РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330107209 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Профи Кредит
България“ ЕООД против С. А. А. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2309/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII
граждански състав, както следва: 2 743, 80 лв. – главница по договор за
потребителски кредит №....; сумата от 378, 89 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 3 013, 93 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и
сумата от 770, 42 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до
25.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021
г., до окончателното изплащане на задължението.
Съдът констатира, че с доклада по делото неправилно е приел, че е
сезиран и с иск за заплащане на сумата от 26, 74 лв. – обезщетение за забава
за периода от 24.02.2019 г. до 31.07.2019 г., доколкото макар Заповед №
2309/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански
състав, да е издадена и за тази сума, последната не се претендира в
производството пред исковия съд. В този смисъл не е налице пречка с
решението по делото посочения пропуск да се отстрани, доколкото
1
доказателствената тежест е надлежно разпределена между страните и
защитата им не е ограничена.
Ищецът твърди, че на 27.12.2018 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит № ...., по силата на който на длъжника била
предоставена сумата от 3 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне
последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 4 451, 04
лв. на 24 месечни вноски. С договора било установено заплащане на
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги от 3 601, 44 лв.,
като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни
услуги, размерът на вноската е от 335, 52 лв., която месечна вноска е платима
на 23-то число на месеца. Сочи, че заемната сума е преведена по банкова
сметка, посочена от длъжника, на 27.12.2018 г. Сочи, че по силата на чл. 4 от
Общите условия към Договора е установено задължение за заплащане на
договорно възнаграждение, съгласно погасителния план, като към датата на
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е в размер на сумата от
378, 89 лв. Твърди, че на основание чл. 15 от Общите условия дължи
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ
размер от 3 601, 44 лв., като след осъществено частично плащане на сумата от
2 078, 16 лв., останало непогасено задължение от 3 013, 93 лв. Поддържа, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за сключване на договора за потребителски кредит и е по избор
на потребителя. Твърди, че предоставените услуги по сключения
допълнителен пакет са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че
потребителят може да се възползва от всяка една от тези услуги, като
задължението за заплащане на възнаграждение е с оглед предоставената
възможност за ползването им. Поддържа, че длъжникът е заплатил три пълни
и една непълна погасителни вноски, поради което и на основание чл. 12.3 от
Общите условия кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо на
16.08.2019 г. По така изложените съображения претендира заплащане на
непогасените задължения и уважаване на предявените искове.
Ответникът С. А. А. е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за
нейната неоснователност. Твърди, че е погасил изцяло получените суми по
договора чрез плащания на Кеш терминал, на които не се издават разписки.
Счита, че клаузите на договора, установяващи задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и възнаграждение по пакет допълнителни услуги са
нищожни. Счита, че допълнителното споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги е нищожно, тъй като посочените в последното услуги
са фиктивни, като последните нямат стойност като самостоятелни услуги, а се
заплащат общо от потребителя като допълнително възнаграждение по
2
договора за кредит. Счита, че по този е установен допълнителен, скрит разход
по кредита, който не е включен в годишния процент на разходите по кредита.
Твърди, че сключването на допълнително споразумение представлява условие
за отпускане на кредита, поради което длъжникът е бил принуден да го
сключи, което представлява допълнително основание за неговата нищожност.
Сочи, че предоставената по договора за кредит сума е в размер от 3 000 лв.,
от която са заплатени по твърдения на ищеца сумата от общо 1 879, 27 лв.,
поради което ответникът би дължал сумата от 1 120, 73 лв. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 2309/01.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: 2 743,
80 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ....; сумата от 378, 89
лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г.,
сумата от 3 013, 93 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, сумата от 26, 74 лв. – обезщетение за забава за периода
от 24.02.2019 г. до 31.07.2019 г. и сумата от 770, 42 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.07.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от
длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Исковете са предявени в законоустановения за това едномесечен срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговорят на специалните изисквания за
тяхната допустимост.
От договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ...,
сключен между С. А. А. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че
кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя
сумата от 3 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от
3
общо 4 451, 04 лв. на 24 месечни погасителни вноски. Установен е годишен
лихвен процент от 41, 17 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.
В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на
такса по закупен пакет „Допълнителни услуги“ в размер на сумата от 3 601,
44 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 150, 06. Страните са
договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 8 052, 48
лв., като общият размер на вноската е в размер от 335, 52 лв.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
Представено е Споразумение за предоставяне на пакет от
„Допълнителни услуги“, в което е установено, че допълнителните услуги се
изразяват в следните дейности: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски;. 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. С подписване на
споразумението страните са постигнали съгласие, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на предоставената услуга за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит, който разход е изцяло за сметка на
кредитополучателя при сключване на споразумението, но заплащането му е
разсрочено за срока на кредита. Установено е, че кредитополучателят има
право, но не е длъжен да поиска, предоставяне на всяка една от посочените
услуги през цялото време на. изпълнение на договора, като изпълни
изискванията за осъществяване на всяка една от услугите, договорени и
описани в Общите условия.
Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е
установен падеж на първата погасителна вноска на 23.01.2019 г. и падеж на
последната погасителна вноска – на 23.12.2020 г.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че
между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна
при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е
представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието
авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК,
поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в
представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.
Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи
Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски
кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно
4
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора.
По така изложените съображения съдът намира, че договорът за
потребителски кредит отговаря на формално установените изисквания по
Закона за потребителски кредит за минимално необходимо съдържание.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита от 3 000 лв. е
усвоена, като е заплатена на кредитополучателя на 27.12.2018 г. с банков
превод от сметка на ищеца към сметка на С. А. А.. Вещото лице е установило,
че за периода от 23.01.2019 г. до 20.05.2019 г. длъжникът е погасил сумата от
общо 1 231, 76 лв., като с посочената сума е погасено задължение за главница
от 256, 20 лв., задължение за договорна лихва от 300, 18 лв., възнаграждение
5
по пакет допълнителни услуги от 587, 51 лв., задължение за такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране от 60 лв. и част от начислено
обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до 31.07.2019 г. от 27, 87 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следва да се приеме, че заемната сума по договора за заем е усвоена от
потребителя към датата на сключването му, в който смисъл е заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като това обстоятелство не
се оспорва от ответника. За установяване на посоченото обстоятелство е
представено платежно нареждане от 27.12.2018 г.
Предвид така изложеното съдът намира, че договорът за кредит е
усвоен, като съдържанието му е съобразено с изискванията, установени в
Закона за потребителския кредит.
Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е настъпил падежът на последната погасителна вноска –
23.12.2020 г., поради което не следва да се пристъпва към изследване на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 41, 17 %, не
е нищожна. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към
задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов
ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната
икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични
средства срещу възнаграждение. В договора е посочен общият размер на
дължимата за срока на договора сума и съотношението й с главницата по
кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Следователно възнаградителната лихва е установена на
основание действителна уговорка между страните.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът
дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни
и не пораждат права и задължения за страните. Доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
6
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така
установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита
без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната
граница на годишния процент на разходите, която е предвидена с
императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в
договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при
установен размер на отпусната главница от 3 000 лв. и възнаградителна лихва
от 1 451, 04 лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на
кредитора, е предвидена още клауза, установяваща заплащане на
възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“ в размер от 3 601, 44 лв. По
този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, в
размер надвишаващ размера на възнаградителната лихва, което води до
двойно увеличение на възнаграждението за кредитодателя. Постигнато е
съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с
погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е
установено допълнително възнаграждение на кредитодателя, което на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК следва да се приеме за недължимо като
установено в размер, превишаващ посочения в договора и съобразен с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процент на разходите.
Клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет
„Допълнителни услуги“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл.
10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за предоставяне на възможност за отлагане и намаляване
на вноски, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представляват разходи по управление на договора, а разходите,
свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
са такива, свързани с неговото усвояване.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че по кредита са начислени и задължения за такси по Тарифата
за извънсъдебно събиране от 60 лв. Посочената тарифа не е представена по
делото, но с оглед нейния характер следва да се приеме, че така начислените
такси представляват такива за извънсъдебно събиране на задължението.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
7
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с установените
разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени условия след
настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат
права и задължения за страните и посочената сума от 60 лв. е недължимо
заплатена от страна на кредитополучателя.
Следователно за ответника е възникнало задължение за заплащане на
породените с договора задължения за главница и възнаградителна лихва в
претендираните от ищеца размери от 2 743, 80 лв.за главница по договор за
потребителски кредит № ... и сумата от 378, 89 лв. за възнаградителна лихва
за периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г., като предвид гореизложеното
предявеният установителен иск за заплащане на възнаграждение по пакет
допълнителни услуги за сумата от 3 013, 93 лв., следва да се отхвърли.
Доколкото обаче съдът установи, че клаузите, установяващи
задължение за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги и
такси за извънсъдебно събиране на задълженията, не пораждат права и
задължения за страните, заплатените от стана на длъжника суми за погасяване
на посочените вземания са недължимо заплатени – без наличие на валидно
правно основание за това. Тези суми е следвало да се приспаднат по реда на
чл. 76 ЗЗД от начислените задължения за главница и възнаградителна лихва.
От заключението на вещото лице се установява, че длъжникът е заплатил
сумата от 587, 51 лв. за възнаграждение по пакет допълнителни услуги и
сумата от 60 лв. за такси – или сумата от общо 647, 51 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
погасяване на задължението за главница чрез плащане, поради което
недължимо заплатената сума от 647, 51 лв. следва да се приспадне от
задължението за главница от 2743, 80 лв., като този иск следва да се уважи за
сумата от 2 096, 29 лв., представляваща задължението за заплащане на
главница вноските с настъпил падеж от 23.10.2019 г. – частично за сумата от
61, 45 лв., до 23.12.2020 г., които са останали непогасени в пълен размер,
което съдът установи при съобразяване на заключението на вещото лице с
посочени задължения по вноски и погасяване на общо платената сума по
вноските, дължими за главница.
Следователно следва да се присъди главница от 2 096, 29 лв.,
формирана от вноските с настъпил падеж за периода от 23.10.2019 г. до
23.12.2020 г., като за разликата над 2 096, 29 лв. до пълния му предявен
размер от 2 743, 80 лв. предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
8
В пълния й предявен размер следва да се уважи исковата претенция за
присъждане на възнаградителна лихва от 378, 89 лв. за периода от 23.04.2019
г. до 31.07.2019 г.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с установен
в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска
– 24.10.2019 г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2021 г. На основание чл. 6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (в сила от 14.05.2020 г.) не следва да се начислява обезщетение
за забава за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. Предвид изложеното
съдът служебно установи размера на обезщетението за забава върху всяка
непогасена вноска, считано от датата, следваща падежа деня на настъпване на
падежа й, посредством интернет калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) в размер на сумата от 214, 28
лв. По така изложените съображения акцесорната искова претенция следва да
се уважи за сумата от 214, 18 лв. за периода от 24.10.2019 г. до 25.02.2021 г.,
като за сумата над този размер до пълния й предявен размер от 770, 42 лв. и
за периода от 31.07.2019 г. до 23.10.2019 г., искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 3893/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 188, 68 лв., като
9
следва да му се присъдят по съразмерност 73, 47 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 137, 60 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от
300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от
120 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 257, 60 лв., от които с оглед уважената част от
предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 100, 30 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, които подлежат на присъждане с оглед отхвърлената част от
предявените искове. Ответникът е доказал разноски в общ размер от 850 лв.,
от които сумата от 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата
от 150 лв. за заплатен депозит за вещо лице, от които с оглед изхода на
правния спор – по съразмерност, следва да бъде присъдена сумата от 519, 04
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. А., ЕГН **********, с адрес...., дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 2 096,
29 лв. – главница, формирана от вноските с настъпил падеж за периода от
23.10.2019 г. до 23.12.2020 г. по договор за потребителски кредит № ...,
сумата от 378, 89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.04.2019 г. до
31.07.2019 г., и сумата от 214, 18 лв. – обезщетение за забава за периода от
24.10.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена Заповед № 2309/01.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
10
49, бл. 53 Е, вх. В, против С. А. А., ЕГН **********, с адрес ...., исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 3 013, 93 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ....; за разликата над уважения размер от
2 096, 29 лв. до пълния предявен размер от 2 743, 80 лв. за главница и за
разликата над уважения размер от 214, 18 лв. до пълния предявен размер от
770, 42 лв., представляваща обезщетение за забава, както и за периода
31.07.2019 г. до 23.10.2019 г., за които е издадена Заповед № 2309/01.03.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 73, 47 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, и
сумата от 100, 30 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
7209/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. А. А., ЕГН
**********, сумата от 519, 04 лв. – разноски в исковото производство по
гр.д. № 7209/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11