РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Кърджали, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200485 по описа за 2022 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ******/
*******г. издадена от ПИ при РУ- К. Ю.П..
Жалбоподателят Р.А. чрез процесуалния си представител твърди, че
атакуваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и
нецелесъобразна. Моли съда да я отмени. В съдебно заседание
жалбоподателят А. се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата. В
ход по същество моли съда да уважи жалбата и да отмени заповедта за
задържане на лице като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и
нецелесъобразна. Настоява, че той бил задържан за срок от 24 часа на
*******г. в 15,30ч. за случай касаещ предходна дата *******г. В атакуваната
заповед е казано, че са налице данни за извършено престъпление по чл.325
ал.3 от НК, т.е. хулиганство по време на движение на МПС, а цялата проверка
извършена при издаване на атакуваната заповед не установява категорично
никакви данни за престъпление по посочения текст. В настоящият случай
принудителната административна мярка не е нито превантивна, нито
възпираща, нито отстранява нарушение или престъпление. От разпита на
свидетелите Р.П. и Т.Т. се установи, че нито към *******г., нито към
1
*******г. не е имало данни за ПТП между тези два автомобила, камо ли за
престъпление по чл.325 ал.3 от НК. Поради това подадената жалба е
основателна и моли за акт, с който да бъде уважена като се прогласи
нищожността и незаконосъобразността на атакуваната заповед за задържане
на лице с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Ю. П.- полицейски орган в РУ- К., се явява
лично и с юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Настоява, че в
случая е наложена принудителна административна мярка, която напълно
съответства на целта на закона по смисъла на чл.22 от ЗАНН, а именно за
предотвратяване и преустановяване на нарушение и вредните последици от
тях. Полицейският орган е извършил обективна преценка и въз основа на
предоставената от закона оперативна самостоятелност е взел решение, че с
това задържане ще бъдат изпълнени функциите на принудителната
административна мярка. Моли съда да потвърди изцяло заповедта и
претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът изразява съгласие с изложеното от процесуалния представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На *******г. около 23,50ч.
оперативно дежурната част в РУ- К. изпратили свидетеля Р.П., който бил на
работа тази нощ като младши автоконтрольор в сектор „П. п."- К. при
ОДМВР- К., в гр.К. до хотел „Г.“ във връзка с настъпило ПТП прераснало в
скандал между двама водачи. На место установил само лек автомобил марка
„Ф.“ с кърджалийска регистрация и водач Ф. М., който му обяснил, че лек
автомобил джип „Т.“ с регистрационен № ****** движейки се по улицата
ударил неговия автомобил, след което последвало пререкание и конфликт,
при който му била скъсана тениската. Свидетелят П. извършил оглед на
намиращия се там автомобил, но не установил следи по него, които да
отговарят на описанието на Ф. М.. За констатираното служителят уведомил
колегите си от охранителна полиция, които се отзовали на место няколко
минути по- късно същата вечер. Тъй като било късно да се издирва другия
автомобил с посочена регистрация ****** свидетелят Р.П. тръгнал от мястото
като продължил да изпълнява задължения тази нощ и написал докладна
записка, в която описал установеното от него на *******г. Такава с рег.№
2
*******/ *******г. била съставена и от С. Ю. Р. на длъжност полицай в група
ООР на сектор ОП при РУ- К., по повод посетено място за оказване на
съдействие на *******г. около 00,20ч. в гр.К. до хотел „Г.“. На датата
*******г. в РУ- К. постъпила жалба от Ф. И. М. срещу Р. Й. А. за деяния от
последния срещу него извършени на *******г. между 23,30ч. и 24,00ч. в гр.К.
пред входа на хотел „Г.“ изразяващи се в следното: удар с автомобил в
движение управляван от Р.А. по автомобила на подалия жалбата; обиди;
хващане за рамото и силно избутване, при което му скъсал
тениската;насилствено извеждане на трето лице от автомобила му. Към
жалбата било приложено Съдебно медицинско удостоверение № **/ 2022г. за
установени телесни увреждания на Ф. М. при извършен му преглед на
*******г. от 9,40ч. за случил се бой на *******г. около 23,45ч. По повод на
това била образувана преписка № ******/ *******г. По нея били снети
писмени обяснения същия ден от Р.А. и от Ф. М.. По повод установеното
ответникът по делото Ю. П. в качеството й на полицейски инспектор в група
„Т. п.“ на сектор „О. п.“ при РУ- К., съгласно Удостоверение № *******/
29.06.2022г. издадена от ОДМВР- К., издал Заповед за задържане на лице рег.
№ ********/ *******г., с която е задържан в 15.30ч. за срок до 24 часа Р. Й.
А. от гр.К. за това, че на *******г. около 23,30ч. извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото при управление на МПС „Т.“ с рег.№ ****** в гр.К. до хотел
„Г.“ по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Тази заповед е връчена на задържаното
лице, което е било освободено на следващия ден в 09,25ч. По повод на
задържането на Р.А. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол
за обиск на лице от *******г., освидетелстван е в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р А.Д.“- К. обективирано в Карта за медицинско освидетелстване
на лице, пребиваващо в помещение за задържане от *******г., както и е
уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник,
на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по
чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15
ал.2. По повод преписка № *******/ *******г. по описа на РУ- К. била
извършена проверка, по която няма образувано досъдебно производство или
друг вид производството, а същата на 17.06.2022г. е върната от Районна
прокуратура- Кърджали в РУ- К. за допълнителна проверка. Освен това в
Районен съд- Кърджали е образувано наказателно частен характер дело №
3
***/ 2022г. по тъжба подадена от Ф. И. М. срещу Р. Й. А. с обвинение по
чл.146 ал.1 от НК за деяние извършено на *******г. в гр.К.
Цялата тази фактология се установи на база събраните по делото
доказателства- гласни дадени от Р.П., Т.Т. и А.К., и писмени, на които съдът
дава вяра, тъй като са еднопосочни, последователни и логични. Всички те
дават сведения за възникнал конфликт на инкриминираната дата вечерта
между Ф. М. и Р.А..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от
ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно
чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която
е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72
от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е
предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена
на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа
във връзка с престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК, а именно за това, че
на *******г. около 23,30ч. извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
при управление на МПС „Т.“ с рег.№ ****** в гр.К. до хотел „Г.“.
Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване
на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено
престъпление по чл.325 ал.3 от НК, което и наложило прокурор при Районна
прокуратура- Кърджали да разпореди извършване на допълнителна проверка
4
по случая за изясняване на фактическата обстановка по подадената жалба от
Ф. М. на *******г. във връзка с евентуална съпричастност на жалбоподателя
А., авторство и съставомерност. Това е така, тъй като нормата на чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл.22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна
мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането, което в случая е налице с подаване на жалбата от
Ф. М. на *******г., по която е образувана преписка с № ********/ *******г.
по описа на РУ- К., които обстоятелства са вписана и в обжалваната Заповед
за задържане. За това задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да
5
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Издадената заповед се явява издадена при наличие на фактическо
основание- подадена жалба от Ф. М. от *******г. ведно със Съдебно
медицинско удостоверение № **/ 2022г., по която е образувана преписка в
РУ- К., с което е изпълнено изискването на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно
който административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност.
На следващо място задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла
да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин –
за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква
легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание,
репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от
доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно
превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност
да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде
приведено в действие наказателно преследване, при която да се снемат
обяснения от посочените в жалбата на Ф. М. лица, както и още на този ранен
етап по образуваната преписка в РУ- К. да се даде възможност на органите на
МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и
предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за
24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. В случая са били налице данни за престъпление от общ
6
характер описано като хулиганство при управление на МПС, което е
посочено да е изпълнено както словесно, така и физически, поради което е
било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна
административна мярка. Тук стои и обстоятелството, че след инцидента
случил се на *******г. задържаното лице е напуснало местопроизшествието,
не е останало на място и не е сигнализирало органите за случилото се, което
се потвърждава както от свидетелските показания на Р.П. и А.К., така и от
докладните записки на полицейските служители. И поради този факт е било
наложително прилагането на принудителна административна мярка по
отношение на Р.А..
От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че
атакуваната Заповед е наложена съгласно изискванията на закона и в
съответствие с целта му, при доказана необходимостта от задържането на
лицето, поради което следва да бъде потвърдена като законосъобразна.
Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за
отмяна на заповедта за задържане, поради следните съображения: вярно е че
задържането е станало на следващия ден след датата, на която се твърди, че
имало извършено деяние, но то е нямало и как да стане по- рано, тъй като е
било много късно и служителите са взели решение на следващия ден в
светлата част на денонощието да се изяснява случая, както и жалбата против
действията на Р.А. е подадена на *******г.; дали наличните данни за
извършено престъпление ще бъдат достатъчни по смисъла на чл.207 ал.1 от
НПК е ирелевантно по делото, тъй като в случая се изисква само да са налице
данни, каквито са били налични към момента на задържането, тъй като към
момента на взимане на решението за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР са
съществували данни, за да се направи извод за възможна съпричастност на
задържания към престъпление, предвид информацията, с която е разполагала
оперативно- дежурната част, които на *******г. късно вечерта са изпратили
служители на МВР на място, както и от постъпилата жалба от пострадалия Ф.
М. на следващия ден.
Предвид изхода на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски по делото от страна на двете страни, като при този
изход на делото е основателно това на ответника. В тежест на жалбоподателя
7
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в
размер на 100,00лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за
правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на ОД на МВР- К.,
юридическото лице, в което се намира административният орган постановил
атакуваната заповед за задържане. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Р. Й. А. от гр.Кърджали чрез
адвокат И. Б. против Заповед за задържане на лице с рег.№ ******/ *******г.
издадена от ПИ при РУ- К. Ю. П..
ОСЪЖДА Р. Й. А. с ЕГН ********** с адрес с.Ш. п., общ.К., ул.З. №
* да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата от 100,00 лева
представлява направените разноски за юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8