Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3217, 30.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ гр. с.
На 11.07.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14930 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, представлявана от
пълномощника си адвокат Р.Д.Д., твърди, че
по молба на третото лица ............ от 17.11.2010 г. срещу нея било
образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ .........за 2010 г. за принудително
събиране на следните вземания на банката по издадения й по ч. гр. д. №
13805/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист: за сумата от
4137.57 лева – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление
сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лева - лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010
г. и за сумата от 392.32 лева - разноски по производството, по което на
29.11.2010 г. бил наложен запор на трудовото й възнаграждение, като поради непредприемане
на изпълнителни действия след тази дата за период от 2 години, по салата на
закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство е прекратено на
29.11.2012 г., а впоследствие се е погасило и правото на принудително
изпълнение на банката за тези вземания на 29.11.2015 г. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като в хода на
изпълнителното производство тези вземания са прехвърлени от банката на „ОТП
ФАКТОРИНГ” ЕАД ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на последното горните суми. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Княз Алексадър Додуков“ 19,
ет. 2, представляван от пълномощника му ...... С.Й., признава предявените
искове, но изразява становище, че тъй като дружеството не е дало повод за
завеждане на делото, то разноските не следва да бъдат присъждани в негова
тежест.
Продължение на решение по гр. д. № 14930/18 г. на РСПд
– стр. 2/3
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанието
на ответника намира следното :
Не е налице спор, а и се установява от приложенията
към исковата молба, както и от приетия като доказателство заверен препис на
изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ... – ............, за 2010 г., че на 27.10.2010
г. в полза на третото лице ............е издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по гр.
д. № 13805 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. срещу Д.К.Т.
и Н.Ш., в качеството им на солидарни длъжници, за следните вземания : за сумата
от 4137.57 лв. – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната лихва от 15.09.2010 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лв. – лихва за периода
29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и за сумата от 392.37 лв. – разноски, в това
число 99.55 лв. държавна такса и 292.82 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
принудителното събиране на които по молба на банката от 17.11.2010 г. е
образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ................, за 2010 г.,
в хода на производството по което след налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника на 15.12.2010 г., когато е получено запорното
съобщение от третото задължено лице К.Т.Б., а не както се сочи в исковата молба
– на 29.10.2010 г., поради непоискването на изпълнителни действия от страна на
взискателя и на частния му правоприемник – ответника по делото, на 15.12.2012
г. по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство
е прекратено, а впоследствие на 15.12.2013 г. и на 15.12.2015 г. са изтекли съответно 3-годишният и 5-годишният
давностен срок за процесните вземания по чл. 110 и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Въз основа на горното и предвид признанието на
исковете от страна на ответника същите като основателни съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК следва да бъдат уважени.
Доколкото след конституирането на
ответника като взискател по изп. д. № ..../10 г. на 13.06.2013 г. от страна на
последния не е поискано извършване на изпълнителни действия, същият призна
предявените искове, а от своя страна преди датата на завеждане на настоящото дело
ищцата не е поискала от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното
производство, настоящият състав намира, че с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, поради което направените от ищцата разноски по
производството следва да останат в тежест на последната.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.М.Ч.-Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, не дължи на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********,
Продължение на решение по гр. д. № 14930/18 г. на РСПд
– стр. 3/3
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Княз Алексадър Додуков“ 19, ет. 2, в качеството му на частен правоприемник на ...............,
............,
следните вземания по издадения в полза на последното срещу Д.К.Т. и Н.Ш., в
качеството им на солидарни длъжници, по ч. гр. д. № 13805 по описа на Районен
съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. изпълнителен лист : за сумата от 4137.57 лв. – главница, дължима по Договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 27.04.2004 г. ведно със законната
лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 839.75 лв. –
лихва за периода 29.04.2009 г. – 15.09.2010 г. и за сумата от 392.37 лв. –
разноски, в това число 99.55 лв. държавна такса и 292.82 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ....
по описа на ЧСИ рег. № ................, за 2010 г. поради погасяването им по
давност.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ