№ 3016
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2400120 от 17.05.2024г., издадено
от К.Й.В. – ***”, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ)
за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от „***“ ЕООД
(чрез адв. С.). В нея се посочва, че изложената в Наказателното постановление фактическа
обстановка не отговаря на обективната истина, а правните основания за издаване на
процесното НП са неправилни, неясни и неточни. Твърди се, че при провеждане на
административно – наказателното производство са допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Поради това се приема, че НП е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна. Посочва се, че Дружеството – жалбоподател не е извършило
вмененото му нарушение. В жалбата се твърди, че не е спазен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че
НП не е обосновано и мотивирано. Иска се съдът да отмени Наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕООД се представлява от адв. С.. В съдебно заседание
на 09.10.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС,
НО, 10 състав на 20.05.2025г. адвокатът моли съда да уважи жалбата и да отмени процесното
Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Според него в хода на
съдебното следствие не било доказано по безспорен начин, че констатациите от процесното
Наказателно постановление обективират всички факти и обстоятелства, които са от значение
за случая и за изясняване на обективната истина. Според адв. С. не е била извършена
1
цялостна проверка за наличие на основание за съставяне на АУАН спрямо Дружеството-
жалбоподател, както и за издаване на процесното Наказателно постановление. Защитата
посочва, че свидетелят Д. е заявил, че не е сключвал трудов договор с което и да било
Дружеството, а на практика било установено, че работодател на лицето е било „***“ ЕООД.
Според адвоката инспекторите от Инспекция по труда не са положили усилия да съберат
всички относими доказателства, в следствие на което е издадено процесното Наказателно
постановление, което се определя като изцяло незаконосъобразно. Поради това адв. С.
пледира за отмяна на Наказателното постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна ***“ се представлява от юрк. Г., която в
съдебно заседание на 09.10.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения пред районния съд на 20.05.2025г. тя моли СРС да остави жалбата без уважение и да
потвърди Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Според юрк. Г. при
постановяване на процесното Наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на работодателя. С оглед
на събраните доказателства се прави извод, че контролните органи са положили всички
необходими усилия и са изчерпали всички законови механизми да потърсят посочения в
последствие работодател „***“ ЕООД, като са изискали съдействие от органите на МВР,
посетили са адреса, който е посочен по седалище в Търговския регистър и където нямало
данни това Дружество да упражнява дейност. По отношение показанията на свидетеля В. Д.
се твърди, че те са противоречиви, тъй като веднъж свидетелят посочил, че работодател му е
„***“ ЕООД, а след това посочил, че работодател му е „***“ ЕООД. Поради това
процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че тези свидетелски показания
не са достоверни. Иска се при преценка на доказателствата, въпреки свидетелските
показания на Д., съдът да вземе предвид, че почеркът и подписът в декларацията, писана
пред контролните органи на Инспекция по труда от В. Д. и почеркът и подписът в
Уведомителното писмо, положени от В. Д. по никакъв начин не съвпадали. Въпросното
Уведомително писмо било представено в хода на проверката по документи не от В. Д., а от
представителя на „***“ ЕООД. Процесуалният представител на въззиваемата страна
посочва, че в хода на проверката не бил представен Трудов договор, сключен между „***“
ЕООД и В. Д. Д.. Такъв бил представен от П.П., който е възложител на обекта и няма
пълномощно от „***“ ЕООД да представя документи. С оглед изложеното юрк. Г. счита, че
правилно е приложен материалният закон и е било налице прикрито трудово
правоотношение между В. Д. и „***“ ЕООД. Освен потвърждаване на НП се иска и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 28.12.2023г. между П.Г.П. (като възложител) и „***“ ЕООД (като изпълнител) бил
сключен Договор за строителство на обект : еднофамилна жилищна сграда с допълващо
застрояване в *** ***.
През месец февруари 2024г. била открита строителната площадка на обект :
2
еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***, Столична община и на
обекта била поставена информационна табела, според която възложител е П.Г.П., а главен
изпълнител е „***“ ЕООД.
На 01.03.2024г. между „***“ ЕООД (като възложител) и „***“ ЕООД (като изпълнител)
бил сключен Договор, по силата на който изпълнителят приема да изпълни на свой риск и
със собствена работна сила, но с материали на възложителя и в съответствие с
представените от него работни проекти, строителните работи на обект : район „***,
еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** – за срок от 6 месеца, считано
от датата на подписване на този Договор и предоставяне на достъп до обекта.
На 05.03.2024г. било подписано Споразумение между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
относно обекта в ***, ***, еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в ***.
На 05.03.2024г. бил сключен Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД (в
качеството на работодател) и В. Д. Д. (в качеството му на работник/служител). По силата на
този договор В. Д. следвало да работи като „общ работник“ с място на работа : еднофамилна
жилищна сграда в *** за срок от 6 месеца, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на ***. Във връзка с този Трудов договор било изпратено и Уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ до Национална агенция за приходите.
На 06.03.2024г. около 13:30 - 13:45 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“ (свидетелите И. Г., К. К., А. К. и Р. С.) извършили проверка на обект :
еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***, Столична община. На
място свидетелките установили няколко лица да полагат труд. Едно от лицата бил В. Д. Д.,
който извършвал монтажни дейности – сглобяване на колони в цитирания по-горе обект. На
заварените лица, включително и на В. Д., били раздадени декларации за попълване. В
декларацията от 06.03.2024г., попълнена от В. Д. Д., лицето първоначално посочило, че
работи за П.Г.П., но след проведен телефонен разговор с последния, Д. променил
съдържанието на декларацията като задраскал името на П.П. и написал, че работи за „***“
ЕООД като „общ работник“, с работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, на обект в ***, ***,
***трудово възнаграждение от ***, с почивни дни събота и неделя, а също и че няма
сключен трудов договор.
От „***“ ЕООД били изискани документи, подробно посочени в призовка, с която
Дружеството било призовано да се яви на 12.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“. Призовката била връчена на В. Д..
На 12.03.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ била изпратена
призовка и до „***“ ЕООД, с която изискали документи, подробно посочени в призовката и
поканили представител на Дружеството да се яви на 15.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по
труда - Софийска област“. Призовката била изпратена на електронната поща на
Дружеството, без данни дали е била получена.
До Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ било изпратено уведомително
писмо от В. Д. Д. за това, че бил попълнил некоректно декларацията на място, тъй като
3
отбелязал фирмата, посочена на информационната табела, а не името на действителния му
работодател : „***“ ЕООД.
Въпреки това до управителя на „***“ ЕООД била адресирана покана с изх. №
24017302/15.03.2024г. да се яви на 18.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска
област“ за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Поканата била
получена от тогавашния Управител на „***“ ЕООД – Д.В.Т..
На 18.03.2024г. св. И. Г., в присъствието на свидетелите К. К. и А. К., съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2400120 от 18.03.2024г. срещу
„***“ ЕООД за извършено на 06.03.2024г. нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Актът бил връчен на 18.03.2024г. срещу подпис на тогавашния Управител на „***“ ЕООД –
Д.В.Т..
Въпреки съставянето на Акта, на 21.03.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“ била изпратена призовка до „***“ ЕООД, с която изискали документи,
подробно посочени в призовката, като поканили представител на Дружеството да се яви на
29.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“. Призовката била
изпратена по пощата, но се върнала като непотърсена. На 18.04.2024г. отново от Дирекция
„Инспекция по труда - Софийска област“ изпратили призовка до „***“ ЕООД, изискали
документи /подробно посочени в призовката/ и поканили представител на Дружеството да
се яви на 10.05.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“. И тази призовка
била изпратена по пощата, но се върнала с отбелязването, че адресатът на пратката е
„непознат“. На 29.04.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ изпратили
писмо до Началника на 01 РУ – СДВР и поискали съдействие – да се издири Н.К. –
Управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с ЕИК : *********. Писмото
било получено в полицията на 02.05.2024г., но не довело до желания резултат.
Въз основа на АУАН № 23-2400120 от 18.03.2024г. К.Й.В. – ***“ издала процесното
Наказателно постановление № 23-2400120 от 17.05.2024г., с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ наложила на „***“
ЕООД „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. Това Наказателно
постановление било получено на 17.07.2024г. от тогавашния Управител на „***“ ЕООД –
Д.Т..
На 31.07.2024г. по пощата (чрез ***) адв. С. изпратил жалбата на „***“ ЕООД срещу
НП № 23-2400120 от 17.05.2024г. чрез Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ до
СРС и след препращане на жалбата и административно – наказателната преписка в съда, на
09.08.2024г. било образувано настоящото дело пред СРС.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства : АУАН № 23-2400120 от 18.03.2024г.; копие на плик от жалба;
призовка до „***“ ЕООД; покана до „***“ ЕООД с изх. № 24017302/15.03.2024г.; Договор от
01.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД; Споразумение от 05.03.2024г. между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „***“ ЕООД; копие на
4
информационна табела; снимков материал; Договор за строителство от 28.12.2023г.;
Уведомително писмо до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ от В. Д.; Трудов
договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д.; декларация от В. Д. Д.; Уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д.; призовки до „***“ ЕООД от 21.03.2024г., от 12.03.2024г. и от
18.04.2024г., ведно с писмата, с които са изпратени; писмо до Началника на 01 РУ – СДВР с
изх. № 2404035/29.04.2024г. и известие за доставянето му; Заповеди на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № ЧР-43/30.01.2023г., №
З-0864/17.10.2022г. и № ЧР-878/24.06.2022г.; длъжностни характеристики на К.В. и на И. Г.,
както и показанията на свидетелите И. Г., К. К., А. К., В. Д. и Р. С..
Удостоверението за актуално състояние на „***“ ЕООД има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира.
Приложените по делото Договор за строителство от 28.12.2023г., Договор от
01.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и Споразумение от 05.03.2024г. между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД са обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се писмени
доказателства, които намира опора и в кредитираните по-долу копие на информационна
табела, Трудов договор № 1/05.03.2024г. и приложения по делото снимковия материал.
Поради това СРС дава вяра на цитираните по-горе договори и споразумение.
Приложеното на лист 17 от делото копие на информационна табела представлява
обективно съществуващо и достоверно писмено доказателство, което намира потвърждение
в Договора за строителство от 28.12.2023г. Поради това СРС дава вяра и на тази табела.
От съвкупната преценка на кредитираните до тук писмени доказателства се
установява, че на 28.12.2023г. между П.Г.П. и „***“ ЕООД е бил сключен Договор за
строителство на обект : еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***,
през месец февруари 2024г. е била открита строителната площадка на този обект и на
поставената на място информационна табела е било посочено, че възложител е П.Г.П., а
главен изпълнител е „***“ ЕООД. След това във времето са възникнали отношенията между
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД касателно същия обект. Именно след 01.03.2024г. строителните
работи на обекта са възложени от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД.
Снимковият материал на лист 18-21 от делото доказва наличието на строителен обект
на мястото, където е била извършвана проверка. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя.
На лист 36 и лист 37 от делото е приложен Трудов договор № 1/05.03.2024г. между
„***“ ЕООД и В. Д. Д., а на лист 39 и лист 40 от делото - Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
за В. Д. Д.. Тези писмени доказателства са обективно съществуващи и взаимно допълващи
се. Освен това те намират потвърждение и в коментираното по-долу Уведомително писмо до
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ от В. Д., както и в показанията на
свидетеля Д.. Поради това СРС дава вяра на Трудовия договор и Уведомлението по чл.62,
ал.5 от КТ, касаещи В. Д. Д. и съответно приема, че това лице е подписало трудов договор
на 05.03.2024г. с „***“ ЕООД за работа като „общ работник“ на еднофамилна жилищна
5
сграда в *** за срок от 6 месеца, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
***.
Приложените на лист 38 и лист 33 от делото декларация от В. Д. Д. и Уведомително
писмо от В. Д. намират потвърждение в показанията на св. Д.. Поради това съдът ги
кредитира и приема за доказано, че на място, по време на проверката на 06.03.2024г. В. Д. Д.
първоначално посочил, че работи за П.Г.П., след това задраскал името на П. и написал това
на „***“ ЕООД, а в последствие същото лице изпратило до Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“ нарочно уведомително писмо за това, че бил попълнил некоректно
декларацията на място, като отбелязал фирмата, посочена на информационната табела, а не
името на действителния му работодател - „***“ ЕООД.
От съвместния анализ на Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д.
Д. и декларацията от В. Д. Д. се налага изводът, че лицето е декларирало пред
проверяващите органи същото място на работа и същото трудово възнаграждение, каквито
фигурират в договора му с „***“ ЕООД. Поради това и доколкото именно за Трудов договор
№ 1/05.03.2024г. е било изпратено Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до Национална агенция
за приходите, СРС приема, че в действителност към 06.03.2024г. лицето В. Д. Д. е било в
трудови правоотношения с „***“ ЕООД, което Дружество /както стана ясно по-горе/ е поело
строителството на обекта след 01.03.2024г. Излиза, че към 06.03.2024г. на обекта е бил
заварен В. Д. да престира труд за работодателя си „***“ ЕООД след като вече е имал
сключен трудов договор с него. Това, че лицето първо пише едно име в декларацията, след
това сочи друг работодател, а в последствие трето лице може да се дължи на объркване на
самия работник или на незнанието му. Щом има договорени отношения между главния
изпълнител на обекта и подизпълнител в лицето на „***“ ЕООД и на място е установено
лице, което има сключен преди 06.03.2024г. Трудов договор с „***“ ЕООД, то липсата на
трудов договор между В. Д. Д. и „***“ ЕООД не представлява нарушение на закона.
Формално констатациите от АУАН № 23-2400120 от 18.03.2024г. не се опровергават от
кредитираните по-горе доказателства и доколкото намират опора в показанията на
разпитаните от СРС свидетели, копието на информационната табела, снимковия материал и
декларацията от В. Д., съдът прие да даде вяра и на Акта. Вярно е, че констатациите от
АУАН не отчитат данните, които се съдържат в Трудов договор № 1/05.03.2024г.,
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и Уведомителното писмо до Дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ от В. Д.. Доколкото тези писмени доказателства не сочат за това
лице да е бил сключен трудов договор с „***“ ЕООД, а доказват наличието на трудово
правоотношение на Д. с „***“ ЕООД, съдът счита, че констатациите от Акта са верни, но
непълни, тъй като не отразяват наличието на трудово правоотношение към 06.03.2024г.
между В. Д. и „***“ ЕООД за същия обект, както и не отразяват данните, установено от
Договор от 01.03.2024г. и Споразумение от 05.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД,
че „***“ ЕООД се явява подизпълнител на обекта.
Призовката до „***“ ЕООД, поканата до „***“ ЕООД с изх. № 24017302/15.03.2024г.,
призовките до „***“ ЕООД от 21.03.2024г., от 12.03.2024г. и от 18.04.2024г. (ведно с
6
писмата, с които са изпратени) и писмото до Началника на 01 РУ – СДВР с изх. №
2404035/29.04.2024г. (ведно с известието за доставянето му) са обективни и с достоверна
дата. Поради това съдът ги кредитира и установява какви писма и с какво съдържание са
били изпращани в хода на проверката и на образуваното със съставянето на АУАН
административно – наказателно производство до „***“ ЕООД и до „***“ ЕООД.
Показанията на свидетеля Д. звучат житейски достоверно и непредубедено. Те намират
подкрепа в Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д., в Уведомлението
по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д., снимковия материал, декларацията от В. Д. Д.,
Уведомителното писмо от В. Д. до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ и
косвено в Договора и Споразумението между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Поради това съдът
кредитира показанията на св. Д. - с изключение на думите му, че не е имал договор с „***“
ЕООД, тъй като в тази част показанията на свидетеля се опровергават от кредитираните по-
горе Трудов договор № 1/05.03.2024г. и Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д.. За
разлика от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът не счита, че има
противоречие в показанията на св. Д. относно това кой му е бил работодател към месец март
2024г. ясно и недвусмислено лицето заявява пред съда, че „***“ ЕООД му е бил работодател,
но Пламен му казал да напише „***“ ЕООД. Това, че възложителят на строителните работи е
посочил на Д. да напише в декларацията името на фирмата, с която П.П. има договорни
отношения от 28.12.2023г., при условие, че не е ясно П. дали е знаел за отношенията между
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД от март 2024г., не означава, че работодател на Д. в
действителност е било Дружеството – жалбоподател. Поради това и съдът не счита, че
касателно работодателя на Д. в показанията на свидетеля има противоречия. Именно защото
от една страна „***“ ЕООД е посочен като главен изпълнител на обекта върху
информационната табела там, както и защото възложителят П.П. има договорни отношения
с това Дружество, е житейски достоверно работникът да послуша възложителя и да нашите
името на фирмата, която той му казва, без това да означава, че със сигурност Д. е бил в
трудово-правни взаимоотношения с това юридическо лице. На база показанията на св. Д.,
дадени пред СРС, както и подкрепящите го писмени доказателства (Трудов договор №
1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д., Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д.,
Уведомително писмо от В. Д. до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“,
Договора и Споразумението между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД) съдът приема, че в случая
към 06.03.2024г. В. Д. Д. е работил като „общ работник“ на обект еднофамилна жилищна
сграда с допълващо застрояване в *** Владая, ***, като негов работодател е бил
Дружеството „***“ ЕООД. Това, че „***“ ЕООД е имало договорни отношения с „***“
ЕООД за същия обект или че на въпросния обект „***“ ЕООД е главен изпълнител (заради
сключения с П.П. Договор за строителство от 28.12.2023г.) не означава, че Дружеството –
жалбоподател се явява работодател на В. Д. Д. към 06.03.2024г.
При условие, че процесуалният представител на въззиваемата страна не е поискал
назначаване на графическа експертиза, не може за първи път по време на съдебните прения
пред СРС да се заяви, че почеркът и подписът в декларацията, написана от Д. пред
7
контролните органи на 06.03.2024г. не съвпадали с почерка и подписа на Д. в
Уведомителното писмо до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“. Доколкото
пред СРС в съдебно заседание на 20.05.2025г. св. Д. разпознава своя подпис и в
декларацията на лист 38 от делото, и в Уведомителното писмо на лист 33 от делото, не са
налице съмнение, че именно В. Д. е подписал двата документа. Поради това и не е било
доказателствено необходимо да се назначава експертиза и да се ползват специалните знания
на вещо лице – графолог, а релевираните в тази връзка доводи от юрк. Г. се явяват
неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че е без правно значение кой е представил
въпросното Уведомително писмо в Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, тъй
като с преносителя на писмото нито може да се докаже, нито да се опровергае авторството
на документа. Поради това и този довод на процесуалния представител на въззиваемата
страна се явява неоснователен.
Показанията на свидетелите И. Г., К. К., А. К. и Р. С. са взаимно допълващи се и
намират подкрепа с АУАН, снимковия материал, декларацията от В. Д. Д., призовките до
„***“ ЕООД от 21.03.2024г., от 12.03.2024г. и от 18.04.2024г., както и писмото до Началника
на 01 РУ – СДВР с изх. № 2404035/29.04.2024г. От показанията на св. К. става ясно, че
проверяващите са имали знание не само за съществуването на Договора за строителство от
28.12.2023г., но и за наличието на договорни отношения между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
От показанията на св. К., пък, става ясно, че проверяващите са знаели и за съществуването
на Трудов договор между В.Д. и „***“ ЕООД. Поради това СРС приема, че показанията на
тук коментираните свидетели са достоверни и следва да се кредитират, но с уточнението, че
това важи само за установените от свидетелите факти и обстоятелства, но не и за
направените от тях изводи. Относно последните съдът следва да направи собствен анализ на
доказателствата, тъй като не е обвързан с изводите, които са направили в хода на проверката
служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“.
Приложените на лист 58-67 от делото писмени доказателства са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира изцяло. От Заповед № ЧР-43/30.01.2023г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и длъжностната характеристика на
К.Й.В. съдът приема за доказано, че считано от 30.01.2023г. К.В. е заемал длъжността ***“ и
като такава е имала правото по силата на т.6 от Заповед № З-0864/17.10.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да издава
Наказателни постановления. От длъжностната характеристика на И. Г. и Заповед № ЧР-
878/24.06.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” се установява, че актосъставителят Г. е заемал длъжността „главен инспектор“ в
Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ към Дирекция „Инспекция по труда -
Софийска област“. Като такъв той се явява контролен орган, който има правомощие да
съставя АУАН при констатиране на нарушение – съгласно чл.21, ал.1 и ал.2, вр. чл.23, ал.1,
т.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(приет с Постановление на Министерски съвет № 313 от 05.10.2022г., обн. ДВ бр.81 от
8
11.10.2022г., в сила към момента на извършване на проверката, съставяне на АУАН и
издаване на НП). Поради това съдът приема, че св. Г. е имал компетентност на контролен
орган и е можел да съставя АУАН. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от оправомощени лица.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложеното на лист 7 от делото копие на
плик от жалба, тъй като има достоверна дата. От това писмено доказателство се установява,
че жалбата срещу процесното НП е била изпратена по пощата на 30.07.2024г. От тук следва,
че жалбата е подадена в рамките на законоуставения срок за обжалване на Наказателното
постановление, което е било получено от управителя на Дружеството – жалбоподател на
17.07.2024г.
Възраженията срещу АУАН на лист 30 и лист 52 от делото съдържат становище на
едната страна по спора и не носят белезите на писмено доказателство. Поради това съдът не
следва да ги подлага на анализ. Поради същите съображения не следва да се счита като част
от доказателствата маса и документът на лист 54-55 от делото, тъй като той касае
изпращането на възражението срещу АУАН.
Писмата до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, приложени на лист 31
и лист 32 от делото, подписани от Н.К. – Управител и едноличен собственик на капитала на
„***“ ЕООД, Уведомителните писма на лист 34 и лист 35 от делото от С.Ч. и Й.Л.,
Трудовите договори на лист 41 и лист 43 от делото на С.Ч. и Й.Л., както и Уведомленията на
лист 42 и лист 44 от делото за С.Ч. и Й.Л. касаят лица, различни от В. Д. Д.. Поради това
СРС приема цитираните документи за неотносими към предмета на доказване по това дело и
съответно тези документи следва да останат извън доказателствената маса и да не се
подлагат на анализ.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана
в законоустановения срок. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица (съгласно приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и направения по-горе във
връзка с тях доказателствен анализ) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Нарушението се твърди да е извършено на 06.03.2024г. и да е установено в периода
06.03.2024г. – 18.03.2024г. Актът е съставен на 18.03.2024г. Наказателното постановление е
издадено два месеца след съставянето на Акта.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление отговарят
9
на изискванията на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като при съставянето, респ.
при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в
Наказателното постановление. Административно-наказателното обвинение е ясно и
разбираемо формулирано – става въпрос за това, че Дружеството – жалбоподател (в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) не е уредил отношенията
по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, тъй като не е сключил
трудов договор с В. Д. Д. на длъжност „общ работник“ преди постъпването му на работа на
06.03.2024г.
В случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Този съдебен състав счита, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правота на защита на наказаното лице и представляващи формално основание
за отмяна на Наказателното постановление. Поради това спорът следва да се разгледа по
същество.
От показанията на всички свидетели, разпитани от СРС, както и от АУАН № 23-
2400120 от 18.03.2024г., декларацията от В. Д. Д. и Трудовия договор от 05.03.2024г. между
„***“ ЕООД и В. Д. Д. се доказва, че към 06.03.2024г. В. Д. е работил като „общ работник“ в
обект еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***. По същество това
не се оспорва и от Дружеството – жалбоподател. Спорно е за кого Д. е престирал труда си на
06.03.2024г. Според свидетелите Г., К., К. и С., както и според АУАН работодател на В. Д. Д.
е бил „***“ ЕООД. Според направения по-горе анализ на показанията на свидетеля Д., както
и на Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д., Уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ за В. Д. Д., декларация от В. Д. Д. и Уведомително писмо до Дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ от В. Д. към 06.03.2024г. В. Д. е престирал труда
си като „общ работник“ на посочения по-горе обект за „***“ ЕООД срещу уговорено
трудово възнаграждение от ***. От анализа на Договора за строителство от 28.12.2023г.,
Договора от 01.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, Споразумението от 05.03.2024г.
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и копието на информационната табела се установи, че на
посочения по-горе строителен обект възложител е бил П.П., главен изпълнител е бил „***“
ЕООД, а след 01.03.2024г. подизпълнител е бил „***“ ЕООД. Към 06.03.2024г. е действал
Договорът от 01.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и строително-монтажните
работи на обекта е следвало да се изпълнят от работници на „***“ ЕООД. Поради това и
завареният на 06.03.2024г. на обекта В. Д. като е сглобявал колони е престирал труд за
работодателя си „***“ ЕООД, с когото е имал и сключен трудов договор. От гореизложените
мотиви следва, че „***“ ЕООД не е работодател на В. Д. и съответно не е било необходимо
да има сключен трудов договор с това лице – за същата дейност и на същия обект, за които
Д. има установени трудови правоотношения с Дружеството, на което „***“ ЕООД е
възложило на 01.03.2024г. строителството на обекта – „***“ ЕООД. Поради това СРС
10
приема, че от обективна страна, а следователно и от субективна страна, не е доказано
вмененото на Дружеството – жалбоподател нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ,
тъй като в действителност между В. Д. и „***“ ЕООД не е имало трудови правоотношение,
за уреждането на които да е било необходимо сключването на трудов договор.
Това, че по време на проверката в обекта на 06.03.2024г. В. Д. е декларирал, че работи
за „***“ ЕООД не следва да се приема за абсолютна истина и следва да се съпостави с
останалите доказателства по делото. От една страна на проверяващите лица са представени
договорите между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД за строителството на въпросния обект, от
друга страна са предоставени Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д.
и Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д., от трета страна самият В. Д. Д. е уведомил с
писмо Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, че е допуснал грешка при
декларирането на името на работодателя си. При тези данни, както и с оглед дадените от В.
Д. показания пред СРС, следва да се приеме, че в случая не следва „сляпо“ да се вярна на
декларираното име на работодателя в декларацията, попълнена на 06.03.2024г. от Д., а
следва да се вземат предвид и останалите писмени и гласни доказателства, тъй като е
напълно възможно и житейски допустимо работникът на един строеж да не знае със
сигурност името на работодателя си, още повече, когато обектът има възложител, главен
изпълнител и подизпълнител. Наличието на всички тези лица не означава, че работникът
следва да има сключен трудов договор с всеки един от тях за извършването на едно и също
нещо, на един и същ обект, в един и същ времеви период. Именно поради това СРС приема,
че щом има договорени отношения между възложителя и главния изпълнител на обекта,
както и между него и подизпълнител, а на място е установено лице, което има сключен
преди 06.03.2024г. трудов договор с подизпълнителя „***“ ЕООД, то липсата на трудов
договор между В. Д. Д. и главния изпълнител - „***“ ЕООД не представлява нарушение на
чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Поради това СРС прие, че повдИ.ото на „***“ ЕООД административно – наказателно
обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин и следва обжалваното Наказателно
постановление да се отмени поради липсата на извършено от „***“ ЕООД нарушение по
чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
При отмяна на НП разноски не следва да се присъждат в полза на учреждението, чийто
орган е издал процесното НП. Такива не следва да се присъждат и в полза на Дружеството –
жалбоподател, тъй като то /макар да е било защитавано от адвокат/, не е ангажирало
доказателства да е направило разноски по делото, нито съдът е сезиран с искане за
присъждане на разноски в полза на „***“ ЕООД. Поради това съдът не следва да се
произнася по въпроса за разноските с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400120 от 17.05.2024г., издадено от
11
К.Й.В. – ***“, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12