№ 1535
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20251100901666 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Константина Рядкова, разгледа търг. дело № 1666 по описа за
2025 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника сдружение „Национална лозаро-винарска камара“,
ЕИК *********, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила
неплатежоспособност с начална дата 01.08.2025 г., евентуално поради настъпила
свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че дължи въз основа на акт за установяване на публично
държавно вземане 01-2500/8-2/25.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Дьржавен фонд
„Земеделие“, сума в размер на 2999354,50 лева, представляваща сбор от извършените
1
междинни и окончателни плащания по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети
страни /САЩ и Китай/ по сключен договор за финансово подпомагане № 18 от 09.02.2016 г..
След проведено обжалване на акта, с решение № 8325 от 01.08.2025 г., постановено по адм.
д. № 10003/2024 г. на ВАС, 8 отделение, жалбата на сдружението била отхвърлена,
включително молителят бил осъден да заплати и разноски в размер на 168836,76 лева.
Сдружението не притежавало бързо ликвидни активи, от продажбата на които да
удовлетвори кредиторите си, съответно не било в състояние поради липса на средства и
активи да изпълни задължението си по потвърдения акт за установяване на публично
държавно вземане, както и да изпълнява останалите си задължения. В този смисъл е
обективирано искане за постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност и евентуално - свръхзадълженост.
С допълнителна молба, вх. № 118917/13.10.2025 г. молителят представя доказателства
за влизане в сила на съдебно решение, с което е признато за установено съществуването на
задължения на сдружението в размер на 114823,65 евро по издадена заповед за изпълнение,
съответно жалбата на молителя срещу друг акт за установяване на публично държавно
вземане в размер на 1120427,17 лева, също била отхвърлена, с което задълженията на
молителя значително нараснали.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Молителят е юридическо лице с нестопанска цел – сдружение, с основен предмет на
допълнителна стопанска дейност промотиране на лозаро-винарската индустрия, чрез
организиране на панаири, изложби, изложения, обучения, провеждане на дегустации,
участие в проекти.
В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 27.08.2025 г.
в правната му сфера са налице публичноправни задължения към държавата, възлизащи на
сумата 3168191,26 лева, съответно задължения към чуждестранно дружество в размер на
801350,26 лева, както и задължения за членски внос в размер на 6000 лева и присъдени суми
в съдебно производство в размер на 35451,14 лева. Активите на сдружението се свеждали до
сума в размер на 139800,76 лева, формирана от вземания.
От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят
сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК ********* да е носител на вещни
права върху недвижими имоти.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че сдружение
„Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК ********* е регистрирано като собственик на 1
ППС – лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“.
В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на финансово-
икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата
счетоводен баланс към 27.08.2025 г. и въз основа на обявените по партидата на дружеството
в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел годишни финансови отчети.
За периода 2021 г. - 2024 г. и 8-месечието на 2025 г. сдружението не разполага с
дълготрайни материални активи. През 2021 г. разполага с единствено с дългосрочни
вземания и парична наличност в брой и по платежни сметки в размер на 224000 лева.
Отчита задължения в размер на 819000 лева, но основната част от които – дългосрочни (над
2
1 година). През 2022 г. вземанията достигат 203000 лева, като дългосрочни от тях са 132000
лева, касовата наличност намалява, но активите бележат незначително увеличение и
достигат до 244000 лева. Структурата на пасива остава непроменена – задълженията са
848000 лева, като от тях 40000 лева са краткосрочни. През финансовата 2023 г. активите
намаляват до 203000 лева, при намалена наличност на парични средства до размера от 6000
лева. Пасивът запазва нива от 824000 лева, при текущи задължения от 23000 лева. През 2024
г. нарастват краткосрочните активи, представляващи вземания до 277000 лева, но при
налични парични средства от 3000 лева. Пасивът остава непроменен и съответства на
състоянието към 31.12.2023 г.. Към предявяването на молбата (27.08.2025 г.) вземанията на
сдружението са единствен актив и възлизат на 140000 лева, при пълна липса на парични
средства в брой или по платежни сметки. Пасивът обаче рязко нараства до 4005000 лева, от
която сума краткосрочните задължения формират размер от 3168000 лева.
Анализът на обявените годишни финансови отчети за периода 2021 г. - 2024 г., както и
текущия отчет, изготвен към датата на подаване на молбата, сочи, че през 2025 г. е налице
ясно изразена тенденция на сериозно нарастване на краткосрочните задължения при
намаляване на краткосрочните активи. През 2021 г. сдружението е разполагало с парични
средства в брой или по платежни сметки, надхвърлящи краткосрочните му задължения от
11000 лева. През 2022 г. краткосрочните активи са в размер на 112000 лева, при текущи
задължения от 40000 лева, съответно през 2023 г. краткосрочните активи достигат до 203000
лева, при текущи задължения в размер на 23000 лева. Текущите активи към 31.12.2024 г. в
размер на 277000 лева позволяват сдружението да погасява краткосрочните си задължения,
тъй като отчетеният им размер е 23000 лева. През 2025 г., с установяване безспорната
дължимост на публични задължения на сдружението в размер на 3168000 лева, които са
изискуеми, т.е. с краткосрочен характер, при налични активи от 140000 лева, е ясно, че
финансовото състояние на молителя не позволява тяхното погасяване, като показателят за
обща ликвидност е много под референтната стойност от 1, а именно 0,044 (140000/3168000).
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ с правна квалификация
чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – юридическо лице с нестопанска
цел, което твърди да е неплатежоспособено и при условията на евентуалност –
свръхзадължено, като в чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ е предвидено, че относно
неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, на юридическо лице с нестопанска
цел се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон. Разгледана по същество
молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ не е,
но по силата на препращащата разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, следва да се приеме, че
това основание е приложимо и по отношение на сдруженията. Искането за откриване на
производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при
условието, че неплатежоспособност на молителя не е налице.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
3
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел,
са временни или че то разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията,
без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на сдружението в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец/ЮЛНЦ да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж.
В конкретния случай, основният обем задължения за финансовия период 2021 г. - 2024 г. има
дългосрочен характер, като краткосрочните задължения са в размер, който се покрива
напълно от краткосрочните активи.
Преценката за способността на предприятието да погаси краткосрочните си
задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно
действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.
нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях
предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би
я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали сдружението има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
4
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси, с каквито длъжникът в
случая не разполага, поради което и стойностите на тези показатели биха били идентични.
Неблагоприятната финансово-икономическа картина за сдружението се очертава през
2025 г., когато на 01.08.2025 г. влиза в сила решение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата
му срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2500/8-2/25.08.2023 г. в
размер на 2999354,50 лева, съответно с решение на АССГ от 05.09.2025 г. е отхвърлена
жалбата на сдружението и срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-
2500/14-2/25.08.2023 г. в размер на 1120427,17 лева, поради което при наличните
краткосрочни активи на сдружението, погасяването на тези задължения е невъзможно. С
последващо влязло в сила на 04.09.2025 г. решение по търг. дело № 1971/2022 г. на СГС, са
установени задължения на сдружението към чуждестранен търговец в размер на 114823,65
евро, заедно със съответната законна лихва, считано от 28.02.2022 г. и съдебните разноски,
което допълнително е влошило ликвидността на сдружението. При това положение, е
налице трайна невъзможност за молителя да погасява краткосрочните си задължения, която
невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото
производство и няма икономически предпоставки за преодоляването , предвид
обстоятелството, че осъществяваната търговска дейност има само допълнителен характер.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че сдружение „Национална
5
лозаро-винарска камара“ е спряло плащанията на задължения към посочения в молбата
кредитор НАП, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ,
включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо,
следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение
на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 01.08.2025 г. показателят за обща ликвидност е много под
референтната стойност от единица, с оглед настъпване безспорността на установено
публичноправно задължение в значителен размер, като краткосрочните активи на
сдружението не са достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения.
Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 01.08.2025 г..
Извод за настъпила неплатежоспособност препятства разглеждането на заявеното при
условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от заинтересуваните лица за внасяне на сумата 10000 лева, указано
им с определение № 3710/18.09.2025 г., обявено по партидата на сдружението, са налице
всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което сдружението да бъде обявено в несъстоятелност и
производството да бъде спряно.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, сдружение „Национална лозаро-винарска
камара“ следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата за производството
държавна такса в размер на 250 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на сдружение „Национална лозаро-
винарска камара“, ЕИК ********* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА – 01.08.2025 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
6
ТЗ, по отношение на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ сдружение „Национална лозаро-винарска камара“,
ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на сдружение
„Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК *********.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на сдружение „Национална
лозаро-винарска камара“, ЕИК *********.
СПИРА производството по търг. дело № 1666/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на заинтересованите лица, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: BG********, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000
(десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от РЮЛНЦ
на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК *********.
ОСЪЖДА сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, ЕИК *********, на
основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в регистъра на ЮЛНЦ и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7