МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на
внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против подс. С.В.Б., ЕГН:********** за извършено пресъпление по чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с
чл.195, ал.1, т.4, предложение 1-во, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК, за това че на 03/04.03.2012
г. в гр. П. на
ул. „И. ш.”, чрез използване на МПС – л.а. „Ф.М. с ДК №. и при условията на
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - 2 бр. LCD-монитори марка „TOSHIBA”
на обща стойност
440 лв., 1 бр. ДВД плейър, марка „Пайнер” на стойност
1200 лв. и 1 бр. ДВД плейър марка „Елит” на
стойност 150 лв., всички вещи на
обща стойност 1790 лв., от владението
на Г.К.Л. в качеството му на управител
и законен представител на „С.
Т.” ЕООД-гр. Пазарджик, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои.
Делото е насрочено за разглеждане по реда на гл.
27 от НПК.
В
съдебно заседание подс. Б. прави изявление по чл. 371 т.2 от НПК като признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът прие
за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, които се подкрепят от
направените самопризнания и от събраните по реда и в съответствие с изискванията на НПК доказателства в досъдебното производство, а
именно, че подс. С.В.Б.
бил работник в „С. т.”
ЕООД – гр. П.
с управител св. Г.К.Л.. Като такъв подс. Б. знаел, че в автобусите
на фирмата има монтирани монитори
и ДВД-устройства, които искал да вземе
и да се разпореди
с тях като със свои. В изпълнение
на замисъла си на 03/04.03.2012 г. подс. Б. забрал св. К.В., който му гостувал,
и заедно отишли с л.а. „Ф.М.
с ДК №.,
ползван от подс. Б., в сервиза на фирмата,
находящ се на ул. „И. ш.” в гр. П., където
били паркирани автобусите. Подс. Б. влязъл
в сервиза. Същият знаел къде се
съхраняват оригиналните ключове на паркираните
автобуси, взел ги и отключил автобус
„Д.-С.” с ДК №...... Влязъл
през задната врата в автобуса, където демонтирал и взел ДВД плейър, марка „Пайнер” с черен панел и сериен
№ НG
ТМ006502EW.
След това отишъл при автобус „М.-Т. .”
с ДК №.,
отключил го и влязъл вътре. От
този автобус обв. Б. взел, като
предварително демонтирал като издърпал от
кабелите, с които били монтирани в автобуса, 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19
инча
със сериен №BO03H41PO767L1 с метална
поставка и 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19
инча
без сериен номер, с метална поставка, както и 1 бр. ДВД- плейър марка „Елит” с черен панел, със заличен
сериен номер. Отнетите вещи занесъл
в автомобила, където го чакал св.
К.В.. Сложил вещите на задната седалка,
а на св. В. заявил, че мониторите и ДВД-плейърите са негови.
След което двамата тръгнали с автомобила и отишли при св. Г. К., на когото подс. Б. оставил
отнетите преди това от него
вещи в залог, срещу сумата от
200 лв.
С протокол за доброволно предаване
/л. 20 от ДП/ горепосочените
вещи – 1 бр. ДВД плейър, марка „Пайнер” с черен панел и сериен № НG ТМ006502EW, 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19
инча
със сериен №BO03H41PO767L1 с метална
поставка и 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19
инча
без сериен номер, с метална поставка, както и 1 бр. ДВД- плейър марка „Елит” с черен панел, със заличен
сериен номер, са предадени от
св. КОЧЕВ. Същите са върнати срещу
разписка на собственика – св. Г.Л..
От заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна
експертиза се
установява, че общата стойност на движимите вещи,
обект на извършеното престъпление, възлиза на 1790 лв. по пазарни
цени към датата на извършване
на престъплението, като е приспаднато овехтяване, като стойността на отделните
вещи е както следва: 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19 инча
със сериен №BO03H41PO767L1 с метална
поставка – 220 лв.; 1 бр. LCD-монитор марка „TOSHIBA”, модел REGZA
19 инча
без сериен номер, с метална поставка – 220 лв.; 1 бр. ДВД плейър, марка „Пайнер” с черен панел и сериен № НG ТМ006502EW – 1200 лв.; 1 бр. ДВД- плейър марка „Елит”
с черен панел, със заличен сериен
номер – 150 лв.
Съдът установи, че не е на лице допуснато нарушение на процесуалните
правила от страна на разследващия орган. Спазени са всички законови изисквания
при събирането на доказателствата. Не се установи да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или на техните
защитници.
Видно при тези данни е, че от обектива и субективна
страна подс. Б. е осъществил престъпният състав на чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с
чл.195, ал.1, т.4, предложение 1-во, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК, като на 03/04.03.2012
г. в гр. П.на ул. „И. ш.”, чрез използване на МПС – л.а. „Ф.М. с ДК №. и при
условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - 2 бр. LCD-монитори марка „TOSHIBA”
на обща стойност
440 лв., 1 бр. ДВД плейър, марка „Пайнер” на стойност
1200 лв. и 1 бр. ДВД плейър марка „Елит” на
стойност 150 лв., всички вещи на
обща стойност 1790 лв., от владението
на Г.К.Л. в качеството му на управител
и законен представител на „С.
Т.” ЕООД-гр. П.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл от
страна и на подсъдимият, който е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си. Предвиждал е последиците.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете тежкото семейно положение на подсъдимият, който е вдовец
и оказаното съдействие в хода на съдебното производство.
Като отегчаващи – предходните
осъждания с влезли в законна сила присъди за извършени престъпления от общ
характер и негативните характеристични данни.
При определяне на наказанието по
отношение на подсъдимият съдът съобрази императивното изискване на чл. 373 ал.2
от НПК и определи същото при условията на чл. 58а ал.1 от НК, като на основание
основание чл. 196,
ал.1, т.2 във връзка с
чл.195, ал.1, т.4, предложение 1-во, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК във вр. с чл. 373 ал.2 от НК във
вр. с чл. 58а ал.1 от НК му наложи наказание от две
години лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимите съдът прие, че за поправянето и
превъзпитанието им е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
затворническо общежитие от закрит тип.
Внимателният
анализ на критериите за индивидуализация на наказанието даде основание на съда
да определи наказание лишаване от свобода в посочения размер, което наказание се
прецени като достатъчно за ефективното постигане на целите от реализиране на
наказателната отговорност по отношение на подсъдимият.
На
основание чл. 59а от НК съдът приспадна времето през, което по отношение на
подсъдимият е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 05.03.2012г.
Подбудите за извършване на деянията се
коренят в незачитане на установения
правов ред и стремежът от набавяне
на парични средства по неправомерен
ред.
С оглред изхода на делото подсъдимият беше осъден да заплати
сторените по делото разноски в размер на 50лв. за експертиза, платими по сметка
на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: