РЕШЕНИЕ
№ 17679
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110123493 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Е. С. след развило се заповедно производство
по ч. гр. дело № 7962/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу И. Е. С. за: сумата от 5480,39
лева (пет хиляди четиристотин и осемдесет лева и 39 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до
погасяване на задължението, сумата от 569,67 лева (петстотин шестдесет и девет лева
и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
08.01.2024 г., сумата от 82,33 лева (осемдесет и два лева и 33 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,93 лева (четиринадесет лева и
93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
08.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 122,95 лева (сто двадесет и два лева
и 95 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
1
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и цена за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземанията така както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на
ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл период на погасителна
давност както по отношение на исковете за главници, така и на лихви за забава. Не
оспорва начина, по който е определено количеството топлинна енергия, както и начина
на изчисляване размера на дълга. Счита, че претенцията за цена за услугата за дялово
разпределение е недължима, тъй като ищецът не е материално легитимиран да
претендира сумата. Оспорва и претенциите за лихви, тъй като счита, че клаузите на
ОУ не могат да се приложат в случая, като за поставянето на длъжника в забава следва
да е налице покана, каквато в случая не е отправена до ответника. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 19.06.2024 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2024 г. без възражения
от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
2
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
140, том IV, рег. № 11079 по нот. дело № 680/2007 г. по описа на нотариус Румен
Димитров с район на действие – София, се установява, че на 05.06.2007 г. ответникът
И. Е. С. е придобил собствеността на процесния недвижим имот, а именно: ап. 4,
находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул. Тодор Стоянов № 2, вх. 1, ет. 3. Видно е от
нотариалния акт, че продавачът Евгени И.ов С. си запазва правото на безвъзмездно
ползване върху имота до края на живота си /л. 14 - 15/.
От приетия по делото препис – извлечение от Акт за смърт на продавача Евгени
И.ов С. се установява, че последният е починал на 27.04.2009 г. /преди процесния
период на потребление/ - л. 79.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва,
че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на
твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния
период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен.
Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
3
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.02.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 09.02.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай обаче началният момент на процесния период е от 01.05.2021 г., поради което
не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга. Изцяло
основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния период,
видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно в случая, че
договор за извършване на услугата дялово разпределение е сключен с „Топлофикация
София“ ЕАД. Не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
дружеството е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма
данни работата да не е приета. Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила
изискуемост след 09.02.2021 г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй
като най-старото е от м. 05.2021 г.
Следва да се посочи, че част от изложението на ответника в депозираните
писмени бележки по делото не съответстват на данните по делото. Коментира се
изявление на вещото лице, а в настоящото производство не са допускани за изготвяне
експертни заключения.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
4
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение
от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 248,45 лева разноски в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважената част
от исковете, при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от общо 156,51 лева, пропорционално на уважената част от
исковете, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно
издадената заповед за изпълнение.
5
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Н. И. И. от САК сумата от 86,99 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в
исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно
предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В. Ф. С. от САК сумата от 19,02 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в
заповедното производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете
съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. Е. С., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********: сумата от 5480,39 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. София,
, както и сумата от 82,33 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 09.02.2024 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата от 569,67 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г. и за сумата от 14,93 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2024 г. по ч. гр. дело № 7962/2024 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Е. С., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 248,45 лева разноски в исковото производство и
сумата от 156,51 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Н. И. И. ЕГН ********** сумата от 86,99 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН: ********** сумата от 19,02 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника в заповедното производство, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7