Решение по дело №3998/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,31.05.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемдесети април  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО  ПОПОВ                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3998 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №20270482 от 08.12.2020 г. по гр.д. №39631/18 г., СРС, ГО, 82 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А.н.и.“ АД, ЕИК*********, срещу К.С.В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че К.С.В. дължи „А.н.и.“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД сумата от 2790 евро, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение по Договор за посредничество от 29.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 72502/2017 г. на СРС, 82 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.н.и.“ АД, ЕИК*********, срещу К.С.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на К.С.В. да заплати на „А.н.и.“ АД сумата от 324 евро, представляваща неустойка за забава по чл. 9.1. от Договор за посредничество от 29.12.2015 г., в размер на 10%, считано от 29.12.2015 г.

ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН ********** да заплати на „А.н.и.“ АД, ЕИК********* сумата 263.06 лв.разноски в заповедното и исково производство.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника срещу решението в частта ,с която е отхвърлен предявения от „А.н.и.“ АД срещу К.С.В. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на К.С.В. да заплати на „А.н.и.“ АД сумата от 324 евро, представляваща неустойка за забава по чл. 9.1. от Договор за посредничество от 29.12.2015 г., в размер на 10%, считано от 29.12.2015 г.Твърди,че решението е неправилно.Предвидената неустойка  в размер на 1% на ден не означава,че ще бъде 360 % на година,защото неустойката е лимитирна до 10 % от неплатената сума;неустойката не излиза от обезщитителната и санкцинна функция;максималният й размер от 10 % е с цел да не противоречи на добрите нрави.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част  като неправилно и  да  уважи иска  като основателен  .Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

    Страните са били обвързани с Договор за посредничество.Уговорена била неустойка по т.9.1.от договора , формулирана по следния начин: при забава на ПРОДАВАЧА за заплащане на цялото или на част от възнаграждението на АДРЕС, той дължи неустойка в размер на 1%  на ден от дължимата сума, но не повече от 10% . Ако забавата продължи повече от 1 /един/ месец,АДРЕС има право да развали договора и да получи неустойка за неизпълнение в размер на 5% /пет процента/ от продажната цена посочена в настоящия договор.”

Цитираната неустойка в договора за посредничество е предвидена в случай на забава на изпълнението на възложителя да заплати възнаграждението и съответства на вида на неизпълнението, функция е на размера на неизпълненото задължение и периода на неизпълнението. Предвидена е неустойка в размер на 1% на ден от дължимата неплатена сума, но е лимитирана до 10% от неплатената сума, т.е не може да нараства до безкрай. Изводът който първоинстанционният съд прави, че неустойка 1% на ден означава 360% на година би бил правилен, ако нямаше предвиден максимум от 10%. Към момента на сключване на договора, който по своята същност е търговска сделка, неустойката не е несправедлива и прекомерна и не излиза извън своята обезщетителна и санкционна функция, защото неустойката трябва да има и своето дисциплиниращо действие върху страните. Към момента на сключване на договора страните знаят колко би бил размера на дължимата неустойка защото възнаграждението се изчислява на базата на цената на имота, която в договора е посочена, че е 90 000 евро, т.е страните знаят размера и това е сума, която не е прекомерна.

Неустойката  не може да бъде претендирана в по-висок размер, заради ограничението - не повече от 10 % от дължимата сума, т.е независимо от периода на забава след 10 ия ден, за длъжника неустойката ще остане винаги една. В конретния случай, независимо, че длъжникът дължи плащане на неустойка от 29.12.2015г., неустойката за забава остава една и съща сума - 324 евро. Уговорената неустойка- максимален размер 10 % от размера на неизпълненото задължение, не излиза извън присъщите й функции,не е необосновано висока.Налице е валидно неустоечно задължение,което поражда правно действие,а клаузата на чл.9.1 от Договора не е нищожна.

              Поради несъвпадане на изводите на СГС с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде отменено в обжалваната част и да се признае за установено,че неустойката за забава на изпълнението е дължима.

               Ищецът е сторил 243.62 лв. разноски за държавни такси в заповедно и исково производство,възнаграждение за юрисконсулт определено от съда по 50 лв. за заповедно и исково производство или общо такси и разноски 343.62 лв.Въззиваемата страна е сторила 25 лв. разноски за д.т. и 300 лв. за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

              Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

 ОТМЕНЯ  решение  №20270482 от 08.12.2020 г. по гр.д. №39631/18 г., СРС, ГО, 82 с-в в частта,с която  ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.н.и.“ АД, ЕИК*********, срещу К.С.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на К.С.В. да заплати на „А.н.и.“ АД сумата от 324 евро, представляваща неустойка за забава по чл. 9.1. от Договор за посредничество от 29.12.2015 г., в размер на 10%, считано от 29.12.2015 г. и ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН ********** да заплати на „А.н.и.“ АД, ЕИК********* сумата 263.06 лв.разноски в заповедното и исково производство и вместо това

                         П О С Т А Н О В Я В А :

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявения от „А.н.и.“ АД, ЕИК*********, срещу К.С.В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че К.С.В. дължи „А.н.и.“ АД на основание чл. 92 ЗЗД  сумата от 324 евро, представляваща неустойка за забава по чл. 9.1. от Договор за посредничество от 29.12.2015 г., в размер на 10%, считано от 29.12.2015 г, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 72502/2017 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН ********** да заплати на „А.н.и.“ АД, ЕИК********* сумата 343.62 лв.разноски в заповедното и исково производство и сумата 325 лв.разноски във въззивното производство.

         РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

                                           2.