Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 / 24.6.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести юни две хиляди
и тринадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………Д.Е. ……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......54.........по
описа за............2013................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявените от ищецът К.Т.Д. *** обективно съединени искове против Ягурт ЕООД гр. София които
са както следва : иск по чл. 128 т.2 от КТ във връзка с чл. 124 от КТ , чл. 224
от КТ и чл. 86 от ЗЗД с които ищецът К.Д.
моли съда да постанови решение с което да
осъди ответното горепосочено дружество да му заплати неизплатените му трудови възнаграждения дължими се за периода от месец март 2012 година до месец
ноември 2012 година включително в размер
на общата сума от 4 084 лв. ,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 39 дни в размер на сумата от
910 лв. , ведно с мораторната лихва за забава върху горепосочените главници размер на сумата от 232, 89 лв. за
периода от 01.04.2012 г. до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 23.01.2013
година, като ищецът Д. моли съда
да осъди ответното дружество да му заплати и законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на завеждането
на исковата молба в КРС до окончателното
й изплащане , като същият ищец моли съда
с решението си да осъди ответната страна да му заплати и всички направени от
него по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство .
В съдебно заседание така предявените претенции
се поддържат от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както
са предявени .
Ответната
страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е направила писмен отговор на исковата молба с която са предявени срещу
нея горепосочените искове и по този начин взема становище по същите, като счита същите
искове за изцяло неоснователни и недоказани и моли съдът с решението си по
настоящото дело да ги отхвърли като такива.
В
съдебно заседание ответната страна редовно призована не се явява неин законен или
процесуален представител и същата не взема
друго становище по повод на предявените искове срещу нея .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не се спори между страните по настоящото дело , а е и видно от приетите
като доказателства по настоящото дело ксерокопие от трудов договор № 15 от 12.08.2010 година
сключен между ищецът К.Т.Д. в качеството
му на работник и ответното дружество
Ягурт ООД гр. София в качеството му на работодател по него и Заповед № 34 от 09.11.2012 година на Управителя
на ответното дружество , че ищецът К.Т.Д.
е работил по трудово правоотношение по силата на сключен между нея и
ответното дружество Ягурт ООД трудов договор на длъжността монтьор , поддръжка
на инсталации и оборудване с месторабота- хладилник в село Подвис , като със съответната горепосочена заповед от
09.11.2012 година трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
09.11.2012 година по взаимно съгласие , като
съдът намира, че това отговаря на фактическото положение установено
с приложените по делото писмени
доказателства.
Ищецът претендира , както бе посочено по- горе съдът
да осъди ответното търговско дружество да му заплати дължимите му се работни
заплати неизплатени му от дружеството ответник както следва общата сума от 4 994 лв. главница представляваща
следните суми : сумата от 4 084 лв.
дължими се трудови възнаграждения за
периода от месец март 2012 година до месец
ноември 2012 година вкл. , както и сумата от 910 лв. представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 39 броя дни , ведно с лихва за забава върху горепосочената
главница в размер на сумата от 232, 89 лв. дължима се за периода от 01.04.2012 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 23.01.2013 година , ведно със
законната лихва върху същата горепосочена сума – главница , начиная от датата
на завеждането на иска в КРС до
окончателното й изплащане . Съдът намира, че претенциите се явяват допустими за
разглеждане и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
Видно
от заключението на вещото лице В. Т. Г. по
назначеното по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от
страните по настоящото дело съдът е приел като абсолютно доказателство е че при
проверка на място в счетоводството на фирмата
в разчетно - платежните ведомости за заплати на дружеството – ответник
са извършени следните начисления за
трудови възнаграждения за ищецът К.Т.Д. , а именно: за месец март 2012 година / претендирания първи период / на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на
сумата от 491, 52 лв. , за месец април 2012 година / втория претендиран период / на
ищецът е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 491, 52 лв., , за месец май 2012 година на ищецът е начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на сумата от 491, 52 лв. , за месец юни 2012 година на ищецът е начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на сумата от 491 , 52 лв., за месец юли 2012 г. на ищецът
е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на сумата от491, 52 лв. , за месец август 2012 година на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 491, 52 лв., за месец септември 2012 година на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на сумата от 491, 52 лв., за месец октомври 2012 година на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на сумата от 491, 52 лв. и за месец ноември 2012 година на ищецът са начислени сумата от 134, 05 лв. , като по този начин за процесния период
на ищецът са начислени брутни трудови
възнаграждения в размер на сумата от 4 066 , 21 лв. , като същите не са му изплатени , тъй
като няма положени от ищецът подписи
върху същите ведомости за заплати . С оглед на тези неизпълнени от ответната страна задължения
, съдът намира, че ищецът не е получил
лично горепосочените дължими му се процесни трудови възнаграждения , които му
се дължат от ответната страна . В случая се установи по един несъмнен и
безспорен начин, че ищецът е бил в
трудови правоотношения по силата на валидно сключен трудов договор с ответното
търговско дружество до 09.11.2012 година и дотогава е полагал дължимия се от
него труд в същото предприятие на ответника .До същата горепосочена дата ищецът е престирал работната си сила в ответното
търговско дружество и поради това последният му дължи изпълнение на неговите
задължения по трудовото правоотношение – да му плати уговореното между страните трудово
възнаграждение за горепосочените претендирани месеци и то по начина уреден
императивно в разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ – лично по ведомост или срещу
разписка или по писмено искане на работника или служителя – на неговите близки
, като е уреден и последен начин на плащане на трудовото възнаграждение – по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се
превежда на влог в посочена от него банка. Тъй като такива не бяха представени
по вина на ответното дружество , то съдът намира, че ищецът не е получил
дължимите му се трудови възнаграждения посочени по- горе . По този начин съдът
намира, че ответното дружество следва да бъде осъден до заплати на ищецът К.Д. претендираните от него трудови възнаграждения
за месеците за периода месец март 2012
година до месец ноември 2012 година в размер на част претендирана от нея сума в размер на 4 066,
21 лв. , като в останалата й част до
пълния й предявен размер до 4 084 лв. предявеният иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен . Ответното дружество по отношение на тези
възнаграждения е изпаднало в забава за плащането им считано от 01.04.2012
година и оттогава дължи мораторна лихва , която за периода от 01.04.2012 година
до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 23.01.2013 г. е в размер на сумата от 213, 88 лв. , като ответното дружество
следва също да бъде осъдено да я заплати на ищецът , ведно със законната лихва
върху главницата от 4 994 лв., начиная
от 23.01.2013 година до окончателното й изплащане. В останалата й част до
пълния й предявен размер от 232, 89 лв.
тази претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.Освен
това вещото лице посочва , че на ищецът
се дължи и обезщетение по чл. 224 ал.1
от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода когато е работил от 12.08.2011 година до 09.11.2012 година в размер на 25 работни дни или за сумата от 534, 26 лв..
Затова в тази й част претенцията на ищеца се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена, а в останалата й част до пълния й предявен размер до 910 лв. същата следва да бъде отхвърлена . По този начин тези претенции – главни и
акцесорна като частично основателни и доказани следва да бъдат уважени в
горепосочените им размери . Освен това
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищецът Д. и законната лихва върху горепосочената главница
от 4 994 лв., начиная от датата на
предявяване на иска – 23.01.2013 година до окончателното й изплащане.
С оглед
на уважаването на претенциите предявени от ищецът по делото то съдът намира, че ответното
дружество на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на
ищецът и
направените от него съдебни разноски по делото съразмерно уважените
части на исковете му в размер на сумата от 910, 88 лв.
Освен
това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Държавата
държавна такса в размер на 262, 64 лв. за предявените главни и акцесорни
претенции които са уважени, сумата от 50 лв. представляваща направените от
Държавата съдебни разноски по настоящото дело , както и допълнителна държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми,
които суми следва да се преведат по сметката
на Районен съд Карнобат .
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да допусне предварително
изпълнение на решението в осъдителните
му части на присъдени трудови възнаграждения и обезщетение за работа .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЯГУРТ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** – Управител да заплати на К.Т.Д. с ЕГН ********** *** общата
сума от 4 600 , 47 лв. – главница включваща следните суми : 1. сумата от
4 066, 21 лв. представляваща неизплатените
му трудови възнаграждения дължими
се за периода от месец
март 2012 година до месец ноември 2012 година включително , 2. сумата от
534, 26 лв. представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни , ведно с мораторната лихва за забава върху горепосочената главница
в размер на сумата от 213, 88 лв. дължима се за периода от 01.04.2012 г. до
датата на завеждането на исковата молба в КРС – 23.01.2013 година , ведно със
законната лихва върху главницата от 4 600, 47 лв., начиная от 23.01.2013 година до
окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ : главния иск за претендирана
главница за трудови възнаграждения до пълния му предявен размер от 4 084 лв.
, искът за претендирано обезщетение за неползван платен годишен отпуск до
пълния му предявен размер от 910 лв. и
също акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата до пълния й предявен размер от 232, 89 лв., като
неоснователни и недоказани.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението в горепосочените
му осъдителни части за присъдени трудови възнаграждения и обезщетение за
работа .
ОСЪЖДА ЯГУРТ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** – Управител да заплати на К.Т.Д. с ЕГН ********** *** сумата
от 910, 88 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по настоящото дело , съразмерно уважените части от предявените от него
горепосочени искове .
ОСЪЖДА ЯГУРТ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София
, Община Столична , район Младост
ж.к. Младост 2 бл. 209 А ет. 2 ап. 75 с ЕИК ********* представлявано от А.Д.Н. с ЕГН ********** – Управител да заплати на Държавата сумата от
262, 64 лв. представляваща държавна
такса, сумата от 50 лв. представляваща направените от Държавата съдебни
разноски по настоящото дело , както и сумата от по на 5 лв. държавни такси за издаването на всеки изпълнителен лист за
горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: