№ 256
гр. София, 01.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й.Н. В., чрез процесуалния му
представител, срещу определение № 266429 от 07.04.2021г., постановено по гр. д. №
6158/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по гр.д. № 6158/2019г. на
СГС, ГО, II-В въззивен състав до приключване на първата фаза на делбеното
производство по гр. д. № 12642/2018г. на СРС, 119 състав с влязъл в сила съдебен акт.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се прави искане
да бъде отменено, като делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, констатира, че частната жалба
е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че спорът относно
собствеността върху поземления имот, в който се намират процесните гараж и две
селскостопански сгради, който спор ще бъде решен със сила на пресъдено нещо в
първата фаза на делбата, е преюдициален за спора по въззивно гражданско дело №
6158/2019г., който се свежда до това дали ищецът е едноличен собственик на гаража и
двете селскостопански сгради по приращение (чл. 92 ЗС) и съответно - дължи ли
ответникът обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от имотите на заявеното с
исковата молба основание по чл. 59 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно,
като съображенията за това се изразяват в следното:
Въззивно гражданско дело № 6158/2019г. е образувано по жалба на ищеца Й. Н.
В. срещу решение № 561708 от 13.12.2018г. по гр.д. № 61/2018г. по описа на СРС, 159
състав в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу К. Н. М.
искове, квалифицирани от районния съд с решението като такива по чл. 31, ал. 2 ЗС до
1
размер от 2 040 лв. - обезщетение за ползване за периода от 02.01.2013г. до 28.12.2017г.
на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - ГАРАЖ с площ от 59 кв. м. с идентификатор
68134.8270.355.2 по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор
68134.8270.355 с площ 646 кв. м.; до размер от 1 260 лв. - обезщетение за ползване за
периода от 02.01.2013г. до 28.12.2017г. на 1/2 ид.ч. от недвижим имот
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с площ от 37 кв.м. с идентификатор
68134.8270.355.3, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 с
площ 646 кв. м. и до размер от 1 260 лв. - обезщетение за ползване за периода от
02.01.2013г. до 28.12.2017г. на 1/2 ид.ч. от недвижим имот
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с площ от 24 кв.м. с идентификатор
68134.8270.355.4, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 с
площ 646 кв. м.
В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №61/2018г. по описа на
СРС, 159 състав, ищецът Й.Н. В. изрично е посочил, че с влязло в сила въззивно
решение №128 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. № 6133/2015г. по описа на СГС,
ГО, II – А въззивен състав е признато за установено спрямо К. Н. М., че Й.Н. В. е
собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот - ГАРАЖ с площ от 59 кв. м, с
идентификатор 68134.8270.355.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор
68134.8270.355 с площ 646 кв. м; на 1/2 идеална част от недвижим имот
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с площ от 37 кв.м. с идентификатор
68134.8270.355.3, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 с
площ 646 кв. м. и на 1/2 идеална част от недвижим имот СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА с площ от 24 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.4, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 с площ 646 кв. м. Отправил е искане
до съда ответникът – К. Н. М. да бъде осъден да му заплати обезщетение за това, че
неоснователно е бил лишен от тяхното ползване по време на гражданските
производства, които са се водили между тях. Предявил е претенция за обезщетение за
ползване на 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти – гараж и две сгради.
От така изложените данни, въззивният съд приема, че по гр.д. № 61/2018г.
/решението по което е предмет на въззивен контрол по в.гр.д. № 6158/2019г./ ищецът
претендира обезщетение за ползване на 1/2 идеална част, но само по отношение на
гаража и двете селскостопански сгради. Той няма претенция за заплащане на
обезщетение за ползване на поземления имот /с идентификатор 68134.8270.355/ под
тези сгради. Предмет на гр.д. №12642/2018г. по описа на СРС, 119 състав е делба на
поземлен имот с идентификатор 68134.8270.355 с площ 646 кв. м. Няма спор, че върху
този поземлен имот са построени гаража и двете селскостопански сгради. Неправилно
СГС, ГО, II-В въззивен състав е приел, че спорът пред него има за предмет – дали
ищецът е едноличен собственик на гаража и двете селскостопански сгради по
приращение и съответно дължи ли ответникът обезщетение за ползването на 1/2
идеална част от тези недвижими имоти. Никъде в исковата молба Й.Н. В. не е твърдял,
че е едноличен собственик на тези недвижими имоти. Напротив твърдял е, че с влязло
в сила въззивно решение №128 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. № 6133/2015г. по
описа на СГС, ГО, II – А въззивен състав е признат за собственик на 1/2 идеална част
от тези сгради и търси обезщетение от ответника за ползването на 1/2 идеална част от
тези сгради.
Следователно предмет на гр.д. №12642/2018г. по описа на СРС, 119 състав е
делба на поземления имот с идентификатор 68134.8270.355 с площ 646 кв. м., докато
2
предмет на в.гр.д. №6158/2019г. е осъждане на ответника да заплати обезщетение за
ползване на 1/2 идеална част от сградите върху този имот.
Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се
спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство /Тълкувателно решение №8/07.05.2014г. по тълк. д. № 8/13,
ОСГТК на ВКС/. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ
обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение
за правилното му решаване.
В настоящия казус между предмета на гр. д. №12642/2018г. по описа на СРС,
119 състав и предмета на в.гр.д. № 6158/2019г. по описа на СГС, ГО, II – В въззивен
състав съществува връзка, но без отношение на преюдициалност. Правните последици
на решението по гр. д. №12642/2018г. нямат отношение към основателността на
предявените искове, по които производството е спряно. Дори и да бъде установено, че
Й.Н. В. е едноличен собственик на поземления имот, то това обстоятелство няма да
рефлектира върху правилното решаване на спора по в.гр.д. №6158/2019г., който има за
предмет обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от сградите.
С оглед изложеното, изводът на СГС за наличие на предпоставките на чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №266429 от 07.04.2021г., постановено по гр. д. №
6158/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по гр.д. № 6158/2019г. на
СГС, ГО, II-В въззивен състав до приключване на първата фаза на делбеното
производство по гр.д. № 12642/2018г. на СРС, 119 състав с влязъл в сила съдебен акт и
вместо него постановява:
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, II – В въззивен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3