Р Е Ш
Е Н И Е
Номер……..,
23.05.2018
година,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15151 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по редена на чл.155, ал.2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.Л.А. и И.А. ***,
против В.П.Б. ***, с предявени субективно съединени искове за заплащане на
сумата от 15500лв. на ищцата и 23513.50лв. на ищеца, с които двамата са
извършили погасяване дълга на ответника към „А.Б.Б.”
в периода 30.08.2016г. до 19.09.2017г. ищцата М.А. и в периода 11.02.2016г. до
19.09.2017г. ищецът И.А., с правни основания чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в исковата си молба, че през 2012г.
ответникът е сключил договор за кредит № ***г. с "А.б.Б." АД, въз
основа на който е усвоил 160 000 лв., като кредитът е обезпечен с договорна
ипотека по нот. акт 39, том II, дело 2391, вх. per. 5059/13.03.2012 г. на
службата по вписванията - Варна върху имот, съсобствен на ищците. Тъй като
ответникът не е обслужвал редовно кредита си, ищците са погасявали задължението
му към банката, както следва: Считано от 30.08.2016 г. до момента на
предявяване на настоящия иск -19.09.2017г. ищцата М.А. като ипотекарен
гарант за задължението на ответника е погасила част от това задължение към
банката в размер на 15 500 лв. Това погасяване тя е направила при постигнато
споразумение от 12.02.2016 г. и следващо споразумение от 07.03.2017 г. между
банката и нея в качеството й на лице, обезпечило чужд дълг /този на ответника/,
като единствената цел на относимата към настоящия иск част по Раздел II от тези
споразумения е да бъде избегната проданта на ипотекирания съсобствен на ищците
имот. По тези споразумения, също извличайки интереса си от качеството си на
ипотекарен гарант и предпазване на жилището от провеждане на публична продан,
като солидарен съдлъжник е встъпил при условията по чл.101 ЗЗД по договори от
12.02.2016г. и 07.03.2017 г. с М.А. и синът й И.А..
Твърди се че, за погасяване на кредитното задължение
на ответника в посочения период М.А. е внесла в полза на банката суми на дати и
в размер както следва: на 30.08.2016 г. - 2500 лв.; на 30.09.2016 г. - 1250
лв.; на 06.10.2016 г. - 1250 лв.; на 07.12.2016 г. - 1000 лв.; -на 09.01.2017
г. - 1000 лв.; -на 27.02.2017 г. - 1500 лв.; на 10.04.2017г. - 1000 лв., от
които 500 лв. са заплатени директно от полагащо й се обезщетение по договор за
застраховка на ипотекирането жилището във връзка с наводнение в жилището; на
28.04.2017 г. - 1000 лв., от които 500 лв. са заплатени директно от полагащо й
се обезщетение по договор за застраховка на ипотекирането жилището във връзка с
наводнение в жилището;-на 30.05.2017 г. - 1000 лв.; -на 04.07.2017 г. - 1500
лв.; на 31.07.2017 г.-2 500 лв.
Видно от вносните бележки внасяните суми на
съответните дати са двойно по-големи от посочените, тъй като с половината от
тях е погасявано лично нейно задължение към банката /това по раздел I от
съответните споразумения/, което няма отношение към настоящия иск.
Ищецът И.А., също черпейки правен интерес от
качеството си на ипотекарен гарант на кредитното задължение на ответника, е
погасил в периода от 11.02.2016 г. до настоящия момент част от задължението на
ответника в размер на 23 513.50 лв. Тази част от задължението е погасена на
дати и в размери както следва: -на 11.02.2016 г. - 8013.50 лв.; на 28.03.2016
г. - 1000 лв.; на 28.04.2016 г. - 1000 лв.; -на 30.05.2016 г.- 1000 лв.; на
30.06.2016 г. - 2500 лв.; на 29.07.2016 г.-2500 лв.; -на 15.11.2016 г. - 1000 лв.;
-на 06.02.2017 г.- 500 лв.; -на 30.06.2017 г. - 1000 лв.; на 28.08.2017 г. -
2500 лв.; -на 15.09.2017 г. -2500 лв.
Тъй като внасянето на сумите от страна на И.А.
също е извършвано при условията на споразуменията след встъпването му с
договора по чл. 101 ЗЗД като съдлъжник наред с М.А.,
кредитът на ответника е погасяван с половината от сумите по вносните бележки, а
другата половина е отнасяна към погасяване на задълженията по кредита на М.А. и
поради това няма отношение към предмета на настоящия иск.
Що се отнася до превода от 11.02.2016 г. от
сметката на ищеца И.А., то с този превод преди споразумението от 12.02.2016г. е
погасено единствено задължението на ответника В.Б. по кредита
Предвид това молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника В.П.Б., ЕГН ********** да заплати на ищците на
основание чл. 155 ЗЗД сумите, с които последните в качеството си на ипотекарни
гаранти на чужд дълг са погасили част от неговия кредит към трето лице, а
именно: на ищцата М.Л.А., ЕГН ********** - 15 500 лв., с които е извършила
погасяване на дълга на ответника към А.б.Б. АД в периода от 30.08.2016 г. до
момента на предявяване на иска - 19.09.2017г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на дълга;
на ищеца И.А.А., ЕГН **********
- 23 513.50 лв., с които е извършил погасяване на дълга на ответника към А.б.Б.
АД в периода от 11.02.2016г. до момента на предявяване на иска - 19.09.2017г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга,
В съдебно заседание процесуалният им представител
поддържа исковете. Претендира разноски.
Ответника с отговора
поддържа възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че
договорът за универсален ипотечен кредит № ПД 013532 от 13.03.2012 г. със
страни ТБ „ А.Б.Б." и ответника В.Б. е сключен в
условията на абсолютна персонална симулация на страната на кредитополучателя В.Б.,
като действителният кредитополучател е ищцата М.Л.А.. Следователно, в условията
на абсолютна персонална симулация, ответникът е договорил отпускането на парите
от свое име, но като скрит пълномощник на ищцата, като веднага след сключването
на договора от 13.03.2012г. на същата дата той й е предоставил нарочен явен
мандат, което е било необходимо за улеснение на действителния кредитополучател
с цел бързото и безпроблемно оперативно управление на отпуснатите заемни
средства от банката. Видно от съдържанието на документа, в т.3 ответникът дори
е предоставил възможност на ищцата да предоговаря от него име и за негова
сметка всички условия по кредита, като в тази връзка да подписва всички
необходими анекси, уговорени с банката. Нещо повече, още на 14.03.2012г. ищцата
е изтеглила 60 000 лева от отпуснатия кредит в общ размер от 160 000 лева .
За действията на ответника в условията на скрит
мандат, предоставен от ищцата, свидетелства и това, че същата е обезпечила
кредита със собствен имот, нещо което самият кредитополучател също е могъл да
стори, видно от множеството недвижимости, които същият е притежавал към
13.03.2012 година. Именно, защото финансовият ресурс е бил поискан за нуждите
на ищцата, обаче, ответникът не е предприел обезпечаване на кредита със
собствени активи, а търсеното от банката обезпечение е било удовлетворено чрез
ипотека върху жилището на ищцата, която в крайна сметка се явява контракторът
по договора за универсален банков кредит. Т.е. възражението му не е за
привидност, т.к. банката не е участвала в споразумение, където ответникът да
бъде поставен на мястото на ищцата по договора за банков кредит, а за това, че
при сключването на договора В.Б. е действал по поръчка и за сметка на ищцата,
т.е. като негов косвен представител или скрит пълномощник.
Релевира доводи, че самият договор е сключен в
условията на абсолютна персонална симулация, поради което и в отношенията между
страните следва да се приложат правилата на прикритата сделка. На това
основание считат исковете за
недопустими. В подкрепа на тези доводи е и фактът, че именно ищцата е тази,
която е погасявала от самото начало чрез анюитетни вноски дълга по кредита, за
доказване на което представяме извлечение от сметка, в какъвто смисъл е била и
уговорката й с ответника.
По
основателността на исковете и изложените в исковата молба обстоятелства,
ответникът оспорва плащанията на ищцата за сумата от 2250 лева , съответно на
вноската от 30.09.2016 г. от 1 250 лв. и на вноските от 10.04.2017 и от
28.04.2017 г. за по 1000 лева. Плащания на посочените дати и размер за
погасяване на вноски по твърдяния договор за банков кредит, не са били
извършвани, респективно с такива вноски не са погасени задължения по кредита.
В условие на евентуалност, поддържа възражение за
прихващане на претендираната от ищцата М. А. сума в размер на 15500 лева с
насрещни вземания на ответника за същата сума, които възражения поддържа в
условие на евентуалност и в изложената по - долу последователност въз основа на
следните обстоятелства :
С частично влязло в сила между страните решение №
69/25.01.2017 г. по гр.д.1195 / 2016г. по описа на ВОС, ищцата е осъдена да
заплати на ответника законната лихва върху сумата от 107 521 лева,
представляващи невърнат от нея заем по договор с падеж 31.12.2014г. считано от
деня на предявяване на иска - за периода от 01.01.2015 г. до 21.06.2016 г./
датата на предявяване на иска /
Така, за периода от падежа на задължението -
31.12.2014 г. до деня на предявяване на иска по гр.д. № 1195 / 2016 г. ищцата М.Л.А.
-21.06.2016 г. дължи на ответника В.Б. законна лихва за забава в размер на 16
095.14 лева, с която желае да бъде прихваната исковата сума от 15500 лева.
В условие на евентуалност поддържа възражение за
прихващане на процесното вземане със задължението на ищцата за заплащане на
законната лихва върху главница от 107521 лв. от датата на предявяване на иска -
21.06.2016 г. по гр.д. № 1195/2016 г. по описа на ВОС до 20.11.2017 г. до
размера на 15502 лева.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъде
уважено едно от горните ни възражения, поддържа възражение за прихващане за
сумата от 15500 лева срещу част от задължението на ищцата в същия размер от
15500 лева по цитираното решение на ВОС по гр.д. № 1195 / 2016г., влязло в сила
за сумата от 47 521 лева, представляваща главница по невърнат заем.
По отношение на иска,
предявен от И.А. считат, че същият се явява неоснователен за сумата над 5 000
лева. Това така, видно от приложеното удостоверение, издадено от ТБ А.Б.Б. АД, според което кредитната институция е осчетоводила
погасяване на главница по вноски от ищеца в размер на 5000 лева - 2500 лева на
29.08.2017 г. и 2500 лева на 18.09.2017 г.
Ответника оспорва всички доказателства /вносни
бележки /, носещи подписа на първия ищец, обективиращи вноски за погасяване на
процесния кредит за дати и суми, които са в противоречие с приложеното от нас
писмено доказателство - удостоверение 1457 / 31.10.2017 г., а именно : от
30.09.2016 г. за сумата от 1250 лева и от 10.04.2017 г. и 28.04.2017 г. за
сумата от 1000 лева; Твърди, че чрез посочените платежни документи не е
осчетоводено погасяване на кредита , според твърденията на ищеца, до размера от
2 250 лева;
Оспорва вносни бележки от И.А. : авизо за платежно
нареждане от 11.02.2016 г. за сумата от 8013.50 лева, вносна бележка от
28.03.2016 г. за 2000 лева, вносна бележка от 28.03.2016 г. за 2000 лева, вн.
б. от 28.04.2016 г. за 2000 лева, от 30.05.2016 г. за 2000 лева, вн.б. от
30.06.2016 г. за 5000 лева, вн. б. от 29.07.2016 г. за 5000 лева, вн.б. от
15.11.2016 г. - 2000 лева , вн.б. от 06.02.2017 г. - 1000 лева, вн.б. от 30.06.2017
г. - за 2000 лева; Твърди, че чрез посочените платежни документи - авизо и
вносни бележки не е осчетоводено погасяване на кредита над сумата от 5000 лева.
Поради това за разликата над 5000 лева до
претендираната сума от 23 513.50 лева искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. В съдебно заседание процесуалнитя представител поддържа
отговора. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна: По
делото не се спори и това се доказва от приложениет с исковата молба писмени
доказателства, че на 2012г. ответникът е сключил договор за универсален кредит
№ *** с "А.б.Б." АД, по силата на който е усвоил 160 000 лв. Така
предоставеният кредит е обезпечен с договорна ипотека по нот. акт 39, том II,
дело 2391, вх. per. 5059/13.03.2012 г. на службата по вписванията - Варна върху
имоти, съсобствени на ищците, които са станали негови ипотекарни длъжници. По
делото са приложени и споразумения от 12.02.2016г. и от 07.03.2017г. между
банката и ищцата М.Л.А. в качеството й кредитополучател по Договор за
универсален кредит № 30263/29.05.2008г. и в качеството ѝ на ипотекарен
длъжник по Договор за универсален кредит № *** на В.П.Б. с които същата се е
задължила да внася точно определени по размер ежемесечни вноски и по двамата
описани по-горе договора. В периодите 30.03.2016г. до 28.02.2017г. и 30.03.2017г. до 28.02.2018г. В Раздел II от
тези споразумения е вписано, че с постъпилите суми ще бъдат частично погасявани
дълговете по двата кредита - Договор за универсален кредит № 30263/29.05.2008г.
и по Договор за универсален кредит № ***, като се спазва следната поредност –
разноски, главница, лихва.
Във връзка с тези споразумения, извличайки
интереса си от качеството си на ипотекарен гарант, за да бъде избегната продажбата
на ипотекирания на ищците имот и за да се избегне продажбата на ипотекиран имот
на „М.Х.“ ООД като солидарен съдлъжник е встъпил при условията по чл.101 ЗЗД по
договори от 12.02.2016г. и 07.03.2017 г. с М.А. и синът й И.А. ( ищец в
настоящото производство).
Във връзка с твърдения за
плащане на суми по договора на ответника в посочения период, в полза на банката
от страна на ищците са представени вноски бележки от които се установява, че М.А.
е внесла в полза на банката суми на дати и в размер както следва: на 30.08.2016
г. - 2500 лв.; на 30.09.2016 г. - 1250 лв.; на 06.10.2016 г. - 1250 лв.; на
07.12.2016 г. - 1000 лв.; -на 09.01.2017 г. - 1000 лв.; -на 27.02.2017 г. -
1500 лв.; на 10.04.2017г. - 1000 лв., от които 500 лв. са заплатени директно от
полагащо й се обезщетение по договор за застраховка на ипотекирането жилището
във връзка с наводнение в жилището; на 28.04.2017г. - 1000 лв., от които 500
лв. са заплатени директно от полагащо й се обезщетение по договор за
застраховка на ипотекирането жилището във връзка с наводнение в жилището;-на
30.05.2017г. - 1000 лв.; -на 04.07.2017 г. - 1500 лв.; на 31.07.2017 г.-2 500
лв.
Ищецът И.А., е извършил плащане в периода от 11.02.2016 г. до настоящия
момент, както следва: -на 11.02.2016 г. - 8013.50 лв.; на 28.03.2016 г. - 1000
лв.; на 28.04.2016 г. - 1000 лв.; -на 30.05.2016 г.- 1000 лв.; на 30.06.2016 г.
- 2500 лв.; на 29.07.2016 г.-2500 лв.; -на 15.11.2016 г. - 1000 лв.; -на
06.02.2017 г.- 500 лв.; -на 30.06.2017 г. - 1000 лв.; на 28.08.2017г. - 2500
лв.; -на 15.09.2017 г. -2500 лв.
От назначената по делото ССчЕ се установи, че кредитът
на ответника В.Б. не е преструктуриран, още при отпускане е разрешен 12-месечен
гратисен период. Референцията на кредита е ***. По кредита са начислявани и
съответно погасявани съдебни разноски с референция ***. По кредита има издаден
изпълнителен лист в полза на Банката и е образувано изпълнително дело. След
издаване на изпълнителен лист по кредита е плащано съгласно сключено
извънсъдебно споразумение. Кредитът на М.А. е преструктуриран три пъти.
Отпуснат е с референция ***. При първото преструктуриране е въведен 12-месечен
гратисен период. При второто преструктуриране, просрочената главница е върната
в редовна, одобрен е отделен погасителен план за издължаване на просрочени
лихви за срок от 12 месеца и е удължен крайния срок. Вследствие на второто
преструктуриране кредитът е презаведен в банковата система с нова референция ***
и в отделен погасителен план са отделени просрочените до тогава лихви с
референция *** (безлихвен пог.план със срок на
издължаване 12 месеца). При третото преструктуриране е въведен 5-месечен
гратисен период. По кредита са начислявани и съответно погасявани съдебни
разноски с референция ***. По кредита има издаден изпълнителен лист в полза на
Банката и е образувано изпълнително дело. След издаване на изпълнителен лист по
кредита е плащано съгласно сключено извънсъдебно споразумение.
В заключението вещото лице в табличен вид (табл.
2) е описало вносни бележки по двете споразумения, както и данни за това каква
част от внесената сума е отнесена за погасяване на задължения по кредита на Б.
- съгласно писмо от банката на л. 79 и следващите. От тях се установява, че
ищцата М.А. е внесла сумата от 14000лв. по кредита на В.Б. в периода от
30.08.2016г. до 31.07.2017г., а ищецът И.А. сумата от 7000лв. Вещото лице е уточнило че в представените
вносни бележки от М. А. от дати 30.09.2016, 10.04.2017 и 28.04.2017г. не са
представени от банката към писмото й и не е посочено за погасяване на какви
задължения са отнесени. Същото се отнася и за вносна бележка от 06.02.2017 г. с
вносител И.А.. По отношение вноските от И.А. в периода 11.02.2016-29.07.2016 г.
в писмото от банката не е посочено за погасяване на какви задължения са
отнесени.
Въз основа на така представените данни вещото лице не е направило
категоричен извод относно това каква част от сумите по процесиите вносни
бележки с вносители двамата ищци са отнесени за погасяване на задължения на Б..
Третото неучастващо по делото лице „А.б.Б.“ АД е
предоставило искана от съда информация съгласно която ищцата М.Л.А. е внесла
следните суми по сметка на банката: с
Вносна бележка от 30.08.2016г. с вносител М.Л.А. с реф.
№*** в размер на 5000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане
на задължение по договор за кредит №*** са погасени 2500 лева.
С Вносна
бележка от 06.10.2016г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 2500 лева по служебна сметка на Банката, послужили изцяло за
заплащане на задължение по договор за кредит №***
С Вносна
бележка от 07.12.2016г. с вносител М.Л.А. с реф. №***в
размер на 2000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 09.01.2017г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 2000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 27.02.2017г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 3000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 2000 лева.
С Вносна
бележка от 30.05.2017г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 2000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 04.07.2017г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 3000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 1500 лева.
С Вносна
бележка от 31.07.2017г. с вносител М.Л.А. с реф. №***
в размер на 5000 лева по служебна сметка на Банката, от които за заплащане на
задължение по договор за кредит №*** са погасени 2500 лева.
Писмо с
изх.№ 7202/0050/21.04.2015 г. относно заведена щета №0812-15-001-000043 по
застрахователна полица 0812-014-001-0000004 и изчислено крайно застрахователно
обезщетение в размер на 3262.93 лева на имущество, прието за обезпечение по
предоставен кредит, използвано изцяло за погасяване на задьжения
по договор за кредит
№***
Писмо с
изх.№7202/0028/07.04.2017г. относно заведена щета №0812-17-777-000041 по
застрахователна полица 0812-016-001-0000002 и изчислено крайно застрахователно
обезщетение в размер на 330.37 лева на имущество, прието за обезпечение по
предоставен кредит, използвано изцяло за погасяване на задьжения по договор за
кредит №***
Писмо с
изх.№7202/0029/07.04.2017г. относно заведена щета №0812-17-777-000038 по
застрахователна полица 0812-016-001-0000002 и изчислено крайно застрахователно
обезщетение в размер на 1721.84 лева на имущество, прието за обезпечение по
предоставен кредит, използвано изцяло за погасяване на задьлжения по договор за
кредит №***
Ищецът И.А.А. е извършил
следните плащания:
Авизо по
платежно нареждане от 11.02.2016г. с наредител И.А.А. с реф. №900FTRQ160420015 в
размер на 8013.50 лева към служебна сметка на Банката, са послужили изцяло за
заплащане на задължение по договор за кредит №***
С Вносна
бележка от 28.03.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCF160880031 В размер на 2000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 28.04.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCF161190038 в размер на 2000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 30.05.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCF161510018 в размер на 2000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 30.06.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCA161820012 в размер на 5000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 2500 лева.
С Вносна
бележка от 29.07.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCF162110009 в размер на 5000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 2500 лева.
С Вносна
бележка от 15.11.2016г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCF163200004 в размер на 2000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 1000 лева.
С Вносна бележка от 30.06.2017г. с
вносител И.А.А. с реф.
№900DCCA171810024 в размер на 2000 лева по служебна сметка на Банката, от които
за заплащане на задължение по договор за кредит №*** са погасени 1000 лева.
С Вносна
бележка от 28.08.2017г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCA172400003 в размер на 5000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 2500 лева.
С Вносна
бележка om 15.09.2017г. с вносител И.А.А. с реф. №900DCCA172580017 в размер на 5000 лева по служебна
сметка на Банката, от които за заплащане на задължение по договор за кредит №***
са погасени 2500 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: Предявените субективно съединени осъдителни
искове са основателни до размер на 14000лв. за ищцата М.Л.А. и до 23013.50лв.
за ищеца И.А.А. по следните съображения: По делото
безспорно се установи, че през 2012г. ответникът В.Б. е сключил договор за
банков кредит № *** за сумата от 160
000лв., обезпечен с ипотека върху притежавани от ищците недвижими имоти. С
учредяване на ипотеката същите са станали ипотекарни длъжници по договора. На същата дата – 13.03.2012г. ответникът е
подписал изрично пълномощно на ищцата да го представлява пред „А.б.Б.„ АД, във
връзка с движението по кредита, както и с право да предоговаря от негово име и за негова сметка всички
условия по кредита, в тази връзка да подписва всички необходими анекси, уговорени с банката. Пълномощното е
нотариално заверено. Въз основа на него и дадените й правомощия от
кредитополучателя на 14.03.2012г. ищцата е изтеглила 60 000 лв. от
отпуснатия кредит.
При гореизложените
фактически данни възражението на ответника, че договорът за банков ипотечен кредит
е сключен при условията на персонална симулация следва да бъде изследвано.
Твърденията за персонална симулация предполагат установяване на скрито
съглашение между кредитополучателя и третото лице, който е
фактически и ползвател на кредита. Успешното доказване на
привидността (симулативността) на договора, абсолютна или относителна, се
извършва с писмен документ (обратно писмо), в който е посочено, че съгласието
за сключване на договора не е истинско, а привидно. В случаите когато обратният
документ (контра летр) е нарочен, а не случаен, когато е съставен да служи като
доказателство и когато съдържа волеизявленията на всички страни по прикрития
договор и разкрива действителната им воля по сделката, то тогава обратното
писмо служи за пълно разкриване на симулацията. (В този смисъл са Решение №890
на ВКС по гр.д. №2746/2007 г., III г.о; Решение №692 на ВКС по гр.д. № 584/2008
г., III г.о; решение №437 на ВКС по гр.д. № 907/2003 г., I г.о; Решение
№763/04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение
№299/22.10.2014г. по гр. дело № 7298 по описа за 2013 на ВКС, ІV
г.о.).
От доказателствата
по делото не може да се направи извод за наличие на скрит мандат, предоставен
от ответника В.Б. на ищцата М.А., която е действителния кредитополучател по
сключения на 13.03.2012г. с „А.Б.Б.“ АД Договор за
универсален ипотечен кредит. Не може да се направи и извод, че В.Б. е действал
по поръчка и за сметка на ищцата, като нейн скрит пълномощник или косвен
представител. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната,
която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Съгласието на
довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени
средства.
В конкретния
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответника В.Б.
е действал като скрит пълномощник на ищцата М.Л., с цел последната да получи
банков кредит, предвид лошата кредитна репутация която е имала. Това, че е
ипотекирала собствен имот и е погасявала вноските по кредита, не доказват скрит
мандат, доколкото могат да се тълкуват и в посока, че тези ѝ действия са
била само и единствено с цел да избегне отчуждаване на ипотекирания в полза на
банката собствен недвижим имот. Даденото й изрично пълномощно във връзка с
кредита също не доказват възраженията, че договорът за кредит е сключен в
условията на абсолютна персонална симулация.
От
приложените писмени доказателства е видно, че страните имат неуредени и други
облигационни взаимотношения във връзка с които са водени и граждански дела №
1195/2016г. на ВОС и в.гр.д.№ 203/2017г. на ВАС по повод претенция на ответника
към ищцата за заплащане на сумата от 140000лв., на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В мотивите
към тези решения по направено възражение от М.А. за прихващане на сумата от 85736.88лв. ,
представляваща погасено от А. в качеството ѝ на ипотекарен гарант,
задължение към ищеца към 05.08 2016г. в качеството му на длъжник по договор за универсален
ипотечен кредит № *** е прието, че сумата на погасените от М.Л. вноски по
кредита на ищеца, представляват връщане на неотчетената, но изтеглена от нея
сума в размер на 60 000лв., от сметката на Б., по която същият е получил
кредита в размер на 160 000лв.
Прието е, че внесените от нея суми над този размер са с основание да се
предотврати провеждане на принудително изпълнение върху ипотекирания за чуждо
задължение имот в режим на съсобственост с втория ищец, както и че те следва
да й се заплатят на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД.
Какви са
били действителните уговорките между страните по настоящото дело във връзка с
изтегления на 13.03.2012г. ипотечен кредит в размер на 160 000лв., от ответника
В.Б. и дали той е изтеглен от ответника като скрит пълномощник на ищцата, не се установи в настоящото производство.
Поради това
съдът следва да приеме, че заплатените от М. Л. А. суми в размер на 14 000лв. в
периода 30.08.2016г. до 19.09.2017г., съгласно справка от „А.Б.Б.“ и от И.А.А. в размер на 23013.50лв., в периода 11.02.2016г. до
19.09.2017г. са в качеството им на ипотекарни гаранти по универсален ипотечен
кредит № ***, отпуснат на ответника В.Б. и последният следва да бъде осъден да
им ги заплати на осн.чл.155, ал.2 от ЗЗД. В останалата част и до пълните
претендирани размери от15 500лв. от ищцата и 23513.50лв. от ответника,
исковете останаха недоказани и като такива следва да се отхвърлят от съда.
При горния правен извод за
основателност на исковата претенция на ищцата М.Л. до размер на 14000лв., съдът
следва да се произнесе по направените от ответника възражения за прихващане с
насрещни негови вземания.
Съдът счита, че прихващане
на осн. чл.103 от ЗЗД е допустимо и следва да се извърши само с насрещно
задължение на В.Б. към ищцата М.А., във връзка с което в нейна полза и издаден
изпълнителен лист № 298/04.07.2017г. по гр.д.№ 1195/2016г. по описа на ВОС, за
сумата от 47521лв., представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014г.
Първите две възражения за
прихващане са недоказани по размери. Касаят задължения за присъдени законни
лихви, върху частични главници, и не
става ясно как са изчислени, от ответника, върху какви главници и за какви
периоди. За една част от претендираните главници по други гр.дела между
страните, исковите претенции са отхвърлени, за друга има извършено прихващане,
а за трети наличие на висящ спор пред ВКС. Поради това прихващане на насрещни
задължения може да се извърши само със задължението на ищцата към ответника за
което има издаден изпълнителен лист.
И двете страни
са претендирали разноски и са представили списък по чл.80 от ГПК и
доказателства з анаправени такива.
Съразмерно
уважената част от исковете и на осн. чл.78,ал.1 от ГПК на ищците се дължат
разноски в размер на 3378лв.
Съразмерно
отхвърлената част от исковете и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се
дължат разноски в размер на 172лв.
След извършено
прихващане на двете задължения ответника следва да заплати на ищците разноски
по компенсация в размер на 3206лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати на М.Л.А.
с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Б.И.Ж.-***, сумата от 14000лв., представляваща
погасено от М.А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на В.Б. в
качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № *** сключен
с „А.Б.Б.“ АД, в периода 30.08.2016г. – 19.09.2017г., на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, като в
останалата част и до пълния претендиран размер от 15 500лв. отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.103 от ЗЗД ИЗВЪРШВА ПРИХВАЩАНЕ на
дължимата от ищцата М.Л.А., сумата
в размер на от 14000лв., представляваща погасено от М.А., в качеството й на
ипотекарен гарант, задължение на В.Б. в качеството му на кредитополучател по
договор за ипотечен кредит № *** сключен с „А.Б.Б.“ АД, в периода 30.08.2016г. – 19.09.2017г. с дължимата от ответника В.Б. към ищцата М.Л.А. сума в
размер на 47521лв., представляваща главница по невърнат договор за заем от 30.06.2014г., за която
е издаден изпълнителен лист № 298/04.07.2017г. по гр.д.№ 1195/2016г. по описа
на Варненски окръжен съд до размера на по-малката
сума, като ответникът В.Б. дължи заплащане на остатък от 33521лв.
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати на И.А.А. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.И.Ж.- АК, сумата от 23013.50лв., представляваща погасено
от И. Андеев, в качеството му на ипотекарен гарант, задължение на В.Б. в
качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № *** сключен
с „А.Б.Б.“ АД, в периода 11.02.2016г. – 19.09.2017г., на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, като в
останалата част и до пълният претендиран размер от 23513.50лв., отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.П.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати на М.Л.А.
с ЕГН-********** и И.А.А. с ЕГН-**********,***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Б.И.Ж.-*** сумата от 3206лв., представляваща
разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: