Присъда по дело №787/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 23
Дата: 29 април 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20244110200787
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Наказателно дело
частен характер № 20244110200787 по описа за 2024 година
Съдът, след като взема предвид закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. Н. М. - родена на *** г., в гр. ***, българска
гражданка, с висше обр., вдовица, работи, неосъждана, с ЕГН **********, за
НЕВИНОВНА в това, на *** ч., в гр. ***, чрез телефонно обаждане от
мобилен № *** до ЕЕН 112, да е разгласила позорни обстоятелства за
частния тъжител М. П. П. и да му е приписала престъпление, поР. което и
на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителя М. П. П. срещу подсъдимата Л. Н.
М. граждански иск за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на претендираното с
тъжбата престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – *** г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски, като неоснователен и недоказан.
1

ОСЪЖДА МАРИЯН П. П. да заплати на подсъдимата Л. Н. М.
направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от
днес, пред ВТОС.


Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НЧХД № 787/2024 г. по описа на ВТРС


Частното обвинение срещу подсъдимата *** от гр. Велико Търново е по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, затова, *** г., в 06:19 ч., в гр.
Велико Търново, чрез телефонно обаждане от мобилен № *** до ЕЕН 112, разгласила
позорни обстоятелства за частния тъжител *** и му приписала престъпление.

Предявен е и граждански иск срещу подсъдимата за сумата в размера на 30 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
претендираното с тъжбата престъпление.

В съдебно заседание частното обвинение се поддържа от тъжителя, който
счита, че същото е доказано по безспорен начин. Пледира за осъдителна присъда, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено справедливо
наказание.

Подсъдимата и нейният защитник оспорват повдигнато обвинение и
предявения граждански иск, като поддържат, че съдът следва да произнесе съдебен
акт, с който да я оправдае изцяло, поР. недоказаност на обвинението, респективно
несъставомерност на деянието. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата *** е бивша служителка в Средно училище „Свети Климент
Охридски“, село Камен, на което частният тъжител *** е Директор.
Същата е наказана от П. в качеството му на директор с дисциплинарно
наказание „Уволнение“, като заповедта й за това е връчена на 25.10.2023 година.
На *** г. подсъдимата М. е отправила обаждане от личния си телефон *** до
ЕЕН 112 в 06:19 минути, с което е заявила, че подава сигнал за водач на МПС който
„редовно употребява големи количества алкохол и може би трябва да бъде проверен за
да се установи нещо“. На въпроса мисли ли, че в момента е употребил алкохол,
подсъдимата съобщава: „ами той така пътува мисля за работа всяка сутрин.“ При
подаването на сигнала тя се представя и казва, че водачът на автомобила е директора
на СУ „Свети Климент Охридски“, находящо се в с. Камен, общ. Стражица, ул.
„Никола Вапцаров“ № 2, а тя е учител в това училище. Съобщава и името на тъжителя.
Записът е възпроизведен в съдебно заседание, като подсъдимата не оспорва, че
сигналът е подаден от нея.
Подаденият сигнал на ЕЕН 112 е бил приет от ОДЧ при ОД на МВР гр. Велико
Търново и е вписан в дневник № 366р-23339/09.10.2023 г. на страница 57, след което е
бил предаден на ОД в РУ гр. Горна Оряховица.
Във връзка с горепосочения сигнал, служители на РУ гр. Горна Оряховица се
придвижили до СУ „Свети Климент Охридски“, находящо се в с. Камен, общ.
Стражица, ул. „Никола Вапцаров“ № 2, където спрели лек автомобил „Опел Корса“ с
1
peг. № *** Установили водача П., на когото била извършена проверка по реда на ЗДвП,
включително с техническо средство относно употреба на алкохол. Резултатът от
извършената му проверка бил отрицателен.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават факта на извършената
полицейска проверка, като свидетелстват и за негативните емоционални изживявания
на тъжителя след случилото се.
С оглед на така установеното, съдът счита, че обвинението срещу подсъдимата
М., за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, не е доказано по несъмнен начин, така както изискват принципите
прокламирани в чл. 303 НПК.
Не може да се приеме за безспорно установено, че от обективна и субективна
страна е осъществен състав на претендираната квалифицирана клевета по смисъла на
НК. На първо място – от доказателствата и доказателствените средства, приобщени по
делото, не може да се направи еднозначен и категоричен извод, за съставомерността
на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна. Събраната
доказателствена маса сочи на това, че претендираното деяние е несъставомерно.
Според съда, подсъдимата М. е изразила, изказала устно съмнения, като е подала и
сигнал чрез ЕЕН 112 на компетентните органи, разполагащи с правомощията и
компетенциите да извършат проверка. Изразила е съмнения във връзка с поведението
на тъжителя и е поискала да му бъде извършена проверка, с оглед предполагаемо
неправомерно поведение от негова страна. В случая, подсъдимата е имала едно
съмнение, използвайки изразите „може би“ и „мисля“, подавайки сигнала, за да се
извърши проверка чрез съобщаването на тези нейни съмнения на оператор на ЕЕН
112, респективно до ОДЧ в ОДМВР Велико Търново.
На следващо място, при преценка съставомерността на дадено деяние, както
като обида, така и като клевета, следва да се има предвид трайната практика на ВКС,
базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно, както
като обида, така и като клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на
мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.
В редица свои решения ЕСПЧ приема, че критичните изказвания, които биха
могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат
изключвани, те могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и
предназначение, и да бъдат третирани различно, като несъмнено границите на
приемливата критика по отношение на държавните служители и длъжностни лица при
упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат
по-широки, отколкото спрямо частни лица. Недопустимо е ограничаването свободата
на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива
слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност
на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително отговорната публична
функция, която упражняват са непрекъснато в полезрението на обществото. То има
правото да бъде информирано за тяхното поведение не само при изпълнение на
служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното поведение в обществото и
спазване на правилата в него. Публичните личности сами избират ролята си да служат
на обществото, поР. което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани
на критичен анализ.
В други свои решения Съдът приема, че - "... твърдения, направени в жалби или
показания пред властите, не могат да се разглеждат като престъпни деяния, тъй като
2
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които те се
отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ от страна на властите. Следователно, в случая подлежи на съмнение
дали подсъдимата е могла разумно да предвиди, че чрез употребените от нея изрази и
подаден сигнал на ЕЕН 112 нарушава чл. 147 от НК. В тази връзка, съдът намира, че у
нея не е било налице намерение да се засегне честта и достойнството на другиго, което
от сочи на несъставомерност от субективна страна на претендираното с тъжбата
престъпление.
Практиката на ЕСПЧ е последователна, че гражданите трябва по принцип да са
в състояние да докладват за нередности в дейността на длъжностни лица, дори когато
техните твърдения при разглеждане се окажат неоснователни. Самият факт, че
подаденият от жалбоподателя сигнал е довел до проверки, не може да се разглежда
като неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица. Целта на тези
проверки е именно да се потвърдят или се отхвърлят твърденията на жалбоподателите
(в този см. Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на М. и други срещу България,
по жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и 61863/2011, Пето отделение,
председател А. Н., Решение от 12.07.2016 г. на ЕСПЧ по делото З. С. срещу България,
по жалба № 18312/2008 г., Пето отделение, председател А. Н. и др.). След като жалбата
или избраните изразни средства са отправени към и до компетентните органи, за да
бъдат разгледани, то те не са направени публично, поР. което и тяхното отрицателно
въздействие, ако има такова, върху репутацията на длъжностното лице е доста
ограничено. ПоР. това и поведението на подсъдимата М. не запълва фактическия
състав на изпълнителното деяние на престъплението клевета, нито от обективна, нито
от субективна страна, а именно - да е деяние, което се характеризира със своята
противоправност и обществена опасност. От субективна страна не се установи
намерение у подсъдимата да накърни репутацията на конкретно лице, а да упражни
конституционното си право да се жалва, за да защити не само своя личен интерес, но и
обществения такъв.
Предвид изложеното дотук, настоящата инстанция намери, че частното е
обвинение е недоказано, респективно, претендираното с него деяние несъставомерно,
поР. което призна подсъдимата за невиновна и на основание чл. 304 от НПК я оправда
по предявеното й с тъжбата обвинение по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК.
По отношение на предявения с тъжбата граждански иск. Същият намира
правно основание в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се поражда при наличието на следните предпоставки:
противоправно деяние, извършено от дееца, вреда, вина и причина връзка между
противоправното и виновно поведение от негова страна и настъпилите вреди. В
настоящият случай тъжителят обосновава репарирането на обезвреда за
неимуществени вреди с извършеното от подсъдимата престъпление. Доколкото с
присъдата последната бе призната за невиновна в извършването на това престъпление,
то липсва основната предпоставка за ангажиране на деликтната й отговорност, поР.
което съдът отхвърли изцяло предявеният срещу нея граждански иск, като
неоснователен и недоказан.

При този изход на делото съдът присъди на подсъдимата направените по
делото разноски за защитник в размер на 600 /шестстотин/ лева.
3

Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни