№ 15238
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20221110170343 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че С. Б. ***- *** дължи на „*** София“ ЕАД следните суми: сумата от
2298.30 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ул.
„***“, № 80, бл. 306, ет. 11, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 242.26 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 12.04.2021г., сумата от 58.49 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 10.55 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 12.04.2021г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 25428/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „*** София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на
топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че
съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
1
месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва доказаността по делото през исковия период да е била
в облигационни отношения с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, респ. да е
била потребител на доставяна до имота топлинна енергия. Оспорва доказателствената
стойност на представените с исковата молба съобщения към фактури и справки към тях, вкл.
годността им да установят дължимостта на претендираните суми. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по
давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „*** София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 03.04.1992г., че на посочената дата ответницата С. Б. ***-
*** е придобила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент
№ 53, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 80, бл. 306, ет. 11. С оглед на това, при липсата
на данни, а и на твърдения за отчуждаване на правото на собственост върху имота от
правната й сфера преди или по време на исковия период и доколкото съобразно изричното
изявление от името на ответницата в проведеното на 15.05.2024г. открито съдебно
заседание между страните не е спорно, че лицата, в чиято полза с нотариалния акт за
дарение от 03.04.1992г. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
жилището, са починали преди исковия период, следва да се приеме, че през същия
единствено ответницата е била носител на вещно право по отношение на процесния обект-
абсолютно вещно право на собственост. Ето защо и съобразно дефинитивната норма на чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме за установено, че същата е била потребител на доставяната
до имота топлинна енергия и като такъв е материално легитимирана да отговаря за
заплащане на цената й.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор от 09.01.2000г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която
се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза в процесния имот през исковия период е имало четири отоплителни
тела с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно
отчитане, както и щранг- лира в банята без ИРРО, за която поради това е начислявана
служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). А
топлинната енергия за битово гпрещо водоснабдяване е начислявана въз основа на
показанията на един водомер за топла вода, като за целта съгласно констатациите на
експерта в края на всеки включен в процесния отоплителен сезон били извършени реални
отчети. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите
пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период
общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал периодични метрологични
проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна
годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско
измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през
процесния период топлинна енергия на сумата от 2270.00 лева, като е съобразило и
издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява както от представените от подпомагащата ищеца страна
писмени доказателства, така и от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, поради което и при липсата на доводи, касаещи стойността й, следва да се
приеме за установено и задължението за заплащането й през исковия период именно в
претендирания размер от общо 58.49 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение на
разглеждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на задълженията по давност. Разгледано по същество, същото е неоснователно,
3
доколкото от датата на настъпване на изискуемостта на най- старото включено в исковия
период месечно задължение- това за м. 05.2018г., съобразно приложимите в случая общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.,
и при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на
ДВ, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 05.05.2021г., са изминали по- малко от три години, каквато е
продължителността на приложимия спрямо процесните вземания давностен срок, доколкото
същите са периодични съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК.
При тези мотиви искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за
цената на топлинната енергия следва да бъде уважен за сумата от 2270.00 лева, а за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, а искът, имащ за предмет
цената на услугата дялово разпределение, следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за
реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи
единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните
суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от представените от подпомагащата ищеца
страна документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, че за
процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като в края на
едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в случая
приложимо се явява цитираното правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила
от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи, тъй като в
случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за 2018-
2019г. и за 2019- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
4
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 91.18 лева, както и сумата от 421.32 лева, представляващи части от
сторените от него в заповедното и в исковото производство разноски за държавни такси и
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от определните от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от претенциите в полза на ответницата на основание
нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 37.70 лева, както и сумата
от 59.25 лева, представляваща части от заплатените от нея адвокатски възнаграждения за
заповедното и за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че С. Б. ***- ***, ЕГН
**********, дължи на „*** София“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 2270.00 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 80,
бл. 306, ет. 11, както и сумата от 58.49 лева, представляваща цена на предоставена в периода
от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 25428/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер
от 2298.30 лева, както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че С. Б. ***- ***, ЕГН **********, дължи на „*** София“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 242.26 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 12.04.2021г., както и сумата от 10.55 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 12.04.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
25428/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. ***- ***, ЕГН **********, да заплати
на „*** София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 91.18 лева- разноски за заповедното производство,
както и сумата от 421.32 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*** София“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на
С. Б. ***- ***, ЕГН **********, сумата от 37.70 лева- разноски за заповедното
5
производство, както и сумата от 59.25 лева- разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6