РЕШЕНИЕ
№ 20517
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110111472 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. М. С., подадена чрез адв. Т. Т., против
**********, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист от 14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 1202/2016 г. по описа на СРС, а именно за сумите: 532, 80
лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 225 лв. – съдебни разноски, поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че след справка за образувани изпълнителни дела установил, че
срещу него има образувано изп.д. № 20168380401575 по описа на ЧСИ М. Б.. След справка
по изпълнителното дело разбрал, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист
от 14.01.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 1202/2016 г. по описа на СРС в полза на ******** –
праводател на ответника. Сочи, че през 2014 г. сключил договор за потребителски кредит с
********, който спрял да изпълнява. Твърди, че не е уведомяван по реда на чл. 99 ЗЗД, че
взискател е ответникът по делото. Твърди, че по изпълнителното дело не са предприемани
никакви изпълнителни действия, считано от неговото образуване през 2016 г., поради което
и вземанията по издадения изпълнителен лист били погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
**********, подаден чрез адв. М., в който признава иска. Претендира разноски с
твърдението, че не е дал повод за завеждане на делото, възразява срещу претендираните
1
разноски от ищеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а
в открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да
се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
постановява решението си съобразно направеното признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендиратразноски в общ размер на 870,75 лв., представляващи сбора от
претендирано адвокатско възнаграждение по делото в размер на 800 лв., за което са
представени доказателства, че е заплатено и заплатена държавна такса в размер на 70, 75 лв.
Според настоящия състав и предвид направеното възражение претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия, поради което следва да бъде присъдено такова
в минимален размер от 400 лв.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. М. С.,
ЕГН **********, с адрес ************ НЕ ДЪЛЖИ на *********, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в ********** вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист от 14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 1202/2016 г. по описа на СРС, а именно за сумите: 532, 80
лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 225 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
********** да заплати на Д. М. С., ЕГН **********, с адрес ************ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 470, 75 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2