№ 62
гр. Разград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Частно наказателно дело
№ 20233300200130 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на постановено от
несъдебен орган в Федерална Република Германия - Областна администрация Клеве
(Kreisverwaltung Kleve), Решение рег. № 3.1 – 03171688182/S2, постановено на 15.08.2022 г.,
влязло в сила на 14.09.2022 г., с което по отношение на българския гражданин К. М. И., с
установено след справка в НБ"Данни" ЕГН **********, с постоянен в . ***, обл. Разград, ул.
“***“ **, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 50 евро и съдебни разходи
в размер на 29.60 евро за допуснато нарушение, изразяващо се в това, че като водач на лек
автомобил с регистрационен номер ***, до гр. Кевелаер (Kevelaer) движейки се по
междуградски 464/междуградски път 362, при 0.073-ия километър в посока Schloss Wissen, е
превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 12 км/ч. Допустима
скорост: 50 км/ч. Установена скорост (след приспадане границата на толерантност): 62 км/ч.
Нарушението е било констатирано на 23.04.2022 г. в 14.57 часа часа и същото е
квалифицирано като административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 41,
ал. 1, във вр. с чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за
1
движение по пътищата (StVG), 11.1.2 от Федералния каталог за финансови санкции (Bkat).
В съдебното заседание прокурорът пледира за отхвърляне на направеното искане за
признаване и изпълнение на решението, тъй като наложената финансова санкция е в размер
по – малък от 70 евро.
Засегнатото лице К. М. И. се явява лично, като не възразява да заплати наложената му
финансова санкция.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от ЗПИИРКОРНФС
Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на
Решение на несъдебен/полицейски орган във Федерална Република Германия, е било
постановено по повод констатирано административно нарушение, което с оглед
фактическото му описание: като водач на лек автомобил с регистрационен номер ***, до гр.
Кевелаер (Kevelaer) движейки се по междуградски 464/междуградски път 362, при 0.073-ия
километър в посока Schloss Wissen, е превишил максимално допустимата скорост извън
населени места с 12 км/ч., съставляват административни нарушения и по българското
законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, двойната
наказуемост не е с решаващ характер, защото макар и налична, с оглед условието на чл. 30,
ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая се явява извън кръга на обсъжданите предпоставки.
Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата
законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а
съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е
придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в чл. 4,
ал. 1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по един от начините за надлежна
кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото
преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в
ЗПИИРКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените
предпоставки за отказ.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в
изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и
че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава( б. "з", т. 1, б. "б" от Удостоверението), не е налице условието за
2
отказ по чл. 35, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното
качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от
установените пълни данни за самоличността на К. М. И., същият е пълнолетен - роден на
********** г., и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд или за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или
за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за
което българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
предвидени и в чл. 35, т. 3 и т. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение общ размер на
наложената финансова санкция е 79,60 евро, от които 50 евро глоба (чл. 3, ал. 1, т. 1,
ЗПИИРКОРНФС) и 29,60 евро административни разходи (чл. 3, ал. 1, т. 3,
ЗПИИРКОРНФС), което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро,
поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от
ЗПИИРКОРНФС, в какъвто смисъл е становището на прокурора.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. "з" т. 2 б.
"б" от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със
законодателството на издаващата държава – ФРГ, засегнатото лице е било уведомено
лично/или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си
да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно б. "ж", т. 1, б. iii от
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 от
ЗПИИРКОРНФС, са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от
признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на БНБ към датата на постановяване на
3
Решението – 15.08.2022 г. ( чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС) е видно, че при обявения курс
от 1. 95583 лева, равностойността на 178,50 евро се равнява на 155,68 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното Решение за налагане на финансови
санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на
компетентния орган, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, а именно НАП.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС Окръжен съд -
Разград:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег. № 3.1 – 03171688182/S2, постановено на 15.08.2022 г.,
влязло в сила на 14.09.2022 г., издадено от несъдебен орган на Федерална Република
Германия - Областна администрация Клеве (Kreisverwaltung Kleve), с което по отношение на
българския гражданин К. М. И., ЕГН **********, с постоянен в с. ***, обл. Разград, ул.
“***“ **, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 50 евро и
административни разходи в размер на 29.60 евро, общо 79,60 евро и с обща равностойност в
българска валута от 155,68 лева, за допуснато на 23.04.2022 г. във ФРГ административно
нарушение, квалифицирано и санкционирано по чл. 41, ал. 1, във вр. с чл. 49 от Правилника
за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движение по пътищата (StVG), 11.1.2
от Федералния каталог за финансови санкции (Bkat).
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
незабавно да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата
от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. "в", за пълното признаване на решението, като с оглед изричното
отбелязване на издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите,
прикачени на сайта EJN (European Judicial Network) и с оглед резултата, следва да се изготви
Формуляр 2.
Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието
на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в седмодневен срок от
днес, като обжалването не спира изпълнението на решението (чл. 20, ал. 1, изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС).
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5