Решение по дело №75/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                                           Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                                        Гр.Ловеч, 13.03.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                                                                      

                                                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия  Павлова в.гр.д.№75 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 452/12.11.2019 год., постановено по гр.д. № 446/2019 г., Троянският районен съд е осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187 ОТ ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. да заплати на И.М.М. ***, ЕГН ********** сумата 1 471,90 – хиляда четиристотин седемдесет и един  лева и 90 стотинки, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 532 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 1 809,00 лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан; осъдил е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И.М.М. ***, ЕГН **********  сумата 324 лв, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК И.М.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. сумата от 19 лв, представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; осъдил е  на  основание  чл. 78,  ал.  6 от  ГПК  „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Николов да заплати по сметка на Районен съд  - гр. Троян държавна такса в размер на 58,88 – петдесет и осем лева и 88 стотинки, както и сумата 121,50 –сто двадесет и един лева и 50 стотинки възнаграждение за изготвеното заключение по СИЕ.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№7008/5.12.2019 г. подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, представлявана от главен комисар Николай Славев Николов - директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С. М. Н. с адрес на призоваване: гр.**** срещу Решение № 452 от 12.11.2019 год. на ТРС, постановено по гр.дело № 446/2019 г.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

                       Твърди, че Решение № 452/12.11.2019 год. е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г., ЗМВР). Сочи, че основният порок на решението се състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп.. бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Изтъква, че мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно е изложила в отговора на исковата молба. Твърди, че направеният в отговора преглед на правната уредба в специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.,), (ЗМВР-2006) и ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) налага извода, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Изтъква, че с оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат, а освен това в ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ, бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми: чл. 142, ал. 5; чл. 159, ал. 2; чл. 175, ал. 2; чл. 180, ал. 1; чл. 188. ал. 2; чл. 190 и чл. 245, ал. 2, но редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Признава, че действително чл. 188, ал. 2 ЗМВР препраща към КТ, но  елементите на тази специална закрила са очертани в разпоредбите на чл. 140 и чл. 140а КТ - осигуряване на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, забрана за полагане на нощен труд от определени категории служители, право на периодични медицински прегледи, като според нея преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни не е сред тези елементи и това е така. защото продължителността на нощния и дневния труд по ЗМВР е еднаква в размер на 8 часа дневно.         Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица" и тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. Счита, че по нейния смисъл „8 часа дневно" означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден. независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. Сочи, че за сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си служи с термина „през деня", а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта". Прави извод, че определението „дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както пред дневната част на денонощието като „дневен труд", така и през нощта като „нощен труд". Счита, че като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период." и тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен.Твърди, че нормата, реграментираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Република България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна консултация на проф. Васил Мръчков по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВРрег. № 8121р-17549/04.10.2019 г.- приложение no т. 4).Прави извод, че следователно нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Сочи, че установената по-голяма нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта от 8 часа се явява по - голяма от общата нормална продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в КТ. който предвижда съгласно чл. 140. ал. 1 нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 - дневна работна седмица през нощта да е 35 часа. Твърди, че нормалната продължителност на работното време по КТ през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Сочи, че това различие и по-голямата продължителност на работното време при 5 - дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от функциите вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР, а именно за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл. 105, ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата. Твърди, че признатата законодателна целесъобразност, позволява, цитира практика на КС-(Решение №21 от 25.07.1998 г. по к.дело № 18/1997 г., Решение № 2 от 04.04.2006 г. по к.дело № 9/2005 г., Решение № 10 от 13.09.2012 г. по к.дело № 15/2011 г., Решение № 8 от 27.06.2017 г. по к.дело № 1/2017 г., а именно „Право на законодателя е по целесъобразност да изменя правната мярка с оглед настъпиш съществени изменения в обществената действителност и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на служителите по ЗМВР. Твърди, че чл. 187 ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна работна седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР.В този смисъл, счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че съдът е бил сезиран с искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми, които го уреждат в ЗМВР и като е удовлетворил искането на ищеца, съдът е извършил преценка на законодателната целесъобразност на същия закон, което е извън неговата компетентност.Във връзка с посоченото в предходния абзац, счита за неоснователен мотива на съда, че „служителите по ЗМВР са поставени в по-неблагоприятно положение при работа в рамките на една и съща система, което не следва да се допуска", защото съдът по този начин е направил недопустима преценка на целесъобразността на ЗМВР.Изтъква, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и др. Сочи, че заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Изтъква, че предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Сочи, че предвидените компенсационни механизми са във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не е компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Твърди, че специалните норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имат приоритет пред разпоредбите на директивата. Сочи, че този приоритет е отчетен в горепосочените правни норми на ЗМВР, регулиращи и допълнителните придобивки за служителите. Изтъква, че по смисъла на същата директива е реализирана и възможността за гъвкавост при прилагането на някои разпоредби, като същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на безопасността и здравето на работниците, което от друга страна предоставя възможност за отнасяне на правилата на общността към действащото законодателство, което е видно при съпоставката на двете уредби специалната по реда на ЗМВР и общата по реда на КТ.Счита за неправилен изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в правната уредба. Твърди, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане. Твърди, че действително за период от около 11 месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 81213^407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие е ЗМВР и това е поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015 г, като същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл, счита, че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., възприето от Докладна записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР, представена като доказателство по делото.

Следващият й аргумент в полза на твърдението на ответника, че положеният от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР нощен труд не следва да се преобразува в извънреден такъв по смисъла на КТ и НСОРЗ, е свързан с липсата на кумулативно предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положеният труд с посоченият от ищеца коефицент по реда на чл.9 НСОРЗ, а именно: при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време; при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място; при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.Твърди, че не са налице кумулативно предпоставките, както следва:подневно отчитане на работното време;работа на смени;.продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение заработено по трудови норми.Сочи, че от посочените четири предпоставки тези по т.З и по т.4 не са налице, тъй като по ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, а така също не е налице и работа по трудови норми за определяне на размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и 250 от КТ.Изтъква, че само при наличието и на четирите предпоставки може да се прилага коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.Ето защо счита, че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и се основават на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР.Сочи, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. Сочи, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Цитира практика на ОС-Русе.

              Изтъква, че елементите на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими съгласно цитирано р № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г., IIIГ.О., ГКнаВКС.) Твърди, че с основен мотив, че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като по ЗМВР нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа, са отхвърлени аналогични искове на държавни служители по ЗМВР със решения на РС-В.Търново, на Районен съд - Бургас на Районен съд - Ловеч (неокончателни): РС-Харманли(неокончателни./ Сочи, че за да обоснове решението си в частта му, с която се допуска субсидиарното прилагане на НСОРЗ към предмета на спора, съдът се позовава и на общия конституционен принцип за равно третиране на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд. Твърди, че това също е неправилно, защото правата на лицата, работещи по трудови правоотношения и правата на лицата, чиито служебни правоотношения са уредени от специалния ЗМВР следва да бъдат съпоставяни не само по един признак - допустимо ли е или не е преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, а на база общия комплекс от привилегии и компенсаторни механизми, регламентирани със ЗМВР, които дори са повече на брой и предоставят на държавните служители по ЗМВР повече материални и нематериални облаги отколкото КТ и ЗДСл на работещите и служещите по КТ и ЗДСл. Изтъква, че израз на призната законодателна законосъобразност е прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на служителите по ЗМВР и резултат от прилагането именно на този подход е наличието в ЗМВР на редица привилегии и компенсаторни механизми за служителите по ЗМВР. Счита, че в потвърждение на твърдението й, че обжалваното решение е немотивирано е и фактът, че след като е допуснал субсидиалното прилагане на трудовото законодателство към предмета на спора, не е провел този подход докрай. Твърди, че съдът не е обсъдил приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, съгласно което е задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство-цитира писмото. Прави извод, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото.

В този смисъл твърди, че са и мотивите на решения (неокончателни), по описа на Районен съд - Велико Търново, с които исковете за заплащане на нощен труд, получен при преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 и заплащането им като извънреден, са отхвърлени.Твърди, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание съдът основава своето решение, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд и това изводът от това писмо.Счита, че обратното твърдение, на което се позовава ищецът и възприето от съда - при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

            Моли съда да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано Решение № 452 от 12.11.2019 год. на Районен съд - Троян, постановено по гр.дело № 446/2019 г. по описа на Районен съд - Троян. Изтъква, че в случай, че съдът не възприеме основния мотив на тази жалба за неприложимост на трудовото законодателство към предмета на този спор и не отхвърли първоинстанционното решение изцяло, то моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн., ДВ бр. 41/2017). Заявява, че в случай, че ищецът докаже, че се ползва от правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, то прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли то да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите й за това искане се състоят в това, че не е налице фактическа и правна сложност на делото и същото може да приключи в едно съдебно заседание.

           Моли да й се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен от съда.

           В случай, че се насрочи съдебно заседание и се даде ход на делото, моли то да се гледа в тяхно отсъствие.

   В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.

   В съдебно заседание въззивникът не се представлява, но юриск Я., негов пълномощник, представя писмена защита и претендира сторените във двете инстанции разноски.

 Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения адв.В. *** оспорва въззивната жалба и моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.  Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че претенциите са основателни и доказани и претендира присъждане на разноските по делото по представен списък.

Настоящата инстанция като съобрази представените по гр.д.№446/19 г. по описа на ТРС доказателства, становищата, възраженията и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                 Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК. Съдът приема, че въпреки непрецизно формулираното искане, от изложените в обстоятелствената част твърдения и възражения, въззивникът обжалва решението на ТРС само в уважената част от исковете, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Няма спор по делото, а това се установява от представената заповед №1271/23.10.2014 г. на Директор на ГД»ПБЗН» към МВР, а както и от представената длъжностна характеристика, че И.М.М. в процесния период от време от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е работил на длъжност «старши пожаникар в Районна служба «Пожарна безопасност и защита на населението»-Троян при Областна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението»-Ловеч-Главна дирекция «Пожарна безопаснот и защита на населението»-София МВР. Той е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението на вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

                 По делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв.

               От приетото като доказателство по делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство на отчетен едномесечен период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е общо 1532 часа, посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 1 751 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза на сумата е в размер общо на 1 471,90 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 383 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./

С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца М. против ГД”ПБЗН” за заплащане на сумата 1 771,90 лв. представляваща неизплатено възнаграждение на 1 553 часа след превръщането на нощните часове към дневни извънреден труд за периода от 27.05.2016 до 31.03.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение.

С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон  между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труди и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложими са били три такива Наредби, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. следователно и за процесния период от време 20.05.2016 г. до 31.03.19 г. е била приложима само първата Наредба. Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4  от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г, но това не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. Съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

 Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Действително, както вече се отбеляза и по-горе Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в чл.31 ал.2 предвижда, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетения период се умножава по 0,143, но подобна регламентация липсва в следващите две наредби, където е предвидено само, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4  и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.

Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение  с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че  служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на  работното време.  Освен това ищеца не е предявил претенция  и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.

Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от  27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за  процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със последващи заповеди на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От  заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за  всеки час нощен труд.

Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и  НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Поради несъвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на ТРС, атакуваното решение като неправилно, следва да бъде отменено в атакуваната му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, включително и в частта за разноските. Вместо него следва бъде  постановено друго, с което предявеният иск на И.М.М. ***, ЕГН ********** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да му заплати сумата от 1 471,90 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за 1 532 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й плащане следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 200 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и писмените бележки, както и сумата 30 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на  чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първата инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото въззиваемият е държавен служител в МВР и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ като неправилно решение № 452/12.11.2019 год., постановено по гр.д. № 446/2019 г., в частта, с която Троянският районен съд е осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на И.М.М. ***, ЕГН ********** сумата 1 471,90 – хиляда четиристотин седемдесет и един  лева и 90 стотинки, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 532 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й плащане, включително в частта за разноските, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на И.М.М. ***  сумата от 324 лв. - сторени разноски според уважената част от иска; както и е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на РС Троян държавна такса в размер на 58,88 лв. и 121,50 лв. – възнаграждение за вещо лице и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на И.М.М. ***, ЕГН ********** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 471,90 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за 1 532 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, И.М.М. ***, ЕГН **********  да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр.София, ул. „Пиротска“ 171А сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сумата 30 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 230 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.

 

 

                                                                             1.

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              2.