РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Монтана, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4 от 06.01.2025 г., постановено по гр. дело № 78 по описа
за 2023 г. Районен съд-Лом признал за относително недействителен, на
основание чл. 76 ЗН, по отношение на П. И., договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело №
*от 09.09.2022 г. на Б.К. – нотариус с рег. № *от РНК, вписан под Акт № *, том
*, дело № *, вх.рег.№ *от 09.09.2022 г. по описа на Cлужба по вписванията –
гр. *, с който К. И. и М.И. са дарили на С. Х. 1/20 идеална част от правото си
на собственост върху следните имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *,
община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор
на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от
10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 6090 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно
ползване: нива, втора категория, с предишен идентификатор - няма, с номер
по предходен план: *, при съседи: имоти с ид. № *, *, *, *; 2. ПОЗЕМЛЕН
1
ИМОТ с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.*, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на
Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност
„*”, с площ от 11218 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска и с начин на трайно ползване: нива, втора категория, с предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с ид.
№ *, *, *, *, *; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*, община *, одобрени със
Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022г., с
административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 8127 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване:
нива, трета категория, с предишен идентификатор - няма, с номер по
предходен план — *, при съседи: имоти с ид. № *, *, *, *; 4. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.*, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на
Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност
„*”, с площ от 6865 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, с предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с ид.
№ *, *, *, *, *; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *, община *, одобрени със
Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022 г., с
административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 8509 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване:
нива, втора категория, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен
план: *, при съседи: имоти с № *, *, *, *.
С решението съдът допуснал на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска,
предявен от П. И. срещу К. И., М. И. и С.Х., изкупуване от страна на П. И. на
идеални части от гореописаните недвижими имоти, предмет на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 09.09.2022 г. на Б.К. –
2
нотариус с рег. № *от РНК, вписан под акт № *, том *, дело № *, вх.рег. № *от
12.09.2022г. по описа на Cлужба по вписванията – гр. *, а именно: на 9/20
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 9/20 идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, при условията, уговорени в
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2022
г., сключен между К. И. и М. И., двамата като продавачи, и С. Х., като
купувач, с продажна цена за всички идеални части от петте имота с
идентификатори: *, *, *, *, *по КККР - общо 14 000 лева, срещу заплащане на
сумата от 14 000 лева от страна на П. И., в полза на С. Х., платима в
едномесечен срок от влизане в сила на решението. Съдът указал, че ако не се
плати пълният размер на дължимата сума в месечен срок от влизането на
решението в сила, то ще се счита обезсилено по право.
С решение № 73 от 28.02.2025 г. Ломският районен съд отхвърлил като
неоснователна предявената от С. Х. молба с правно основание чл. 250 ГПК за
допълване на Решение № 4 от 06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 78/2023 г.
по описа на ЛРС, с която е поискано изрично признаване за недоказано
оспорването на авторството на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 27.05.2022 г. и разписки за платени суми, проведено по
реда на чл. 193 ГПК. Със същото решение е отхвърлена и молба с правно
основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските.
Основното решение е обжалвано от С. Х., чрез процесуален
представител адв. Г. К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че изводите на районния съд досежно иска по чл. 76 ЗН са
необосновани, като съдът освен това се е мотивирал със съдебна практика,
която впоследствие е преодоляна. Посочва, че искът по чл. 76 ЗН може да бъде
предявен извън съдебна делба, само в хипотеза на предявен иск по чл. 31, ал. 2
ЗС или по чл. 32, ал. 1 ЗС. Освен това излага доводи, че искът по чл. 33, ал. 2
ЗС не е иск за собственост, поради което не може да бъде съединяван за общо
разглеждане с иск по чл. 76 ЗН. Също така посочва, че искът по чл. 76 ЗН е
неоснователен с оглед обстоятелството, че ищецът не е атакувал всички
разпоредителни сделки, а само тази, с която е извършено дарение. Твърди се и
3
неоснователност на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, с доводи, че срокът за
предявяването му е изтекъл, тъй като ищецът знаел за разпоредителната
сделка към 09.11.2022 г. В тази връзка се сочи, че съдът е игнорирал
показанията на свидетелката П.. Предвид гореизложеното моли съда да
обезсили атакуваното решение в частта по отношение на иска с правно
основание чл. 76 ЗН и прекрати производството или да отмени решението,
като постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции и да му
присъди разноски за двете инстанции.
Постъпила е и жалба от същия жалбоподател против решение №
73/28.02.2025 г. в частта, с която съдът е отхвърлил молбата по чл. 250 ГПК. В
нея се изтъква, че съдът е следвало да се произнесе с диспозитив по
отношение извършеното оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се върне делото
на първоинстанционния съд за допълване на диспозитива в исканата насока.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на жалбите от П.
И., чрез своя пълномощник адв. С. Т., с които жалбите се оспорват като
неоснователни, с подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на
атакуваните решения.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакуваните по реда на въззивното
обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалваните съдебни актове, като
по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
искът по чл. 76 ЗН е допустим и няма пречка същият да бъде разгледан в общо
производство с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Приел, че искът за относителна
недействителност е изцяло основателен, тъй като е налице разпореждане
(дарение) на ид.ч. от имоти, придобити по наследство, в полза на трето за
съсобствеността лице. Посочено е, че предвидената в закона недействителност
на сделката е създадена с цел да защити другите наследници, да не се допусне
увеличаване на съсобствениците и да се запази възможността всеки от
наследниците да получи в натура дял от наследството. Съдът приел, че в
случая актът на разпореждане със сънаследствените вещи е относително
недействителен по отношение на останалите сънаследници, доколкото с
4
разпоредените вещи не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на
разпореждане по чл. 212 ЗЗД. По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС приел,
че правото на изкупуване е възникнало за съсобственика – ищец, като срокът
за него започнал от 22.11.2022 г. - узнаването за разпоредителната сделка.
Изрично посочил, че ответниците не са доказали при условията на пълно и
главно доказване ищецът да е узнал за сделката преди тази дата. Поради
наличието на относителна недействителност, съдът приел, че ответникът С. Х.
не е съсобственик, а трето за съсобствеността лице, поради което уважил като
основателна претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС.
При постановяване на решение № 73/28.02.2025 г. ЛРС изложил мотиви,
че оспорването на документ по реда на чл. 193 ГПК не съставлява предявяване
на инцидентен установителен иск и по него не дължи произнасяне в
диспозитива на съдебния акт.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
С Решение № 2694 от 28.04.1995 г. на ПК-*за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници
в землището на с. *, общ. *, обл. *са възстановени на С.Л. част от процесните
имоти, които понастоящем са, както следва: Поземлен имот с идентификатор
№ */с номер по предходен план */, Поземлен имот с идентификатор № */с
номер по предходен план */ и Поземлен имот с идентификатор № */с номер по
предходен план */.
Видно от Договор за делба на съсобствени земи в землището на с. *,
сключен на 24.06.1996 г., Л.И. е получила в дял част от процесните имоти,
които понастоящем са, както следва: Поземлен имот с идентификатор № */с
номер по предходен план */, и Поземлен имот с идентификатор № */с номер
по предходен план */.
По делото е безспорно, че М. И. и К.И. са наследници на С.Л. /починал
на 12.09.1995 г./ и на Л.И. /починала на 07.07.1999 г./.
На 09.09.2022 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том
*, рег. № *, дело № *от 2022 г., М. И. и К. И. дарили на С.Ф. Х. 1/20 идеална
част от правото си на собственост върху процесните имоти с идентификатори,
както следва: № *, № *, № *, № *и № *.
5
На 09.09.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.
№ *, дело № *от 2022 г. М. И. и К. И. продали на С. Х. останалите си идеални
части от правото на собственост върху процесните имоти, а именно: 9/20
идеални части от имоти - № *и № *и 4/20 идеални части от имоти - № *, № *и
№ *. Посочената в нотариалния акт продажна цена е 2500 лева.
От представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 27.05.2022 г., е видно, че М. и К. И.и се
задължават да продадат на С. Х. своите идеални части от процесните пет
имота имота за сумата от 14000 лв. общо, поделена между продавачите по
7000 лв. за всеки от тях.
От приложени по делото разписки за получена сума се установява, че
сумата от по 7000 лева е платена на всеки от продавачите на 27.05.2022 г.
От съдебно-почерковата експертиза, която съдът кредитира като
професионално изготвена, се установява, че подписите и ръкописните
текстове са изпълнени от самите лица, посочени в предварителния договор и
разписките за получена сума.
По делото е приложена кореспонденция между въззиваемия П. и лицето
Д.Р., по повод процесните имоти, която е започнала на 22.11.2022 г. След
посочената дата е имало размяна на имейли между страните на различни дати,
като последният е на 29.12.2022 г.
Видно от съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като
обективна, се установява, че телефонният номер на Д.Р. е запаметен в
телефона на въззиваемия П. за пръв път на 22.11.2022 г. Съгласно
заключението на вещото лице по електронните документи няма извършени
манипулации, в това число промени или добавяне на друго съдържание, нито
поправка или премахване на съдържание. Също така се установява, че няма
манипулиране на времето на изпращане и получаване на съобщенията.
От показанията на св. А.И. /съпруга на П./ се установява, че на
22.11.2022 г. Д.Р. се обадил по телефона на съпругът й и казал, че е
съсобственик на притежаваните от него земи, които са наследство от майка му
и баща му в землището на с. *. Споделил, че земите му били продадени от М.
и К. и поискал пари за 10 години назад, което наложило свидетелката и
съпругът й да потърсят адвокатско съдействие. След този разговор П. и Д.
започнали комуникация чрез имейли. Свидетелката отрича преди това да са
6
научили, че такава сделка е била извършена. Същата посочва, че от 1997
година тя и съпругът й не поддържат контакти с М. и К..
Свидетелката П.Г. /колежка на Д.Р./ споделя, че процесните земеделски
земи са закупени през есента на 2022 г., като първите разговори между Д. и
един от съсобствениците започнали месец-два след покупката на имота.
Заявява, че не е чула тези разговори лично, а за тях разбрала от Д.. След
разговорите между тях започнала кореспонденция по имейл. Твърди, че след
покупката на имотите, наследник е започнал да търси Д. и да го притеснява по
телефона, като имал претенции относно покупката и правата на имотите. По
този повод Г. била помолена от Д. да изпрати по имейл документация относно
имотите, но не помни името на получателя. Свидетелката споделя, че знае
единствено за комуникация по имейл между един от наследниците и Д., като
последният не й е споменавал за изпращане на SMS-и помежду им.
От показанията на св. Р. П. /майка на М. и К./ се установява, че нейните
деца продали процесните имоти през септември месец 2022 г. Посочва, че
преди това не са водили разговори с ищеца П.. Заявява, че П. не е имал
отношения с М. и К. и никога не ги е търсил. Твърди, че към октомври 2022 г.
П. започнал да отправя заплахи към М. и К., защото продали земите без
негово знание и без да го питат. Заявява, че през октомври 2022 г. П. дошъл в
тях и налетял на бой на М., като поводът бил продадените земи. По този повод
свидетелката споделя, че не е подавала жалба, защото той бил полицай.
Свидетелката също така споделя, че между П. и нейните деца се води дело за
наследство за апартамент, по което тя също е давала показания.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
На първо място следва да бъдат обсъдени доводите досежно
допустимостта на иска по чл. 76 ЗН. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира, че този иск няма пречка да бъде предявен извън производство по
съдебна делба. В актуалната съдебна практика се приема, че искът по чл. 76
ЗН може да бъде съединен с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС /така Определение №
2243 от 9.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2023 г., II г. о., ГК и Определение
№ 50194 от 26.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 537/2022 г., II г. о., ГК и
цитираните в тях съдебни актове/. Тук е мястото да се посочи, че цитираното
от въззивника Решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 4344/2018 г. на ІІ г.
о. на ВКС е неотносимо за настоящия казус. В него е дадено разяснение, че
искът по чл. 76 ЗН не може да се предявява чрез възражение от
неразпоредилия се с дела си наследник по предявен от него срещу
приобретателя отрицателен установителен иск за собственост без участието
на сънаследника – прехвърлител. Акцентирано е, че в това производство
7
следва да участват и двете страни по атакуваната сделка – прехвърлител и
приобретател. В настоящото производство искът е предявен срещу двете
страни по разпоредителната сделка, която се атакува. Макар в цитираното
решение да е посочено, че позоваването на относителна недействителност по
чл. 76 ЗН може да се извърши извън съдебна делба, и по-конкретно в
производство по чл. 31, ал. 2 и чл. 32 ЗС, така приетото не постановява, че
този иск може да бъде предявен единствено и само в производства по
посочените искове от Закона за собствеността. Именно в същото това решение
е прието, че искът по чл. 76 ЗН може да бъде съединен и с отрицателен
установителен иск за собственост, но условието е да бъде предявен като
отделен иск и да бъде насочен срещу двете страни по разпоредителната
сделка.
В настоящия случай ищецът /въззиваем/ е наследник, който не се е
разпоредил с наследствения си дял, а искът е предявен срещу двете страни по
разпоредителната сделка /договора за дарение/, като несъмнено
приобретателя на процесните имоти С. Х. е трето лице, извън кръга на
наследниците. Съобразно това следва да се приеме, че искът правилно е
уважен от ЛРС като основателен.
Неоснователни са възраженията, че ищецът е следвало да атакува не
само договорът за дарение, а и двете разпоредителни сделки. Дадените
отговори в Решение № 44 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2016 г., I г.
о., ГК, на което се позовава въззивникът, са относно възражения в
производство по делба, каквото настоящото не е. В случая ищецът /въззиваем/
се домогва чрез претенция по чл. 76 ЗН да обяви за относително
недействителен договора за дарение, което от своя страна ще открие
възможността да бъде уважен и искът му по чл. 33, ал. 2 ЗС, а както бе
посочено по-горе, тези два иска е допустимо да бъдат съединени за общо
разглеждане.
На следващо място, МОС намира за неоснователни изложените в
жалбата доводи по отношение на иска за изкупуване. Няма спор, че
визираният в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС срок тече от датата на покупко-
продажбата, но само при условие, че е отправена покана до другите
съсобственици за изкупуване на същата част, при същите условия. В
настоящия случай липсват данни за отправена покана, поради което срокът за
8
предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е започнал да тече от узнаването за
договора за покупко-продажба. Именно на коя дата ищецът /въззиваем/ е
узнал за сделката, е спорният между страните въпрос. В тази връзка МОС
намира, че въззиваемият П. е узнал за извършената продажба на 22.11.2022 г.,
който факт несъмнено се установява, както от съдебно-техническата
експертиза, така и от показанията на св. А.И., преценени при условията на чл.
172 ГПК. От нейните показания се установява, че на 22.11.2022 г. за пръв път е
проведен телефонен разговор между П. и Д.Р., който е пълномощник на
продавачите при сключването на процесния договор за покупко-продажба.
Нейните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като напълно
кореспондират с приетото в съдебно-техническата експертиза, че телефонният
номер на Д. Р. е запаметен в телефона на П. за пръв път на 22.11.2022 г.
Именно от този разговор въззиваемият е разбрал, че има друго лице, на което
М. и К. И.и са продали своята идеална част от процесните имоти. В тази
връзка е съществено да се отбележи, че показанията на св. П.Г. не
кореспондират с гореанализирания доказателствен материал, на който съдът
дава вяра, тъй като свидетелката твърди, че разговорите между Д. и П. са
започнали месец-два след покупката на имота, което фактически се явява на
09.11.2022 г. Освен това нейните възприятия не са преки досежно факта на
осъществения разговор. Свидетелката Г. е посочила, че за тези разговори
разбрала не лично, а от Д.
Предвид така изложеното, показанията на св. Р. П. не следва да бъдат
кредитирани, тъй като също са изолирани. Според нейните показания П. е
разбрал за сделката през октомври месец 2022 г., когато е отишъл в тях и е
започнал физическа саморазправа с М. И.. Така изложеното противоречи на
установеното от показанията на св. А.И. и съдебно-техническата експертиза,
че П. за пръв път е разбрал за продажбата на 22.11.2022 г. Следва също да се
отбележи, че свидетелката е заинтересована, предвид факта, че е майка на
въззивниците, а отделно от това е и свидетел по друго водено между същите
страни дело. Тези факти сами по себе си не биха били основание съдът да не
кредитира показанията й, но за да бъдат кредитирани, те трябва да
кореспондират с останалия доказателствен материал, какъвто не е настоящият
случай.
В допълнение към горното, съдът констатира, че има разминаване
между показанията на св. Г. и тези на св. П. по отношение датата на узнаване
9
на сделката от П.. От показанията на първата се установя, че той е разбрал за
извършената сделка през ноември месец 2022 г., а в показанията на втората се
говори за октомври месец, когато се твърди, че той е дошъл в тях да се
саморазправя с М. по повод продажбата на имотите. Ето защо, с оглед всичко
гореизложено, съдът не кредитира показанията и на св. П..
При така установеното МОС приема, че искът е предявен в
законоустановения двумесечен срок и доколкото съответните идеални части от
съсобствените имоти са продадени на трето за съсобствеността лице, без
отправена преди това покана до останалите съсобственици, то искът по чл. 33,
ал. 2 ЗС се явява основателен, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По жалбата срещу Решение № 73/28.02.2025 г. на ЛРС:
Направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК не представлява
предявяване на самостоятелна искова претенция, поради което съдът не
следва да се произнася в диспозитива на съдебното решение /така
Определение № 115 от 17.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2019 г., II г. о., ГК
и Определение № 528 от 9.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2877/2017 г., IV г.
о., ГК/. В цитираната практика, която настоящият съдебен състав споделя, е
посочено, че ако съдът не се е произнесъл с нарочен акт преди даване ход на
устните състезания, то въпросът по оспорването на документа следва да бъде
коментиран в мотивите на решението, както всъщност е постъпил и
първоинстанционният съд в случая. Предвид това жалбата се явява
неоснователна, а атакуваното решение правилно, поради което и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Х. следва да
заплати на П. И. направените от него разноски пред въззивната инстанция в
общ размер 2058,52 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Неоснователно се явява направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид броя на исковете,
фактическата и правна сложност на делото и представената подробна писмена
защита от страна на процесуалния представител на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 06.01.2025 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 78/2023 г., по описа на същия съд като правилно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 28.02.2025 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 78/2023 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Х., ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. *, ул. „*“ № *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. И., ЕГН **********, от гр. *,
ж.к. „*“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, сумата в общ размер 2058,52 лева,
представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11