№ 15
гр. ******, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231860200083 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ПИМК“ ООД с ЕИК115536179
срещу Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
гр********, с който за нарушение, установено от електронна система за събиране пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура", на жалбоподателя, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. С определение по настоящото дело,
производството е спряно на основание чл.144 от АПК, във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК до
приключване на дело № С-61/2023 г. на СЕС, което е приключило с постановяване на
решение, като на основание чл. 144 от АПК, във вр. чл. 631, ал. 2 от ГПК, съдът е
възобновил производството по делото.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез депозирани становища от
процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на
същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в
обжалваното наказателно постановление, ангажира доказателства, моли за отмяна на
същото, претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител и в депозирани становища
заявява становище за отхвърляне на жалбата, претендира разноски.
Районна прокуратура-******, ТО-****** не взима становище по жалбата.
1
Районен съд-******, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се събраха писмени доказателства по представената административно
наказателна преписка, съдържаща: Жалба с вх. № НТУ/53-00-2880/ 24.04.2023 г. - оригинал с
приложения; Електронен фиш (ЕФ) № ********** - заверено копие; Доклад от Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по
чл. 179, ал. 3 - Зв - извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на
пътно превозно средство (ППС) с per. № РВ******МТ - 2 бр. снимки - извлечение; Справка
за собственост на МПС с per. № РВ******МТ - 1 стр. - извлечение; Известие за доставяне на
електронен фиш № ********** - заверено копие; писмо с вх.№1402/07.05.2024г. от
Национално тол управление; писмо с вх.№1432/08.05.2024г. от „Джиджитол смарт
инфраструктура“ АД; писмо от „Джиджитол Смарт Инфрастуктура“ АД, с противоположен
отговор на същите въпроси, поставени по друго дело НАХД 408/2023г. по описа на РС-
Петрич, от които се установява, че административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на електронен фиш, затова, че на 24.02.2021г.. в 11:19 часа, е
установено нарушение No BC7A274ACB9E1EDDE053031F160A3F44., с ППС ВЛЕКАЧ
МЕРЦЕДЕС 1844 ЛСНРЛ, регистрационен номер РВ******МТ, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5. в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Челопеч, за движение по път I-6 км 189+562, с посока Нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10301, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-6 км 189+562. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: "ПИМК" ООД,
със законен представител А. И. Й., с постоянен адрес: /седалище и адрес на управление:
4108 област ***, община **********, с. ********, местност ЗАХАРИДЕВО 043А, с ЕИК:
*********, с което на жалбоподателя, за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00
лв.
По делото е изготвена съдебнотехническа експертиза, като е посочено, че размерът на
пътната такса за процесния пътен сегмент ********** е 0,03 лв., като по начина на
свързване на БУ и монтирането му на предната стъкло, е изключена възможността по време
на движение водача да спре работата на същото, като при скорост над 10 км/ч бутоните на
работят.
Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че ЕФ е издаден от материално
2
и териториално компетентен за това орган и формално съдържа всички необходими
реквизити. Същевременно предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури/Директива 1999/62/ЕО/, защото цитираният
текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Практиката на съда на Европейския съюз /съединени дела С-497/15 и С-498/15)/, е че чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата, относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, санкцията е абсолютно опредЕ., т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и прочие, като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Изводите, направени от настоящия въззивен съд, е че обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразент поради нарушение на изискването за
пропорционалност, тъй като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП наказание е в
противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62, което се установява и в решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело C-61/23, а именно, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП е абсолютно опредЕ., т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на
конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения
3
от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от
изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един
и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на
Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
Воден от изложеното настоящия въззивен състав намира, че санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът
на санкцията от 2500,00 лева надхвърля значително дължимите от
собствениците/ползвателите на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни,
съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предвид че жалбоподателят е отправил претенции за
присъждане на разноски, то следва същото да бъде уважено и да бъдат възложени на
въззиваемата страна в размер на 820,00 лв..Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „ПИМК“ ООД с ЕИК115536179, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление:
гр********, бул. „Македония“ №3, да заплати на „ПИМК“ ООД с ЕИК115536179 сумата от
820,00 лева, представляваща сторени разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд******** – Област по реда на глава дванадесета
от АПК.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4