№ 3257
гр. Варна , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.М. КОМЕРС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Одесос",
ул. „Одесос", №20, ет.1, с управител Цветомир Тодоров Ценов, срещу
решение №262023/22.06.2021г., постановено по гр. дело №14913/2020г. по
описа на ВРС, с което искът на дружеството с правна квалификация чл. 422
ГПК във връзка чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД срещу „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за приема за установено в отношенията
между страните, че „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* дължи
на „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от страна на П Д А по
изпълнителното дело № 20158080401477 по описа за 2015 г. на ЧСИ Захари
Димитров с район на действие Окръжен съд – град Варна, за процесуално
представителство, защита и съдействие, като вземането е прехвърлено от П Д
А на „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* чрез договор за покупко и
прехвърляне на вземане /цесия/ от 08.11.2018г., ведно със законната лихва от
21.10.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 60447/2019г. по описа на Районен съд – град София, е
1
отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за
недопустимо, неправилно и необосновано, поради което моли да бъде
отменено. Излага, че нито в исковата молба, нито когато и да било в
производството по делото е твърдял наличието на изпълнително деяние,
изрязващо се в липсата на предприемане на действия от страна на взискателя
по образуваното изпълнително дело и липсата на неговото прекратяване.
Предвид което счита, че съдът не се е произнесъл по заявеното от него
основание, като по този начин е постановил недопустимо решение. Твърди, че
противоправността на поведението на ответника се състои в нарушаването на
забраната да не се вреди другиму. Излага, че всеки правен субект има свобода
да определи кога да наема процесуален представител и да бъде защитаван от
такъв срещу предприети спрямо него действия, както и в какъв размер да
заплаща възнаграждение за положения труд. Счита, че направените от
длъжника разходи под формата на адвокатско възнаграждение за защита по
изпълнително дело представляват вреда за него, като настъпването на тази
вреда би могла да бъде предвидена от ищеца, като в случая той не е
съобразил, че поведението му по изпълнителното дело /без то да съставлява
каквото и да било специално нарушение на правилата на ГПК/ може да
доведе до наемането на адвокат, за защита на законните интереси на
длъжника, а платеното възнаграждение ще причини вреда, за която се носи
отговорност. Твърди, че взискателят следва да понесе отговорност за всички
вреди, дори и непредвидените от него, ако те са настъпили поради
продължаване на изпълнението въпреки погасяването на вземането. Позовава
се на Определение по в.гр.д № 1684 по описа за 2016 г. на ВОС, както и
решение, постановено по въззивно гражданско дело №1059 по описа на ВОС
за 2019год. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства за
направен от длъжника разход за защита на законните му интереси по
изпълнителното производство, които представляват вреда, пряко причинена
от ответника. По изложените съображения моли решението да бъде отменено
като недопустимо, а негово място да бъде постановено ново такова, с което
предявените искове бъдат уважени, като и да му бъдат присъдени
направените разноски и възнаграждение за адвокат при безплатно водене на
производство.
Въззиваемата страна – Мост Финанс Мениджмънт АД не е депозирала
2
писмен отговор в предоставения ѝ срок.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№293445/08.07.2021г. на „Т.М. КОМЕРС" ЕООД, ЕИК ********* срещу
решение №262023/22.06.2021г., постановено по гр. дело №14913/2020г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 03.11.2021г. от 10.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3