Решение по дело №50/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 351
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20213100500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана
от„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* срещу решение № 261308/,
19.11.2020г. постановено по гр.дело № 3861 по описа за 2020г., на ВРС,с което се

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Б. А., с
ЕГН ********** и постоянен адрес ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“№258 сумата от 3259.63 лв. /три хиляди двеста петдесет и девет
лева и шестдесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 31.01.2017г. до 09.12.2019г. в обект на потребление
находящ се в гр.Белослав, кв. „Младост“, вх.А, ап.2 отчитан по клиентски номер **********
и абонатен номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура
№**********/17.02.2020г. с получател Р. Б. А..

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Б. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес ********** сумата от 590.38 лв.
1
/петстотин и деветдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по
изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и се
претендира постановяване на друго,с което предявения иск бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор ,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск депозиран от Р. Б. А., с ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3259.63 лв. , претендирана от ответното
дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 31.01.2017г. до
09.12.2019г. в обект на потребление находящ се в гр.Белослав, кв. „Младост“, вх.А, ап.2
отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура №**********/17.02.2020г. с получател Р. Б. А..
Ищцата твърди, че е клиент на „Енерго-про Продажби“ АД на ел. енергия
доставяна в обект на потребление в гр.Белослав, кв. „Младост“, вх.А, ап.2 отчитан по
клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Установила е, че в следствие на
проверка на СТИ е извършена корекция на сметка. С писмо от 17.02.2020г. ответното
дружество уведомило ищцата, че СТИ не е отчитало правилно и е извършена корекция на
количеството консумирана ел. енергия и дължимата за него сума. Издадена е фактура
№**********/17.02.2020г. на стойност 3259.63 лева .Ищцата твърди, че не е извършила
неправомерно присъединяване. Не е присъствала на проверката и не знае как е проведена и
какво е установено. Всички книжа са съставени и подписани от служители на ответното
дружество, което поставяло под сериозно съмнение описаното.Правилата за измерване на
2
количество електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013г. били отменени с решение на ВАС и за ответното дружество липсвали
действащи правила за извършване преизчисление на количеството ел. енергия при
установяване на конкретни случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване.
Моли за уважаване на исковата претенция и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.Излага,че на основание
ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. има основание за извършване на едностранна
корекция на сметки.Налице са всички предпоставки да се извърши корекция – ищецът и
ответното дружество са страни по облигационно отношение по договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД, при извършена, в изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ, техническа проверка на
измервателната система на ищеца бил подменен електромера на обекта на потребление на
ищеца, като при извършена метрологична експертиза било установено точно количество
неотчетена ел. енергия потребена в обекта на ищеца. Техническата проверка е извършена в
присъствието на един свидетел. В условията на евентуалност, при извод за неприложимост
на чл.55 ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, се поддържа, че сумата е дължима на основание
чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена, но
незаплатена от ищеца ел. енергия.Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждане на
направените по делото разноски..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба
следва да се посочи, че :
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице спор относно дължимостта на
процесната сума.
Настоящият състав приема, че ответникът не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период, отчетено е от метрологично годно
средство за търговско измерване
Правният спор се регулира от а чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция,
ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), и нормите, предвидени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
3
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от
30.04.2019г., които са влезли в сила от 04.05.2019г.
По изложените съображения съдът намира, че към момента на извършване на
проверката – 09.12.2019г. е съществувало законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за
извършване на корекцията.
В настоящият случай, не е налице предвидената в чл.55, ал.1 ПИКЕЕ
възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се
установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване,независимо че е съставен констативен
протокол при спазване на реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ,
Видно от доказателствата по делото е обстотелството, че при монтажа на
електромера са записани показанията му по тарифа 1 и тарифа 2, но не и по
невизуализираните на дисплея тарифи. Неустановено по делото е какви са били
показанията на процесния електромер по невизуализираните на дисплея на електромера
регистри, както и в сумарния му регистър към датата на монтажа му на обекта на
потребление на ищцата.
Дружеството не е изпълнило задълженията си за обслужване на измервателните
системи и за съставяне на досие на измервателната система, което съгласно чл.33, ал.1, т.1
ПИКЕЕ следва да съдържа и показанията на всички регистри към датата на монтаж и
демонтаж на средството за търговско измерване, а съгласно чл.33, ал.1, т.7 ПИКЕЕ и данни,
свързани с обслужването и проверката на измервателните системи по реда на
раздел VIII.,още повече че задължението за обслужването на измервателните системи най-
малко веднъж на три месеца се отнася за всички измервателни системи, включително и тези
с предоставена мощност под 100 kW.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не успял да докаже
при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната
сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода от спора ,въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна,
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 458,17 лв,съобразно
4
представения списък и намалени до минималния размер предвиден в Наредбата за
адв.възнаграждения,с оглед направеното възражение за прекомерност и липса на правна
сложност на правния спор.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261308/, 19.11.2020г. постановено по гр.дело №
3861 по описа за 2020г., на ВРС
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Б. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес ********** сумата от 458,17 лв,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК,пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, на осн чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5