Решение по дело №428/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 2
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 11 януари 2024 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20233500600428
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Търговище, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20233500600428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, вр. с чл.313,ал.1, вр. с чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения А. С. С. понастоящем в Затвора Плевен,
против определение от 13.11.2023 г. постановено по ЧНД № 189/2023 г. по описа на РС
Омуртаг, с което е оставена без уважение молбата му за определяне на общо наказание по
реда на чл.23-25 от НК. Сочи, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено, като бъдат кумулирани наказанията по нохд № 162/2023 г. и нохд № 23/2021 г. на
РСО, както и бъде приспаднато времето, през което е бил задържан под стража.
Осъденият С., воден в с.з., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Същото е
становището и на служебният му защитник адв.Н.П. от ТАК.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за
оставянето й без уважение.
Съдът, след преценка на молбата и изцяло правилността на обжалваното
определение, установи следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първостепенният съд е било образувано по молба на осъдения А.
С. С., с която и на осн.чл.306,ал.1,т.1 НПК е поискал определяне на общо наказание
измежду отделните, наложени му по нохд № 162/2023 г. и нохд № 23/2021 г. двете по описа
на РСО. След проведено на 13.11.2023 г. открито с.з. по чнд № 189/2023 г. и след анализ на
съдимостта на осъдения, РСО е преценил, че молбата е неоснователна. В преценката си,
съдът е посочил, че по чнд № 23/2021 г. на РСО /неправилно посочено в молбата на
осъдения като нохд/ съдът вече е групирал наказанията по нохд № 219/2020 г. и нохд №
243/2020 г. на РСО и този въпрос не може да се пререшава. Наред с това е преценил, че
посоченото в молбата последващо направеното групиране осъждане по нохд № 163/2023 г.
на РСО е извършено след влизане в сила на предходните му осъждания, т.е. не се намира в
1
условията на реална съвкупност с някое от тях.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на А. С. С., същият е осъждан
многократно с отделни /13 на брой/, влезли в сила присъди. С определение от 18.05.2021 г.
постановено по чнд № 110/2021 г. на РСО е било определено общо наказание на С. в размер
на 2 г. ЛОС по нохд № 243/2020 г. , нохд № 219/2020 г. и нохд № 273/2020 г. трите по описа
на РСО, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим. Със същото определение на
осн.чл.25,ал.2 НК е била приспадната изтърпяната част от включените в съвкупността
осъждания, а на осн.чл. 59,ал.1,т.1 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан с
МНО „ЗС“ по нохд № 243/2020 г. Видно от отразеното отбелязване, така групираното общо
наказание е било изтърпяно на 17.05.2022 г. След изтърпяването на наказанието, с
определение от 31.08.2023 г. за одобряване на споразумение по нохд № 162/2023 г. на РСО,
за престъпления по чл.196,ал.1,т.2 НК, извършени за времето от 07-08.01.2023 г., е било
наложено наказание в размер на 1 г . и 2 м. ЛОС, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим. На осн.чл.59,ал.1,т.2 НК е било приспаднато времето, през което е бил
задържан за срок от 72 ч. по ЗМВР и времето, през което е бил задържан под стража по чнд
№ 143/2023 г. на РСО, считано от 21.07.2023 г. Определението влязло в сила на 31.08.2023 г.
При описаната фактическа обстановка, която е правилно установена от районния съд,
се налага извода, че деянието по последното осъждане по нохд № 162/ 2023 г. на РСО не е в
реална съвкупност с друго, за което същият е осъждан, тъй като всяко от тях е извършено
след като вече е имал влязла в сила присъда за предходното. При това положение, не са
налице предпоставките на чл. 25, във вр. с чл. 23, ал.1 НК за определяне на общо наказание,
а именно да са извършени няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Именно поради тази причина, първостепенният съд в
определението си от 13.11.2023 г. по чнд № 189/2023 г. е отказал да извърши ново групиране
на наказанията. Такова впрочем не е и допустимо по реда на чл. 306,ал.1,т.1 от НПК, тъй
като при постановяване на съдебния акт по последното нохд № 162/2023 г. на РСО са били
известни ВСИЧКИ осъждания на лицето, които са обсъдени и включени в тази присъда /в
т.см.ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС по т.д № 3/2009 г. на ОСНК/. Допустимо би било ново
обсъждане по чл.23-25 НК единствено за други, неизвестни към предходния момент
осъждания, което очевидно не е налице, тъй като както вече се посочи, деянието по
последното дело е извършено доста по-късно след влизане в сила, респ. и след изтърпяване
на всички предходни наказания, и не подлежи на групиране с тях, така както претендира
осъдения.
Предвид гореизложеното, районният съд, като е стигнал до извода, че деянията, за
които С. е осъден не се намират в условията на реална съвкупност, е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт. Наред с изложеното и констатираната от
въззивния съд липса на други основания за отмяна или изменение на контролирания съдебен
акт се обуславя извода за необходимостта от потвърждаване на същия.
Воден от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.11.2023 г. постановено по ЧНД № 189/ 2023
г. по описа на Районен съд Омуртаг, с което на основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК, съдът е
оставил без уважение молбата на осъдения А. С. С. ЕГН-**********, понастоящем в
Затвора Плевен, за определяне на общо наказание между отделните наказания наложени му
нохд № 162/2023 г. и чнд № 23/2021 г. двете по описа на РСО, като правилно и
законосъобразно.
2

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3