РЕШЕНИЕ
№ 11441
гр. С., 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110166386 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: *********
срещу ответника Н. Н. Н. с ЕГН: **********.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № **, находящ се в гр. С., Ж.К.Б., бл. *, вх. *, ет. *, аб. *****. Твърди, че за
процесния имот се дължат: сумите 1 755,24 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и
24 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 257,53 лева (двеста петдесет и седем лева и
53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г.,
37,67 лева (тридесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,65 лева
(осем лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36756/2024 г. на
СРС, ГО, 178 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. чрез
адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за исковия период. Оспорва начислената сума да съответства на реално доставена
топлинна енергия. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
1
Със заявление от 18.06.2024 г. „Т. С.“ ЕАД е сезирало СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. Н. за сумите 1 755,24 лева (хиляда
седемстотин петдесет и пет лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., Ж.К.Б., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 257,53
лева (двеста петдесет и седем лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., 37,67 лева (тридесет и седем лева и 67 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 8,65 лева (осем лева и 65 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г.
С разпореждане от 03.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 41,18 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването
на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от
доказване, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се
позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно
издание на посочената дата; 2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда,
предвиден в ОУ; 3/ имотът е бил собствен на Н. Н. Н.; 4/ имотът е топлофициран и за него е
извършвана услугата дялово разпределение за процесния период.
Представен е нотариален акт от 31.12.1969 г., по силата на който Н. Н. Р. е придобил
собствеността върху ап. 48, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, ет. *.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 973/25.08.2018 г., Н. Н. Н. е починал на
21.02.2007 г., като е оставил наследник по закон ответника Н. Н. Н..
По делото е представен протокол от проведено на 06.08.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, вх. * и *, на което те са взели решение
да се сключи договор с "Б. Б." ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия.
В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Приет е и сключения в изпълнение на горното решение договор № 1714/27.08.2002 г.,
сключен между етажната собственост на адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, вх. * и *, като
възложител и "Б. Б." ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т. С.“ ЕАД – възложител и "Б." ООД
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От ищеца са представени съобщения към фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.,
както и справка за задълженията на абоната.
От третото лице – помагач са представени индивидуални справки за използвана ТЕ за
периодите 05.2021 г. – 04.2022 г. и 05.2022 г. – 04.2023 г., както и констативни протоколи за
отчет, удостоверяващи неосигурен достъп за отчет през 05.2022 г. и 05.2023 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д.
2
С., се установява, че през процесния период в имота на ответника не е имало радиатори,
а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. За исковия период не е бил
подсигурен достъп за отчет на водомера. Отоплението на стълбите не е било
изключено. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма
”Д.”ООД Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление
на имота от радиатори не е начислявана. Топлината от отоплителните тела в общите части е
изчислявана по т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлината от щранг
лирата е изчислявана по т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Поради
неосигурен достъп топлата вода е изчислявана: -сезон 2021/2022г. по среден разход от
предишни периоди; -сезон 2022/2023 г. на база брой / 1 лице / потребители по 140л/ден за
един човек съгл. чл. 69. ал.2,т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлината отдадена от сградната
инсталация е изчислявана по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1
на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ
от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 195м³.
Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства
на отчетената по общия топломер. Разпределението е извършвано. в съответствие с
действащите към момента на изработване на изравнителните сметки нормативни
разпоредби и закони. Технологичните разходи (топлинните загуби на абонатната станция) се
отчисляват за сметка на „Т. – С.” – АД” тъй като топломера не е поставен на границата на
собственост. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Посредством т. н. "терминал" се снема показанието на топлинна
енергия в 0. 00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия
се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и
сградна инсталация/. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 1751,29лв лв., формирана като сбор между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1427,67 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 323,60 лв. В посочената сума не са включени предишни
неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата 37,67 лв. Според заключението на
експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е
годно средство за търговско измерване.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
"потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е дефинирано в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по
смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Според новата редакция на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
3
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая е безспорно между страните, че наследодателят на ответника е придобил
собствеността върху описани в исковата молба топлоснабден имот.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 973/25.08.2018 г., Н. Н. Н. е починал на
21.02.2007 г., като е оставил наследник по закон ответника Н. Н. Н..
Не се твърди и не се установява ответникът да се е отказал от наследството на баща
си или да се е разпоредил с топлоснабдения имот преди края на процесния период.
С оглед изложеното установява се качеството на ответника на собственик на
процесния имот, от което произтича и качеството му на клиент на топлина енергия за битови
нужди за исковия период, като доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Без правно значение е обстоятелството дали ответникът фактически ползва
имота, доколкото качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди произтича от
качеството му на собственик на топлоснабден имот, което се установява по делото.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ответника и топлопреносното предприятие е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 1751,29 лв.
4
До този размер исковата претенция за главница за ТЕ следва да се уважи, а за
разликата над 1751,29 лв. до предявения размер от 1 755,24 лв. – да се отхвърли.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за давност, във връзка с
което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен искът по чл.
422 ГПК, е подадено на 18.06.2024 г., с оглед на което към този момент не е изтекла
погасителната давност за най-старото вземане – това за м. 05.2021 г., станало изискуемо на
16.07.2021 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, поради
което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнението му длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна главните вземания за ТЕ,
начислена за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в размер на сумата 253,87 лв., определен
по реда на чл. 162 ГПК.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
5
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по делото, че
дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Д.“ ООД. Общият размер на
дължимата цена на дяловото разпределение за исковия период възлиза на сумата 37,67 лв.,
определен по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване на заключението на СТЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не се
дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и главно
доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден
срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК, сумата 90,27 лв. разноски за заповедното производство и сумата 475,73 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като от
тази страна се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. К. –
съобразно отхвърлената част от исковете. Настоящият състав намира, че на адв. К. се дължи
възнаграждение от 0,50 лева за заповедното и 4,00 лева – за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК
„Б.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), дължи на „Т. С.“ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я.“ ***, общ. Столична, обл. С. (столица),
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата 1751,29 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., Ж.К. „Б.“, БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.**, аб.№ *****, за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 253,87 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., 37,67 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 03.04.2024 г. по ч. гр. д. № 36756/2024 г. на СРС, ГО, 178
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 1751,29
лв. до пълния предявен размер от 1755,24 лв., както и иска за мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия за сумата над 253,87 лв. до пълния предявен размер от
257,53 лв. и иска за сумата 8,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за
6
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 04.06.2024
г– като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Б.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
**, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я.“ ***, общ. Столична, обл. С. (столица), на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК, сумата 90,27 лв. разноски за ч.гр.д. № 36756/2024 г. по описа на СРС и сумата
475,73 лв. разноски по гр. д. № 66386/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ЖК „К. С.“, УЛ. „Я.“ ***,
общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на адвокат С. К. К., адрес: гр. С., ул. „В.“ №
**, ет. *, офис *, сумата 0,50 лв. адвокатско вазнаграждение за ч.гр.д. № 36756/2024 г. по
описа на СРС и сумата 4,00 лв. адвокатско възнаграждение по гр. д. № 66386/2024 г. по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– ”Д.” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на упрвление в гр. С., бул. „Б. Б.“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7