№ 152
гр. Разград, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500*** по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. П. П. чрез пълномощник против Решение № 341/
15. 05. 2025 г. по гр. д. № 872/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която се
разваля сключения между П. П. П. и Ц. М. М., /починала на 12.08.2022г./ , договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 78, том. 4, дело № 602/23.06.2022г. на Нотариус № *** НК, вписан под
Акт № 15, том 8, дело № 1376/23.06.2022г. на Службата по вписванията Разград, с който
договор Ц. М. М. прехвърля собствеността върху следния имот: 419/3124 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор 61710.505.2448 по КККР на град Разград, общ. Разград,
обл. Разград, последно изменение от 04.02.2021 г,. целият с площ 3124 /три хиляди сто
двадесет и четири/ кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2448, при граници: 61710.505.47, 61710.505.7005, 61710.505.51,
61710.505.5196, 61710.505.52, 61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.53, 61710.505.2449,
заедно с 1/2 идеална част от построената в него СГРАДА с идентификатор 61710.505.2448.1
с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ от 70
кв.м., с избено помещение от 12 кв.м., срещу задължението на П. П. П. да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката Ц. М., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водила до този момент, докато е жива, както и за благодарност за полаганите до този
момент, в продължение на 5 години грижи, поради неизпълнение, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД .
1
С необжалваната част е отхвърлен предявения от ищците иск срещу ответника с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожност поради липса на съгласие, на
същия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен между П. П. П. и Ц. М. М., като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат
доводи, че решението е процесуално недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемите чрез пълномощник са депозирали писмен отговор. Изразяват
становище, че жалбата е неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е иск с правно осн. чл. 87, ал. 3
от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните договор за
прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с
нотариален акт № 78, том. 4, дело № 602/23.06.2022г. на Нотариус № *** НК, вписан под
Акт № 15, том 8, дело № 1376/23.06.2022г. на Службата по вписванията Разград, Ц. М. М. -
наследодател на ищците, действаща чрез пълномощника си П. П. П. е прехвърлила правото
на собственост на П. П. П. върху следния имот: 419/3124 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 61710.505.2448 по КККР на град Разград, целият с площ 3124 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2448, при
граници: 61710.505.47, 61710.505.7005, 61710.505.51, 61710.505.5196, 61710.505.52,
61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.53, 61710.505.2449, заедно с 1/2 идеална част от
построената в него СГРАДА с идентификатор 61710.505.2448.1 с предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ от 70 кв.м., с избено помещение от
12 кв.м., срещу задължението ответника да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, докато е жива .
2
С нотариален акт /НА/ № 7, том 2, дело № 169/08.06.2022г. на Нотариус № *** НК,
вписан под Акт № 53, том 7, дело № 1218/08.06.2022г. на Службата по вписванията Разград,
Ц. М. М. прехвърля с покупко-продажба чрез пълномощника П. П. П., договарящ сам със
себе си, собствеността върху следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.504.106.1.83 с административен адрес ***, с предназначение: Жилище, апартамент,
брой етажи: 2, с площ от 43,20 кв.м., ведно с избено помещение № 11 с площ 2,36 кв.м., за
сумата от 8000лв.
Ответникът е отговорил на поставени по реда на чл. 176 ГПК въпроси лично, в
съдебно заседание на 04.03.2025г., като на въпроса кога е предал сумата от 8000 лв.,
посочена като продажна цена в нот. акт № 53, том 7, дело № 1218/2022 г. на покойната Ц. М.
и за какви цели е изразходена, е отговорил, че сумата е в касата, където са и златните й
накити, а парите били използвани за лечението в хосписа. На въпроса дали знае какъв е
размера на месечната пенсия на Ц. М. в периода 01.01.2028 г – 12.08.2022 г., и по какъв
начин е получавана от титуляра, ответникът отговаря, че той е получил пенсията от пощата,
с пълномощно, което Ц. му била предоставила. Същото обстоятелство се установява и от
Писмо изх. № 11-01-690-2/ 30. 09. 2024 г. на Български пощи, че за периода от 19. 05. до 10.
08. 2022 г. пенсията е получена от ответника.
Видно от Писмо, изх. № 14-ИСК-15558/1/ 21. 10. 2024 г. на „Банка ДСК“ АД
наличността по банковата сметка на Ц. М. М. към 05. 05. 2022 г. е била 5 570, 92 лева, а към
07. 07. 2022 г. е 0, 00 лева, упълномощен по сметките е бил П. П. П..
Представена е преписка от „Алфамед хоспис“ ЕООД за изплатените суми на хосписа
за периода от 28. 04. до 11. 07. 2022 г. в размер общо на 7 372, 28 лева. Удостоверено е, че
сумите са платени от ответника в брой и по банков път. По водено дело от хосписа срещу
ответника сумата 2000 лева е била изплатена в брой.
Прехвърлителката Ц. М. М. е починала на 12.08.2022 г.
Въз основа на Договор № 684 от 28. 04. 2022 г., сключен между П. П. П. и „Алфамед
хоспис“ ЕООД гр. Търговище, пациентът Ц. М. М. е била настанена за отглеждане в
хоспис.Според заключението на назначената съдебно-графологична експертиза,
подписа,положен в договора на страница 3в полета 3.12. и 3.13. след текста "съгласен",
както и на стр. 4 от договора след текста "пациент", не са положени от Ц. М. М. .
Св. М. Т. дава показания, че З., който бил племенник на Ц. М. често пътувал от с.
Бяла, където живеел, до гр. Разград, за да провери дали леля му има нужда от нещо. З. я
канил да я вземат да живее при тях в с. Бяла, но Ц. отказала да напусне родната си къща.
Намерили я паднала в градината и я откарали в хоспис. П. я откарал в хосписа. П. не
разрешавал да я посещават в хосписа.
Св. К.Д. дава показания, че от З. знае, че в края на месец април 2022 г. П. настанил
леля му в хоспис и не ги пускали да я виждат. Тя починала в хосписа. Не искала да продава
имотите си, но били прехвърлени на П..
Според показанията на св. М.Т., З. му споделил, че идвал около Великден 2022 г. в
3
Разград и намерил леля си паднала на двора. Настанил я в болница, после П. я настанил в
хоспис. З. се притеснявал за отношението на П. към леля му, защото й искал пари назаем, не
се грижел за нея. Няколко дни преди да почине съседи я уведомили, че около имота се въртят
чужди хора.
Свидетелката К.В. е административен ръководител на хосписа в гр. Търговище. П.
настанил леля си в хосписа, той платил за престоя й, правел всичко което трябвало. Ц.
подписала документите, когато я приели в хосписа. Била парализирана от кръста надолу. П.
посещавал Ц., имало периоди, когато не ходел по няколко дни, но поддържал контакт със
свидетелката по телефона. Когато приели Ц. в отделението по ортопедия, П. го нямало и
свидетелката ходела да й носи храна. Не се допускало посещение на лица, извън желанието
на потребителя.
Св. П. В. работи в хосписа като помощник-рехабилитатор. П. настанил Ц. в хосписа,
която била парализирана от кръста надолу. Ц. била борбена, макар, че знаела, че е малък
шанса да се възстанови. 5 дни в седмицата се провеждала рехабилитация. П. заплащал
разходите, често ходел на свиждане.Той имал някакви финансови затруднения, закъснявал с
плащанията, впоследствие имал да заплаща някаква сума. Ц. се включвала в заниманията,
организирани от ерготерапевта, но не изявявала желание да се събира с другите пациенти,
защото нямала желаие да рисува или да реже картинки. Умолявала свидетеля да я изведе, да
я заведе на ресторант, да види други хора.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Неоснователен е изложеният довод във въззивната жалба, че предявения от ищците
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор с нотариален
акт № 78, том. 4, дело № 602/23.06.2022г. на Нотариус № *** НК, вписан под Акт № 15, том
8, дело № 1376/23.06.2022г. на Службата по вписванията Разград е недопустим, тъй като не
притежават право на иск с оглед на това, че не са наследници на кредитора по алеаторния
договор.
Според приложените удостоверения за наследници, прехвърлителката Ц. М. М. е
починала на 12. 08. 2022 г. и нейн наследник по закон е бил М. М. М., починал преди нея –
на 08. 09. 2007 г. Последният е оставил за законен наследник своя син – З. М. М., който към
момента на откриване на наследството на Ц. М. М. е бил жив и съгл. разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от ЗН е заместил своя наследодател М. М. М.. З. М. М. е починал на 22. 12. 2023 г. и
неговите наследници – съпруга и две деца /ищците по делото/ се явяват наследници на
открилото се след смъртта му наследство не по заместване, а по закон – чл. 9 от ЗН.
Според типичното съдържание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, ответникът е длъжен да доставя със свои средства до
края на живота на прехвърлителката пълно пряко задоволяване на нуждите й на живот.
Изпълнението на тези задължения трябва да е ежедневно и непрекъснато, докато е
необходимо.От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ответникът не е
изпълнил задължението си да престира грижи и средства, съобразно договора в пълен обем.
4
Установява се, че прехвърлителката Ц. М. М. е страдала от тежко заболяване – мозъчен
инфаркт, мозъчен спинален инсулт, което е довело до парализата й от кръста надолу и след
изписването й от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, на 28. 04. 2022 г. ответникът я е
настанил в хоспис в гр. Търговище, където е починала на 12. 08. 2022 г. В издадената
епикриза от болницата е предписано лечение – да продължи лечение в рехабилитационен
стационар и да се яви на контролни прегледи на 10. 05. и 23. 05. 2022 г. Тези препоръки не са
изпълнени.В хосписа е била под непрекъснати медицински грижи, поради което следва да се
приеме, че изпълнението на договора за предоставяне на грижи е предоставено на трето
лице. Била е провеждана рехабилитация, според показанията на св. В., но други медицински
грижи с оглед здравословното състояние на прехвърлителката, не се установява да са били
ангажирани от ответника. Не е ясно колко често ответникът е посещавал прехвърлителката и
защо е ограничил социалните й контакти, общуването с външни за хосписа лица. Според
показанията на св. В.а, лично тя е носила храна на Ц. М., когато се наложило да я преместят
в отделението по ортопедия в болницата в гр. Търговище, където престояла 3-4 дни. Ц. М. е
била активен, буден, интелигентен човек с нужда от разнообразни социални контакти и
занимания. Ответникът явно не е откликвал на тези нужди, след като е молила св. В. да
излезе с него извън хосписа, за да види хора. Добрата грижа, дължима от ответника с оглед
здравните и социални нужди на прехвърлителката, е могла да бъде предоставена чрез
провеждане на рехабилитация в болничното отделение, съгласно лекарското предписание, а
в последствие и с домашни посещения на рехабилитатор, доколкото се установи нуждата от
социални контакти, привързаността на Ц. М. към дома й /отказала е да се премести при
племеника си предходната година/ и жаждата й за развитие и поддържане на ума, която е
задоволявала с четенето на книги.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, за което са събрани гласни и писмени
доказателства, че ответникът не е престирал необходимата издръжка. Издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) . В случая се
установява, че ответникът се е разпореждал с пенсията на прехвърлителката, с наличната
сума по банковата й сметка, с получената сума от продажбата на друг нейн недвижим имот
и въпреки това не е заплащал редовно на хосписа стойността на предоставените услуги,
което е наложило и част от сумата, за която е бил задължен да се търси по съдебен ред. Явно,
ответникът – приобретател по договора не е вложил лични средства в гледането и
издръжката, а дори се е възползвал от имуществото на прехвърлителката, поради което не
може да се приеме, че е изпълнено задължението му, предвид възмездния характер на
договора.
Предвид изложеното, достигайки до тези правни изводи, районният съд е постановил
обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноските по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 900 лева.
5
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/ 15. 05. 2025 г. по гр. д. № 872/ 2024 г. по описа на
Разградския районен съд.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И. В. М., ЕГН
**********, Р. З. М., ЕГН ********** и Д. З. М., ЕГН **********, всички с адрес: ***
сумата от 3 900 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6