РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501522 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д. К. и А.
К.– *** граждани – ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител адв.Гюмова, срещу Решение №260134/16.06.21г., постановено от
Районен съд Поморие по гр.д.№670 по описа на съда за 2020г., с което всеки от
въззивниците е осъден да заплати на Етажна собственост на сграда „Делта“, в
комплекс „Сънсет ризорт“ – гр.Поморие, по 1663.69 лева – вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост, взето на
14.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.202г., до
окончателното й изплащане, както и сумата 69.78 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата, за периода 28.05.-25.10.2020г., както и разноските по делото.
Въззивниците излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и претендират неговата отмяна, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Според въззивниците, ищецът не е
изпълнил задължението си, вменено му с взетото по т.4 решение на ОСЕС от
14.11.17г., съгласно нормата на чл.50, ал.3 ЗУЕС, да разкрие банкова сметка със
специално предназначение – в тази връзка се развиват аргументи за характера на тази
сметка и не/възможността средствата по нея да се използват за други цели.
Оплакванията на въззивниците касаят и присъдените разноски в
обезпечителното производство, доколкото не са представени доказателства за техния
вид и размер.
Ищецът Етажна собственост на сграда „Делта“, в комплекс „Сънсет ризорт“ –
гр.Поморие, представлявана от управителя „Поморие Мениджмънт 2“ – ЕООД,
представя писмен отговор ва въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Според въззивника, управителят „Поморие
Мениджмънт 2“ – ЕООД е избран за такъв на 16/27.09.2019г. и след избора си е открил
сметка по чл.50, ал.3 ЗУЕС, по която следва да бъдат внесени процесните суми.
Оспорват се съображенията на въззивниците, че според вида на банковата сметка,
1
върху разходването на средствата по нея контрол се упражнява от банката – такъв
контрол може да упражнява само Общото събрание на ЕС. Излагат се съображения че
са приемани и плащания в брой на касата от етажни собственици, които се считат за
валидно изпълнение.
Аргументи излага и по въпроса за дължимите разноски, направени в
обезпечителното производство, с оглед ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТКВКС.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на
ответниците на етажни собственици, като носители на право на собственост върху
апартамент №***, на площ 107.88 кв.м., ведно с 16.89 кв.м. ид.м. от общите части на
сградата, находящ се в сграда „В - Бета“, с идентификатор ***, в комплекс „Сънсет
ризорт“ – гр.Поморие, придобит с договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт №***г. Установил е, че на 14.11.2017 г. е проведено Общо събрание на
Етажната собственост (ОСЕС) в сграда „Бета“, на което е взето решение за извършване
на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата и е определена
припадащата се на ответниците дължима сума съобразно площта на апартамента –
107.88 кв.м. Решението е влязло в сила. На 03.10.2019г. на ответниците е оправена
покана за плащане на дължимата сума по електронен път по електронната поща, както
и е посочена банковата сметка, по която това може да бъде извършено. Поради това и
на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона, намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази им
част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“,
чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.50 с.з. начин.
Следователно също от компетентността на Общото събрание е да определи размера на
ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да
атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. В настоящия
случай, атакуването на решенията е било безуспешно, поради което взетото решение
обвързва всички етажни собственици. Те дължат посочените суми, като вноски във
фонд „Ремонт и обновяване“.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба, въззивната инстанция
намира същите за неоснователни. Според нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС, средствата
във фонд „ремонт и обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение,
която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на
сдружението. В настоящия случай е безспорно, че управителят на ЕС е открил банкова
сметка за набиране на средствата по този фонд. Съгласно чл.6, ал.1, и 2 от Наредба №3
на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,
платежни сметки, водени от банки, се използват за изпълнение на платежни операции и
за съхранение на пари. Платежните сметки, водени от банки, могат да бъдат:
разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виждане без срок за
предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по
внасяне, прехвърляне и теглене на средства; платежни сметки за основни операции – за
съхранение на пари в левове и предоставяне на услуги по чл. 118 от Закона за
2
платежните услуги и платежните системи; сметки за електронни пари – за съхранение
на електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен достъп за изпълнение на
платежни операции; други видове платежни сметки, които се обслужват при
определени с договор условия и съгласно действащото законодателство. Следователно
Наредба №3 регламентира само основните видове сметки. Законодателят и БНБ не са
регламентирали изрично сметка със специално предназначение по чл.50, ал.3 ЗЕУС;
възможността да се открие определен вид платежна сметка, в т.ч. такава със специално
предназначение, се определя от договора между титуляра и банката.
Извън казаното, доколкото ответниците, в качеството им на етажни
собственици дължат исковата сума и са поканени от кредитора да я заплатят по
посочената им в поканата банкова сметка, за да са изправни длъжници и да изпълнят
добросъвестно задължението, е необходимо да преведат сумата по тази сметка. Ако
средствата по нея не се разходват целево – за ремонт и обновяване на сградата,
етажните собственици имат различни правни средства за защита на интересите им,
включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС противоправно
поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС.
Поради това въззивната инстанция намира изложените във въззивната жалба
оплаквания за неоснователни. Задължението за заплащане на процесните суми е
възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС, изискуемо е и като такова
подлежи на изпълнение. По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11,
т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е основателен в посочения размер. Първоинстанционното решение,
с което е уважен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна се дължат съдебно – деловодни разноски, в
това число и тези, направени в производството по обезпечаване на иска. Съобразно
тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Съобразно
посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи списък на
разноските и доказателства, че същите са направени – ако плащането е извършено по
банков път, следва да се представи съответното платежно нареждане.
В настоящия случай от представените по делото – л.70 и сл. и приложени към
списъка по чл.80 ГПК на въззивната страна се установява, че с Определение от
№260094 по ч.гр.д.№613/20г. по описа на ПРС, в полза на частния жалбоподател е
допуснато обезпечение на иска срещу настоящите ответници, чрез налагане на
възбрана върху 1/176 ид.ч. от собствения им недвижим имот. За образуване на
производството по обезпечение на иска по сметка на ПРС на 12.10.20г. е внесена
държавна такса, в размер на 40.00 лева, а по сметка на Агенция по вписванията на
23.10. – сумата 15.00 лева по ч.гр.д.№613/20г. За възнаграждение на адв. Радостина
Николова на 08.10.20г. по сметка е внесена сумата 500.00 лева. Тези писмени
доказателства установяват по несъмнен за въззивния съд начин, че ищецът е направил
разноски в размер на 555.00 лева в обезпечителното производство по обезпечаване на
иска по настоящото дело.
Доколкото крайният момент, в който ищецът може да претендира тези
разноски е приключване на устните състезания пред първата инстанция, настоящото
искане е направено своевременно. Същото е придружено и от доказателства, с които
ответната страна се е запознала към момента на представянето им, видно от протокола
от проведеното съдебно заседание. Ето защо въззивната инстанция намира, че в полза
на ищеца следва да се присъдят направените в обезпечителното производство съдебно
– деловодни разноски.
Следва да се присъдят и разноските, направени във въззивното производство, в
размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260134/16.06.21г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№670 по описа на съда за 2020г.
3
ОСЪЖДА Д. К., роден на **********г. БУЛСТАТ ********* и А. К. – родена
на **********г. БУЛСТАТ ********* – двамата *** граждани, с адрес по регистър
БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТЯТ Етажна собственост на сграда „Бета“, в комплекс
„Сънсет ризорт“ – гр.Поморие, представлявана от управителя „Поморие Мениджмънт
2“ – ЕООД, ЕИК203400119, СУМА, в размер на 350.00 лева - съдебно – деловодни
разноски, направени във въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4