№ 18475
гр. *****, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110133063 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Д. З.“ АД срещу „ЗАД А. АД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ за сумата от 1058,38 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********* във връзка с ПТП от
07.06.2024 г., настъпило в гр. *****, на бул. „****** ***“ № 274, ведно със законната
лихва от 06.06.2025 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 99,03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.10.2024 г. до 05.06.2025 г.
Ищецът твърди, че на 07.06.2024 г., около 13:20 ч. в гр. *****, на бул. „******
***“ № 274, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №
********, управляван от Ю. С., е реализирано събитие – ПТП, между застрахования
при него лек автомобил и лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ********. Сочи, че
вина за настъпването му имали двамата водачи – както Ю. С., която се движела по
трамвайните релси, така и водачът на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. №
********, управляван от Е. М., който, излизайки от паркинг на „Ритейл парк
Княжево“, ударил странично вдясно движещият се по бул. „****** ***“ автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № ********. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП
са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че във
връзка с ПТП е образувана щета № ********* и е изплатил застрахователно
1
обезщетение в размер на 2086,76 лв., като са направени и 15 лв. ликвидационни
разноски. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. №
******** към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му
вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е бил поканен на да заплати сумата от 1058,38 лв., представляваща 50 % от
обезщетението, ведно с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради
отчетено съпричиняване, но ответникът отказал заплащане на сумата. Поради отказа
поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на отказа - 10.10.2024
г. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи исковете.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца
по застраховка „Каско“, както и механизма на пътно-транспортното произшествие,
причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при
него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че изключителна вина за
настъпване на събитието имала Ю. С., като водач на автомобил „Фолксваген Голф“,
рег. № ********, която не съобразила наличието на знак Б1 и не пропуснала движещия
се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ********. При
условията на евентуалност счита, че съпричиняването надхвърля 50 %. Счита още, че
претенцията е предявена в завишен размер. Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че на
посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между посочените в
исковата молба МПС, към датата на събитието лек автомобил „Тойота Корола“, рег. №
******** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“;
наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС,
валидно към датата на процесното събитие, между собственика на автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № ******** и ищцовото дружество се установява от
приложената по делото полица № 0312230855031229 /л. 6/.
От приложена регресна покана за заплащане на обезщетение за вреди /л. 36/ се
установява, че ответното дружество е получило същата на 04.10.2024 г., а съгласно
писмо в отговор от 10.10.2024 г. е отказал изплащане на обезщетение.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени и гласни
2
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 14),
настъпило на 07.06.2024 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от Ю.
С., като водач на МПС „Фолксваген Голф“, рег. № ********, и Е. М., като водач на лек
автомобил „Тойота Корола“, рег. № ********. В него е начертана скица на ПТП и са
отразени увреждания по двете превозни средства. От протокола се установява, че
процесното ПТП е настъпило при извършване на маневра ляв завой от водача на
„Тойота Корола“, рег. № ********, при излизане от паркинг на магазин „Техномаркет“
и включване в движението по бул. „****** ***“ в посока център, при което е
реализирал сблъсък с движещия се направо по бул. „****** ***“ в посока Княжево
лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ********.
Протоколът за ПТП представлява частен свидетелстващ документ, чието
доказателствено значение се преценява с оглед останалите събрани по делото
доказателства и при съобразяване, че отразява непосредствените впечатления на
участниците в ПТП, които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели – водачите на двата
автомобила.
От показанията на св. Ю. С., 39 г., водач на „Фолксваген Голф“, рег. №
********, се установява, че се е движела направо по бул. „****** ***“ в посока
Княжево, по трамвайните релси – от лявата страна на лентата за движение на
автомобили. Другият автомобил, участник в процесното ПТП, който тя описва като
бяла „Тойота“, излязъл от „Ритейл център“ Княжево и се включил в движението по
булеварда в посока център, посредством ляв завой. При извършване на левия завой
настъпил удар с движещото се направо МПС „Фолксваген Голф“, рег. № ********.
Движението било натоварено, като имало коли в дясно от свидетелката, пред нея и зад
нея. Тя не могла да види завиващия наляво по булеварда автомобил от колоната
автомобили вдясно от нея.
Според св. Е. Митрeв, 24 г., водач на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. №
********, той направил ляв завой, за да излезе от „Ритейл парк“ по бул. „****** ***“
в посока център. За целта един от водачите на движещите се по бул. „****** ***“ в
посока Княжево автомобили му направил път да мине. Твърди, че другият участник в
ПТП е карал по трамвайните релси с висока скорост, като искал да заобиколи спрелите
и изчакващи на светофар автомобили, както и че не е спрял на светофара, намиращ се
след „Ритейл парка“.
Показанията на този свидетел в частта им относно възпроизведеното
обстоятелство за наличието на спрели на червен светофар автомобили по бул. „******
3
***“ в посока гр. Перник не кореспондират със заключението по съдебно
автотехническата експертиза, според която кръстовището не е регулирано със
светофарна уредба, поради което в тази част съдът не ги кредитира.
По останалите поставени към вещото лице въпроси, вещото лице сочи, че
кръстовището е регулирано в пътен знак Б1 – „пропусни движещите се по пътя с
предимство“, Б3 – „Път с предимство“ и Г1 – „Движение само напред след знака“.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причината за
настъпване на събитието е поведението на водача на л.а. „Тойота Корола“, рег. №
********“, който е предприел маневра за включване по булеварда, без да се съобрази с
наличието на пътен знак Б1 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ********. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ********, изчислена на база
средна пазарна цена към датата на ПТП е 3466,01 лева, а по цени на алтернативни
доставчици – 3178,61 лв. Обичайните ликвидационни разноски определя на 15 – 25
лева.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
4
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който отразява в пълнота описания такъв в исковата молба - лек автомобил
„Тойота Корола“, рег. № ********, управляван от Е. М., който, излизайки от паркинг
на „Ритейл парк Княжево“, ударил странично вдясно движещият се по бул. „******
***“ автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ********, управляван от Ю. С., която се
движела по трамвайните релси. При тези данни противоправно е поведението на Е. М.,
който, излизайки от паркинга, не пропуснал движещия се по пътя с предимство
автомобил. Макар св. С. да е признала вината си в протокола, а св. М. да отрича той да
е виновен, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗДвП когато релсов път е разположен върху платното за
движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да
го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на ППС от редовните линии
за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине. Следователно
законодателят не е предвидил изрична забрана за движение на нерелсови превозни средства
върху релсовия път, когато същият е разположен върху платното за движение. Забрана за
движение по релсов път по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗДвП има само когато е налице платно с
изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства. Видно от
показанията на свидетелите на мястото на ПТП не се касае за платно с изградена пътна
настилка, обособена за движение на релсови превозни средства, а за хипотеза на релси по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Не само показанията на св. М., в които сочи за наличие на
спрели и изчакващи на червен светофар автомобили са недостоверни, предвид
несъответствието им с останалия доказателствен материал, но и настояването за вина на
другия водач и отричане на собствения принос е израз на пълното отсъствие на критичност
към собственото поведение. Обратното, самокритичност е проявила св. С., като е признала
вината си, възприемайки като неправомерно движението си по релсите. В случая обаче от
свидетелските показания не се установява да е имало релсово превозно средство в близост
по време на удара, поради което и съдът не приема за установено наличието на
противоправно поведение и от водача на увредения автомобил.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
5
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 3466,01 лева, с
обичайните ликвидационни разноски от 15 – 25 лева. Така определеният размер
надхвърля този на исковата претенция, поради което с оглед диспозитивното начало
искът следва да се уважи в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава.
В случая, доколкото е налице отказ за плащане на обезщетение, то ответникът е
изпаднал в забава от датата на отказа – 10.10.2024 г. По реда на чл. 162 ГПК съдът
намери иска за изцяло основателен, като с оглед диспозитивното начало същият
следва да бъде уважен в пълен размер за заявения период.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане на 100 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за
свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
6
100 лв., определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия. Ето защо предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 540
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********** да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1058,38 лв., представляваща
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
********* във връзка с ПТП от 07.06.2024 г., настъпило в гр. *****, на бул. „******
***“ № 274, ведно със законната лихва от 06.06.2025 г. до окончателното изплащане, и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 99,03 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 10.10.2024 г. до 05.06.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********** да
заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 540 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7