Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 12.09.2016 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 3133 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация
Плевен” ЕАД е предявил против Д.П.Л. ***, искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 454.83 лв., като част от
задължение, за което е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми – 1606,28 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2006 г. до 31.01.2016 г., лихва върху главницата в
размер на 903,63 лв. за периода от 02.03.2006 г. до 22.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 01.03.2016 г. до
окончателното изплащане на същата. Твърди, че по този повод е образувано
ч.гр.д. № 1393/2016г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал
възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415
от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, който е за сумата от 454.83 лв., от които 395.22 лв. - главница
за периода 01.02.2013г. – 31.01.2016г. и 59.61лв. - лихва за забава от
02.04.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. 1393/16г. на ПлРС – 01.03.2016г. до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от
ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, и същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на чл. 150 от ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответника оспорва претенцията като
недопустима и неоснователна. Твърди, че исковите суми и тези по ч.гр.д. №
1393/2016г. на РС Плевен са различни, заповедта и исковата молба са за различен
период от време. Прави възражение за изтекла давност на претенциите за периода
01.02.2013г. до 01.03.2013г. По същество твърди, че оспорва по размер и период
иска за главница, поради направеното възражение за давност, и оспорва иска за
лихва, като неправилно начислена. Не оспорва, че е собственик на обект в ****,
партида с аб. № 13230, но заявява, че не ползва топлинна енергия за отопление в
имота, а претендираните суми са само за отдадена топлинна енергия от сградната
инсталация. Претендира разноски.
Третото лице –
помагач - „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД гр. Варна, твърди, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: На 01.03.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 1393/2016г. на ПлРС и по което е
издадена Заповед за изпълнение № 891 от 02.03.2016г. срещу ответницата за следните
суми: 1606,28 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2006 г. до 31.01.2016 г., лихва върху главницата в размер на
903,63 лв. за периода от 02.03.2006 г. до 22.02.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на молбата 01.03.2016 г. до
окончателното изплащане на същата. По тази заповед е постъпило възражение от Д.П.Л.
в законоустановения срок. Кредиторът „Топлофикация-Плевен”ЕАД е подал иск в
срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим,
предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.
Видно от приложеното
копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г. в същия вестник са публикувани
общите условия на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Не е спорно по делото, че ответницата
е собственик на жилището гр. Плевен, ул.Ст.Караджа
№ 23, вх.Б, ап.11, това е видно от представената молба до ищеца за откриване на
партида и от признанието на този факт в отговора на исковата молба. В
приложеното заповедно производство, на
стр. 8-11, е представено извлечение от сметката на абонат 13230, за периода 01.01.2006
г. до 22.02.2016г., включваща и исковите периоди за главница и лихва. В
исковото производство, на л. 6 е приложено извлечение от сметката на
ответницата за периода 01.02.2013г. – 22.02.2016г. и са претендирани сумите
само за този период. По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза,
която е изчислила размера на дължимите суми за ползвана ТЕ, общо и по пера,
размера на лихвата, вкл. и с вариант за три години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е проверила има ли плащане
на начислената сума за ТЕ от абоната. Експертизата сочи, че за периода 01.02.2013г. – 31.01.2016г.
главницата е 395.22 лв. за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за услуга
дялово разпределение, а лихвата върху нея е 59.61 лв. за периода 02.04.2013г. –
22.02.2016г. Вещото лице е изчислило и размера на дължимите суми, считано три
години преди подаването на заявлението от ищеца, като за броенето е използвало
предоставянето на услугата доставка на ТЕ – за доставената ТЕ от 01.03.2013г. -
31.01.2016г. е посочило сума от 361.19лв. и е изчислило лихва в размер на
52.32лв. за периода 02.05.2013г. – 22.02.2016г.
При така обсъдените
доказателства, съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на
закона, като ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е
предявил настоящите искове по чл.415 от ГПК. Същите са допустими, т.к. въпреки
че са различни по размер и период от тези в заповедното производство, то те
обхващат суми, включени в претенцията на заявителя по ч.гр.д. № 1393/2016г. на
РС Плевен, и не надхвърлят или излизат от рамките на вземанията по Заповедта,
издадена по посоченото заповедно производство. Обстоятелството, че ответника е
собственик на имот в етажна собственост, в която се доставя ТЕ, не е спорно по
делото. СИЕ установява, че ответника не ползва в имота си ТЕ, но съгл. чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си,
остават клиенти на услугата. Именно качеството на етажен собственик и
законовата презумпция сочат основанието за дължимост на исковите суми за
главница, в която са включени сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
дялово разпределение. При разглеждане на направеното възражение за изтекла
давност на сумата за главница, дължима за 01.02.-28.02.2013г., съдът намира
същото за неоснователно. Видно от преписа-извлечение за задълженията за
консумирана ТЕ, посочената сума за главница за месец февруари е била за
отдадената през този месец ТЕ, но нейната ликвидност /определеност като
основание и размер/ и съответно – и изискуемост, е възникнала едва на следващия
месец, поне един ден след последната дата от отчетния период. Съгласно чл. 31
от ОУ на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнася. Т.е.,
съгласно тези условия, дължимостта на сумата за главница за използвана ТЕ за м.
февруари 2013г. е възникнала на 01.03.2013г. и подаденото на 01.03.2016г.
заявление е прекъснало течението на давността за това вземане, т.к. следва да
се съобрази, че претенцията на ищеца е за вземане на парично задължение, а не
за предоставяне на услуга. Именно затова меродавно за определяне на давността е
не обстоятелството кога е предоставена услугата, а кога заплащането ѝ е
станало ликвидно и изискуемо вземане. Поради горното, направеното възражение за
изтекла погасителна давност на задължението на ответника за м. март се явява
неоснователно, както за главницата, така и за лихвата, която е започнала да се
начислява едва от м. април 2013г., а исковите претенции за целия период се
явяват доказани и като такива, следва да бъдат уважени. Т.к. е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 1393/2016г. на
ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 891 от
02.03.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските в исковото производство в размер на 555.00лв. на ищеца. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед
обезсилването на заповедта за част от сумите, съдът следва да осъди ответника
да заплати редуцирани разноски в размер на 41.72 лв. за заповедното производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Д.П.Л., с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните суми: 395.22 лв. - главница за периода 01.02.2013г. – 31.01.2016г. и 59.61лв.
- лихва за забава от 02.04.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 1393/16г. на ПлРС –
01.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 891 от
02.03.2016г. по ч.гр.д. № 1393/2016г.
на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение № 891 от 02.03.2016г. по
ч.гр.д. № 1393/2016г. на ПлРС за сумите над 395.22 лв. - главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия и 59.61лв. - лихва за забава.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.П.Л., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в
размер на 555.00лв.
ОСЪЖДА Д.П.Л., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 1393/16г. на ПлРС в размер на 41.72лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“
ЕООД гр. Варна.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: