№ 314
гр. Перник, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20251720201070 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА Чл.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 34-000632 от 07.05.2025 г., издадено
от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Перник,
на Ц. С. Т. ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6,
ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено на
основание чл. 177, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП наказание глоба в размер на 1000
лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага доводи, че
обстоятелствата около нарушението са неизяснени, доколкото АУАН е
съставен въз основа на кантарна бележка, която според жалбоподателя не
представлява годно доказателство. Твърдят се нарушения на чл. 42 и 57 от
ЗАНН. Според жалбоподателя в случая административнонаказателна
отговорност е следвало да носи превозвача – собственик на превозното
средство, а не водача.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
От страна на жалбоподателя са представени писмени бележки, в които
се повтарят доводите, изложени в жалбата.
Ответната страна по жалбата Началник на Областен отдел
1
„Автомобилна администрация“ – гр. Перник, редовно призована, не се
представлява.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана,
като това становище е застъпено в разпореждането за насрочване на делото.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 16.04.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 568 от К. Д. М. и
в присъствието на св. К. Г. А., като в акта е посочено следното:
„На 16.04.2025 г. на АМ Струма на разклона за село Бсонек в посока
гр. София управлява МПС Волов ФМ с рег. № ******** от кат. №3с четири
оси с две управляеми, като извършва Обществен превоз на товари – трошен
камък 0-32, видно от кантарна бележка № 101102 на територията на
Република България по маршрут Студена – Панчарева, видн от пътен лист,
като при проверката установих:
Водачът управлява пътното превозно средство с обща маса 46260кг,
видно от кантарна бележка № 101102, като ППС е с маса, която надушава
допустимите маскимални маси за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване на моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси - е над 32 000 кг. Надвишеното е с 14260 кг., с което
застрашава и създава опасност за останалите участници в движението, с което
виновно е нарушиул разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6, ал.1, т.
6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление от 07.05.2025г., в което са възприети изцяло фактическите
констатации от АУАН, като е посочено, че представената по врема на
проверката кантарна бележка е документ, издаден от пункта при натоварване
и съдържа действителни данни следн аправени първо претегляне, второ
претегляне и нето тегло, от които се установява масата на превозвания товар.
С НП на Ц. С. Т. ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с
чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено на
основание чл. 177, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП наказание глоба в размер на 1000
лева, като АНО въз основа на служебно извършена справка за нарушителя е
приел, че нарушението е извършено повторно.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител К. Д. М. и свидетел К. Г. А. кореспондират изцяло с
описаните в АУАН обстоятелства, като съдът ги кредитира изцяло, с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не
бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие
от тази, описана в АУАН. Същата не се оспорва и в съдебно заседание.
Проверката е извършена в присъствието на А., АУАН е съставен въз основа на
2
представена от водача кантарна бележка, подписан е без възражения от
нарушителя по обективността на констатациите, като е връчен препис от акта
за установяване на административно нарушение,
Възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в
законния срок.
При така изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Видно от
приложената по делото Заповед № РД-152/10.04.2025 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна адмистрация“, АНО по
настоящото дело е бил назначен да съвместява длъжността началник в
областен отдел „АА“ гр. Перник от 10.04.2025 г. – преди съставяне на
процесното НП. Видно от Заповед РД-08-107/29.02.2024 г. началника на отдел
в главна дирекция „АА“ са упълномощени да издават НП по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на
посочената норма, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
нформационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, регламентира правото на
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби, при изпълнение на функциите си по този закон, да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните
средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена
сметка на пътници и товари.
По аргумент от горецитираните норми, ИА "Автомобилна
администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, поради служителите на ИА "Автомобилна
администрация" са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му
правомощия със Заповед № РД - 08-107/29.02.2024 год. на Министъра на ТС,
началникът на ОО "АА" гр. Перник се явява надлежно оправомощен, респ. е
3
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.2, пр. 2 вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "Движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението."
Съгласно чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, за моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси е 32 тона.
В настоящия случай типа на превозното средство и броя на осите е
установен в хода на проверката от служителите на областен отдел
„Автомобилна администрация, а масата на товара – 46260 килограма, е
установена въз основа на представената от водача кантарна бележка.
В тази насока са и основните възражения на жалбоподателя, който
счита, че посочените в кантарната бележка данни за теглото на превозното
средство не са достатъчни да обосноват извод за безспорна установеност на
фактите изложени в тях, а е следвало контролните органи да извършат
собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на изискванията
на Закона за измерванията, то същото не се споделя от съда по следните
съображения:
Нормата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които
се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери
на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното
по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал.
3. Разглежданият случай обаче не е такъв, тъй като не е правена проверка за
съответствие; В случая общата маса на натоварване е била установена въз
основа на документ, представен от самия жалбоподател, в хода на
извършената му проверка, който той, видно от отразеното в представената
кантарна бележка е приел без възражение относно извършеното претегляне и
резултата от него. При това положение, именно в тежест на жалбоподателя е
да опровергае съдържанието на документа. Следва да се отбележи и че не
вярно твърдението, застъпено в жалбата, че за кантарната бележка няма
описана дата на издаване, тъй коментираният документ е представен по
делото и видно от него същият е издаден на 16.04.2025 г. в 07.16 чл., съответно
е налице не само дата, но и прецизно посочване на часа на издаване. Предвид
изложеното съдът намира, че от приложената по делото кантарна бележка се
установява констатираното в АУАН обстоятелство, че жалбоподателят е
4
управлявал превозното средство товар от 46260 килограма.
Следователно правилно е прието, че водачът, след като е претоварил
управляваното от него ППС, не е спазил изискванията на чл. 139, ал.1, т.2, пр.
2 вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Ето защо,
предвид изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че фактите, въз основа на
които е издадено атакуваното НП, се установяват безспорно от
доказателствата по делото, а нарушението е квалифицирано правилно като
такова по чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната норма.
Съгласно действащия към момента на нарушението чл.177, ал. 5 от ЗДвП
(Изменение от 07.09.2025 г.) „ Когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е
извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв., а за повторно
нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.
Настоящият случай попада в хипотезата на нарушение по чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП - управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и съответно предиденото
наказание съгласно чл. 177, ал.5, предл. 2 от ЗДвП е глоба от 1000 до 5000
лева. Доколкото от приложената по делото справка за нарушител се
установява повторността на нарушението, съдът намира, че АНО правилно е
посочил приложимата санкционна норма – чл. 177, ал. 5, предложение 2 от
ЗДвП, като е определил санкция в минимален размер. В тази връзка и с оглед
принципа на забрана за reformation in peius обсъждането на размера на
санкцията от съда се явява безпредметно.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в процесния случай е
следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството превозвач, а не на самия водач. В тази връзка следва да се посочи
следното:
Съгласно действащата към датата на нарушението разпоредба на чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се наказва се с глоба 500 до 1000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, тоест законът
директно санкционира водача. Тълкувайки текста на посочената норма съдът
намира, че отговорността за управление на МПС с претоварване се носи от
водача, който фактически е управлявал превозното средство към момента на
нарушението. Водачът е длъжен да провери дали превозното средство е
5
натоварено в съответствие с изискванията на Наредба № 11 на МРРБ.
Независимо че товарът е натоварен от трето лице, водачът е последният
контролен субект преди движение по пътя.
По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят Ц. С. Т.
безспорно виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6,
ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което законосъобразно
наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил
наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се
констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Няма данни,
обуславящи извод за приложението на чл. 28 от ЗАНН (приложим след
обявяването на забраната за приложението му за нарушения на ЗДВП за
противоконституционна – Решение № 4 от 30.04.2025 г. на Конституционен
съд), доколкото се касае за сериозно претоварване – с 14260 килограма, а
нарушението е извършено повторно. НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34-000632 от
07.05.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Перник, на Ц. С. Т. ЕГН ********** за нарушение на
чл. 139, ал.1, т.2, пр. 2 вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ е наложено на основание чл. 177, ал. 5, предл.2 от ЗДвП наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Перник
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6