Р
Е Ш Е
Н И Е №369
гр.Хасково, 28.06.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на четиринадесети юни
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1467 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „ПроКредит Банк
/България/“ ЕАД против „“С.С.“***, „Ажур 2009“ ЕООД–гр.Хасково /в несъстоятелност/
и С.Т.С.,***, иск с правно
основание чл.415,
ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на основание Договор за банков кредит №
060-680211/02.05.2011г. ответникът „С.С.“ ЕООД, представлявано от С.Т.С., в
качеството си на кредитополучател, получил от ищеца „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД кредит в
размер на 60 000 лева, с краен срок за погасяване 05.11.2016г. По силата
на договора за кредит другите двама ответници - С.Т.С. и „Ажур“ ЕООД,
представлявано от С.Т.С., се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя за задълженията по договора. С подписване на договора за
кредит кредитополучателят и солидарните длъжници декларирали, че са запознати и
приемат Общите условия за кредитиране, съставляващи неразделна част от Договора
за кредит. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните
погасителни вноски в срок, с протокол от заседание на кредитен съвет на Банката
на 01.08.2013г., на основание раздел V, т.39 във връзка с т.38 от Общите
условия за кредитиране, вземанията по Договор за банков кредит №
060-680211/02.05.2011г. били обявени за предсрочно изискуеми. Към момента на
вземане на решението за обявяване на предсрочната изискуемост били просрочени
вноски с падеж 05.07.2013г. На 30.09.2013г. било подписано Споразумение, чрез
което било уговорено разсрочено плащане на сумите по предсрочно изискуемия
дълг. В т.1 от споразумението страните посочвали, че са запознати с
предсрочната изискуемост на кредита и се посочвал размера на дължимите суми. В
т.7 било уговорено, че вместо законна лихва, ще се начислява годишна лихва в
размер на 8.75 %. В т.4 било уговорено, че споразумението е в сила до пълното
погасяване на дълга. Подписан бил и погасителен план към споразумението до
пълното изплащане на целия дълг, като вноските били 39 на брой, а последната
вноска се явявала уравняваща до размера на остатъка от дълга. Посочва се още в
исковата молба, че на 09.03.2015г. бил подписан анекс към споразумението, чрез
който анекс бил променен размера на погасителните вноски по погасителен план,
като за срок от една година месечните вноски от 30.03.15г. вкл. до 30.02.16г.
вкл., които били в размер на 1436.11 лева, ставали по 500 лева. Следващата
вноска на 30.03.2016г. отново била в размер на 1436.11 лева, както и следващите
до октомври 2016г.вкл. Последната вноска за м. ноември 2016 отново била уравняваща
и била в размер на 17295.30 лева, като увеличението й било като последица от
намаляването на вноските съгласно Анекса за срок от една година от 1436.11 лева
на 500 лева. Вноската за месец ноември 2015г., дължима на 30-то число, не била
платена изцяло, а последващите вноски от декември 2015г. до ноември 2016г. вкл.
също не били платени и били изискуеми. На основание чл.60, ал.2 от ЗКИ и
предвид факта, че остатъкът по кредита съгласно погасителния план и последващия
анекс не бил изплатен, ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК до Pайонен съд-Хасково, като претенцията била частична и
представлявала само общата сума на дължимите и неплатени вноски от месец
ноември 2015г. до м.октомври 2016г., като не включвала последната вноска за
месец ноември 2016г. Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д.№ 2945/2016г.,
възоснова на които било образувано изп.д. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. В
срока за доброволно изпълнение и тримата длъжници по изпълнителното дело подали
възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, което обосновавало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумите 11 136.53 лева - изискуема главница и 1 975.35 лева – просрочена лихва
за периода от 30.11.2015г. до 30.11.2016г., по Договор за банков кредит № 060-
680211/02.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.12.2016г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответниците „С.С.“ ЕООД и С.Т.С. оспорват предявения иск.
Назначеният на „Ажур 2009“ ЕООД
/в несъстоятелност/ синдик счита предявения иск за недопустим, предвид
откритото производство по несъстоятелност по отношение на посоченото дружество,
които възражения към настоящия момент съдът не следва да обсъжда с оглед
Определение № 37/17.01.2018г., постановено по В.ч.гр.д. № 3/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното заверено копие на Договор за банков кредит № 060-680211/02.05.2011г.
се установява, че „ПроКредит Банк /България/“ АД е предоставила на
кредитополучателя „С.С.“ ЕООД кредит в размер на 60 000 лева, със срок 66
месеца и дата на отпускане – 04.05.2011г. Видно от договора е, че С.Т.С. и „Ажур 2009“ ЕООД, представлявано от С.Т.С.,
са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията по
договора /главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и комисиони/. Към договора са приложени и Общи условия за кредитиране
на „ПроКредит Банк /България/“.
Като писмено доказателство по делото бе прието Споразумение от
30.09.2013г., подписано между страните по делото, с което са уговорили, че
остатъкът от вземанията на кредитора, произтичащи от договора за кредит, са
предсрочно изискуеми, като са посочени размерите на дължимите суми /т.1/. В т.7
са уговорили, че вместо да се дължи законна лихва, ще се начислява годишна
лихва в размер на 8.75 %. Споразумението е било със срок – до пълно погасяване
на задължението по договора. Подписан е бил към споразумението и График за
погасяване на кредита, с 39 вноски, всяка дължима на конкретна дата.
На 09.03.2015г. между кредитора, кредитополучателя и солидарните
длъжници е бил подписан Анекс 1 към Споразумение за плащане на задължения,
произтичащи от вземане по Договор за кредит 060-680211/02.05.2011г., с който са
се споразумели да променят размера на месечните погасителни вноски от 1436.11
лева на 500 лева, която промяна е важала за срок от една година, считано от датата
на подписване на анекса.
От материалите, съдържащи се в Ч.гр.д. № 2945/2016г. по описа на Районен
съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява, че възоснова на заявление от 30.12.2016г., ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК възоснова на
документ № 1471/30.12.2016г. и изпълнителен лист срещу длъжниците „С.С.“ ЕООД,
„Ажур 2009“ ЕООД и С.Т.С., за сумата от 11 136.53 лева, представляваща
просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит №
060-680211/02.05.2011г., Споразумение от 30.09.2013г. и Анекс № 1 от
09.03.2015г.; сумата в размер на 1975.35 лева – просрочена лихва върху
главницата за периода от 30.11.2015г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.12.2016г.
до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски в
размер на 262.24 лева – заплатена държавна такса. В предвидения от закона срок са
подадени възражения от длъжниците, като с разпореждане от 19.05.2017г. е
указано на заявителя /ищецът в настоящия процес/, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че непогасените
вноски по процесния договор за кредит, отчитайки извършените плащания, са:
главница – 10 280.08 лева без последната погасителна вноска за м. ноември
2016г. в размер на 17 165.96 лева и лихва – 1975.35 лева. Вещото лице е
посочило, че от счетоводните книжа на банката непогасените задължения са:
главница – 11 136.53 лева и лихва – 1975.35 лева, като липсва уточнение за
разликата в размер на 856.45 лева. Вещото лице е констатирало също, че
погашенията по кредита са извършвани съобразно погасителните планове, но
предвид неспазване на падежните дати, са начислявани и плащани просрочени и
наказателни лихви. Плащания по кредита след датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК не са извършвани, при което се запазват констатираните
задължения. Съгласно договора за кредит и извършените преструктурирания,
кредитополучателят е в забава по погашения на главници и лихви за 13 бр.
вноски: 30.11.2015г., 30.12.2015г., 30.01.2016г., 30.02.2016г., 30.03.2016г.,
30.04.2016г., 30.05.2016г., 30.07.2016г., 30.08.2016г., 30.09.2016г.,
30.10.2016г., без включване на последната погасителна вноска за м. 11.2016г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства
- Договор за банков кредит №
060-680211/02.05.2011г., Споразумение от 30.09.2013г. за плащане на задължения,
произтичащи от договор за кредит № 060-680211/02.05.2011г. и Анекс № 1 към
Споразумение за плащане на задължения, произтичащи от вземане по Договор за
кредит № 060-680211/02.05.2011г., се установява, че между страните съществуват
валидни договорни правоотношения. Те са породили уговорените правни последици и
следователно налице са основания за
възникване задължението на кредитополучателя, респ. солидарните длъжници, като в тяхна тежест е да установят, че са го изпълнили.
Същите не представят никакви доказателства в този смисъл по делото. Ето защо,
съдът намира за безспорно установено по
делото обстоятелството, което се потвърждава и от съдебно-счетоводната
експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
30.12.2016г., неизплатеното задължение е, както следва: 10 280.08 лева –
главница за периода от м. ноември 2015г. до м. октомври 2016г. включително и 1975.35 лева – лихва, или общо: 12 255.43 лева, без
последната погасителна вноска за м. ноември 2016г. в размер на 17 165.96
лева /главница/ и 129.34 лева – лихва, които не са претендирани от заявителя.
Именно поради непогасяване на задълженията в срок ищецът е упражнил предоставеното му в чл.39 във вр. с
чл.38 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, право на
предсрочна изискуемост на целия ползван кредит /всички дължими на банката суми
по кредита/, като с подписване на Споразумението от 30.09.2013г. страните по
същото са приели, че остатъкът от вземанията на кредитора, произтичащи от
Договор за кредит № 060-680211/02.05.2011г., са предсрочно изискуеми. Безспорно
е също така, че съгласно Договора за кредит, солидарните длъжници са се
задължили да отговарят за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по сключения договор за кредит /главница, договорна лихва,
наказателна лихва, разноски, такси, комисиони/. Следва да се посочи още, че
съгласно нормата на чл.141 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник, а на основание чл.122, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, като в случая е пристъпил
към изпълнение спрямо тримата солидарни длъжници.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
предявеният иск се явява доказан по основание, а по
отношение на размера му следва да се възприеме изцяло изложеното в заключението
на вещото лице. Ето защо, следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца сумата общо от 12 255.43 лева, от които: 10 280.08 лева – главница и 1975.35 лева
– просрочена лихва върху главницата за перода от 30.11.2015г. до
30.11.2016г., поради
неизпълнение на Договор за за банков кредит № 060-680211/02.05.2011г.,
Споразумение от 30.09.2013г. за плащане на задължения, произтичащи от договор
за кредит № 060-680211/02.05.2011г. и Анекс № 1 към Споразумение за плащане на
задължения, произтичащи от вземане по Договор за кредит № 060-680211/02.05.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното й изплащане, като иска за главница в останалата му част до пълния предявен размер от
11 136.53 лева ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.417 от ГПК ответниците са дали повод за образуване
на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността
на ответниците за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2945/2016г. по описа
на Районен съд-Хасково, съобразно уважения размер на настоящия иск, а именно
– сумата от 245.11 лева. Както вече бе
посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответниците.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата 478.78 лева, а
ищецът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответниците „С.С.“ ЕООД
и С.Т.С. разноски в размер на 73.45 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ****************, С.Т.С., ЕГН **********,*** и
„Ажур 2009“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ************, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление-гр.София, Община Столична, Район „Възраждане“, бул.“Т.Александров“
№ 26, сумата от общо 12 255.43 лева, дължима по Извлечение от счетоводни
книги по Договор за банков кредит № 060-680211/02.05.2011г., Споразумение от
30.09.2013г. за плащане на задължения, произтичащи от договор за кредит №
060-680211/02.05.2011г. и Анекс № 1 към Споразумение за плащане на задължения,
произтичащи от вземане по Договор за кредит № 060-680211/02.05.2011г., от която
10 280.08 лева – главница и 1975.35 лева – просрочена лихва за периода от
30.11.2015г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.12.2016г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1471/30.12.2016г. за изпълнение
на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 2945/2016г.
по описа на Районен съд-Хасково, като иска да се признае за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца главница за разликата над 10 280.08 лева до пълния
предявен размер от 11 136.53 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ***********, С.Т.С., ЕГН **********,*** и „Ажур 2009“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – **************, да заплатят на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, Община Столична, Район „Възраждане“, бул.“Т.Александров“ №
26, сумата в размер на 723.89 лева,
от която 478.78 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 245.11
лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2945/2016г. по описа на
Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, Община Столична, Район
„Възраждане“, бул.“Т.Александров“ № 26, да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – ************* и С.Т.С.,
ЕГН **********,***, разноски в размер на 73.45 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.