РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. К., 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200269 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ******* на ОДМВР П., на основание чл.
189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП, на В. Г. А., ЕГН ********** с адрес
гр. С., бул. "Н. Й. В." № ** Б . ц. Л. ет*, е наложена глоба в размер на 100.00
лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага
съображения. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано
1
превозното средство. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8
от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 27.08.2024 г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул. /* №* в
полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана
система ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63, за работа с която
служителят на РУ на МВР К. – мл. автоконтрольор К. бил преминал обучение
на 20.04.2022г. Техническата система за контрол на скоростта била настроена
съобразно максималноразрешената за участъка за движение – в населено
място скорост 50км/ч., като в 20.16 ч. било констатирано движение на
отдалечаващо се полуремарке ШЕРО ЦСД 3 с рег. № ** **** **. Скоростта от
71 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо
средство от 74 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с временно разположена на контролирания
участък от пътя преносима автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен
номер 120сс63. Същата била преминала проверка в периода 18.09.2023-
19.09.2023г., за което бил издаден Протокол от проверка №**9-СГ-
ИСИС/19.09.2023 г., при която било установено съответствие с одобрения тип.
Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в
ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН
в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки
на скоростомерите- една година. За мобилната система за видеоконтрол на
07.09.2017 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 със срок за валидност до 07.09.2027г., което към дата
на проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. мл.
автоконтрольор К. бил съставен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата 27.08.2024 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63 е заснела
статични изображения с номера от ** до **, с начален час на работа 20:00 ч. и
краен час на работа 22:10 ч. и с място на контрол К. ул. * №* до №**, посока
на движение на контролираните автомобили – запад – изток, отдалечаващи,
2
където е действало общо ограничение на скоростта в населено място от 50
км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика
на превозното средство –жалбоподателя за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП,
с което му била наложена глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не е
посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство
по време на нарушението.
От доказателствата по делото се установява, че на посочената в
електронния фиш дата, час и място с техническо средство мобилна система за
контрол е било заснето движение на неустановен товарен автомобил с
прикачено полуремарке ШЕРО ЦСД 3 с рег. № ** **** ** със скорост от 71
км./ч. /след приспадане на допустимия толеранс/ при ограничение от 50 км. /ч.
за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Управлението на ППС с превишена скорост се санкционира с разпоредбата на
чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение, законодателят в ал. 1 т. 3 от
същата е предвидил глоба в размер на 100 лева.
Въпреки това обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението,
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В случая в обжалвания ЕФ се
твърди нарушението да е извършено с МПС - полуремарке ШЕРО ЦСД 3 с
рег. № ** **** **. Полуремаркето не представлява моторно превозно
средство, а пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6 т.
17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да
бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват
и полуремаркетата. В § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
„моторно превозно средство“ - такова е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
Доколкото процесното полуремарке е пътно превозно средство,
предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на
ЗДвП. В този смисъл съдът споделя съображенията, изложени в жалбата, че
3
чрез електронен фиш могат да бъдат наказвани само водачите на МПС, респ.
собствениците и ползвателите на такива. Съдът съобрази разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП, в която законодателят изрично е предвидил сред
задължителните реквизити на електронния фиш посочването на
регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. От разпоредбата е очевидно, че на административно наказване
по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП понастоящем подлежат само собствениците на
моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни
превозни средства. Че това е така е ясно и от текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
според който електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188 ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП - и тук законодателят към момента на деянието е предвидил това да е
собственикът на моторно превозно средство. Този извод се налага и при
систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл. 189 ЗДвП (алинеи 6, 8
и 15), в които законодателят отново е използвал израза моторно превозно
средство. Доколкото собственикът на теглещото моторното превозно средство
и този на полуремаркето може да не съвпадат и в случая липсват
доказателства чие е теглещото превозно средство, без съмнение моторно
превозно такова, съдът счита, че санкционирането на жалбоподателя с
обжалвания електронен фиш, като представляващ дружеството собственик на
полуремаркето, е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е
особеният субект по чл. 188 ал. 2 от ЗДвП – законният представител на
юридическото лице, чиято собственост е моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението. Същият не би могъл да се възползва и от
възможността да посочи с декларация лицето, управлявало МПС, от една
страна защото не е легитимното лице, на което законодателят е предоставило
това право – собственикът на МПС, а от друга, защото може да не му е
известен при липса на идентичност на собствениците на теглещото и
тегленото превозно средство. Горното налага извода, че за пътни превозни
средства, които не са моторни, към момента на извършване на нарушението не
е била приложима процедурата за ангажиране на административно-
наказателна отговорност чрез издаване на ЕФ по чл. 189 ЗДвП, а тълкуване по
аналогия според чл. 46 ал. 3 от ЗНА е недопустимо.
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания
ЕФ, който следва да бъде отменен.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
4
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа
сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя без явяване в съдебните заседания, поради
което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв. съответства на
извършената по делото работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № ******* на ОДМВР П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП, на В. Г. А., ЕГН
********** с адрес гр. С., бул. „Н. Й. В.“ № ** Б. ц. „Л. ет*, е наложена
глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. на в. р. - П. да заплати на В. Г. А.,
ЕГН ********** с адрес гр. С., бул. „Н. Й. В.“ № ** Б. ц. „Л. ет*сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
КБ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5