№ 60
гр. гр. Червен бряг, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20254440200130 по описа за 2025 година
на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на И. Д. К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. ******, чрез адв. Д. Д. от АК-Плевен,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 25-0374-000185/15.04.2025 г. на
Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
е наложено на основание чл.183, ал.3, т.6, от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в
размер на 30,00 лв., за това, че: на 06.04.2025 г. в 11:50 часа, в с. Радомирци на
кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Д.“, като водач на лек автомобил Тойота
Корола, с рег. номер ******, при обстоятелства: На път I-3 при километър 130.100 с посока
на движение към село Радомирци, управлява лек автомобил Тойота, с рег. номер ******,
като при движение извършва маневра изпреварване, при наличие на пътна маркировка М1,
при което изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което
виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят К. обжалва
същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Д. К. - редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. Д. Д. от АК – Плевен, който поддържа жалбата. Моли настоящият
съдебен състав да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба" в
размер на 30 /тридесет/ лева.
1
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на РУ МВР гр. Червен бряг, ОДМВР-Плевен -
редовно призован в съдебно заседание не се представлява.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на
страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено
следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето
производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. С НП № 25-0374-000185/15.04.2025 г. по описа на ОДМВР Плевен,
РУ Червен бряг, на И. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, общ. Плевен, обл.
Плевен, ул. ****** е наложено административно наказание - Глоба в размер на 30 лева.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление.
Твърди, че описаното, както в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ GA3383119/06.04.2025г., така и в Наказателно постановление №25-0374-
000185/15.04.2025г. не отговаря на действителната фактическа обстановка, която била
следната:
На 06.04.2025г. И. Д. К., след като е заредил на бензиностанция „******", намираща се на
изхода на гр.Плевен посока София, заедно със съпругата си - Н. М. К.а, ЕГН **********,
тръгнали към гр.София, като видно от приложението на управлявания от него лек
автомобил, същия се е движил със средна скорост от 62 км/ч до с.Радомирци. Управляваният
от И. Д. К. лек автомобил Тойота Корола била хибрид и максималното икономично
шофиране се постига с разумна скорост/скорост в ограниченията по правилник и по-лека/.
Наближавайки мястото, където преди време станала трагична катастрофа с детето от
гр.Телиш, навигацията на лекия автомобил предупредила И. Д. К., че има органи на
полицията на пътя, които са видени от водача и съпругата му, което не предполага каране с
висока скорост, а напротив-шофиране според ограниченията. След подминаване на първия
патрул на КАТ, зад колата на И. Д. К. в движението се е включила цивилна кола на КАТ,
която е карала зад него до с.Радомирци, където е бил спрян от друг патрул на КАТ.
Разстоянието между двата патрула на КАТ било около 3-4 километра. Това разстояние било
изминато от И. Д. К. поне с по 10 км/ч под ограничението и не е изпреварил нито едно
МПС.
2
Според жалбоподателя гореописаната обстановка изключвала констатацията на органа в акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA3383119/06.04.2025г. и в
Наказателно постановление №25-0374-000185/15.04.2025г.
По делото са представени и вложени, следните писмени доказателства - копие от АУАН №
GA3383119/06.04.2025г.; копие от Наказателно постановление №25-0374-
000185/15.04.2025г.; разпечатка от приложението на лекия автомобил;
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят П. П. Д. и свидетелите Е. М.
Е., Н. М. К.а и А. П. Г. .
От показанията на актосъставителят П. П. Д. се установява, че към момента на акта, същият
бил назначен на автопатрул и се намирал в с. Радомирци. Колегите му извършили
проверката, а той единствено съставил акта. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д.
в тази им част, тъй като същите са непротИ.речиви и последователни.
От показанията на свидетеля Е. М. Е. се установява следното: на 06.04.2025г. бил в с.
Радомирци с цивилен служебен автомобил. Колегата му А. Г. карал служебния автомобил,
при което установили, че водач изпреварил на двойна непрекъсната линия в участък от пътя
Телиш-Радомирци. Двамата свидетели, карали около 10-15 мин. служебния патрулен
автомобил, който бил без обозначения, след автомобила на нарушителя. След това предали
на поста на КАТ, че има нарушител и двамата се движат след автомобила, който изпреварил
на непрекъсната двойна линия. Видели регистрационния номер на колата на нарушителя,
като първо се движили две коли след автомобила, след това и се приближили до него.
Свидетелят твърди, че не са изпускали от поглед колата на нарушителя.
Сходни са и показанията на свидетеля А. П. Г., който твърди че на въпросната дата
06.04.2025г. участвали в акция, която изпълнявал със служебен автомобил, който бил без
знаци, цивилен. Движили се между с.Телиш и с.Радомирци, при което видели, че бял
автомобил изпреварил на непрекъсната линия. На бензиностанцията в с. Радомирци стояли
негови колеги, които спрели спряха автомобила и съставили акт на водача. Двамата с
колегата му Е. М. Е. шофирали след автомобила на нарушителя. Като видели, че водача
прави нарушение, уведомили колегите им, които чакали на близка бензиностанция, за да го
спрат и му съставят акт.
Съдът кредитира до голяма степен показанията на двамата свидетели Е. М. Е. и А. П. Г. като
достоверни, дотолкова – доколкото правилно са възприели, че моторно превозно средство е
извършило нарушение по ЗдвП, но относно това дали точно това МПС, описано в АУАН-а и
НП е извършило нарушението, настоящият съдебен състав остава скептичен и с известна
доза недоверие от изложеното.
В своите показания свидетеля Н. М. К.а твърди, че с новата си кола, карали от гр. Плевен за
гр. София. Мъжът й, който управлявал автомобила, шофирал бавно и внимателно, като в
един момент, на място, където скоро имало трагичен инцидент с дете, видели автомобил на
полицията, след което на бензиностанция „******“ ги спрял автомобил с „буркан“ и поискал
3
да провери документите на водача и на автомобила. К.а и мъжа й изобщо не помислили, че
са нарушили нещо, като свидетелят твърди, че друг бял автомобил изпреварил техният
автомобил, който също бил бял на цвят. Свидетелят К.а счита, че съпругът й не е
изпреварвал изобщо, че колата им била нова и пищяла ако се направи нарушение. При
спирането им на бензиностанция „******“ , представителите на полицията не им показали
нито снимки, нито друго доказателства за извършено нарушение от тяхна страна. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля К.а.
Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима
отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в това, че оспорва
изцяло фактическата обстановка, както и посочва редица материално правни и процесуално
правни нарушения от страна на наказващия орган при съставянето на АУАН-а и НП.
Пледира, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил
изобщо възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните
доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните
съображения:
В случая с АУАН и НП на жалбоподателя е вменено нарушение на нормата на чл.6, т.1 от
ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка - Единичната непрекъсната линия М1 се използва за въвеждане на забрана за
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. А в своите показания, свидетеля Е. М.
Е., който се движил в цивилния патрулен автомобил, твърди, че водача-нарушител
изпреварил на двойна непрекъсната линия на пътя Телиш-Радомирци. ПротИ.речие, което не
може да се отстрани от настоящият съдебен състав и което води но неизяснена фактическа
обстановка, релевиращи твърдения на свидетел, различни от отразеното в НП № 25-0374-
000185/15.04.2025 г.
Второ – Основателни са претенциите на жалбоподателя, че са нарушени императивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП самото нарушение не е описано по начин напълно
индивидуализиращ същото, чрез посочване на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и правната норма,
която е приета за нарушена. Настоящата инстанция намира за основателни и възраженията,
че наказателното постановление било издадено при непълнота на доказателствата, защото в
издадено Наказателно постановление №25-0374-000185/15.04.2025г. е посочено, че
наказанието е наложено за това, че на 06.04.2025г. в 11:50 часа в с.Радомирци на
кръстовището на ул. ..Васил Левски" и ул. „Георги Д.". И. Д. К., като водач на лек автомобил
Тойота Корола с рег. № ****** при обстоятелства: На път 1-3 при километър 130.100 с
4
посока на движение към село Радомирци, управлява лек автомобил Тойота с рег. № ЕН 1765
МЕ, като при движение извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка
Ml, с което извършва следното: при изпреварване не съобразява поведението си с пътната
маркировка, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. От написаното не става ясно къде
е извършено нарушението.
От друга страна настоящият съдебен състав намира за основателен и изложения в жалбата
довод, че се касае за маловажен случай.
При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа
на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното Д.ие, като не е
съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението. Критерият за ограничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 НК е
меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за
маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай би бил този, при който извършеното Д.ие с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички Д.ия, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое Д.ие следва да се счита
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия
орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на
Д.ието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид.
Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно
увредените отношения.
Очевидно от представените доказателства по делото, обществената опасност на Д.ието и на
дееца са значително по - ниски, отколкото опасността при други сходни Д.ия, т.е. от същия
вид. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в протИ.речие със закона. Несъобразяването от страна
на административно-наказващия орган с наличните по делото предпоставки за
приложението на чл. 93, т. 9 от НК, съгласно гореизложеното, и издаването на наказателното
постановление въпреки това, опорочават същото като издадено в протИ.речие на закона.
5
Поради това и обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските: На основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 400.00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в минимално
определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията
е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на
чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени
върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е
ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от
чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния
административен съд.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-0374-000185/15.04.2025 г. на Началник
РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е
наложено на основание чл.183, ал.3, т.6, от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в
размер на 30,00 лв., на И. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, общ. Плевен, обл.
Плевен, ул. ****** за това, че: на 06.04.2025 г. в 11:50 часа, в с. Радомирци на кръстовището
на ул. „Васил Левски“ и ул. „Георги Д.“, като водач на лек автомобил Тойота Корола, с рег.
номер ******, при обстоятелства: На път I-3 при километър 130.100 с посока на движение
към село Радомирци, управлява лек автомобил Тойота, с рег. номер ******, като при
движение извършва маневра изпреварване, при наличие на пътна маркировка М1, при което
изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е
нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ–
ПЛЕВЕН да заплати на И. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, общ. Плевен, обл.
Плевен, ул. ****** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по
6
делото.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба,
пред Административен съд – Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7