.********, дължат солидарно в полза на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано заедно и поотделно
от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт И.Ст.Ст., сумата от 15 963.45 лв. (петнадесет
хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща частично претендирана главница по неплатените погасителни
месечни вноски за периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. по Договор за
потребителски кредит № *******, сключен между ответниците и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост и
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.10.2017г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
- 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 180.58
лв. (две хиляди сто и осемдесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.03.2017 г. до
18.10.2017 г., както и сума в размер на 446.25 лв. (четиристотин четиридесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 21.05.2017 г. до 06.03.2018 г. за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 355 от
08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 682/2018 г. на ШРС, като отхвърля иска за
обезщетение за забава за горницата над присъдената сума до пълния му
предявен размер от 1046.40 лв., като неоснователен. С решението си съдът е
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. СТ. Д. с ЕГН ********** и В. П. Д. с ЕГН
********** да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* разноски, съобразно уважената част от исковете, по заповедното
производство в размер общо на 420.24 лв. (четиристотин и двадесет лева и
двадесет и четири стотинки) и по исковото производство в размер общо на
670.21 (шестстотин и седемдесет лева и двадесет и една стотинки) лева. С
решение от 11.10.2019 година по в. гр. д. № 252 по описа за 2019 година,
Търговищкият окръжен съд по реда на въззивното обжалване е потвърдил
обжалваното решение на Шуменския районен съд и същото е влязло в сила.
3
Постъпила е касационна жалба от частните жалбоподатели против така
постановеното по делото съдебно решение, която с разпореждане на съдията-
докладчик е върната на жалбоподателите като недопустима. Разпореждането е
потвърдено с Определение на Варненския апелативен съд - Определение №
99 от 12.02.2020 г. по ч. т. дело № 77/2020 година.
Впоследствие е постъпила частна жалба вх. № 2158/27.05.2020 г. от
жалбоподателите срещу разпореждане № 461 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. №
77/2020 г. на Варненски апелативен съд за връщане на частна касационна
жалба вх. № 956/18.02.2020 г. срещу определение № 99 от 12.02.2020 г.,
постановено по същото дело, с което е потвърдено разпореждане на
Търговищкия окръжен съд за връщане на касационна жалба на основание чл.
286, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По повод на тази частна
касационна жалба пред ВКС е образувано ч. гр. д. № 2718/2020 г., по което
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
констатира, че са налице предпоставките за спиране на производството по
него на основание чл. 292 ГПК, доколкото пред ВКС е образувано
тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК по въпроса „Подлежи ли на
касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено
преграждащо развитието на производството определение или разпореждане
на окръжен съд като въззивна инстанция?“, а предмет на обжалване по
настоящото дело е разпореждане за връщане частна касационна жалба срещу
определение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено
преграждащо развитието на производството разпореждане на Търговищки
окръжен съд, действащ като въззивен съд. Така с Определение № 279 от
05.10.2020 година ч. гр. д. № 2718/2020 г. състав на Трето гражданско
отделение на ВКС е спрял производството по ч. гр. д. № 2718/2020 г. по описа
на ВКС, III Г.О., до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. №
2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането на въпросното тълкувателно дело
е насрочено за 04.11.2021 година.
При така описаните правни действия и постановени актове в
производството по гр. дело № 1334/2018 година по описа на Шуменския
районен съд се поставя въпросът дали постановените в производството
Решение № 322 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1334/2018 г. и
Решение от 11.10.2019 година по в. гр. д. № 252 по описа за 2019 година на
4
Търговищкия окръжен съд представляват годно правно основание за издаване
на изпълнителни листа за принудително събиране на вземанията по тях.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: Производството по
издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т.1 ГПК
изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405-408 ГПК. При
произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която
дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в
полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по
изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В
производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно
наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид
формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително
изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните
удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на
изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При
произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на
предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на
постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор,
свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие
на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с
характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито
относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително
изпълнение.
Настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките за
издаване на изпълнителен лист от 26.02.2020 година и изпълнителен лист от
29.04.2021 година за присъдените в тежест на жалбоподателите суми. На този
етап изводът, който се налага е, че решенията на съдилищата, посочени по-
горе са влезли в сила, поради което представляват изпълнително основание по
чл. 404, т. 1 от ГПК. Резултатът от тълкувателно дело №2/2018 година на
ОСГТК на ВКС не би дал пряко отражение на този извод. Принципна
възможност във времето има, при която касационната жалба против Решение
от 11.10.2019 година по в. гр. д. № 252 по описа за 2019 година на
Търговищкия окръжен съд би могла да се разгледа по същество от състав на
5
ВКС, но това не означава, че ще отпадне основанието за издаването на
процесните изпълнителни листи. Ако при развитие на производството се
достигне до краен резултат, че жалбоподателите не дължат изцяло или част от
сумите по гр. дело № 1334/2018 година по описа на Шуменския районен съд,
то те ще имат право на обратен изпълнителен лист, какъвто се издава и в
случаите на отменено разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК, при отмяна на съдебно решение и пр. Настоящата частна жалба се явява
неоснователна. Постановените актове на Шуменския районен съд -
разпореждания за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № 1334/2018
година се явяват законосъобразни. Настоящото определение не подлежи на
обжалване съгласно тълкувателно решение № 5/2015 година на ВКС от 12
юли 2018 година.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение подадената от Д. СТ. Д., ЕГН **********, и В. П. Д.,
ЕГН **********, адрес: гр.********, ул.**********, частна жалба против
разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 26.02.2020 година и
29.04.2021 по гр. дело № 1334/2018 година по описа на Шуменския районен
съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6