НОХД №248/15 г.

МОТИВИ: Обвинението по НОХД№248/15г. по описа на РС Панагюрище е против подсъдимите А.В.Н. и Д.Н.К.,*** и е за престъпления,както следва:

-         по чл. 152,ал.3,т.1 във връзка с чл.152,ал. 1 т. 2 от НК за това, че на 05.04.2014г., в село Оборище,обл.Пазарджик,са се съвъкупили с лице от женски пол - Й.И.К.,като са я принудили към това със сила и деянието е извършено от две лица;

-         по чл.150,ал.1 от НК за това ,че по същото време и място,са извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание,без съвкупление по отношение на лице,навършило14-годишна възраст-Й.И.К. ***,като са я пипали по тялото и половите органи и са употребили за това сила-държали двете й ръце и притискали тялото  й.

С обвинителния акт,по който е образувано настоящото дело,на двамата подсъдими е било предявено обвинение и за престъпление по чл.170,ал.2,предл.1-во и 3-то във връзка с ал.1 от НК,по което е било постигнато споразумение по НОХД№164/2014г. по описа на РС Панагюрище.

Прокурорът поддържа обвиненията  против двамата подсъдими.Пледира за осъдителни присъди и налагане на наказания лишаване от свобода от по девет години за престъпленията  по чл. 152 ал.3,т.1 във връзка с ч.152,ал.1,т.2 от НК  и от по пет години за престъпленията по чл.150,ал.1 от НК при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимите се явяват  лично в съдебно заседание и със служебно назначени защитници.Не се признават за виновни,като се възползват от правото си да не дават обяснения. По реда на чл.279,ал.2 във връзка с ал.1,т.4,предл.1-во от НПК,обясненията на подс.К.,дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай,в присъствието на защитник,са прочетени и по този начин приобщени към доказателствения материал. Видно е от съдържанието на същите,подсъдимият К.  признава,че заедно с другия подсъдим са влезли с взлом в дома на пострадалата,опипвали са без съгласието й половите   й органи, предлагали й да „лапа” половите им членове,но тя не искала,при което те я оставили.През цялото време подс.К. държал лявата ръка на пострадалата К.,в която държала мобилния си телефон,за да й  попречи да се обади. След това пострадалата започнала да вика силно за помощ,което принудило подсъдимият К.  да сложи ръката си върху устата й. След това подсъдимите забелязали идващия полицейски автопатрул и избягали през прозореца,като подсъдимият Н. бил чисто гол,а подсъдимият К. по долни гащи и фланела. Подсъдимият отрича спрямо пострадалата да е бил осъществен полов акт.

Съдът прецени събраните доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и установи от фактическа страна следното:

Към 05.04.2014г. пострадалата К. била на 63 години.Тя живеела сама в къща,находяща се в село Оборище,на улица „Медет”№3. На 04.04.2014г. свидетелката вечеряла и си легнала.Преди това заключила  дворна врата,както и  входната,от която се влизало в салон с три вътрешни стайни врати.

Двамата подсъдими знаели,че св.К. живее  сама. На 04.04.2014г. те употребили голямо количество алкохол.Повлияни от алкохола,подсъдимите  решили да проникнат в дома на св.К. и да осъществят с нея полов акт. След полунощ,вече на 05.04.2014г.подсъдимите отишли пред дома на св.К.. Влезли в двора,като прескочили  оградата,и се запътили към входната врата на къщата.След като установили,че е заключена,подсъдимите започнали да тропат по вратата. Св.К. се събудила от шума.Тя станала от леглото и  излязла от стаята си в  салончето,откъдето ясно чула,че по входната врата се тропа.Св.К. се уплашила. Тя веднага се върнала в стаята си и се обадила по мобилния си телефон на №112.  С тих тон тя обяснила на дежурния оператор,че пред входната врата на дома й има някой,който чука,за да му отвори.Казала,че не очаква никой и че се страхува.Тогава оператора свързал св.К. с дежурния полицай в РУ”Полиция”град Панагюрище,който й казал да остане спокойна,да не отваря и да изчака идването на полицията.

След като се уверили,че св.К. няма да отвори,подсъдимите решили да влязат в къщата с взлом.Няколко минути,след като св.К. се обадила на тел.112,подсъдимият К. със сила натиснал прозореца на южната стая и успял да го отвори. Тази стая се ползвала от дъщерята на пострадалата,когато идвала  на гости,за да види майка си.След като отворил прозореца,подсъдимият К.   влязъл в стаята,запалил лампата  и започнал  да изважда намиращите се в гардероба дрехи,като ги захвърлял в различни посоки. Св.К. чула шума от стаята и влязла вътре. Тя разпознала подс.К.. В същото време  видяла в двора подсъдимия Н.. Св.К. започнала на висок глас да се кара на подсъдимите,като ги питала каква работа имат по това време в къщата й.Свидетелката ги приканила да напуснат дома й,като умишлено викала силно,за да я чуят съседите.Това обаче не стреснало подсъдимите. Подсъдимият К. отишъл до прозореца и помогнал на подс.Н. и той да влезе  в стаята,като го издърпал с ръце. След това двамата подсъдими загасили лампата.Хванали свидетелката за ръцете и  я задърпали към северната стая,която се ползвала от сина на св.К.,когато идвал на гости при майка си. Двамата подсъдими на сила вкарали св.К. в северната стая и я бутнали на дивана. Подсъдимият К.  хванал пострадалата свидетелка за ръцете и седнал на лицето й.Тя започнала да рита с крака,за да се отскубне.Тогава подс.Н.  й хванал краката. Двамата подсъдими съблекли дрехите на пострадалата,след което последователно  съблекли  и своите дрехи. Тримата останали чисто голи.Подсъдимите започнали да опипват пострадалата свидетелка между краката и гърдите.Тя се дърпала,викала,молила ги да я оставят,да не я тормозят.В своята безпомощност пострадалата молила подсъдимите да я пуснат само до пие вода,но те не й позволили,тъй като подозирали че ще избяга.Молбите на пострадалата към подсъдимите да я оставят,останали нечути. Подсъдимият К. стиснал св.К. за гушата,за да спре  да  вика.Възползвайки се от притискането на пострадалата от страна на подс.К.,подсъдимият Н. разтворил със сила  краката й,след което вкарал половия си член във влагалището й.Половият акт на подс.Н. с пострадалата свидетелка продължил няколко минути,като през цялото време подсъдимият К. силно стиснал ръцете  й,за да не мърда.

Междувременно,още когато св.К. видяла подсъдимия К. в южната стая на къщата,а другият подсъдим-на двора и започнала на висок глас  да ги приканва да напуснат дома  й,тя била чута от съседката й–св.Н..Последната излязла на двора и видяла как подсъдимият Н. влиза в къщата през отворения прозорец.Видяла и че след това светлината угаснала. Непосредствено след това,свидетелката чула плач и викове,наподобяващи гласа на св.К.: „Пуснете ме,пуснете ме”, след което „Искам да пия вода”,последвано от  мъжки глас:”Ти ще избягаш!”.По този повод св.Н. се обадила на кмета на селото-св.А. и му разказала за чутото и видяното от нея. Св.А. ,който живеел на близо,веднага се запътил към дома на св.К.,като още по пътя се обадил в РУ”Полиция”Панагюрище,за да изпратят патрул. Когато пристигнал пред дома на св.К.,св.А. бил посрещнат от св.Н..Двамата застанали с изглед към северната стая на къщата ,където се намирала пострадалата с двамата подсъдими. Няколко  минути след пристигането,св.А. чул гласа на св.К.,която викала „Оставете ме,пуснете ме!”В това време спрямо същата бил осъществяван насилствения полов акт  от страна на подсъдимия Н.. Св.А. извикал пострадалата по име и едновременно с това осветил стаята с прожектора,който бил взел от дома си. Тогава св.А. видял силует на мъж,който веднага оприличил на подс.Н. и по тази причина го назовал по малко име,уточнявайки че е кметът на селото.

Двамата подсъдими чули гласа на св.А.,още когато извикал пострадалата,назовавайки я с малкото й име „Данче”.Чувайки гласа му,подсъдимият К. пуснал ръцете на пострадалата,а подсъдимият Н. преустановил половия си акт. Двамата подсъдими побягнали към салона,прескочили прозореца,от който били влезли  и бягайки,напуснали двора,през съседния. Подсъдимият Н. бил чисто гол,като дрехите му останали в стаята,в която току-що бил  осъществил насилствения полов акт с св.К..Той бил видян от св.А. как напуска дома на пострадалата, бягайки чисто гол  през двора в посока на съседния.Подсъдимият К. успял да облече  долните си гащи,а част останалите дрехи взел в ръцете си,като бягал бос през дворовете,стискайки ги под едната си мишница ,следвайки посоката на подсъдимия Н..

След като подсъдимите напуснали северната стая в дома на св.К.,последната също  излязла навън. От преживянето свидетелката не се сетила да се облече.Била чисто гола.Св.Н. я наметнала с одеало,което взела от дома си. Св.А. попитал  св.К. какво се е случило,а тя му отговорила,че е била изнасилена.Тогава свидетелят А. попитал пострадалата дали познавал лицата,които са извършили това. Последната му отговорила,като назовала имената на двамата подсъдими. В това време пристигнал дежурния автопатрул  в състав свидетелите Ч. и Н.. Св.А. накратко обяснил случилото се на св.Ч.,като заедно тръгнали да издирват подсъдимите,с патрулния автомобил. Те ги засекли в съседна улица,като подсъдимия К. бил задържан на място,а подсъдимият Н. успял да избяга и да се прибере в дома си,където по-късно бил намерен и задържан от свидетелите Ч. и Н..

Междувременно на мястото на престъплението пристигнала дежурната оперативно следствена група.Бил извършен оглед,в хода на  който били открити и иззети дактилоскопни следи. Дрехите на подсъдимите,останали в дома на пострадалата свидетелка,били иззети като веществени доказателства.

Св.К. била прегледана в ФСМП гр.Панагюрище от дежурния лекар,като й бил иззет влагалищен  секрет  и й били направени две натривки от задния и предния влагалищни сводове. За извършения преглед бил изготвен и приложен фиш от спешна медицинска помощ.Видно е от съдържанието на същия,върху тялото на пострадалата свидетелка К. било установено наличие на хематоми  около устата,носа и челото.

Още през първия ден на разследването била  назначената и извършена  съдебно медицинска експертиза със задача да се установят евентуални травматични увреждания на св.К.. Последната била прегледна от вещо лице-съдебен лекар,който дал  заключение  за охлузване и рагада на входа на влагалището,както и за наличие на цели сперматозоиди във влагалищното съдържимо.Констатираните увреждания,според експерта,отговарят по време и начин на извършване да са получени,както съобщава пострадалата,а именно при осъществен полов акт. Тези увреждания са причинили на пострадалата К. болка.

В хода на разследването е била назначена дактилоскопна експертиза,чийто обект са станали намерените и иззети при огледа дактилоскопни следи. Видно е от заключението на експертизата,намерената върху вътрешната страна на черчевето на източното крило на северния прозорец следа,обозначена под №2,е оставена от среден пръст на лявата ръка на подсъдимия Н..

От заключението на  назначената в хода на разследването  ДНК експертиза с предмет на изследване иззетите натривки от задния и предния влагалищни сводове на пострадалата К. е видно,че е открит профил на лице от женски пол,най-вероятно на самата пострадала,като не е било установено наличието на привлечен клетъчен материал от други лица.

В хода на разследването на пострадалата К. е била назначена и изготвена комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза,от чието заключение е видно,че същата страда от психично заболяване с основен синдром тревожно-депресивен. Извършената спрямо пострадалата сексуална агресия е предизвикала остра стресова реакция,като е довела до възникване на тревожно-депресивно разстройство с изразена страхова компонента.Преживяното сексуално насилие от пострадалата се е отразило негативно върху психичното  й здраве с прояви от невротично естество. По време на извършеното спрямо нея деяние,пострадалата К.  е разбирала свойството и значението му,но не е могла да се защити. Експертът е категоричен,че здравословно състояние на пострадалата К. позволява да дава достоверни обяснения за фактите,имащи отношение по делото и да участва в следствени действия.

В хода на разследването са били назначени и изготвени съдебно психиатрична,психологична и сексологична експертизи на двамата подсъдими,според чиито заключения те не страдат от психично заболяване,могли са да разбират свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.Здравословното им състояние им позволява да дават достоверни сведения за фактите,имащи отношение към делото и да организират защитата си. Сексуалното им развитие е в границите на нормата,без разстройство в половия индентитет и сексуалното влечение.Експертът е охарактеризирал личностната структура на подсъдимия Н. като дисхармонична,с клонене на когнитивните функции към долната граница на нормата,а тази на подсъдимия К.-като  екстравертирана,емоционално стабилна с преобладаване на сангвинични черти.Експертът е определил състоянието на когнитивните функции на подсъдимия К. в границите на нормата,като е посочил,че по време на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към умерена степен.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на пострадалата – св.Й.К.,дадени в съдебно заседание,както и тези,дадени по същото дело пред друг състав на съда,прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.2,предл.2-ро от НПК,показанията на св.С.  Н.,дадени  на досъдебното производство пред разследващ полицай,прочетени по реда на чл.281,ал.4 във  връзка с ал.1,т.1 от НПК,отчасти от депозираните  в съдебно заседание,показанията на свидетеля А.,дадени в съдебно заседание,от показанията на свидетелите Ч. и Н.,дадени по същото дело пред друг състав на съда,прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,ал.1,т.5 от НПК,отчасти от обясненията на  подсъдимия К. ,дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай,в присъствието на защитник,прочетени и приобщени към доказателствения материал по  реда на чл.279,ал.2 във връзка с ал.1,т.4,предл.1-во от НПК,а така също и от заключенията на вещите лица по назначените дактилоскопна,медицинска,ДНК и психиатрично-психологични експертизи,от  писмените и веществени доказателства,приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата свидетелка К.,дадени в съдебно заседание,както и тези,дадени по същото дело пред друг състав на съда,прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.2,предл.2-ро от НПК.Те се хронологично точни и кореспондират  в пълна степен с писмените  доказателства-протокола за оглед на местопроизшествието,фиша от спешна медицинска помощ гр.Панагюрище, протокола за  съдебно—медицинска експертиза на живо лице,протокола за дактилоскопна ескпертиза,справката за приетите повиквания на тел.112 от мобилния телефон,ползван от пострадалата К.,сочеща обаждане в 00,31 часа. От съдържанието на протокола за оглед,поставил началото на досъдебното производство,се установява обстановка,която напълно подкрепя показанията на св.К. относно действията на подсъдимите-влизането с взлом в дома й през прозореца на южната стая,изваждането и безразборното разхвърляне на дрехите от гардероба в стаята,пренасянето в северната стая,събличането на дрехите.Фактът,че част от дрехите са на подсъдимите беше безспорно установен,включително и чрез техните признания във фазата на предявяване на веществените доказателства,че това са дрехите,с които са били облечени на инкриминираната дата при влизането  в дома на пострадалата свидетелка К..

В отделни свои части показанията на св.К. се подкрепят от останалите устни доказателства. На първо място това са показанията на св.Н.,дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай,прочетени по реда на чл.281,ал.4 във  връзка с ал.1,т.1 от НПК.Тези показания синхронизират с показанията  на пострадалата свидетелка в частта,установяваща,че  още в началото,когато  видяла подсъдимия К. в южната стая на къщата,а другият подсъдим-на двора,започнала    да им се кара,като ги питала каква работа имат по това време в къщата й,като едновременно с това ги приканвала  да напуснат дома й, викайки умишлено  силно,за да я чуят съседите. В показанията си пред разследващия полицай,дадени непосредствено след инцидента,прочетени в съдебно заседание по реда на цитираната процесуална норма,св.Н. е установила,че около 01,15  часа на 05.04.2014г. била в дома си,съседен  на пострадалата К. и през отворения прозорец   чула „скандал”,който идвал от дома на съседката –пострадалата К..Тя била в  стая,която не била с изглед към двора на св.К.,поради което отишла в северната стая /”гледаща” към двора на св.К.”/ и видяла,съответно чула как пострадалата „пъдила” момче,което след известно време влязло през прозореца на южната стая,скачайки,след което осветлението изгаснало.В съдебно заседание св.Н. отрече да е чула „скандал” или силни викове от дома на съседката си,а един нормален разговор между К. и подсъдимия Н.,който й  обяснявал,че си бил загубил парите в  двора и ги търси,а тя го приканвала да си ходи,и утре да дойде,за да продължи да си търси  загубеното.Съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка в цитираната част. Ако това,което депозира св.Н. в съдебно заседание беше вярно ,т.е. подсъдимият Н. и св.К. са водили разговор в едни спокоен,нормален тон,то няма как тя да го е чула от намиращата се от другата страна стая.Освен това няма как да се обясни поведението на тази свидетелка,изразяващо се в незабавно телефониране на кмета  на селото с молба да вземе отношение. Това поведение на св.Н. недвусмислено сочи,че тя е възприела случващото се в дома на пострадалата К. като непосредствена опасност за здравето,дори за живота на тази жена. Затова тя без колебание,независимо от късния час,се е обадила на св.А.,за да пристигне.Това поведение на свидетелката може да се обясни само чрез показанията  й  пред разследващия полицай,приобщени към доказателствения материал по надлежния ред,в частта,в която е установила,че след като осветлението в къщата угаснало,тя чула викове и плач,както и молещия се глас  на пострадалата  „Пуснете ме,пуснете ме”, след което „Искам да пия вода,последвано от  мъжки глас:”Ти ще избягаш!” /Вж. протокола за разпит на стр.13 в ДП/. Точно в тази си част показанията на  Н. /отречени в съдебно заседание с изключение на чутото „Оставете ме да пия вода”/  кореспондират и то в пълна степен както с показанията на св.К.,така и с показанията на св.М.А.,отзовал се пред къщата на пострадалата по молба на св.Н.. Св.Н. е била разпитана от разследващия полицай непосредствено след инцидента- от 05,05 до 05,25 часа на 05.04.2014г. и няма как да депозира нещо идентично с казаното от св.А. и св.К. на един по-късен етап,при положение,че не е вярно.Ето защо,както бе посочено горе,съдът напълно кредитира показанията на св.Н.,дадени пред разследващия полицай и прочетени в съдебно заседание поради наличие на съществени противоречия с тези,депозирани в съдебно заседание относно тона на диалога,воден  в дома  на пострадалата между нея и подсъдимите, виковете за помощ  и подмятанията на подсъдимите в отговор на молбите на пострадалата да преустановят гаврата с нея.

Показанията  на пострадалата свидетелка в частта,в която съобщава за насилствения полов акт,осъществен спрямо нея от подсъдимия Н.,подпомогнат от подсъдимия К. чрез насилственото  й държане ,правещо възможно съвкуплението,освен от коментираните  горе показания се подкрепят,макар косвено  от показанията на св.А.,а така също и от показанията на свидетелите Ч. и Н.. Св.А. установи,че е чул молбите на пострадалата към подсъдимите„Оставете ме,пуснете ме!” Установи също,че е  видял силует на гол мъж,в който разпознал подсъдимия Н.,както и факта,че след като назовал последния по малко име,чул шум от движение,отваряне на врати и стъпки на хора,които бягат.След това пострадалата изляла навън чисто гола и съобщила за извършеното спрямо нея насилие и неговите автори.В съдебно заседание св.А. заяви,че на въпроса към пострадалата „Какво се е случило”,тя отговорила: „Лоши неща”,без повече конкретика. В известен смисъл показанията на този свидетел в тази си част противоречат на показанията на свидетелите Ч. и Н.,дадени по същото дело пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.5 от НПК. Свидетелите Ч. и Н.  са категорични,че при пристигането им на място пред дома на пострадалата,св.А. им обяснил,че тя е била изнасилена от двамата подсъдими. Съдът дава вяра именно на тези показания,тъй като те в по-пълна степен кореспондират на останалите доказателства,основното от което са показанията на св.К..

Показанията на полицейските служители се намират  в синхрон с показанията на св.К. и в частта,в която твърди,че след като св.А. осветил стаята с прожектора и я извикал по малко име,двамата подсъдими веднага я пуснали и побягнали,изоставяйки дрехите си. Св.Ч.  е  категоричен,че веднага след пристигането на патрула,заедно със  св.А. предприели обиколка на съседните улици,като засекли двамата подсъдими.Подсъдимият Н. бил чисто гол,а подсъдимият К. само по долни гащи.Свидетелите Ч. и Н. установяват,че след залавянето им,двамата подсъдими започнали взаимно да се обвиняват,като „прехвърляли” вината един на друг.Така пресъздадено,това им поведение сочи,че,задоволяването на половия им нагон е станало чрез проява на насилие спрямо пострадалата К..Тук е мястото да се коментират обясненията на подс.К.,дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай,в присъствието на защитник,прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279,ал.2 във връзка с ал.1,т.4,предл.1-во от НПК.Видно е от съдържанието на същите,подсъдимият К.  признава,че заедно с другия подсъдим са влезли с взлом в дома на пострадалата,опипвали са без съгласието й половите   й органи,предлагали й да „лапа” половите им членове,но тя не искала,при което те я оставили.През цялото време подс.К. държал лявата ръка на пострадалата К.,в която държала мобилния си телефон,за да й  попречи да се обади. След това пострадалата започнала да вика силно за помощ,което принудило подсъдимият К.  да сложи ръката си върху устата й. След това подсъдимите забелязали идващия полицейски автопатрул и избягали през прозореца,като подсъдимият Н. бил чисто гол,а подсъдимият К. по долни гащи и фланела.

Внимателният прочит на коментираните обяснения сочи на известно признание от страна на подс.К. за употребено спрямо пострадалата  насилие,провокирано от силните  викове за помощ.Съдът вярва на тези обяснения,предвид факта,че се намират в известен синхрон с показанията на св.К.,макар и по същество да отричат осъществения насилствен полов акт. Обясненията на подсъдимият К. недвусмислено сочат на нежеланието  на пострадалата свидетелка за каквото и да е съприкосновение с двамата подсъдими,и опровергават защитната версия на двамата защитници в обратния смисъл-че виковете за помощ са дошли,тъй като св.К. трябвало да  „измие” срама от току-що стореното пред съселяните си. Ако това беше така,тя би ги скрила в съседните стаи,и не би излязла чисто гола ,за да съобщи насилието.Не убягна от вниманието на съда и заявеното от св.А. в съдебно заседание,че никога не е чувал  мълва,охарактеризираща св.К. като  жена с нисък морал.

Показанията на св.Каъркова,касаещи главния факт на доказване-насилствените действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание и насилствения полов акт,се подкрепят и от приетия  по делото като писмено доказателство фиш за спешна медицинска помощ/Л.16 в ДП/ ,сочещ наличие на хематоми около устата,носа и челото на пострадалата К.,както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,прието при условията на чл.282,ал.3 от НПК,констатиращо охлузване и рагада на входа на влагалището ,както и  наличие на цели сперматозоиди във влагалищното съдържимо.Тук е мястото да се посочи,че заключението на ДНК експертизата,приета също  при условията на чл.282,ал.3 от НПК,не се намира в противоречие със съдебно медицинска експертиза,тъй като е ноторно,че намирането на привлечен,т.е.чужд биологичен материал предполага качествено съхранение на иззетите натривки,за наличието на което липсват  доказателства. В този смисъл заключението на  ДНК-експертизата  не е  от естество да промени  изводите на съда относно извършеното  насилствено съвкупление  от страна на подсъдимия Н. с пострадалата К..

При така установената фактическа обстановка подсъдимите Д.К. и А.Н.  са осъществили състава на престъплението по чл. 152,ал.3,т.1 във връзка  с ал. 1,т. 2 от НК,тъй  като  на 05.04.2014г., в село Оборище,обл.Пазарджик,са се съвъкупили с лице от женски пол - Й.И.К.,като са я принудили към това със сила и деянието е извършено от две лица.Доказателствата по делото,анализирани горе,водят на несъмнения извод,че подсъдимият К. е участвал в едно от изпълнителните деяния на двуактното престъпление- принудата посредством физическа сила,насочена към сломяване съпротивата на пострадалата и улеснила  съвъкуплението чрез непрекъснатото държане на пострадалата  за ръцете по време на половия акт,непозволяващо й да се движи . Подсъдимият Н. е участвал и в двете изпълнителни деяния-принудата и съвъкуплението,тъй като възползвайки се  от притискането на пострадалата от страна на подсъдимия К.,той със сила разтворил краката й  и вкарал половия си член  във влагалището й. При така установеното е налице квалифициращото обстоятелство по т.1 на ал.3,чл.152-деянието  е извършено от две или повече лица,изключващо обикновеното съучастие.

 Авторството на горепосоченото  деяние  се доказа по безспорен и несъмнен начин.Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за време , място и начин на извършване.Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на състава на изнасилването,включително и квалифициращото.Те са съзнавали,че в  резултат на употребената физическа сила още при влизането в дома на пострадалата чрез насилственото й отвеждане в северната стая и последващата,употребена главно от подсъдимия К.,са сломили съпротивата й и по този начин са я принудили към съвъкупление.

От субективна страна подсъдимите са предвиждали конкретно настъпването на общественоопасните последици на  деянието си   и са искали тяхното настъпване,т.е. действали са с пряк умисъл съгласно материално правната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.

Анализираните горе доказателства установяват,че действията  на двамата подсъдими,изразяващи се в опипване на половите  органи на пострадалата и по-конкретно,опипването по гърдите и между краката,са действия,предхождащи и съпътстващи половото съвъкупление. В този смисъл те са били прелюдия към сношението,а не самостоятелно действие, насочено към полово възбуждане и удовлетворение.Ето защо те се „поглъщат” от по-тежкия престъпен резултат-половото съвъкупление.По тази причина съдът призна подсъдимите за невиновни за това,че  на 05.04.2014г. в село Оборище,обл.Пазарджик са извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание,без съвкупление по отношение на лице,навършило 14-годишна възраст-Й.И.К. ***,като са я пипали по тялото и половите органи и са употребили за това сила-държали двете й ръце и притискали тялото  й,като ги оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.150,ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на двамата подсъдими  за престъплението по чл. 152,ал.3,т.1 във връзка  с ал. 1,т. 2 от НК,в извършването на което ги призна за виновни,  съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл. 54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на  деянието е завишена с оглед конкретните обстоятелства,при които е извършено-след полунощ,жестокото отношение,съпътстващо деянието,като и отражението,което е дало върху пострадалата,видно от заключението на приетата по делото комплексна психиатрично-психологическа експертиза /л.134 в Д.П./  Подсъдимият К. не бил  осъждан към момента на извършване на настоящото деяние,,докато  подсъдимият Н. е бил осъждан общо три пъти за престъпления от общ характер-кражби и грабеж,за които са му били налагани наказания пробация,обществено порицание и лишаване от свобода-условно. Двамата подсъдими са  негативно охарактеризирани като склонни  към прояви,несъвместими с благоприличието и морала. Предвид тази им характеристика съдът счита,че подсъдимите са личности с относително висока степен на обществена опасност. Този извод важи с по-голяма сила за подсъдимия Н.,предвид обремененото му съдено минало.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в грубото незачитане от страна на подсъдимите на телесната и в частност полова неприкосновеност на личността на пострадалата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия К. съдът прецени чистото му съдебно минало към инкриминираната дата,а за подсъдимия Н.-фактическото му семейно положение-баща на две малолетни деца,макар и само на 26 години. Като отегчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими се отчетоха времето на извършване на деянието-нощем,както и конкретният престъпен резултат-последствията на проявената сексуална агресия върху психичното здраве на пострадалата.

При тези данни и като отчете относителната тежест на всяко от смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът даде лек  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определи наказание в размер на по седем години лишаване от свобода за всеки от подсъдимите  Д.К.  и А.Н.  за престъплението по чл.152,ал.3,т1 във вр. с ал.1,т.2 от НК. На основание чл.25,ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на двамата подсъдими от по седем години лишаване от свобода по присъдата,постановена по НОХД№164/2014г. по описа на РС Панагюрище и по настоящата присъда.

Предвид определения размер на общото най-тежко наказание  лишаване  от свобода,съдът определи на двамата подсъдими  първоначален строг режим на изтърпяване  и тип на затворническо заведение-затвор.

На основание чл.25,ал.2 от НК,съдът приспадна от определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Н. изтърпяното по НОХД№164/2014г. в размер на една година лишаване от свобода,а на основание чл.59,ал.1,т.1 от НК съдът приспадна  времето,през което Н. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,считано от   05.04.2015г. до приключване на делото пред първата инстанция в размер на  7 месеца и 27 дни.

На основание чл.59,ал.1,т.1 от НК,съдът приспадна от определеното общо наказание на подсъдимия К. времето,през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 06.04.2014г. до приключване на делото пред първата инстанция в размер на 1 година, 7 месеца и 26 дни.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите Д.К.  и А.Н.  бяха присъдени и същите бяха осъдени да заплатят в полза на държавата, по сметка на ОДМВР Пазарджик направените в досъдебното производство  разноски за експертизи в размер на по 1 018,18 лева,като от разноските бяха изключени тези,направени за дактилоскопна експертиза,предвид осъждането на подсъдимите за тези разноски по НОХД№164/2014г. по описа на РС Панагюрище.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите Д.К.  и А.Н.  бяха присъдени и същите бяха осъдени да заплатят в полза на държавата,по бюджета на съдената власт,по сметка на РС  Панагюрище деловодни разноски в  съдебната фаза,направени за приемането на експертизи,в размер на по 201,80 лв. 

Съдът постанови иззетите веществени доказателства,по отношение на които бе безспорно установено на кого принадлежат,вкл. и  при предявяването им,да бъдат върнати на собствениците им /една част на подсъдимите,а друга част-на пострадалата/,като не намери основание за отнемането им в поза на държавата.

По отношение на веществените доказателства-2 броя тениски в сив и черен цвят,по отношение на които не бе установено на кого принадлежат,съдът постанови да се отнемат в полза на държавата на основание чл.112,ал.1от НПК,при условие,че в едногодишен срок от влизане в сила на присъдата не бъдат потърсени. В случай на сбъдване на това условие,съдът постанови унищожаването на вещите,предвид незначителната им стойност.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: