№
/ .11.2020 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ДАРИНА РАЧЕВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2316 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на
Регионална здравна инспекция – Варна (РЗИ-Варна) срещу Решение №
260083/04.09.2020 година, постановеното по НАХД № 1005/2020 година по описа на
Районен съд - Варна, ІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление №
ОКМД-74/10.10.2019 година на директора на РЗИ-Варна.
Жалбоподателят твърди, че постановеното
решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че съдът неправилно е приел, че
в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
остави в сила проверяваното решение. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано
лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
С обжалваното Решение №
260083/04.09.2020 година, постановено по НАХД № 1005/2020 година по описа на
Районен съд – Варна, съдът е отменил издаденото от директора на РЗИ-Варна
Наказателно постановление № ОКМД-74/10.10.2020 година, с което на Е.А.П. от гр.
Варна е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева, на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина, вр. чл. 19, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 28 от
9.12.2008 година за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените продукти.
За да постанови този резултат
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.07.2019
година в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, Търговски комплекс 3,
стопанисван от „Е.Ф.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна Д.А.Г.е
продала лекарството Norvasc 10 mg по лекарско предписание и извършила
консултация. Съдът е приел, че А.не е фармацевт или помощник фармацевт, поради
което няма право да работи в приемното помещение на аптеката. Приел е, че Е.А.П.
е управител на аптеката и е нарушила забраната по чл. 19, ал. 3 от Наредба № 28
от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти. Приел е обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като нито в акта за установяване на административно нарушение,
нито в наказателното постановление се съдържа ясно описание на нарушението.
Въззивният съд е приел, че не е посочено качеството на наказаното лице, както и
какви действия/бездействия е извършило.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Наказателното постановление е
правораздавателен акт, издаден от административен орган, при спазване на строго
формален процес. Изискването за описание на нарушението е гаранция за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Само при пълна яснота за
всички факти, осъществяващи състава на административното нарушение наказаното
лице може да упражни адекватно правата си.
В конкретния случай от
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не става ясно в какво качество е наказана Е.П. – в
качеството си на управител на търговското дружество, стопанисващо аптеката или
в качеството си на ръководител-управител на аптеката, както и дали е наредила
на Д.Г. да извършва продажби и да дава консултации или чрез бездействието си е
допуснала това да се случи.
С оглед на изложеното съдът
намира, че не е налице соченото от касатора касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон,
приемайки, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
Предвид изложеното съдът намира,
че решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
Ответникът е претендирал
присъждане на съдебно-деловодни разноски, но поради липсата на представени
доказателства за направени пред касационната инстанция разноски, такива не се
присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260083/04.09.2020 година, постановено по НАХД № 1005/2020 година по описа на
Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.