РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Ямбол, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20232330101139 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С.“
ЕАД, срещу Я. И. Д. и З. П. Д. с която желае да се постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на Я. И. Д. с ЕГН ********** и З.
П. Д. с ЕГН **********, че дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД, в условие на
разделна отговорност, сумата от 2799.02 лв., от която 2365.43 - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 378.47 лв. за
периода 15.09.2020 г., до 09.12.2022 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 11.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 45.55 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.12.2022г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 9.57 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при квоти както следва:
Я. И. Д. с ЕГН ********** – 1/2, а именно: 1399,51 лв., от която 1182,72 -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 189.24 лв.
за периода 15.09.2020 г., до 09.12.2022 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 2019 г. до 04.2021 г. в размер на 22.78 лв. -
1
главница, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4.78 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
З. П. Д. с ЕГН ********** – 1/2 а именно: 1399,51 лв., от която 1182,72 -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 189.24 лв.
за периода 15.09.2020 г., до 09.12.2022 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 2019 г. до 04.2021 г. в размер на 22.78 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4.78 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 22.12.2022г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №*** срещу Я.
И. Д. с ЕГН ********** и З. П. Д. с ЕГН **********, в условията на разделна
отговорност, при равни квоти по ½ за сумата от 2799,02 лв., от която 2365.43
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 378.47 лв.
за периода 15.09.2020г., до 09.12.2022 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 11.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 45.55 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.12.2022г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 9.57 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № *** г., по описа на Районен
съд- Я., *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от
дружеството на 05.04.2022 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал,
че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу Я. И. Д. с
ЕГН ********** и З. П. Д. с ЕГН **********, в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
ищецът е предявил настоящият иск за установяване на вземането си за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Я. И. Д. с
2
ЕГН:********** и З. П. Д. с ЕГН ********** за процесния период.
Сочат, че ответниците в качеството си на собственици на процесния имот
са, клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № ***г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, лицата са клиенти на ТЕ и за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на
клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„***” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
3
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в
СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в качеството им на изпълнител по съответния договор и с
ДИРЕКТ ООД като подизпълнители.
От 2015 г. до настоящия момент ДИРЕКТ ООД, извършва услугата
„дялово разпределение“ в сградата, в която се намира топлоснабдения имот,
вече в качеството си на изпълнител.
Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се
определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата
„дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
С молба от 08.11.2023г. ищецът е заявил, че поддържат исковата молба,
като заявяват, че на 25.04.2023г. на каса на дружеството, по настоящото дело
има извършени три плащания в общ размер на 3038,50лв., с които плащания
са изплатени главници,лихви и сторените до момента разноски. Доколкото
ответникът е станал причина за завеждане на исковата молба, претендират
юрисконсултско възнаграждение за двете производства.
С молба от 19.12.2023г. ищецът моли, да се приеме уточнението, че по
делото е постъпило плащане в общ размер на 3038.50лв., което е погасило
4
задълженията на длъжниците за начислените суми за потребена и незаплатена
ТЕ за процесния период и за процесния имот, както и сторените съдебни
разноски, като към момента претендират единствено и само юрисконсултско
възнаграждение в проведените две граждански производства – заповедно и
исково/у което молят да им бъде присъдено с крайния съдебен акт.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответниците, с който оспорва исковата претенция, като
счита същата за недопустима и изцяло неоснователна, въз основа на следните
съображения:
Същия твърди, че така предявеният иск е недопустим и като такъв трябва
да бъде оставен без разглеждане. Твърдението в исковата молба, че между
ищец и ответниците са налице непогасени парични задължения е невярно и
недоказано. Ищецът е предявил искова молба изцяло неоснователно, въпреки
че към него е било извършено своевременно и надлежно плащане на исковата
претенция по издадената Заповед по реда на чл. 410 ГПК.
Видно от самата Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***г. от ЯРС, *** на длъжника се
предоставя възможност в едномесечен срок доброволно да плати сумата по
нея и да подаде в съда писмено възражение по образец, като представи
доказателства за изпълнение на задължението с препис за заявителя.
От приложените към ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, IX състав
доказателства е видно, че веднага след получаването на съобщенията от съда
и узнаването за задълженията към ищеца (на 14.02.2023г.) ответниците са
предприели своевременни действия за удовлетворяването му в
законоустановения срок.
На 02.03.2023г, са депозирани 2 броя възражения по чл. 414а ГПК (по
едно от всеки от ответниците), като към тях е представено платежно
нареждане от ОББ, от 02/03/2023г. за платена сума от 2 904,99 лева, с което те
са изпълнили доброволно ИЗЦЯЛО задълженията си към кредитора
„Топлофикация С.” ЕАД, така както са посочени в заповедта за изпълнение.
(Приложение 1 - Платежно от 02.03.2023г.)
Ето защо се счита, че исковата молба е недопустима и с последната не се
цели защита на определен правен интерес, а напротив - налице е злоупотреба
с право от страна на ищеца, което е недопустимо.
5
Желае исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Ответниците твърдят, че са заплатили доброволно всички свои
задължения към ищеца още на 02.03.2023 г., т.е. в срока за доброволно
изпълнение, непосредствено след като са узнали за последните. Това тяхно
право е изрично залегнало в чл. 414а ГПК. ЯРС правилно е указал на
заявителя, че в 3 дневен срок може да подаде писмено становище по
твърденията на длъжниците във възражението, към което са приложени и
доказателства за плащане на задълженията. Със становище озаглавено
„Молба” с изх. № ***г. ищецът е взел отношение по дадените му указания,
като е посочил, че:
„След извършена надлежна справка се установи, че в дружеството не е
постъпвало плащане по ч.гр.д. *** г. по описа на PC - Я., ***. Посочената в
платежно нареждане от 02.03.2023?. сума от 2904,99 лв. е разнесена по
текущи задължения. ”
Без да се посочва, към какви точно „текущи задължения” е разнесена
получената сума ищецът е заявил, че вземането му не е удовлетворено, без да
посочва, нито каква част от останала непогасена, нито как точно е
разпределил посочената сума, която е постъпила по сметката му.
След извършени многократни опити за доброволно уреждане на
отношенията между страните по делото, до такова така и не било достигнато.
От проведените разговори между ответника г-н З. Д. и служители на
„Топлофикация С.” ЕАД, последните са заявили, че сумата от 2 904,99 лв. не
била постъпила по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, защото в основанието за превода
не било посочено делото. При поискани обяснения къде е постъпила сумата,
лаконичният отговор е, че е „разнесена” по различните задължения. Така се
стига до парадокс, че въпреки доброволното плащане по сметката на
ответниците продължава да стои „главница” и да се трупа „лихва” незнайно
от къде и въпреки преведената сума, която бе посочена за заповедта по чл.
410 ГПК за погасяване на дълга. Излиза, че въпреки добросъвестното
заплащане на сумите за погасяване за задълженията ответниците
продължават да „дължат” суми на монополиста.
След разменена кореспонденция, включително и по е-мейл (Приложение
2 - Кореспонденция от 17.07.2023г.) от ищцовото дружество са посочили, че
6
ответниците имат да заплащат още сумата от 32,30 лева представляваща
общо главница и лихва, която била непогасена. С платежно от 17.07.2023 г.
(Приложение 3) ответниците са заплатили и това задължение.
Ответниците категорично възразяват, че дължат такова възнаграждение,
при условие, че са заплатили доброволно задълженията си още в заповедното
производство.
Отделно правят възражение за изтекла погасителна давност на част от
претенцията на ищеца 05.2019 - 01.2020г. т.е. за изтеклите 7 месеца.
Видно от исковата претенция - Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в СРС на 28.12.2019г., а претенцията
на ищеца е за от „м. 05.2019 до м. 04.202 1г.”, т.е. за периода от 05.2019 г. до
01.2020 г. искът е погасен по давност. Последният период е извън
тригодишния давностен срок.
На това основание считат, че не са дължими и лихвите, начислени върху
погасените по давност задължения, поради това, че лихвата е акцесорно
задължение. При отпадането на главното вземане, отпада и начислената лихва
върху същите.
Претендираната законна лихва, в частта за непогасената по давност
главница, също е недължима, тъй като липсва забава от страна на длъжника.
С оглед на чл. 86 от ЗЗД лихва се дължи от датата на поканата за плащане до
ответника. Твърди се, че в случая, към ИМ липсват доказателства за
изпратена и получена покана до ответниците за доброволно заплащане на
търсените задължения. Това от своя страна означава, че последните не са
изпаднали в забава. В хода на съдебното дирене възраженията се поддържат.
По делото е привлечено като трето-лице помагач на страната на ищеца
„Директ“ ООД, което не е взело становище по иска.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установи, че
по същото е издадена заповед №*** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 02.02.2023г., с която е разпоредено длъжникът Я. И. Д. с
7
ЕГН: ********** и адрес: гр. Я., УЛ.***, общ. Я., обл. Я. и Длъжникът З. П.
Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Я., УЛ.***, общ. Я., обл. Я. да заплатят
РАЗДЕЛНО на заявител ТОПЛОФИКАЦИЯ С. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр.
С., ЖК ***, общ. С., обл. С. (***) Сумите се разделят както следва: За Я. И.
Д.: главница в размер на 1 182,72 BGN (хиляда сто осемдесет и два лева и 72
стотинки), представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия,
ведно със законна лихва за периода от 22.12.2022г. до изплащане на
вземането, лихва за периода от 15.09.2020г. до 09.12.2022 г. в размер на
189,24 BGN (сто осемдесет и девет лева и 24 стотинки), главница в размер на
22,78 BGN (двадесет и два лева и 78 стотинки), представляваща незаплатена
сума за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от
22.12.2022г. до изплащане на вземането, лихва за периода от 31.12.2019г. до
09.12.2022 г. в размер на 4,78 BGN (четири лева и 78 стотинки), държавна
такса в размер на 27,99 BGN (двадесет и седем лева и 99 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева)
За З. П. Д.: главница в размер на 1 182,71 BGN (хиляда сто осемдесет и два
лева и 71 стотинки), представляваща доставена, но неизплатена топлинна
енергия, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2022г. до изплащане на
вземането, лихва за периода от 15.09.2020г. до 09.12.2022 г. в размер на
189,23 BGN (сто осемдесет и девет лева и 23 стотинки), главница в размер на
22,77 BGN (двадесет и два лева и 77 стотинки), представляваща незаплатена
сума за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от
22.12.2022г. до изплащане на вземането, лихва за периода от 31.12.2019г. до
09.12.2022 г. в размер на 4,79 BGN (четири лева и 79 стотинки), държавна
такса в размер на 27,99 BGN (двадесет и седем лева и 99 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).
На 02.03.2023г. по делото са постъпили 2 възражения от двамата
длъжници по чл.414а ГПК, в които сочат, че изцяло за заплатили
задълженията си по издадената заповед, като за това са приложили платежно
нареждане от 02.03.2023г., видно от което по сметката на Топлофикация С.
АД е преведана сумата от 2904,99лв. С разпореждане № ***г. с оглед
постъпилите възражения от длъжниците и доказателства за извършено
плащане, съдът е указал на заявителя в тридневен срок да подаде писмено
становище по техните твърдения за плащане. С молба от 20.03.2023г.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД , е посочило, че след извършена надлежна
8
справка установили, че в дружеството не е постъпвало плащане по чгд №
***г. по описа на РС-Я., а посочената в платежното нареждане от 02.03.2023г.
сума от 2904,99лв. е разнесена по текущи задължения. Последвало е
разпореждане на съда за предявяване на установителния иск, който е
предявен в законоустановения едномесечен срок.
Съдът констатира, че към момента на подаване на възраженията от
длъжниците, дължимото и от двамата задължение по издадената заповед за
изпълнение, заедно с държавната такса и юрисконсултско възнаграждение
възлиза на сумата от общо 2877,01лв. Същите с възраженията си са заплатили
сумата от 2904,99лв., което включва и начислените към този момент лихви.
По делото не се спори, и от представените писмени доказателства се
установи, че ответниците са ползватели на топлинна енергия за
притежаваният от тях недвижим имот, находащ се в гр.С., ул.***, видно от
нот.акт №***г., заявление-декларация от З. П. Д., че желае откриването на
партида за имота му. Не се спори и за задължението за което са издадени
фактури № ***г. на стойност от 1219,43лв. и № ***г. на стойност 1598,16лв.,
както и е представеното извлечение от партидата на абонат *** – 2799,02лв.
По делото е представена кореспонденция чрез ел.поща от 14 и 17 юли
2023г., от която е видно, че след молба на длъжника , плащането е отразено
по съдебната преписка , като е останала непогасена главница за топлинна
енергия в размер на 30.89лв. Представено е платежно нареждане от
17.07.2023г. за преведени на ищеца 32.30лв. от З. П. Д..
При така установеното съдът намира предявените искове за
неоснователни, поради извършено плащане на задълженията по издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС. Съдът приема, че
тези плащания са извършени в едномесечния срок от връчване на заповедта
по чл.412, т.8 ГПК. Обстоятелството, че в документа за извършен превод не е
посочено основанието за превода, не може да обоснове липсата на плащане в
срока за възражение и нуждата от предявяване на иска. Други задължения
към ищеца не се установиха да имат ответниците. Същите са били разнесени
от ищеца по-късно, след проведени разговори и изрична молба за това.
Заплатената от ответниците на 17.07.2023г. сума от 30.89лв. не стана ясно за
коя главница се отнася и дали е за тази претендирана със заповедта. По
делото ищецът не представи доказателства какви са били задълженията на
9
ответниците към датата на извършения превод на сумата от 2904,99лв. на
02.03.2023г. В представените писма до съда, съдържащи признание на
плащане от ищеца, не става ясно какво е било задължението и как е
формирано то именно към този момент. С оглед на това съдът приема, че
ответниците са заплатили претендираните със заповедта суми по издадена
заповед за изпълнение в срока за възражение, като с това си поведение не са
дали повод за предявяването на настоящият иск, поради което и не следва да
им бъдат възлагани направените от ищеца разноски, както в заповедното
производство, така и по настоящото, по арг. на чл.78,ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на осн. чл. 38 ал.2
вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за присъждане в полза на адвокат
С. А. П. на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № ***г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
защитавания материален интерес, тъй като адвокатът е осъществил безплатно
процесуално представителство на ищеца като свой близък по чл. 38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, и декларация за правна помощ и съдействие, което обстоятелство
не се нуждае от доказване. Присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи
само, ако спорът е решен в полза на страната, ползвала безплатна правна
помощ, както е в случая. Насрещната страна дължи разноски, доколкото
исковата молба се възприе за неоснователна. Следователно адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото. Съгл.
чл.7,ал.2,т.2 от наредбата, съобразно цената на исковете, адвокатското
възнаграждение възлиза на 579,90лв.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от А. А. – *** и И. И. Е. – *** на У. с. предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и
договорите против Я. И. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** и З. П. Д., ЕГН
10
********** от гр.Я., ул.***, да се приеме за установено, че ответниците
дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД присъдените суми със заповед №*** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.02.2023г. издадена
по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2023г., като неоснователни.
Осъжда „Топлофикация С.“ ЕАД да заплати на *** С. А. П. от САК с
адрес: гр.С., ул.*** адвокатско възнаграждение в размер на 579,90лв. -
дължимо на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач „Директ“
ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
11