О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 511 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 92478/11.12.2019 г. депозирана от И.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.К., против Решение № 5100 от
21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на РС-Варна,
20-ти съдебен състав, с което е постановено да бъдат изнесени на публична
продан, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатите
до делба недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в с. Казашко, община Варна, ул. „Б.
Папанчев” № 4, с площ по документ за собственост 573 кв. м., а по скица с площ
640 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 35211.501.117 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-10/30.01.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план 703, квартал 3, парцел: ІІІ-703, при съседи на имота:
35211.501.120, 35211.501.121, 35211.501.213, 35211.501.116, 35211.501.257,
35211.501.118 и 35211.501.119 /съставляващо съгласно издадената скица от
11.01.2017 г. от кметство с. Тополи УПИ ІІІ-703 по плана на с. Казашко, община
Варна, при граници: на запад – УПИ ІХ-706, на север – УПИ ІІ-704, на изток –
ул. „Б. Папанчев” и на юг – УПИ ІV-702 и УПИ Х-707/ с пазарна стойност 51600,00 лв.,
ведно с построените в същото двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 35211.501.117.1 по КККР на с. Казашко,
състояща се от два жилищни етажа, със застроена площ съгласно документ за
собственост 80 кв. м., а по скица – със застроена площ 86 кв. м. с пазарна стойност 59300,00 лв., гараж със застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна стойност 4000,00 лв. и лятна масивна
постройка с размери 9.50м/2.20м с
пазарна стойност 3700,00 лв.,
заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2 по КККР на с. Казашко, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
- по отношение на дворното място – 9/12 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 2/12 ид.ч. за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 1/12 ид.ч. за И.И.П., ЕГН **********;
- по отношение на двуетажната жилищна сграда, гаража и масивната постройка с размери 9.50м/2.20м – 15/21 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 2/21
ид.ч. за И.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от Н.И.Д., ЕГН ********** и А.А.Д.Х., ЕГН **********
***, действащи чрез адв. Б.Ж.
І. По допустимостта на въззивното
производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата
държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него въззивният съд да постанови нов акт, с който удовлетвори искането
на въззиника за реална подялба на гореописаната двуетажна
жилищна сграда
чрез обособяване на дялове в съответствие с квотите на съделителите. Поддържа
се, че процесния недвижим имот покрива законоустановените
изисквания за обособяването му на реални части.
Счита се, че извършването на делбата чрез изнасяне на публична продан е крайна
мярка и към нея следва да се прибегне едва при невъзможност за реална подялба,
която не е налице в конкретния случай. Излага се, че съдът е пренебрегнал
волята на съделителите, като е постановил имотът да бъде осребрен чрез публична
продан.
В
писмения отговор на въззивната жалба се излагат съждения за неоснователността
на същата, като въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Навеждат твърдения, за това че липсва възможност за
реална подялба на имота с оглед на обстоятелството, че съделителите са трима,
поради което е без значение дали могат да бъдат обособени два самостоятелни
дяла. Сочат, че никой от съделителите не може да бъде задължен, посредством
реалната делба на имота, да получи своя дял в съсобственост с другия съделител.
Молят и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Страните не са обективирали доказателствени искания
пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба с вх. № 92478/11.12.2019 г. депозирана от И.И.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез адв. Д.К., против Решение № 5100 от 21.11.2019
г., постановено по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на РС-Варна, 20-ти
съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
511/2020 г. на
ОС-Варна за 25.03.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.