№ 14746
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110100686 по
описа за 2024 година
На 30.04.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № .... между М. В. П. (ищец) и
.... (ответник). Съгласно договора, ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 3200.00 лв..
Ищецът се е задължил да върне главницата и да заплати лихви по кредита на 18 вноски, като
общата сума за връщане е 4320.00 лв., включваща главница от 3200.00 лв. и лихва от 1120.00
лв. при лихвен процент 35.00%. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е
посочен като 49.66%.
Съгласно чл. 5 от Договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от ..... в полза на Дружеството. Твърди се, че ищецът е бил
длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение чрез поръчителство от .....
(.....). Между ..... p.l.c. и М. В. П. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) от
01.05.2023 г., по силата на който гарантът се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията по Договора за потребителски кредит, срещу такса в размер на 3232.00 лв..
Общото задължение на ищеца, включващо сумата за гаранция, възлиза на 7552.00 лв..
II. Твърдения на страните:
Ищецът М. В. П. е предявила иск за обявяване на Договор за потребителски кредит № .... от
30.04.2023 г. за нищожен. Тя твърди, че:
Договорът не посочва кои разходи формират ГПР.
Възнаграждението за гарант-поръчител не е включено в посочения размер на ГПР.
Потребителят не е имал възможност да откаже предоставянето на гаранция, тъй като
тя е предвидена като задължително условие за получаване на кредита.
1
Поръчителството е недействително, тъй като договорът не може да съществува без
него, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен.
Липсва посочен лихвен процент на ден.
Ответникът .... оспорва иска на всички основания, посочени в исковата молба. Той твърди,
че:
Кредитополучателят може да посочи поръчител, избран от него, поради което чл. 5 от
Договора е индивидуално уговорена клауза.
Посочен е действителният размер на ГПР, който не е по-висок от предвидения в
закона.
Ищецът е имал право в 14-дневен срок да се откаже от Договора, но не го е сторил.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което .... не е
страна.
III. Доказателства:
Съдът е приел и приложил към делото представените с исковата молба и отговора
доказателства, включително:
Договор за потребителски кредит № .... от 30.04.2023 г.
Договор за гаранция (поръчителство) от 01.05.2023 г.
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на .....
Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр).
Копия от вноски на cashterminal.
Справки за извършени плащания по дати и разпределения по пера, предоставени от
.....
Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице Х. Х. Й., която
установява, че уеб интерфейсът за кандидатстване за кредит изисква избор на гарант
(..... или личен поръчител) и не позволява преминаване към следващи стъпки без този
избор. Експертизата също така потвърждава наличието на одобрени заявки с лични
гаранти в системата на ....
Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице В. Д. П..
Експертизата установява, че ГПР от 49.66% в договора включва само лихвата, а не и
таксата за гаранция. Вещото лице изчислява, че ако таксата за поръчителство е включи
в ГПР, той става 242.65%. Експертизата не установява наличието на такса при избор
на личен гарант./ установено в проведено съдебнмо заседание на 28.02.2025г./
IV. Мотиви на съда:
Съдът намира, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
2
Относно нищожността на договора поради непосочване на разходите, формиращи ГПР,
и невключване на възнаграждението за гарант:
Съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания. Чл. 19,
ал. 1 от ЗПК дефинира ГПР като общите разходи по кредита за потребителя, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" включва и разходите за допълнителни услуги, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
От приетата ССчЕ се установява, че ГПР от 49.66% в Договора за потребителски кредит
включва само начислената лихва. Такса в размер на 12.35 лв. не е събрана или дължима от
кредитополучателя, за да достигне посочения ГПР от 49.66%. ССчЕ констатира, че ако
сумата за поръчителство се включи в изчислението, ГПР става 242.65%.
Въпреки твърденията на ответника, че изборът на поръчител е индивидуален и
незадължителен, СТЕ категорично установява, че уеб интерфейсът на ... не позволява
подаване на заявка за кредит без избор на гарант – или предложен от кредитора (.....), или
личен поръчител. Това означава, че предоставянето на обезпечение чрез поръчителство е
задължително условие за сключване на договора за кредит.
Следователно, възнаграждението за гарант/поръчител е разход, пряко свързан с договора за
кредит и е задължително условие за получаването му. Неговият размер е трябвало да бъде
включен в изчисляването на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Неправилното посочване на
ГПР, което изключва значителен разход като таксата за гаранция, води до недействителност
на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Тази практика заблуждава потребителя
относно реалната цена на кредита и е нелоялна търговска практика. Съдът е длъжен да
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на Директива 2008/48 относно потребителските
кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите. В този смисъл е и практиката
на Съда на Европейския съюз (СЕС), напр. Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-
448/17 и Решение по дело С-453/10.
Експертизата ясно показва, че системата на ... е така създадена, че не позволява
кандидатстване за кредит без избор на гарант, независимо дали той е личен или
предложен от кредитодателя. Невъзможно е да се продължи процеса, без да се избере една
от двете опции за гарант
Това пряко подкрепя твърдението на ищеца, че предоставянето на гаранция (поръчителство)
е задължително условие за получаване на кредита.
Според Закона за потребителския кредит (ЗПК), ако сключването на допълнителна услуга е
задължително условие за получаване на кредита, разходите за тази услуга трябва да бъдат
3
включени в Годишния процент на разходите (ГПР). Тъй като гаранцията е задължителна,
таксата за нея (в случая 3232.00 лв. за гаранцията от ..... ) би трябвало да е част от ГПР.
Експертизата дори изчислява, че ако тази сума се включи, ГПР би бил 242.65% , което е
значително по-високо от обявените 49.66%.
Неправилното посочване на ГПР, което не включва всички задължителни разходи, е
възприето в съдебната практика (включително на СЕС, ВКС, СГС) като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика.
Потребителят не може да вземе информирано решение, ако му се представя непълна или
невярна информация за действителната цена на кредита.
Съдът намира, че между Договора за потребителски кредит и Договора за гаранция
(поръчителство) е налице тясна корелация и взаимозависимост. Те следва да се разглеждат
като едно цяло, доколкото кредитът не може да бъде сключен без обезпечение, а вноските
по двата договора се дължат едновременно на едни и същи падежни дати и спрямо едно и
също лице. Осъществява се фактическият състав на неравноправност и се разкрива
недобросъвестност на кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил справедливо и
добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза за толкова
високо възнаграждение при индивидуални преговори. В този смисъл е и практиката на
Софийския градски съд (СГС) и Върховния касационен съд (ВКС), които приемат, че
записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият,
представлява "заблуждаваща търговска практика".
Относно твърдяната нищожност на договора за поръчителство:
Ищецът твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от правно
основание, доколкото длъжникът не получава никаква престация от поръчителя, а
заплащането на възнаграждение на поръчителя вместо на кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143,
т. 1 от ЗПК. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, противоречи на добрите нрави
съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. Необходимо е да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. По договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради
което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Подобно изискване
противоречи на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити,
която забранява безотговорното кредитиране. Предвид акцесорния характер на договора за
поръчителство, ако договорът за потребителски кредит е нищожен, то и обезпечителната
сделка следва да е нищожна.
Относно липсата на посочен лихвен процент на ден:
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора, нито в общите
условия, има посочен лихвен процент на ден. Чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при
4
посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е
посочен лихвеният процент на ден. Това в случая не е направено. Поради това и следва
изводът, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на член
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Съдебно-счетоводната експертиза е приета и на вещото лице е изплатено възнаграждение в
размер на 500 лв., по внесения от ответника депозит. Съдебно-техническата експертиза е
приета и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 450 лв., по внесения от
ответника депозит. Държавната такса е в размер на 303.00 лв.. Адвокатското
възнаграждение за адвокат А. Д. се определя в размер на 250 лв. с включен ДДС от съда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че Договорът за потребителски кредит № .... от
30.04.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, поради неправилно посочен ГПР и
невключване на задължителни разходи, както и поради липса на посочен лихвен процент на
ден.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит № .... от 30.04.2023 г.,
сключен между М. В. П., ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател, и ...., ЕИК
......., в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ......., да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № .., адвокатско
възнаграждение в размер на 250.00 лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ......., да заплати на М. В. П., ЕГН **********, сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 303.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5