РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501332 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Аксес Файнанс“ АД против Решение №
1029/ 09.03.2025 г., постановено по гр. д. № 14597/24 г. на Районен съд – Пловдив, с което е
признато за установено в отношенията между страните Д. П. А., ЕГН ********** от с. М.,
ул. „*** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, че сключеният помежду им договор за кредит
„Бяла карта“ от ***г. и Анекс от 25.09.2021г. са нищожни на основание 22 ЗПК, във връзка с
чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД и е осъдено дружеството „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК***
да заплати на Д. П. А., сумата от 550 лв. направени по делото разноски. Дружеството
жалбоподател „Аксес Файнанс“ АД изразява несъгласие с приетото от районния съд като
счита за неправилни изводите за това, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК на посочените от съда основания. Оспорва се приетото от съда, че посоченият ГПР е
неверен поради това, че в неговия размер не са включени застрахователни премии,
заплащани към третото лице.
Постъпил е отговор по въззивна жалба от въззиваемата страна Д. П. А., в който се излагат
доводи в подкрепа на обжалваното решение, вкл. че е установено наличието на задължение
за плащане на такси, като условие в процесния договор, което е включено в Тарифата за
дължимите такси към платежно Бяла карта, както и това, че застрахователната премия е
процент от общото задължение на потребителя, което също се олихвява като главница по
1
потребителския договор. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски и от двете страни.
ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск за недействителност на договор за „Бяла карта“ от *** и анекс към
него от ***на основание чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност установяване и
прогласяване в отношенията между страните по договора недействителност на основание
чл.146 вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП на разпоредбите на чл.1, ал.3 и ал.4 от анекс от 25.09.2021г. към
договора за „Бяла карта“ от *** От фактическа страна в обстоятелствената част е описано
възражението на ищцата за предявената недействителност поради липса на верен годишен
процент на разходите в договора, който в резултат на начисляваните такси и застрахователни
премии е по-висок от посочения в чл.4 от договора размер – 46.2%. В тази насока се прави
довод, че таксите във връзка с ползването на платежната карта и поддържането на сметка
към нея са задължителни за потребителя поради това, че кредитът се ползва и погасява чрез
нея и следва да намерят отражение в ГПР. На второ място в ГПР не са включени
застрахователните премии по сключена застраховка, като в подписания анекс към договора
за кредит „Бяла карта“ от *** не е посочен действителният размер на ГПР, съответно
изменения с оглед застрахователните премии, който е в значителен размер – 1% от общото
задължение по договора към последно число на месеца. Застрахователната премия се
заплаща от ответника и се трансформира в главница по ДПК, която главница се олихвява.
Видно от представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от *** , с предмет
предоставяне от кредитополучателя на револвиращ кредит в максимален размер от 1000
лева, усвоим чрез международна платежна карта Бяла карта, в частта на т.4 от него е
уговорено „ГПР на заема: 46,2% ; ГПР по всеки Договор за кредит „Бяла карта“ е изчислен
при вземане на следните допускания:“ кредитополучателят да изпълнява своите задължения
в съответствие с условията и сроковете по договора; пълният размер на кредита е усвоен от
кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент;
лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на
главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. От представения Анекс
към Договора за кредит „Бяла карта“ от *** с предмет предложена застраховка от „Аксес
Файненс“ ООД като необвързан застрахователен агент на застрахователя „Застрахователно
дружество ЕВроинс Живот“ ЕАД , при която е предвидено размерът на дължимата премия
да се отразява и начислява от кредитодателя като усвоена главница от предоставения
кредитен лимит по договора, платима от кредитополучателя по уговорените в договора
срокове, съответно включена в общото задължение към цялата усвоена и непогасена
главница / чл.1, ал.4 и чл.2 от анекса/ .
С обжалваното решение съдът е отчел качеството на потребител по сключения от ищцата с
ответника като кредитор договор за кредит съобразно чл.9 ЗПК, по отношение на което
2
правоотношение са предвидени специални правила по гл.VI ЗПК, вкл. при резултат
заобикаляне на Закона – нищожност съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, както и при неспазване на
определени изрично посочени изисквания - неговата недействителност съгласно чл.22 ЗПК.
В настоящият случай неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с ГПР и
изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК, с оглед посочения в договора годишен процент на
разходите – 46,2% с възнаградителна лихва – 43,2%, без възможност от съдържанието на
договора, които точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, както и какво
представлява разликата от повече от 2% между размера на ГПР и лихвата, която е част от
него. Последното съставлява неяснота за потребителя относно точния размер на
оскъпяването, в което всъщност се изразява недействителността на договора поради
неспазване изискването на Закона. Освен от горното е констатирано и несъответствие с
посочения в договора ГПР от 46,2 % и общата сума на плащанията, несъответна на
действителните, поради това, че още при самото сключване на договора чрез предвидено
заплащане на такси за теглене и други по Тарифа за дължими такси, както и по анекса от
25.09.2025г. заплащане и на застраховка, невключени в ГПР, поради което неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. При тези фактически и правни изводи е уважен изцяло
главния иск, които фактически и правни изводи се споделят от въззивната инстанция, като
съответстващи както на представените по делото писмени доказателства с оглед посоченото
съдържание на кредитното правоотношение между страните по сключения и анексиран
впоследствие договор за кредит, така и като цяло от практиката на въззивния състав в
насока приложението на императивните правни норми на ЗПК във връзка с начина на
формиране и отразяване на ГПР в потребителските договори, водещи до противоречие или
заобикаляне на тези норми при прилагане на правна последица - недействителност
съобразно специалната разпоредба на чл.22 ЗПК.
На основание чл.269 ГПК разгледани поддържаните доводи в жалбата не променят крайния
правен извод за наличие на основание за прогласяване недействителността на процесния
договор на основание чл.22 ЗПК, доколкото неяснотата относно начина на формиране на
ГПР относно броя и вида на включените в него разходи остава неясен и необоснован в
процесния договор и анекс към него. На първо място по довода, свързан с посочването от
жалбоподателя, че единствените такси за теглене на пари в брой чрез предоставената
платежна карта са предвидените такива за услугата „теглене на пари в брой на чужд ПОС
терминал“, както и при „теглена на пари в брой от АТМ в държава извън ЕИО“.
Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.3 ЗПК са посочени кои разходи се
изключват от задължителните елементи за изчисляване на ГПР - тези за използване на
платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор
, сключен с потребителя. Т.е. дори и да се приеме, че откриването на сметката не е
задължително, то процесните коментирани такси се изключват от обхвата на елементите на
ГПР при неговото изчисляване в случай, че разходите свързани със сметката са посочени
3
ясно и отделно в договора между страните, което означава именно обосноваване по ясен и
разбираем начин именно на Годишния процент на разходите в посочения размер от 46.2 %,
обуславящ яснотата относно всички разходи на потребитеял във връзка с договора. В
настоящия случай изискваното за приложение на изключението по чл.19, ал.3, т.3 ЗПК не
може да се приеме , че е налице, вкл. поради липса на обоснован и ясен начин за вида и броя
на включените разходи в ГПР.
Неоснователен е и поддържаният довод относно процесните застрахователни премии, които
се явяват включени в размера на общото задължение по кредита като процент от него, което
по същината си представлява предвиждащия се погасителен план на видовете плащания по
договора, принципно платима от ответника, но е предвидено и олихвяване наред с
останалите задължения на потребителя по договор. За този разход наред с останалите
разходи по договора не може да се направи извод, че е включен при формирането на
годишния процент разходи по договора и във всички случаи води до оскъпяване на кредита
чрез заобикаляне на Закона. Последното е в нарушение на императивната разпоредба на
чл.21, ал.1 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск от потребителя за
установяване недействителност на процесния потребителски договор се явява основателен.
С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди
като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва се присъдят направените
разноски за адв.възнаграждение съобразно представения ДПЗС към ОВЖ в размер на 600
лева, което не следва да се намали до минималния размер по Наредба №1/2004г, сега
Наредба за възнагражденията за адвокатската работа, по възражението на жалбоподателя за
неговото намаляване под минимума на НМРАВ, тъй като съобразно указанията СЕС по
Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с посочените минимални
възнаграждения в наредбата, които служат принципно за базисен ориентир при тяхното
формиране.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1029/ 09.03.2025г. постановено по гр. д. № 14597/
2024г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е признато в отношенията между страните - Д. П.
А., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, че сключеният помежду им договор
за кредит „Бяла карта“ от *** и Анекс от *** са нищожни на основание 22 ЗПК, във връзка с
чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Осъжда „ Аксес Файненс“ АД, ЕИК: *** да заплати на Д. П. А., ЕГН: ********** сумата
600 лева / шестстотин лева/ - разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5