№ 4343
гр. С., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110130942 по описа за 2024 година
Ищецът „Т.я С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С............, е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците дължат следните суми: Р. Х.
Й., ЕГН **********, адрес гр. С., .............. 401,09 лева цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
01.03.2024г. до изплащане на вземането, 47,18 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 14,58 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
01.03.2024г. до изплащане на вземането, 2,80 лева мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 16.02.2024 г.; Ц. Т. Й., ЕГН **********, адрес гр. С., .............. 1203,25 лева
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 141,56 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 43,74 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 8,39 лева мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 16.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №12773/24 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на топлоснабдения
имот – апартамент № 80 в гр. С............... Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период в имота топлинна енергия, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно
1
Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като фирма „Д.“ ООД е
идвършила услугата и издала изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор, в който оспорват исковете поради
липса на договорно правоотношение с ищеца, защото не е доказано да са собственици на
имота. Не оспорват да е доставена топлинна енергия в имота. Осповат извършването на
дяловото разпределение и изпадането в забава. Молят за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетите по делото договор за продажба на държавен недвижим имот сключен на
25.10.1990 г. и молба от ДСК се установява, че Х. Й. и Ц. Й. придобили собствеността върху
апартамент № 80 в гр. С., .............. Според приетата по делото справка, Х. Й. е починал на
26.02 2014 г. и е наследен от съпруга Ц. Й. и дъщеря Р. Й., които по наследяване са
придобили притежаваната от него ½ идеална част от имота /останалата 1/2 част се
притежава от Ц. Й. на основание договора/. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН,
наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване
на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по отношение на
2
приемане на наследството до доказване приемането му по опис или отказ от него. В случая
ответниците не твърдят и не доказват да са направили отказ, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на наследодателя са придобили съответна част от правото на
собственост върху процесното жилище. Така като съсобственици, ответниците са клиенти
на топлинна енергия и между тях и ищеца е налице сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150,
ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са задължени за заплащане
стойността на доставената ТЕ съобразно дела си в съсобствеността – всеки наследник е
придобил по 1/2 идеална част от наследството, при което Р. притежава ¼ ид.ч. от имота, а Ц.
– ¾ ид.части.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1604.34 лв. за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици и от
продавача на Т. с. с договор, сключен през 2002 г. а от 2020 г. – на Д. ЕООД въз основа на
договор от 3.6.2020 г. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение
за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото
извлечение по абонатен номер възлиза на 58.32 лв., от които задълженията са 14.58 лв. за Р.
и 43.74 лв. за Ц..
Доколкото не се представиха доказателства за плащане на задълженията за топлинна енергия
и дялово разпределение, исковете за тях следва да се уважат в цялост.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
3
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. За периода от 15.09.2022г.
до 16.02.2024 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 188.74 лв.,
за които искът следва да се уважи – съответно за 47.18 лв. и 141.56 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 68.63 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължима са 167.62 лв., от които ответникът Р. дължи 41.90 лв., а
ответникът Ц. – 125.71 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са от
ответниците съответно 21.68 лв. и 65.04 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.я С.” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. Х. Й., ЕГН **********,
адрес гр. С., ............., ап.80, дължи сумите: 401.09 лева цена на доставена топлинна енергия
в апартамент № 80 в гр. С.............., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 47.18 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 14.58 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12773/24 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
2.80 лева за периода от 16.07.2021г. до 16.02.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.я С.” ЕАД, с ЕИК *********,
4
седалище и адрес на управление гр. С............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Ц. Т. Й., ЕГН **********, адрес
гр. С., ............., ап.80, дължи сумите: 1203.25 лева цена на доставена топлинна енергия в
апартамент № 80 в гр. С.............., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, 141.56 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024 г., 43.74 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 01.03.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12773/24 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
8.39 лева за периода от 16.07.2021г. до 16.02.2024 г.
ОСЪЖДА Р. Х. Й., ЕГН **********, адрес гр. С., ............., ап.80, да заплати в полза на „Т.я
С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С............, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 41.90 лв. разноски в исковото производство и сумата от 21.68 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Ц. Т. Й., ЕГН **********, адрес гр. С., ............., ап.80, да заплати в полза на „Т.я
С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С............, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 125.71 лв. разноски в исковото производство и сумата от 65.04 лв.
разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5