№ 439
гр. Благоевград, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500576 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателката Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. В. Г.,
срещу Решение № 297/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 10/2023г. по описа
на Районен съд Гоце Делчев.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение. Сочи се, че мотивите на съда не се основават на събраните по делото
доказателства, а на лоши характеристични данни за ответницата. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
извод, че детето към момента на постановяване на първоинстанционното
решение се отглежда от майката в друго населено място, различно от адреса на
бащата, формирало е навици и привързаност към семейния и приятелски кръг,
има установени социални навици. Отделно социалния доклад от 11.04.2024 г.
на ДСП Сандански доказвал наличие на родителски капацитет на майката на
добри социално-битови условия за отглеждане на детето. Същите данни са в
противоречие с показанията на св. В.М. и мотивите на съдебното решение. В
тази част съдът бил дал повече вяра на свидетелските показания на лице в
съвместно съжителство с ищеца, отколкото на данните събрани от социалните
работници. Следвало да се съобразят показанията на св. В.М., която сочи че
ищецът работи в чужбина и няма постоянна работа на територията на
Република България, което обстоятелство повдигало въпроси за наличие на
риск при отглеждането на детето и способността на бащата да създаде трайни
1
социално - битови навици на детето. Отделно от това, кредитирайки
показанията на св. М., не е отчетен фактът, че самата тя е разведена и децата
от нейния предходен брак се отглеждат от бившия й съпруг. Макар това
обстоятелство да нямало връзка с предмета на делото, то било косвено
доказателство за социалния кръг на бащата, което рефлектирало на неговия
родителски капацитет.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на
решение, с което родителските права да бъдат предоставени на майката, при
която да се определи и местоживеенето на детето, да се осъди бащата да
плаща издръжка, както и да се постанови подходящ режим на лични контакти
между бащата и детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от другата
страна по спора.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемият К. А. не се явява,
въпреки че е задължен от съда да се яви за лично изслушване. Видно от
изготвения по делото социален доклад той е в Германия, заедно с новата си
жена и новороденото си дете.
Жалбоподателката Г. А. се яви пред настоящата съдебна инстанция и
заяви, че желае да продължи да се грижи за К.а, която посещава детска
градина. Бащата има друго дете и друга жена и не дава средства за издръжка.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението на
първата инстанция в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по
същество неправилно, поради следните съображения:
Първоначално Районен съд Гоце Делчев е сезиран с искова молба,
подадена от К. С. А. срещу Г. А. А., с която е направено искане да се
постанови съдебен акт, с който да се прекрати сключеният между страните
граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
родителските права по отношение на малолетната К.а А. да бъдат
предоставени на бащата К. А., при когото да се определи и местоживеенето на
детето, майката Г. А. да има право на лични контакти с детето, както и да му
плаща месечна издръжка.
Пред Районен съд Сандански Г. А. А. предявява иск срещу К. С. А. за
развод по чл. 49 СК, както и прави искане на нея да се предоставят
родителските права по отношение на малолетната К.а А., при която да се
определи и местоживеенето на детето, като бащата да има право на лични
контакти с детето, както и да плаща издръжка в размер на 250 лв. месечно.
Направено е искане бащата да заплаща издръжка за детето си за период от
една година преди предявяване на исковата молба в размер на 3000 лв.
Производството пред Районен съд Сандански е прекратено, като същото
е изпратено за разглеждане на Районен съд Гоце Делчев, поради наличие на
друго висящо дело за развод между същите страни. Двете дела са обединени в
едно дело под № 10/2023г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.
С протоколно определение от дата 16.04.2024г., постановено по гр. дело
2
№ 10/2023г., Районен съд Гоце Делчев е постановил привременни мерки, с
които е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето К.К. А. на майката Г. А. А. като привременна мярка до приключване на
делото; определил е местоживеенето на детето да бъде при неговата майка на
адрес с. **, област Благоевград; определил е режим на лични контакти между
бащата К. С. А. и детето К.К. А. както следва: бащата да има право да се
вижда и да взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от
18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделя, с две преспивания, със задължение
да взема и връща детето по неговото местоживеене при майката, както и за 10
дни през лятото и 5 дни през зимата, което време да не съвпада с отпуска на
майката. Бащата е осъден да плаща издръжка на детето си в размер на 240 лв.,
считано от 01.04.2024г. месечно, докато делото е висящо.
С решение по съществото на спора е прекратен бракът между К. С. А. и
Г. А. А., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Родителските права по отношение на детето К.а са предоставени на
бащата, при когото е определено и местоживеенето му, определен е режим на
лични контакти между детето и неговата майка, която е осъдена да плаща
месечна издръжка за детето си в размер на 240 лева. Ползването на семейното
жилище в с. Д. е предоставено на ищеца К. А..
Съдебното решение се атакува от Г. А. А. в частта, касеща родителските
права, местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката. Направено
е искане родителските права да се предоставят на майката, при нея да е
местоживеенето на детето, на бащата да се определи режим на лични
контакти, както и бащата да плаща месечна издръжка за детето си в размер на
300 лв.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
пред настоящата съдебна инстанция са представени два актуални социални
доклада, изготвени от ДСП Сандански и ДСП Гоце Делчев. Въз основа на
събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, че на 08.01.2019г. Г. А. А. и К. С. А. са сключили
граждански брак. Страните имат общо дете – К.К. А., родено на **г.
Понастоящем то е на шест години.
Установява се, че от края на 2022г. съпрузите не живеят заедно. Г. живее
в с. Микрево, заедно с малолетната К.а, а К. в с. Д.. От месец февруари 2025г.
К. А. живее заедно с новата си семена партньорка в Германия, от нея има и
новородено дете – дъщеря на два месеца. Последното се установява от
изискания от настоящата съдебна инстанция социален доклад от ДСП Гоце
Делчев.
По делото не е спорно и това, че освен детето К.а и новородената
дъщеря, ищецът К. А. има и други две деца - М., която е непълнолетна и
живее при него в с. Д., и М., който живее при майка си /неясно къде/. Данни за
другите деца се установяват при изслушването на самия ищец, както и от
показанията на св. М., сегашната съжителка на ищеца.
Установява се, че и Г. А. освен детето К.а има още две други
3
непълнолетни деца – М. и С.. Децата живеят при биологичния им баща, а
майката е осъдена да плаща издръжка. Като доказателство пред първата
инстанция е представена присъда, видно от която майката е осъдена на
наказание пробация за извършени от нея престъпления - неплащане на
издръжка на своите низходящи.
От представения пред настоящата съдебна инстанция актуален социален
доклад от ДСП Сандански се установява, че детето К.а А. живее заедно с
майка си Г. А. в с. **. Момичето посещава детска градина, има избран личен
лекар, здравната профилактика се провежда редовно – направени са
задължителните ежегодни профилактични прегледи и имунизации. За
малолетното момиче са осигурени подходящи битови условия, лично
пространство, храна, дрехи и обувки. Майката е подпомаГ. от
идентифициращия се като неин биологичен баща – Р.Д. и неговата съжителка
Р.С., с които лица майката и детето живеят в едно домакинство. Жилището, в
което живее семейството е чисто, подредено и уютно, майката и детето
ползват обособена стая, средата е спокойна и безопасна. Има обособени баня
и тоалетна. Г. А. работи, но без трудов договор, като получава дневна надница.
ПодпомаГ. е финансово от биологичния й баща /живеещ с нея/ и майка
/живееща в гр. Дупница/. Детето К.а има изградена силна емоционална връзка
с майката си, демонстрира привързаност към нея.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че
родителските права по отношение на малолетната К.а А. следва да бъдат
предоставени на майката поради следните съображения:
Касае се за малолетно момиче, което понастоящем е на шест години. От
раждането си детето е отглеждано първоначално от двамата си родители, а
впоследствие единствено от неговата майка. Между детето и майката е налице
силна емоционална връзка, пред социалните работници то е демонстрирало
привързаност към отглеждащият го родител – майката. Последната притежава
необходимия родителски капацитет, според собствените си възможности му е
осигурила подходящи битови условия, лично пространство, храна, дрехи,
обувки, чист, подреден и уютен дом. Родителят демонстрира желание да
продължи да се грижи за детето си, както до сега, което желание е заявено и
пред настоящата съдебна инстанция.
За разликата от това на настоящия етап бащата не би могъл да се
определи като подходящ родител, на когото да се възложи упражняването на
родителските права. Това е така, доколкото считано от м. февруари 2025г.
същият е заминал заедно с новата си жена за Германия, има и друго дете /бебе
на два месеца/, за което следва да полага непосредствени грижи. По повод на
подадената жалба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, бащата
не е подал писмен отговор, нито е депозирал становище, т.е понастоящем не е
ясно дали същият все още желае да полага грижи за дъщеря си К.а. Един от
доводите на районния съд, за да предпочете бащата са, че условията при него
са по-подходящи. Това на настоящия етап от производството е без значение,
доколкото К. А. живее в Германия, а не в с. Д.. Данни за това какви са
условията за живеене в Германия липсват, а и според съдът не е в интерес на
детето то да бъде отделено от сегашната му среда и да бъде отведено в друга
4
държава, от майката, с която детето винаги е живяло и от среда, която му е
позната.
Районният съд е приел, че майката не пpитежава необходимия
родителски капацитет, за да отглежда детето си, тъй като не плаща издръжка
за другите две свои деца, за което е осъдена, не води детето на лекар и на
детска градина, няма подходящи социално битови условия няма и постоянна
работа.
Действително жалбоподателката Г. А. има и други две непълнолетни
деца, които живеят с баща си и на които тя е осъдена да плаща издръжка.
Майката не е плащала издръжка за тях, поради което е осъдена с влязла в сила
присъда. Това обаче не може да послужи като основание за непредоставяне на
родителските права именно на нея, като се съобразят всички релевантни
обстоятелства, вкл. възможността и желанието другия родител да полага
грижи за малолетното дете.
Тук следва да се посочи и това, че бащата К. А. също има други две
деца – М. и М., за които не е ясно къде се намират сега и кои полага грижи за
тях.
Това, че майката няма постоянни доходи също не може са е основание за
това да не бъде предпочетен родител. Установи се, че същата работи, макара и
без трудов договор, и получава дневна надница. Освен това тя живее в едно
домакинство с баща си и сегашната му съжителка, които също подпомагат
майката и детето както финансово, така и в самото му отглеждане.
По отношение на доводите на съда, че детето се отглежда в неподходяща
среда, не е водено на лекар и на детска градина тези факти се опровергават от
изготвения пред настоящата съдебна инстанция социален доклад. В същия е
посочено, че детето посещава детска градина /макар и нередовно/, има личен
лекар, здравната профилактика се провежда редовно – направени са
задължителните ежегодни профилактични прегледи и имунизации. Налице са
осигурени подходящи битови условия, лично пространство, храна, дрехи и
обувки, жилището, в което живее семейството е чисто, подредено и уютно,
майката и детето ползват обособена стая, средата е спокойна и безопасна, има
обособени баня и тоалетна.
С оглед на горното настоящата съдебна инстанция намира, че
родителските права следва да се предоставят на майката, при която да се
определи и местоживеене на детето.
На бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти.
Предвид липсата на писмен отговор на въззивната жалба не е ясно при
евентуално уважаване на жалбата какъв режим желае бащата да му бъде
определен. Ето защо ще следва да се определи този посочен от майката във
въззивната жалба, като се направят някои уточнения, а именно: бащата да
може да взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца с право на
преспиване при бащата за времето от 10 часа в събота до 17 ч. в неделя, всяка
четна календарна година да взема детето при себе си за времето на
официалните празници на Коледа и Великден, с право на преспиване, всяка
нечетна календарна година да взема детето при себе си за Нова Година, с право
5
на преспиване, както и двадесет работни дни за времето на лятната ваканция,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Неотглеждащият родител, т.е бащата, следва да бъде осъден да заплаща
издръжка за детето. С исковата молба, подадена пред Районен съд Сандански,
майката е направила искане бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за
детето си в размер на 250 лв. месечно. С въззивната жалба се прави искане
издръжката да е 300 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че бащата следва да бъде осъден
да заплаща издръжка за детето си в размер на 270 лв. Това е минималният
размер издръжка, който се дължи съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК и
не може да е под този размер. По-висок размер на издръжка не следа да се
присъжда, доколкото по делото липсват данни с какви точно доходи разполага
бащата. Освен това той има и други свои непълнолетни деца /общо три, едно
от които бебе/, за които също трябва да полага грижи. Следва да се посочи и
това, че с исковата си молба Г. А. е направила искане за присъждане на
издръжка в размер на 250 лв. Изменение на този размер по чл. 214 ГПК пред
първата инстанция не е направено, такова се прави едва във въззивната жалба,
което е недопустимо.
Предвид горните съображения бащата следва да бъде осъден да заплаща
законовия минимум на издръжката от 270 лв. Тази издръжка следва да се
присъди, считано от подаване на исковата молба пред Районен съд Сандански
- 08.12.2023г. Обстоятелството, че с протоколно определение бащата е осъден
да плаща издръжка за детето в размер на 240 лв., считано от 01.04.2024г.
докато делото е висящо е без значение. Самите привременни мерки имат
временен характер и важат докато трае брачния процес. След приключване на
делото те или отпадат или се заменят от трайната уредба на отношенията
относно мерките за упражняване на родителските права. С постановяване на
решението по делото действието на привременните мерки отпада, отпада и
изпълнителната им сила. Ако са събрани суми по привременните мерки
/липсват данни за издаване на изпълнителен лист по привременните мерки, то
те следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител и евентуално
приспаднати.
С оглед на изложеното по - горе ще следва решението на първата
инстанция, с което родителските права на детето са предоставени на бащата,
определено е местоживеене, режим на лични контактни с майката и тя е
осъдена да плаща издръжка се отмени и вместо това се постанови друг
съдебен акт, с който родителските права да се предоставят на майката, при
която да се определи и местоживеенето на детето, да се определи режим на
лични контакт между бащата и детето и бащата да бъде осъден да плаща
издръжка за детето си в размер на 270 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба пред Районен съд Сандански от страна на Г. А..
Решението ще следва да се отмени и изцяло в частта относно
присъдените разноски и такси в полза на съда.
По разноските и дължимите държавни такси:
С оглед изхода на спора ще следва въззиваемият К. А. да бъде осъден да
6
заплати държавна такса върху присъдения размер на издръжката за първата
инстанция и държавна такса по въззивната жалба, доколкото
жалбоподателката е освободена от заплащането й. Дължимата държавна такса
е общо в размер на 595,70 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 297/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 10/2023г.
по описа на Районен съд Гоце Делчев, в частите с които: са предоставени
упражняването на родителските права над детето К.К. А., с ЕГН **********,
родена на ** г., на бащата - К. С. А., с ЕГН **********; е определено
местоживеенето на детето при бащата; е определен режим на лични
отношения и контакти на майката Г. А. А., с ЕГН **********, с детето К.К. А.,
с ЕГН **********, всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 17 часа, по
местоживеенето на детето; в частта с която Г. А. А., с ЕГН **********, е
осъдена да заплаща на К.К. А., с ЕГН **********, чрез бащата К. С. А., с ЕГН
********** - баща и законен представител на детето, месечна издръжка в
размер на 240 лева, платима до десето число на месеца, за който издръжката се
дължи, ведно с лихвата за забавените плащания, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, както и в частта с която Г. А.
А. е осъдена да заплати държавна такса и разноски по делото и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетната К.К. А., с ЕГН **********, родена на ** г., на нейната майка Г. А.
А., с ЕГН **********,
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К.К. А., с ЕГН **********,
родена на ** г., да бъде при нейната майка Г. А. А., с ЕГН **********, на
адрес: с. **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата К. С. А., с
ЕГН ********** с детето К.К. А., с ЕГН **********, както следва: бащата да
може да взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца с право на
преспиване при бащата за времето от 10 часа в събота до 17 ч. в неделя, всяка
четна календарна година да взема детето при себе си за времето на
официалните празници на Коледа и Великден, с право на преспиване, всяка
нечетна календарна година да взема детето при себе си за Нова Година, с право
на преспиване, както и двадесет работни дни за времето на лятната ваканция,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА К. С. А., с ЕГН ********** да заплаща издръжка на
малолетното си дете К.К. А., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г. А. А., с ЕГН **********, в размер на 270 лева месечно,
считано от 08.12.2023г., платима от 1 до 5 число на месеца, за който
7
издръжката се дължи, ведно с лихвата за забавените плащания, до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К. С. А., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд Благоевград държавна такса в размер на 595,70 лв., както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8