№ 2928
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100108416 по описа за 2023 година
Предмет на производството са субективно активно съединени два
преки иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищците В. В. В. и Д. В. Ф.,
чрез пълномощника адв. Е. Б. - БлАК, са предявили срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати следните суми:
- 200 000 лева на ищцата Д. В. Ф., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на
Е.В.В., с който ищцата е живяла на семейни начала, при ПТП настъпило на
26.07.2018 г., причинено от водача на л.а.„Фолксваген Полов", per. № *********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника ;
- 100 000 лева на ищеца В. В. В., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на
брат му Е.В.В., при ПТП настъпило на 26.07.2018 г., причинено от водача на л.а.
„Фолксваген Полов", per. № *********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника .
Претендират разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 26.07.2018г., около 22:45 часа в гр. София,
1
водачът Р.М.С. при управление лек автомобил „Фолксваген Полов", per. №
*********, по бул. „Александър Малинов" с посока на движение от ул. „Свети
Киприян" към ул. „Околовръстен път" в района на спирка на масов градски
транспорт № 169 - метростанция „Александър Малинов" е нарушила правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не спряла своевременно при
възникване на опасност за движението, допускайки по този начин ПТП с
пешеходеца Е.В.В. и по непредпазливост причинила смъртта му, настъпила на
27.07. 2018г. Сочи се, че към датата на ПТП за увреждащият лек автомобил,
управляван от Стойчева е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответното дружество. Твърди се, че на 10.01.2023г. ищците са
отправили писмена претенция до ответното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, като на
16.06.2023г. са представили допълнителни документи. Изложено е, че на
23.06.2023г. ответното дружество отказало изплащане на обезщетение.
Твърди се, че ищцата Ф. се е намирала във фактическо съпружеско
съжителство с починалия Е.В. повече от 15 години преди смъртта му. Двамата са
споделяли общ дом и домакинство, общи мечти и съвместен път в живота. Двамата
са искали да създадат щастливо семейство, като съвместният им път е бил белязан
от обич, разбирателство и доверие. Наведен е довод, че ищцата е загубила най-
скъпия си човек, на който е разчитала и се е уповавала за всичко. Психо-
емоционалното й състояние продължава да бъде силно влошено и към настоящия
момент, като същата продължава да си спомня за онзи злополучен момент, в който
й е било казано, че най-обичаният от нея човек е загинал. Променила се като човек,
ежедневието й е придобило съвсем друг облик, изпълнено с много тъга и
трудности. Продължава и до днес да я настигат мъчителни спомени, като изпитвала
липса на своя партньор и най-скъп човек, с когото са си отишли и всичките им
съвместни планове за бъдещето и надежди.
Твърди се, че ищецът В. В. е единственият жив кръвен роднина на починалия
Е.В.. Двамата братя и ищцата Ф. са живели заедно в едно жилище и са споделяли
едно домакинство в продължение на 5 години, като са разчитали един на друг и си
помагали. Твърди се, че за ищеца В. В. случаят е много тежък, тъй като е загубил
своя най-близък човек и спътник в живота. Той е имал изключително дълбока
емоционална обвързаност с починалия, установена е дългогодишна взаимна обич,
материална и морална взаимопомощ, като починалият брат е бил най-близкият
морален стожер, подкрепа и незаменим приятел в живота. Двамата братя са си
помагали взаимно във всяко едно отношение, заедно са изживявали празници и
2
делници, срещи и раздели, щастливи и тежки мигове. Починалият е бил възпитан в
почит към семейството и патриархалните ценности, бил е трудолюбив и отговорен
човек и е помагал както на близките си, така и на брат си. Необратимата загуба е
съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в неговия живот. Същият вече не
е пълноценен, той е загубил своя брат и най-верен спътник в живота, който е бил
част от семейството, както с отговорностите към него, но също и с незаменимите
мигове на внимание, надежди, очаквания и планове за бъдещето. Тежката загуба
обременява живота, ежедневието му, мислите и преживяванията.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв.Т. Т., в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. В отговора ответникът оспорва исковите
претенции по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като посочва, че същият е
предприел пресичане на необозначено за целта място, в участък на пътя, където
има поставена висока метална ограда между двете платна за движение,
препятстваща именно възможността за преминаване на пешеходци, с което е
нарушил чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. При евентуалност поддържа, че пострадалият е
нарушил разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП – движил се е по платното с гръб към
движението и така е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва твърденията в
исковата молба за особено близка връзка с пострадалия и ищците. Навежда
възражение за прекомерност на исковите претенции. Навежда възражение и за
изтекла погасителна давност на предявените искове.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която оспорват наведените от ответното дружество възражения. Не оспорват
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а
именно, че същият е предприел пресичане на пътното плътно на необозначено за
целта място. Ищците не оспорват обстоятелството, че пострадалият е употребил
алкохол и е бил с тъмни дрехи, но заявяват, че тези обстоятелства не се намират в
пряка-причинно следствена връзка с ПТП.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който
се поддържат възраженията в отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищците, чрез адв.Б. поддържат предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си адв.А.
оспорва предявените искове, като поддържа доводите за съпричиняване.
3
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия заверен препис от Присъда от 07.03.2023г. постановена по
НОХД №635 /2020г. на Софийски градски съд, НО, 15 състав, се установява, че
Р.М.С., е призната за виновна, в това че на 26.07.2018г. в гр.София, при управление
на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло", per. № *********, по бул.
„Александър Малинов" с посока на движение от ул. „Свети Киприян" към ул.
„Околовръстен път" в района на спирка на масов градски транспорт № 169 -
метростанция „Александър Малинов" е нарушила правилата за движение по чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не спряла своевременно при възникване на опасност
за движението: пешеходецът Е.В.В., предприел пресичане на бул.“Александър
Малинов“ от дясно на ляво в посоката на движение на автомобила, управляван от
Стойчева, в следствие на което предизвикала пътнотранспортно произшествие и
по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца Е.В.В., ЕГН **********,
настъпила на 27.07.2018г., която се намира в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и
при условията на чл.55 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 /една/ година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен
срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години.
С решение №390/16.11.2023г. по ВНОХД №893/2023г. по описа на САС, НО,
4 състав е потвърдена Присъда от 07.03.2023г. постановена по НОХД №635 /2020г.
на СГС, НО, 15 състав. Осъдителната присъдата е влязла в законна сила на
11.04.2024г.
Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата постановена по НОХД №635 /2020г. на
Софийски градски съд, НО, 15 състав, като същата на основание чл. 300 ГПК
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и
причинената смърт. Изложеното сочи на правния извод, че водачът на л.а.
„Фолксваген Поло", per. № ********* Р.С. е извършила виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
От приетата СМЕ на труп № 487/2018г. на Клиниката по съдебна медицина
на УМБАЛ „Александровска“, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа
на Е.В.В. е установена тежка съчетана травма, изразяваща се в открита травма на
4
главата с контузия на мозъка вляво тилно, закрита гръдна травма – левостранен
хемопневмоторакс, контузия на ляв бял дроб, счупвания на ребра по две линии в
ляво, закрита коремна травма, увреждания на опорно двигателния апарат, наличие
на етилов алкохол в проба кръв 1,9 промила. Отразено е, че причината за смъртта
на Е.В.В. е тежката съчетана травма, с несъвместими с живота увреждания на
вътрешни органи. Обосновано е, че установените травматични увреди отговорят да
са получени от въздействието на твърди тъпи предмети./л.30-л.40 от делото/
Между същите не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници
№18950/28.09.2018г., издадено въз основа на Акт за смърт №1197/01.08.2018г., че
ищецът В. В. В. е законен наследник - брат на Е.В.В., починал на 27.07.2018г./л.12
от делото/
От приетото неоспорено заключение на съдебно - автотехническа
експертиза с в.л. инж. С. К. Д., се установява, че по данните от наличния
видеозапис процесното произшествие е настъпило през тъмната част на
денонощието, при мокро пътна настилка, при наличие на добро улично осветление
и видимост от порядъка на 90-100 метра. Според САТЕ процесното ПТП е
настъпил на 8,50 -8,60 метра в ляво от десния бордюр на уширението за спирка на
МГТ намиращо се на бул. „Ал. Малинов“, считано в същата посока. При
извършения анализ на движението на автомобил „Фолксваген Поло" и на
пешеходеца В., вещото лице заключава, че водачът на автомобила движейки се в
района на произшествието със скорост от 54,25 км/ч и намирайки се на 92,53
метра до мястото на удара е имал възможност да възприеме навлезлия на 1,86
метра в уширението за спирка пешеходец. В заключението на САТЕ е прието, че
пешеходецът не е навлязъл внезапно на пътното платно. При отчитане на травмите
на пострадалия, тяхното разположение и характер, като и мястото на което тялото
е преустановило движение вещото лице определя скорост на движение на
пешеходеца в момента на удара Vп = 3, 92 км/ч. (1, 09 м/с ).
От извършената симулация на движението на автомобила и пешеходеца преди
удара вещото лице обосновава, че в момента, в който пешеходецът се намирал на
разстояние 3,27 метра да мястото на удара същият е бил позициониран на 1,0
метър преди края на бус лентата. В този момент автомобила се е намирал на
разстояние Sa = 44,91 м. до мястото на удара. При тези данни в заключението е
обоснован извод, че пешеходецът е имал възможност да предотврати
произшествието като спре на границата между бус лентата и лентата за движение
на автомобила, да пропусне същия, след което да продължи пресичането си. При
анализ и сравнение на данните от видеозаписа, вещото лице заключава, че водачът
на автомобила при своевременно предприемане на аварийно спиране е имал
възможност да предотврати произшествието.
В открито с.з. на 08.04.2025г. вещото лице инж.Д. допълва, че водачката на
автомобила е имала възможност да възприеме пешеходеца доста по-рано, за да
предприеме спиране, тъй като той преминава първо през уширението за спирката,
през бус лентата и тогова навлиза в лентата на нейното движение, но го е
възприела със закъснение.
5
Заключението на приетата САТЕ, съдът възприема, като подробно и
компетентно дадено.
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с претърпени от
двамата ищци неимуществени вреди.
Свидетелката И. И. /76 г., майка на ищцата/, сочи в показанията си, че Е.В.
живеел с дъщеря и Д., като семейство около 15 години. Е. бил много добър човек,
много хубава живеели заедно, но загинал преди 6 години и половина. В нощта на
произшествието, дъщеря и Д. извикала и казала на майка си, че Е. е ударен от
кола и не се знае, дали ще остане жив. Свид. И. сочи, че цяла нощ притеснено
чакали сведение и сутринта към 7 30ч. им се обадили от болницата, че Е. е
починал. Дъщеря и Д. преживяла голяма тревога, страдание и притеснение, големи
мъки. Много тежко ищцата приела случилото се и все още не може да го преживее
вече 6 години. Свидетелката излага, че дъщеря и пострада много и в мъката си се
разболяла от рак на гърдата, като и до момента не може да се оправи, като
продължава лечение. Сочи още, че Е. и Д. живеели заедно в дома им. Живеели
добре в сговор, а Е. бил много грижовен човек, грижел се и помагал във всичко,
просто бил член от семейството. Много тежко преживели трагичната му смърт.
Тежкото състояние при Д. продължило много дълго време. Свид. И. посочва, че
дъщеря и Д. още не може да преживее загубата на Е., като до нея няма друг човек
и до ден днешен. Е. и Д. имали общи планове, искали да имат дете, искали да
създадат самостоятелно семейство, но всичко рухнало. Когато се случило
произшествието, дъщеря и Д. работела. Известно време спряла да ходи на
работа,защото била много зле след загубата на Е., тя направо се разболяла и не
била в състояние да работи. След като от 15 години били заедно, не можела да го
приеме смъртта му. Според свидетелката и в социален план, тази загуба се
отразила твърде зле на дъщеря и. Преди Д. била много весел човек, но след Е.
всичко рухнало. Спряла контакти с приятелите, с които дружали преди той да
почине. Свид.И. сочи, че Д. ходи гроба на Е., като свидетелката я придружава до
там. Свид. И. пояснява, че преди Е. да дойде да живее при тях, той живеел при брат
си В. в неговия дом. Сочи, че Е. имал много добри отношения с брат си, както и с
майката на В.. След като дошъл в дома на Д., продължили да поддържат
отношенията си с В.. Свидетелката няма преки впечатления дали двамата братя
дали са си помагали един на друг, но знае, че се уважавали много и били близки.
Двамата имали общ баща, като са родени от различни майки.
6
Показанията на свидетелката И. И., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но
им дава вяра, доколкото са подробни, последователни, житейски логични и не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелят Л. Я. /66г., без родство/, сочи в показанията си, че познава Е. от
1976г., защото са живели в един блок и били най-добри приятели. Е. бил прегазен
от автомобил, когато пресичал бул.“Александър Малинов“ преди няколко години.
Свид. Я. научил за злополуката от техен приятел и когато отишъл на мястото на
произшествието, Е. вече бил качен в линейката, но едната му маратонка била
останала на улицата. Свидетелят Я., заедно с техен общ приятел Л. отишли в
Окръжна болница, където бил откаран Е.. Чакали там до посред нощ, когато
докторът им казал, че не са успели да спасят пострадалия. Свидетелят сочи, че Д.
много тежко понесла загубата на Е., поболяла се. Те двама живеели заедно повече
от 13 години, като семейство, споделяли, че искат да имат дете. Живеели задружно,
много се обичали били винаги заедно. След смъртта на Е. ищцата изпаднала в
депресия, спряла да се усмихва, затворила се в себе си. Не можела да преживее
загубата на Е.. На В., който е брат на Е., загубата също се отразила зле. Двамата
братя се уважавали и разчитали един друг, помагали си във всичко. След смъртта
на брат му В. бил измъчен, скърбял и трудно преживявал загубата. Преди Е. да се
премести при Д. в ж.к.“Младост 4“, имало период от няколко години, в който
тримата – В., Е. и Д. живеели заедно.
Показанията на Л. Я. са подробни, житейски логични, изхождат от
незаинтересовано от изхода на спора лице, като почиват на дългогодишни лични
впечатления, поради което съдът им дава вяра.
По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП- 26.07.2018г. ответното дружество ЗАД“ОЗК -
Застраховане“АД е застраховало гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка л.а. „Фолксваген Поло", peг. № *********.
Със застрахователна претенция вх. №99-184/1 10.01.2023г., ищците В. В. и Д.
Ф. отправили искане до ответното „ОЗК - Застраховане“ за заплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
настъпилото на 26.07.2018г. ПТП, като на 16.06.2023г. са представили
допълнителни документи на ответното застрахователно дружество. /л.17-л.19 от
делото/
С писмо изх.№99-4138 от 23.06.2023г. ответното дружество отказало
изплащане на обезщетение на ищците, с довода за липса на доказателства за
7
особено близка връзка на ищците с починалия при ПТП с л.а.„Фолксваген Полов",
per. № *********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По допустимостта:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.
380 КЗ, която в случая е налице.
Предвид на изложеното предявените субективно съединени искове са допустими, а
правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Уважаването на преките искове изисква пълно и главно доказване на
юридически факти от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно деяние на
застрахования при ответника водач, настъпване на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищците. На основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на
законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 26.07.2018 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента
Р.С., изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.20, ал.2, изр.3 от ЗДвП,
извършено виновно, процесните неимуществени вреди и причинно – следствена
връзка между деянието и вредите. С влязла в сила присъда постановена по НОХД
№635 /2020г. на СГС, НО,15 състав, зачитана от граждския съд по реда на чл.300
ГПК, Стойчева е призната за виновен в това, че 26.07.2018г. при управление на
МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло", per. № *********, по бул. „Александър
Малинов" с посока на движение от ул. „Свети Киприян" към ул. „Околовръстен
път" в района на спирка на масов градски транспорт № 169 - метростанция
„Александър Малинов" е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2
от ЗДвП, като не спряла своевременно при възникване на опасност за движението
8
и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.В.В..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното,
съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача Р.С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: поради изричното изявление на ответното дружество съдът
приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за към датата на събитието на водача на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което иска ищцата Д. Ф. с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ ЗА доказан по основание.
По размера на обезщетение за неимуществени вреди претъпени от
ищцата Ф.:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди,
които ищцата е претърпяла вследствие смъртта на Е.В.В. на 52г., който живеел с
ищцата на семейни начала. Според наведеното исковата молба, неимуществените
вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалия, с когото ищцата се е
намирала в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от която е
получавала житейска подкрепа.
С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, е допълнена т. 2 на
раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II в
следния смисъл: Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Прието е, че се срещат случаи, при които
съществува съжителство между две лица от различен пол на съпружески начала и
преди оформяването му в брак настъпи смъртта на едното лице вследствие на
непозволено увреждане. В този случай, ако би бил налице брак, преживелият би
могъл да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди. В случая се
установи, че ищцата Д. Ф. и починалият не са били съпрузи, но живели във
фактическо съжителство, като семейство, поради което активна процесуална
легитимация по делото е налице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
9
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52
ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо
възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на
свидетелката И. и свидетеля Я., от които се установява, че до внезапната си смърт
Е.В. е живеел в общо домакинство с ищцата Ф., като фактическо семейство около
15 години. От кредитираните показанията на свидетелката И. и свидетеля Я. се
установи, че след смъртта на партньора си ищцата Ф. на 45 год. е останала сама в
тежко състояние, преживява загубата му, доколкото бивайки заедно взаимно са се
подкрепяли и са разчитали един на друг, като имали общи планове, вкл. и желание
за дете. Установиха се, че негативни емоционални изживявания от внезапната
загуба на любимия човек, с когото я свързвала дългогодишна връзка и съвместно
съжителство, който бивайки в активна възраст /на 52 г. към момента на смърта
му/ осигурявал морална опора, подкрепа и грижа за семейството. Установи се, че в
резултат на загубата на партньора си ищцата преживяла голяма тревога, страдание
и непреодолима мъка, като спряла работа, изпаднала в депресия и се затворила в
себе си. Повече от 6 г. след загубата, ищцата продължава да живее сама, като е
развила по-късно онкологично заболяване, с което се бори. /Вж. показанията на
свид.И. и Амбулаторен лист №326 от 13.03.2025г. на л.248 от делото/.
Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че справедливото
обезщетение за претъпените неимуществените вреди на ищцата Ф. от загубата на
партньора и Е.В. е в размер на 180 000лв.
Необходимо е да бъде съобразена и съществуващата към момента на
увреждането – 2018 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С
оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за
справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на баща и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 180 000лева.
10
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, поддържайки, че пострадалият е
предприел пресичане на необозначено място в тъмната част на денонощието, като
е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат-
Съдът намира за доказано възражението на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства: На първо място
от доказателствата по делото се установи, че ищцата е предприела пресичане на
пътното платно на необозначено за това място. Съгласно чл.113 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на определени правила, а именно – преди да
навлязат на платното за движение да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Освен това от заключението на САТЕ се установи, че пострадалият пешеходец
също е имал възможност да възприеме процесния автомобил, и като преустанови
движението си, така че да бъде извън коридора на движение на автомобила, с тези
свои действия той е имал възможност за предотврати пътнотранспортното
произшествие. Установи се, че водачът на автомобила движейки се в района на
произшествието със скорост от 54,25 км/ч и намирайки се на 92,53 метра до
мястото на удара е имал възможност да възприеме навлезлия на 1,86 метра в
уширението за спирка пешеходец.
Съгласно указанията по Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК, поведението на пострадалия от пътно-транспортно
произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва
да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на
престъпление по чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство. В
случая обстоятелството, че пострадалия пешеходец е пресичал на непозволено
място и е бил повлиян от алкохол е съобразено при определяне вида и размера на
наказанието на водача Р.С. по НОХД №635/2020г. на СГС.
В хода на съдебното дирене в исковия процес също бе установено, че
пострадалият също е имал възможност да възприеме направлението на
увреждащия автомобил, като преустанови движението си. Като не е осъществил
нито едно от тези действия, пострадалият също не е изпълнил законово
предписаните задължения, в качеството му на участник в движението по пътищата.
Същият е предприел пресичане на уличното платно в нарушение на правилата по
11
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП - пресичането не е осъществено на пешеходна пътека
и е предприето без пешеходецът да се съобрази с разстоянието на приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, както и без да
предприеме каквито и да е мерки за собствената си безопасност. При тези
обстоятелства на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД настоящият състав приема
съпричиняване в размер на 1/3.
С оглед на така установеното е налице основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на определеното по-горе обезщетение с 1/3 на колкото съответства
приноса на пострадалия пешеходец, при съобразяване на значителния и
преобладаващ принос на деликвента водач на л.а. „Фолксваген Поло“, който е имал
възможност да възприеме пешеходеца в района на автобусната спирка доста по-
рано, за да предприеме спиране и да предотврати произшествието.
При отчитане на 1/3 съпричиняване /60 000лв./ предявеният пряк иск на
ищцата Ф. следва да бъде уважен до размер от 120 000 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 200 000лв. бъде отхвърлен, поради установено
съпричиняване от пострадалия и като неоснователно завишен.
По правопогасяващато възражение за изтекла давност:
Ответникът е навел в отговора и възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на иска за главница , възражението е неоснователно,
доколкото петгодишния давностен срок по чл.378, ал.2 КЗ от датата на
застрахователното събитие – 26.07.2018г. не е изтекъл към е момента на подаване
на исковата молба на 21.07.2023г. заведена с вх.№ 69364/ 24.07.2023г. в служба
Регистратура на СГС.
По иска на ищеца В. В. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на брат му Е.В.:
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
/деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което съжителства на съпружески
начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
12
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления на
ВС следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо
тях. Изложено е в решението, че в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките по между им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Касационната инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени
вреди на преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
С оглед на така изложеното, решаващият състав намира, че в тежест на
ищците е, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, е да установи
съществуването на изключителност в близостта между двамата братя,
надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите И. и Я., преки и непосредствени, убедително и взаимно допълващи се,
поради което и кредитирани от настоящата инстанция и след преценка по реда на
чл.172 ГПК. От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че между
двамата братя е съществувала емоционална връзка, били са близки, в добри
отношения, уважавали се.
Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка, решаващия състав
намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето
общество връзка между двама братя – близост, обич, взаимност, разбирателство,
помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат да обосноват справедливо
увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. От разпита на
свидетелите не се установи наличие на особена близост, която да е породила за
ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално
13
присъщите за съответната родствена връзка. Доказа се, че страните са живеели в
различни домакинства, като са поддържали близки отношения. В случая връзките
на ищеца В. с починалия му полубрат Е.В. са били типичните семейни отношения.
За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и
конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна
привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по
делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.
По тези съображения решаващият състав намира че в настоящия случай
няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС и прекия иск за
обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца В. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.Е.
Б. –БлАК за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 6 700лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска. С представения списък по чл.80 ГПК,
ответникът претендира разноски в общ размер на 29 300лв., от които сумата
28 800лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение и 500лв. депозит за АТЕ, като
пълномощника на ищците изрично е направил възражение за прекомерност.
Настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК
за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността
му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-
438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на
чл. 101, § 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба
№ 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено
14
с т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при
разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на
фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар.
Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на I т. о. на ВКС. Размерите по Наредба №1/2004г., както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с материалния интерес
/300 000лв./ следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството
пред СГС се изчерпва с депозиране на отговор в срока чл.367 ГПК, допълнителен
отговор, преповтарящ възраженията, представителство в три о.с.з. и участие при
изслушване на САТЕ и двама свидетели. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото се касае за преки искове след постановяване на влязла
в сила присъда, задължителна за гражданския съд, съгл. чл.300 ГПК.
Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 28 000лв. с ДДС е прекомерно и на основание чл.
78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 8 000 лв. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на
ответното дружество разноски в размер на 5100лв.
При този изход съгл. чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати
по сметката на СГС държавна такса в размер на 4 800лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на Д. В. Ф., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул.*********, ет.2, на основание чл.432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 120 000/ сто и двадесет хиляди/лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вред – болки и
страдания в резултат на смъртта на Е.В.В., с който живеели във фактическо
съжителство, при ПТП настъпило на 26.07.2018 г., причинено от водача на л.а.„
15
Фолксваген Полов", per. № *********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 120 000лв. до
предявения размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В. , ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.София, ул.*********, ет.2 срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7,
З, иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на
всяка една от ищците на сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на смъртта на брат му Е.В.В., при ПТП настъпило на
26.07.2018 г., причинено от водача на л.а.„Фолксваген Полов", per. № *********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на адв.Е. Б. - БлАК,
със служебен адрес: гр.София, ул.*********, ет.2, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата сумата от 6 700 лв. адвокатско възнаграждение за представителство
по делото пред СГС.
ОСЪЖДА Д. В. Ф., ЕГН ********** и В. В. В., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр.София, ул.*********, ет.2 да заплатят на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Света София“ №7 разноски по делото в размер на 5 100 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 да заплати на Софийски
градски съд, държавна такса в размер на 4 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Присъдените на ищцата суми може да се заплатят по сметка, конкретизирана на
л.14 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16