№ 1
гр. Раднево, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100622 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И. М. П., действаща
чрез пълномощника адв. М., срещу „Юробанк България“ АД, с която се
предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на *** г. в качеството на кредитополучател е сключил с ответника договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-*** от *** година, с който получил
кредит в размер на 9000 лв., размер на кредит за покупка застраховка „Защита
на плащанията“ със застрахователна премия от 2561,76 лв., такса ангажимент
225 лв., брой погасителни вноски 48 броя, месечна погасителна вноска от
351,98 лв., обща стойност на плащанията 16895,04 лв., при ГПР от 29,28 %,
ГЛП от 24,47 %. Твърди, че договорът попада под закрилата на закона за
потребителския кредит. Твърди, че в погасителния план не са посочени всички
задължителни реквизити, не е включена и таксата ангажимент, не са спазените
изискванията за посочване в ГПР на всички предвиждания съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, методика на формирането му. Навежда фактически твърдения за
нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради липса на пълнота в
погасителния план досежно последователността на разпределение на
вноските. Твърди, че заплатила по кредита до момента сума в размер на
13080,29 лв., като неоснователно била платена от тях сумата над главницата
1
по кредита, а именно сумата от 4080,29 лв. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да установи недействителност на договора за
кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 11 ЗПК, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца от 4080,29 лв. като недължимо платена по недействителен договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Юробанк България“ АД, в който взема становище за недопустимост и
неоснователност на исковете. Ответникът потвърждава твърденията в
исковата молба досежно сключен между страните на *** г. договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-*** от *** година, с който е
предоставен кредит в размер на 9000 лв., размер на кредит за покупка
застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна премия от 2561,76
лв., такса ангажимент 225 лв., брой погасителни вноски 48 броя, месечна
погасителна вноска от 351,98 лв., обща стойност на плащанията 16895,04 лв.,
при ГПР от 29,28 %, ГЛП от 24,47 %. Твърди, че в договора бил инкорпориран
погасителен план с падежи на вноските от 15.12.2023 г. до 15.11.2027 г., който
бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 25.06.2025 г. Твърди, че
оплакването за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК било бланкетно, без конкретни
фактически твърдения. Навежда съображения, фактически и правни, относно
спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че
сключването на застраховката не било задължително условие за сключване на
договора за кредит и съответно няма връзка с кредита и формирането на ГПР.
Твърди, че било уговорено плащанията да се осъществяват по банкова сметка.
Твърди, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен,
предвид че счита процесните договори за напълно действителни. Поради това
иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 18.11.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с
№ 439/06.10.25г., с който на основание на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, а на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил
2
доказателствената тежест както следва: По исковете с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК ищецът
следва да докаже твърденията си, на които основават исканията за обявяване
на нищожност/недействителност на договора за кредит. По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на нищожност на
договора за кредит, ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника по
процесния договор за кредит сумата от 13080,29 лв. Съответно ответникът
следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на договора за
кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*** от *** г. /л.7-11/, съгласие за обработка
на лични данни /л.12/, стандартен европейски формуляр /л.41-42/,
удостоверение за изплатен кредит от 14.08.2025 г. /л.14/, от които е видно, че
на ищцата е предоставен от ответната банка потребителски кредит в размер на
9000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 24,47 %, за срок от 4
години или разсрочен на 48 броя месечни погасителни вноски по погасителен
план. Посочено е заплащане на такса ангажимент в размер на 225 лв.,
застрахователна премия в размер на 2561,76 лв., размер на ГПР от 29,28%, при
месечна вноска в размер на 351,98 лв., включваща главница, лихва и
застрахователна премия. По погасителен план последната месечна вноска е с
падеж на 15.11.2027 г., но е видно от удостоверението за изплатен кредит, че
към 14.08.2025 г. не се дължат суми за погасяване по договора за кредит, което
води на извод за изцяло предсрочно погасяване на кредита от страна на
кредитополучателя /виж заявление на л. 78 за предсрочно погасяване на
кредита от ищцата/.
По делото са приети като писмени доказателства сертификат № PLUS-
*** /л.49-50/, от който е видно, че ищцата е сключила застраховка „Защита на
плащанията“ за пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“, както и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, със
застраховател CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, чрез клона си
„Кардиф Животозастраховане, клон България“, като са представени и Общи
условия за застраховка „Защита на плащанията“ /л.51-59/ и Общи условия за
ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“
/л.60-61/, сертификат № CARD-*** за застраховка пакет „Сигурност на
плащанията“ /л.62-64/ и общи условия за застраховка пакет „Сигурност на
3
плащанията“ /л. 62-74/, от които е видно, че ищцата е сключила застраховки с
различни покрития във връзка с договора за кредит.
За изясняване на фактите е прието заключение на СИЕ, съгласно което в
ГПР в размер на 29,28% е включен ГЛП от 24,47% и таксата ангажимент от
225 лв., като не са включени разходите за застрахователна премия. Ако
застрахователната премия беше включена в ГПР, то същият щеше да е 40,79%.
Ищцата е заплатила по кредита общо сума в размер на 13193,27 лв. Вещото
лице е посочило, че ГПР е формиран с съответствие с изискванията на чл. 19
ЗПК и е изчислен по формулата, предвидена в Приложение № 1 към ЗПК като
в конкретния случай е в размер на 29,28%. Заплатената сума от 2561,76 лв. за
застрахователна премия са преведени по сметка на застрахователните
дружества.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
процесният договор за кредит не противоречи на изискванията на ЗПК. Не е
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора са посочени ясно и
точно какви са разходите по кредита – договорна лихва и такса ангажимент.
Посочено е и че кредитополучателят ще сключи застраховка на плащанията
по договора с конкретно посочена цена. Последното не е условие за сключване
на договора за кредит, като никъде в самия договор не е включено подобно
изискване. Във формуляра с преддоговорна информация изрично е посочено,
че сключването на застраховка не е условие за сключване на договора за
кредит. Договорът за застраховка е сключен със застрахователна компания, а
сумата за застрахователна премия е изплащана ежемесечно от застрахованото
лице. Доколкото договорът е сключен при твърда договорна лихва, то не е
било необходимо да се посочват допускания за бъдещи промени и разходи. Не
е необходимо и да бъде посочена методиката на определяне на ГПР, доколкото
същата е нормативно разписана.
Не е налице и нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК поради
невключване в посочения ГПР на застрахователната премия по договора за
застраховка. В посочения нормативен текст, а и с оглед разпоредбата на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези,
дължими на посредници за сключването на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
4
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии – в случаите, когато
сключването на застрахователния
договор е задължително условие за получаването на кредита. В случая,
включените в размера на задължението по договора за кредит застрахователни
премии са плащани по сключен изцяло по волята на кредитополучателя
договор за застраховка „Защита на плащанията“. Изискване за сключване на
подобен застрахователен договор липсва както в договора за кредит, така и в
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити - т. 3 от Част III.Разходи по кредита от същия, където е
изрично посочено, че за сключването на договора и получаването на кредита
при конкретно предлаганите условия /тези по процесния договор/ няма
задължително изискване за сключване на договор за застраховка или договор
за друга допълнителна услуга от потребителя. Така по делото не се доказва, че
сключването на застрахователен договор има отношение към условията на
договора за кредит. Така застрахователната премия не съставлява
задължителен разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради
което невключването на същата при изчисляване на ГПР по кредита не
съставлява нарушение на императивна законова норма на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
По отношение на таксата ангажимент се установява, че същата е
еднократна, свързана е с определяне на конкретни условия по договора,
поради което и съставлява разход по кредита. Същият, обаче, е включен с
посоченото ГПР, което се установява категорично от приетата СИЕ.
Не може да бъде споделено и становището на ищеца, че в погасителния
план липсва информация какво се погасява с всяка вноска. В представения
такъв изрично е записано какъв е размерът на вноската и колко е остатъкът от
главницата. Поради това не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Изцяло в горния смисъл е съдебната практика по идентични договори за
кредит с ответното дружество – решение № 695 от 10.06.2025 г. по в.гр.д. №
1110/2025 г. на ОС-Пловдив, решение № 309 от 06.03.2024 г. по в.гр.д. №
1723/2025 г. на ОС-Пловдив и други.
По изложеното съдът намира, че договорът за кредит не е недействителен
на наведените от ищеца основания, нито има отделни негови клаузи, които са
недействителни, нито пък съдът служебно констатира такива, поради което и
5
не са налице предпоставките за обявяване на неговата недействителност,
съответно няма и основания за връщане на недължимо платени суми по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като същите са платени по валидно облигационно
отношение и са платени дължими суми по договора за кредит, включително и
при предсрочното му погасяване.
По разноските:
На ответника се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете. Сторени са от ответника разноски в размер на
300 лв. /равностойност на 153,39 евро/ възнаграждение за вещото лице по
СИЕ, както и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в
размер на 200 лв. /равностойност на 102,26 евро/ с оглед ниската фактическа и
правна сложност на казуса. Тези разноски в общ размер на 255,65 евро следва
да се присъдят на ответника.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от И. М. П., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, действаща чрез адв. М., срещу „Юробанк
България” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление:
град София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК да обявяване нищожност на договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-*** от *** г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4080,29 лв. /равностойност на 2086,25
евро/ като недължимо платена по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-*** от *** г.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, действаща чрез
адв. М., да заплати на „Юробанк България” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, с адрес на управление: град София, ЖК Младост 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 255,65 евро (двеста
петдесет и пет евро и 65 евроцента) – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
6
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7