Определение по дело №43342/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42173
Дата: 17 октомври 2024 г. (в сила от 17 октомври 2024 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20241110143342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42173
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110143342 по описа за 2024 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът
намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради
което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която дад даде
заключение по задачи 1 и 2, поставени в исковата молба, е основателно и следва да бъде
уважено. Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССЕ, която даде заключение
по задачи 3-5, поставени в исковата молба, съдът намира за неотносимо към предмета на
делото и следва да бъде оставено без уважение.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация, която е неотносима
към предмета на спора.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. от 14:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
ответника документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се
запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, да отговори на
формулирани въпроси № 1 и № 2 в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
1
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от Д. Т. Н., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“
ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4947716, поради
противоречие със закона, като главен иск, под евентуалност, поради липса на основание и
под евентуалност, поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на
434,22 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4947716, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2024 г. - дата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „(ФИРМА)“ АД е сключен договор за
паричен заем № 4947716 на 08.11.2023 г., като страните се договорили размерът на
отпуснатия заем да е 1 300 лева, видът на вноската месечна. Съгласно чл. 4 от Договора,
заемът следвало да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум
1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и
др. или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На
датата на сключване на договора за заем, между ищеца и ответника бил сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4947716, по силата на който ответното дружество поело
задължение да обезпечи пред „(ФИРМА)“ АД задълженията на ищеца. Обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се
задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено
заедно с месечната вноска по договора за кредит. Паричните суми следвало да бъдат
предоставени на „(ФИРМА)“ АД, което било упълномощено от ответника да събира сумите.
Твърди, че задълженията по договора за кредит са изцяло погасени. Сочи, че „(ФИРМА)“
АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, поради което излага, че
двете дружества са свързани лица. Аргументира, че когато не са спазени разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, то договорът за кредит е
недействителен, в който случай заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност
на кредита. Подробно излага, че изискванията, посочени в клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение от договора за заем, на практика са неосъществими за него,
което от своя страна сочи, че е довело до единствения възможен за него избор, а именно
сключването на процесния договор с ответното дружество. Сочи, че договора за заем е
недействителен, т.к. в него не бил посочен действително прилаганият размер на ГПР, от
който счита, че част е и възнаграждението по процесния договор. Твърди, че процесния
договор е лишен от основание, т.к. в полза на ищеца не била предоставена услуга. Излага, че
същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Прави възражение за нищожност
на целия договор за заем, евентуално на чл. 4 от същия. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развива съображения за нередовност на исковата молба, недопустимост на иска и
неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора поради липса на
основание и накърняване на добрите нрави и излага подробни твърдения в насока, че
договорът е действителен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
2
предоставяне на поръчителство с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да
докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключен с ответника договор за
предоставяне на поръчителство; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
клаузи в договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор Договор за
предоставяне на гаранция № 4947716, по силата на който ответното дружество поело
задължение да обезпечи пред „(ФИРМА)“ АД задълженията на ищеца по за паричен заем №
4947716 от 08.11.2023 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3